Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                        

 

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 26.02.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

 

при секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 12/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл. 18, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 13 и следващите от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Постъпила е молба от Д.К.А. ***, чрез пълномощника й адв. А. от АК – Варна, за защита от домашно насилие. Твърди, че съпругът й Г.К.А. системно упражнява насилие над нея, като на 07.02.2016 г. извършил актове на физическо и психическо насилие – удрял я и я обиждал и заплашвал. На тази дата около 01.30 часа ответникът Г.К.А. дошъл на работното място на молителката, работеща като сервитьорка в ресторант „Тракия”, където започнал да я обижда, ругае и псува. Наричал я курва, пачавра, обвинявал я в изневяра. След приключване на работа молителката тръгнала към дома на родителите си, но съпругът й я настигнал на ул. „Иван Вазов” на няколко метра от заведението и й разпоредил да се качи в колата му. Молителката отказала, при което ответникът стиснал силно ръцете и тялото й, и с дърпане и блъскане я натикал в колата. Подкарал автомобила по посока на Гърция, като продължавал да обижда и заплашва молителката с думите „Курво, ей сега зад границата ще те разкатая и ще те оставя да се оправяш”. Молителката се уплашила и поискала от ответника да спре колата, но той отказал. На изхода на гр. Ивайловград, в района на винарна „Винивел”, молителката отворила вратата на автомобила, за да скочи от него, но ответникът я хванал за косата и й нанесъл удар в тилната част на главата. Ответникът продължил да управлява колата по улица западно от градския стадион, като на кръстовище с ул. „Иван Вазов” молителката успяла да изкочи от автомобила и да достигне до РУ на МВР – Ивайловград, където потърсила помощ. В полицейското управление и прилошало, вероятно от стреса и от болките в глезена и ходилото на левия крак, които контузила след като изкочила от автомобила. Полицейските служители я отвели до центъра за спешна медицинска помощ, където и била оказана такава. Междувременно полицейските органи извършили писмено предупреждение на ответника по чл. 65 ЗМВР.

На същия ден 07.02.2015 г., следобед, молителката с нейна приятелка – A.Ч. излезли на разходка, като в района на паметника на цар Ивайло в центъра на град Ивайловград, били застигнати от ответника, който заплашил молителката, че „ако не престане с жалбите и този цирк, ще се обърнат нещата и място няма да си намери в града”. Молителката веднага отишла в полицейското управление, за да потърси защита, като полицейските органи извършили ново писмено предупреждение на ответника по чл. 65 ЗМВР.

Няколко месеца преди този инцидент молителката отново била подложена на насилие, поради което напуснала семейното жилище и живяла около месец при родителите си. След като ответникът й се извинил и я уверил, че „е за последно”, се завърнала при него.

В съдебно заседание, лично и чрез адв. А., поддържа молбата за защита. Моли съда да наложи подходящи мерки за защита за срок от 12 месеца, а именно да се задължи ответника да се въздържа от домашно насилие и да му бъде забранено да се доближава до дома и работното й място.

Ответникът Г.К.А. не се явява, не се представлява, не взема отношение по случая.

Съдът като прецени представените по делото доказателства намира искането за основателно.

Видно от Удостоверение за сключен граждански брак, страните са съпрузи.

От показанията на разпитаните свидетели К и Ч., и събраните писмени доказателства /полицейски докладни записки, обяснение на молителката пред полицейските органи, протоколи за полицейско предупреждение на ответника, протоколи за предоставена информация на пострадало от домашно насилие лице, съдебно медицинско удостоверение/ се установиха твърдяните от молителката  факти, а именно:

На 07.02.2016 г., около 01.30 часа ответникът Г.К.А. дошъл на работното място на молителката, работеща като сервитьорка в ресторант „Тракия”, където започнал да я обижда, ругае и псува.

След приключване на работа молителката тръгнала към дома на родителите си, но съпругът й я настигнал на ул. „Иван Вазов”, на няколко метра от заведението, и й разпоредил да се качи в колата му, намираща се на паркинг до ресторанта. Молителката отказала, при което ответникът стиснал силно ръцете и тялото й, и с дърпане и блъскане я натикал в колата. Подкарал автомобила по посока на Гърция, като продължавал да обижда и заплашва молителката. Молителката се уплашила и поискала от ответника да спре колата, но той отказал.

На изхода на гр. Ивайловград, в района на винарна „Винивел”, молителката отворила вратата на автомобила, за да скочи от него, но ответникът я хванал за косата и й нанесъл удар в тилната част на главата.

Ответникът продължил да управлява колата по улиците в Ивайловград, като на едно кръстовище молителката успяла да изкочи от автомобила и да достигне до РУ на МВР – Ивайловград, където потърсила помощ.

В полицейското управление й прилошало, вероятно от стреса и от болките в глезена и ходилото на левия крак, който контузила след като изкочила от автомобила. Полицейските служители я отвели до центъра за спешна медицинска помощ, където й била оказана такава от свидетелката Ч.. Тъй като двете били приятелки, а молителката се страхувала да се прибере, свидетелката Ч. й предложила да остане през нощта в центъра за спешна медицинска помощ.

Междувременно полицейските органи открили и извършили писмено предупреждение на ответника по чл. 65 ЗМВР.

На същия ден - 07.02.2015 г., следобед, молителката, за да се поуспокои, излязла със свидетелката Ч. на разходка в центъра на града. В района на паметника на цар Ивайло, в центъра на град Ивайловград, били застигнати от ответника, който отново започнал да заплашва молителката. Тя веднага отишла в полицейското управление, за да потърси защита, като полицейските органи извършили ново писмено предупреждение на ответника по чл. 65 ЗМВР.

Видно от Съдебномедицинско удостоверение № 42/16 г., издадено от д-р Еленски - съдебен медик при МБАЛ – АД Хасково, на молителката са причинени телесни повреди, изразяващи се контузия на главата; кръвонасядане по двете мишници; кръвонасядане на лявото бедро; оток с кръвонасядане на левия глезен и ходило. Причинено й е страдание.

Видно от показанията на свидетеля К - баща на ответницата, няколко месеца преди този инцидент тя отново била подложена на насилие, поради което напуснала семейното жилище и живяла около месец при родителите си. След като ответникът й се извинил, се завърнала при него.

От представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се установява също, че ответникът е извършил домашно насилие спрямо молителката.

Съгласно чл. 18, ал. 4 от Закона за защита срещу домашното насилие, тежеста на доказване лежи върху ответника - длъжен е да докаже, че не е извършил домашно насилие.

С оглед на приетите по делото доказателства, съдът намира, че ответника не доказа, че не е извършил домашно насилие, напротив по делото бе доказано категоричното му извършване.

С оглед на горното съдът намира, че спрямо Д.К.А.  следва да се вземат мерки за защита от домашно насилие.

Съдът счита, че предвид доказаното насилие над молителката и установения системен характер на същото, както и интензивността и проявните му форми,  е налице опасност за здравето й,  за правото и да живее и работи в нормална и спокойна среда, поради което и с оглед желанието на молителката да живее при родителите си, най - подходящите мерки, които биха постигнали целите на закона са тази по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН - задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си и забрана да се доближава на по-малко от 100 метра от молителката, от жилището, което обитава молителката в гр. Ивайловград, ул. „Р.” № ., както и на по-малко от 100 метра от местоработата й в гр. Ивайловград – хотел – ресторант „Тракия”.

Съдът намира, че за да се изпълнят целите на закона мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, следва да се наложи за срок от 9 месеца, който срок съдът намира за разумен и достатъчен за да мотивира ответника към поправяне, да осмисли поведението си, да му въздейства предупредително, така че да се въздържа от бъдещо нарушение на закона, като в същото време предотврати прояви на насилие над молителката.

На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на Г.К.А. следва да се наложи и наказание "Глоба", която съдът, с оглед задължението на ответника за издръжка на двете деца на страните, намира, че следва да бъде в минималния предвиден в закона  размер от 200.00 лева.

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗСДН и чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Г.К.А. следва да бъде осъден да заплати разноските по делото - 25.00 лева държавна такса за образуване на делото.

Г.К.А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда и по 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист, при неплащане в 3-дневен срок от влизане в сила на решението на дължимите глоба и такса.

Поради изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителката сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.

Предвид гореизложените мотиви, съдът

 

        Р  Е  Ш  И:

 

ВЗЕМА по отношение на Д.К.А. с ЕГН: ********** ***, мерки за защита от домашно насилие, като:

ЗАДЪЛЖАВА Г.К.А. с ЕГН: ********** ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си Д.К.А..

ЗАБРАНЯВА на Г.К.А. ДА СЕ ДОБЛИЖАВА на по-малко от 100 метра до съпругата си Д.К.А., на по-малко от 100 метра до жилището на съпругата си, намиращо се в гр. Ивайловград,  ул. „Р.” № ., както и до местоработата й в гр. Ивайловград – хотел–ресторант „Тракия”, за срок от 9 месеца.

 НАЛАГА на Г.К.А. с ЕГН: ********** *** наказание “Глоба” в размер на 200.00 лева.

ОСЪЖДА Г.К.А. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Държавата по сметка на РС-Ивайловград държавна такса в размер на 25.00 лева, както и по 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Г.К.А. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.А. с ЕГН: ********** ***, сумата 400.00 /четиристотин/ лева, разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въз основа на решението да се издаде заповед за защита, която да се връчи на страните и Началника  на РУП-Ивайловград.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в седемдневен срок от връчването му на страните.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: