Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
ИВАЙЛОВГРАД, 23.06.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ивайловградският районен съд, в
открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Калоян Петров
при секретаря К.Х., като
разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 2/2016
г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Ищцата И.Б.Р.,
чрез пълномощника си адв. П. ***, твърди, че на 20.03.2013 г. е предоставила на
ответника А.А.Д. паричен заем, който той се задължил да върне за 30 месеца по
100 лева на месец.
Ответникът
не връщал заема, поради което ищцата предявила заявление, а въз основа на него
РС – Варна, по Ч. гр. д. № 17812/2013
г., издал заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 900 лева за първите 9
вноски по заема. Ответникът възразил, поради което ищцата предявила иск пред РС
– Варна за установяване на вземането си, по който било образувано Гр. д. № 730/2014 г., приключило с решение
установяващо задължението на ответника.
Ответникът
не върнал и останалите 21 вноски по заема в размер на 2100 лева, поради което
ищцата предявила заявление по чл. 410 ГПК пред РС – Ивайловград, по което било
образувано Ч. гр. д. № 87/2015 г. и издадена заповед за изпълнение срещу
ответника за сумата 2100 лева главница и 196.19 лева лихва за забава, в
конкретни размери и периоди, както следва:
върху
сумата 100 лева, за периода 01.01.2014г. – 01.10.2015 г. – 17.79 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.02.2014г. – 01.10.2015 г. – 16.93 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.03.2014г. – 01.10.2015 г. – 16.15 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.04.2014г. – 01.10.2015 г. – 15.28 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.05.2014г. – 01.10.2015 г. – 14.45 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.06.2014г. – 01.10.2015 г. – 13.59 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.07.2014г. – 01.10.2015 г. – 12.75 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.08.2014г. – 01.10.2015 г. – 11.88 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.09.2014г. – 01.10.2015 г. – 11.02 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.10.2014г. – 01.10.2015 г. – 10.18 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.11.2014г. – 01.10.2015 г. – 9.32 лева;
върху сумата
100 лева, за периода 01.12.2014г. – 01.10.2015 г. – 8.48 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.01.2015г. – 01.10.2015 г. – 7.62 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.02.2015г. – 01.10.2015 г. – 6.76 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.03.2015г. – 01.10.2015 г. – 5.98 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.04.2015г. – 01.10.2015 г. – 5.12 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.05.2015г. – 01.10.2015 г. – 4.29 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.06.2015г. – 01.10.2015 г. – 3.42 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.07.2015г. – 01.10.2015 г. – 2.59 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.08.2015г. – 01.10.2015 г. – 1.73 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.09.2015г. – 01.10.2015 г. – 0.86 лева.
Ответникът
извършил възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
С
допълнителна молба, по повод отговора на исковата молба, ищцата, чрез
пълномощика си, твърди, че представените от ответника известия за доставяне на
„Български” пощи не удостоверяват плащане на задължението по настоящото дело от
страна на ответника, а касаят предходните му задължения, за които е осъден от
РС – Варна.
Моли
съда да признае за установено, че ответникът й дължи сумата 2100 лева,
представляваща дължима сума по неплатени 21 вноски от по 100 лева, по заем с
общ размер от 3000 лева, по договор от 20.03.2013 г.; сумата 196.19 лева –
лихва за забава върху вноските, считано от началната дата на просрочието на
всяка една от вноските, до 01.10.2015 г. – датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, както и сумата 245.93 лева - разноски по заповедното производство,
законната лихва върху дължимите суми от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до изплащането им. Претендира разноски.
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 240, вр. чл. 79, ал.
1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
В
съдебно заседание не се явява, не се представлява. С пимена молба от
пълномощника й, поддържа иска.
Ответникът
А.А.Д. в срок извършва отговор на исковата молба.
Оспорва
иска по допустимост без да сочи конкретни основания за това.
Оспорва
иска по основание, като излага алтернативни твърдения, а именно: от една страна
оспорва да е налице между страните договор за паричен заем и заявява, че не
дължи исковата сума. Оспорва и че сумата е предадена от ищцата на ответника. От
друга страна твърди, че вземането на ищцата не е изискуемо, тъй като в
представената от ищцата разписка не е посочен началният момент, от който ответникът
е следвало да започне изпълнение на задължението. На това основание оспорва и
иска за лихви за забава. Твърди и че е заплащал на ищцата общо сумата 600 лева.
В
съдебно заседание не се явява, не се представлява. С писмена молба поддържа
отговора.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Видно
от приложеното Ч. гр. д. №
87/2015 г. по описа на ИРС, същото е образувано по Заявление на ищцата за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което
заявление е издадена Заповед № 35 от 02.11.2015 г. г., с която е разпоредено
ответникът да заплати на ищцата сумата 2296.19 лева, от които 2100 лева –
главница и 196.19 лева лихва за забава за периода 01.01.2014 г. до 01.10.2015
г., ведно със законната лихва главницата от датата на депозиране на заялението
в съда – 01.10.2015 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски в размер на 45.93 лева за държавна такса.
Към
Заявлението е бил приложен и списък с разноски, в който се съдържа искане за
присъждане и на сумата от 200 лева за заплатено от ищцата възнаграждение за
адвокат по приложения договор за правна защита и съдействие, но тъй като в заявлението
такова искане липсва, съдът не се е признесъл по него.
На 01.12.2015
г. Заповедта за изпълнение била съобщена на ответника, като на 14.12.2015 г., в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в съда постъпило възражение от него срещу
заповедта.
На 22.12.2015
г. на ищцата било съобщено за извършеното възражение и на 14.01.2016 г., в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, тя предявила иск по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК.
Поради
гореизложеното искът е процесуално допустим.
От
приетия по делото писмен документ, обозначен в исковата молба, като „Договор за
паричен заем от 20.03.2013 г.”, се установява, че между страните по делото
възникнало договорно правоотношение, породено от сключен договор за заем по чл.
240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, по силата на който на
20.03.2013 г. ищцата-заемодател предала в собственост на ответника-заемател пари
в размер на 3000 лева, а ответникът–заемател се задължил да върне заетата сума
за срок от 30 месеца, по 100 лева на месец.
Макар
текстът да е записан като едностранно изявление на ищцата, посоченият документ
има характер на писмен договор, доколкото съдържа подписа и на ответника, както
и необходимия минимум реквизити на договор за заем /страни, предмет, цена, задължения
на страните, срокове за изпълнение/. Видно от съдържанието на документа, същият
има и характер на разписка за предадената от ищцата, съответно получената от
ответника сума в заем.
Съществуването
на договора между страните се установява и от представените от ответника
известия за доставяне на „Български пощи” в две, от които е записал като
основание за извършване на пощенските записи към ищцата „за заем от 20.03.13
г.”
Ответникът
не изпълнил задължението, като не върнал първите девет месечни вноски от по 100
лева или общо 900 лева, поради което ищцата предявила пред РС – Варна Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника. По
образуваното Ч. гр. д. 17812/2013 г., приложеното по настоящото, била издадена
Заповед № 10274 от 06.12.2013 г., с която е разпоредено ответникът да заплати
на ищцата дължимата сума от 900 лева.
По
повод подадено от ответника възражение срещу заповедта за изпълнение, вземането
на ищцата било установено с влязло в сила Решение № 5282/12.11.2014 г. по Гр.
д. № 730/2014 г. на РС – Варна.
Следва
да се отбележи, че решението на РС – Варна е породило за страните сила на
пресъдено нещо, както относно дължимостта на сумата от 900 лева така и относно
наличието между тях на правоотношение по договор за заем на стойност 3000 лева.
При
така установените факти в тежест на ответника бе да докаже, че е платил, тоест
върнал остатъка от заема в размер на 2100 лева, респективно, че погасителните
вноски не са изискуеми, но същият не стори това.
От
предствените от ответника 5 броя известия за доставяне на „Български пощи”, се
установява, че е превел на ищцата чрез пощенски запис общо сумата от 600 лева,
но не се установи тази сума или част от нея да е внесена за погасяване на
вноските по заема - от 10-та до 30-та, които са предмет на настоящото дело.
Напротив,
от първото известие за доставяне на пощенски запис за сумата 200 лева № PS 9000 02 0IQ 1 1, изрично е записано от ответника, че сумата е за
погасяване на задължение „по ГД 730/2014г. за заем от 20.03.13 г.”. Тоест внесената
сума е за погасяване на задължението за първите девет погасителни вноски по
заема. От това обстоятелство, както и от факта, че останалите четири пощенски
записа са извършени до съобщаване на новата заповед за изпълнение по Ч. гр. д.
№ 87/2015 на ИРС, както й процесуалното поведение на ответника, отричащ
правоотношението между страните, въпреки влязлото в сила решение на РС – Варна,
следва, че й другите пощенски записи за общо 400 лева са за погасяване на
задължението по първите 9 погасителни вноски на заема.
Освен това, съгласно чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, този, който има към едно и също
лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се
най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни
задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно,
те се погасяват съразмерно. Когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата.
В конкретният случай, при условие, че ответникът не е посочил в 4-ри от
известията за доставяне, кое задължение погасява и съобразно нормите на чл. 76,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, при еднакво обременителни задължения, пощенските записи
погасяват най-старите вноски по заема, тоест първите 9, установени по решението
на РС – Варна, а дори и преди тях - погасяват разноските
по делото и лихвите върху първите 9 вноски, които отетникът е осъден да заплати.
Неоснователно е възражението на ответника, че вземането на ищцата не е
изискуемо, тъй като в договора за заем не било посочено от кога започва
началния момент на връщане на заема.
На първо място между страните е налице влязло
в сила решение на РС – Варна, с което се установява, със сила на присъдено
нещо, изискуемостта на първите девет вноски по заема начиная от месец април
2013 г. - първия месец следващ месеца, в който е сключен договорът.
Независимо
от това и за пълнота следва да се отбележи, че от буквалното тълкуване на
договора следва, че заемателят – ответник дължи връщане на заема за период от
30 месеца от даването му, по 100 лева на месец. Следователно и крайният срок за
изпълнение е месец септември 2015 г., като цялото вземане, предмет на делото е
станало изискуемо.
Поради
горното искът за установяване дължимостта на сумата 2100 лева, представляваща
21 вноски от по 100 лева, по договор за заем от 20.03.2013 г. с общ размер от
3000 лева, се явява доказан по основание и размер.
Съгласно
чл. 79, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението, което, както бе установено по-горе ищцата е
сторила.
Чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, предоставя възможност на кредитора да иска заедно с изпълнението и обезщетение
за забава, което съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение е в размер на законната лихва от деня на забавата.
От установените
по делото факти категорично се установи, че ответникът не е изпълнил
задължението си да върне остатъка от заема в размер на 2100 лева на 21 вноски
по 100 лева на месец, считано от десетия до тридесетия месец от получаването на
заема на 20.03.2013 г., а именно да върне по сто лева на месец считано от
януари 2014 г. до септемри 2015 г..
Видно
от договора, страните уговорили заема да се върне за 30 месеца, тоест тридесет
месеца от даването му. Тъй като заемът е даден на 20.03.2013 г., вземането по
всяка погасителна вноска става изискуемо на двадесето число на всеки месец
следващ месеца на даването му до тридесетия – месец септември 2015 г., а
длъжникът е изпадал в забава от 21-во число на съответния месец.
Следователно,
и тъй като сроковете за изпълнение са уговорени в договора, ответникът, като не
е връщал заема, е изпаднал в забава и дължи на ищцата обезщетение за това си неправомерно
поведение в размер на законната лихва за периода от настъпване на забавата до
предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК, както следва:
върху
сумата 100 лева, за периода 21.01.2014г. – 01.10.2015 г. – 17.23 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 21.02.2014г. – 01.10.2015 г. – 16.37 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 21.03.2014г. – 01.10.2015 г. – 15.59 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 21.04.2014г. – 01.10.2015 г. – 14.73 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 21.05.2014г. – 01.10.2015 г. – 13.89 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 21.06.2014г. – 01.10.2015 г. – 13.03 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 21.07.2014г. – 01.10.2015 г. – 12.19 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 21.08.2014г. – 01.10.2015 г. – 11.33 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 21.09.2014г. – 01.10.2015 г. – 10.46 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 21.10.2014г. – 01.10.2015 г. – 9.63 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 21.11.2014г. – 01.10.2015 г. – 8.76 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 21.12.2014г. – 01.10.2015 г. – 7.93 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 21.01.2015г. – 01.10.2015 г. – 7.07 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 21.02.2015г. – 01.10.2015 г. – 6.20 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 21.03.2015г. – 01.10.2015 г. – 5.43 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 21.04.2015г. – 01.10.2015 г. – 4.56 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 21.05.2015г. – 01.10.2015 г. – 3.73 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 21.06.2015г. – 01.10.2015 г. – 2.87 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 21.07.2015г. – 01.10.2015 г. – 2.03 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 21.08.2015г. – 01.10.2015 г. – 1.17 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 21.09.2015г. – 01.10.2015 г. – 0.31 лева,
или общо 184.51 лева.
Поради
горното искът за установяване дължимостта на обезщетение за забава се явява
доказан по основание и частично по размер до сумата 184.51 лева, като за
разликата над тази сума до претендираните 196.19 лева не бе доказан.
Тази
разлика се дължи на неоснователната претенция за лихва за периодите от 1-во
число на всеки от горепосочените месеци, в които е настъпвал падеж на вноската,
до деня на самия падеж - 20 число на
този месец, включително, както следва:
върху
сумата 100 лева, за периода 01.01.2014г. – 20.01.2014г. – 0.56 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.02.2014г. – 20.02.2014г. – 0.56 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.03.2014г. – 20.03.2014г. – 0.56 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.04.2014г. – 20.04.2014г. – 0.55 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.05.2014г. – 20.05.2014г. – 0.56 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.06.2014г. – 20.06.2014г. – 0.56 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.07.2014г. – 20.07.2014г. – 0.56 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.08.2014г. – 20.08.2014г. – 0.55 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.09.2014г. – 20.09.2014г. – 0.56 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.10.2014г. – 20.10.2014г. – 0.55 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.11.2014г. – 20.11.2014г. – 0.56 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.12.2014г. – 20.12.2014г. – 0.55 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.01.2015г. – 20.01.2015г. – 0.55 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.02.2015г. – 20.02.2015г. – 0.56 лева;
върху сумата
100 лева, за периода 01.03.2015г. – 20.03.2015г. – 0.55 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.04.2015г. – 20.04.2015г. – 0.56 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.05.2015г. – 20.05.2015г. – 0.56 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.06.2015г. – 20.06.2015г. – 0.55 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.07.2015г. – 20.07.2015г.– 0.56 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.08.2015г. – 20.08.2015г. – 0.56 лева;
върху
сумата 100 лева, за периода 01.09.2015г. – 20.09.2015г. – 0.55 лева,
или общо 11.68 лева.
Поради
горното, съдът намира исковете по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, за доказани
по основание и частично по размер, като следва да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищцата сумата 2100 лева, представляваща дължима сума по
неплатени 21 вноски - от 10-та до 30-та вноска, от по 100 лева, по договор за
заем от 20.03.2013 г. с общ размер от 3000 лева; сумата 184.51 лева – лихва за
забава върху вноските, считано от началната дата на просрочието на всяка една
от вноските, до 01.10.2015 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК, по което е образувано Ч. гр. д. № 87/2015 г. на РС - Ивайловград, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 01.10.2015 г. до изплащането на дължимите суми.
За
разликата от 11.68 лева, над уважения размер от 184.51 лева и 21 периода
започващи от 21-во число на месеца, в който е настъпил падежа на съответната
погасителна вноска, до претендираните 196.19 лева и за периоди от 1-во число на
месеца, в който е настъпил падежа на съответната погасителна вноска до 20-то
число на този месец, както е посочено по-горе, искът за лихва за забава върху
вноските от по 100 лева, не бе доказан и следва да се отхвърли като
неоснователен.
Съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 от ТР № 4/2014 г. по
ТД № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да се осъди да заплати на
ищцовата страна сторените по Ч. гр. д. № 87/2015 г. по описа на РС -
Ивайловград разноски за държавни такси, съразмерно
на уважената част от иска, а именно 45.70 лева.
По
заповедното производство ищцата е сторила и 200 лева разноски за адвокатско
възнаграждение, видно от приложения Договор за правна помощ и съдействие, като
искането за присъждане на тази сума е извършено не със заявлението по чл. 410
ГПК, а със приложения списък с разноски, поради което съдът е пропуснал да ги
присъди с издадената заповед за изпълнение. Но тъй като с посоченото ТР №
4/2014 г. по ТД № 4/2014 г., ВКС е приел, че съдът по исковото производство
следва да разпредели и разноските по заповедното производство и то с осъдително
решение, ответникът следва да се осъди да заплати на ищцата и сторените по Ч.
гр. д. № 87/2015 г. по описа на РС - Ивайловград разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, а именно 198.98 лева.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да се
осъди да заплати на ищцовата страна сторените по настоящото дело разноски, съразмерно
на уважената част от иска: за държавни такси - в размер на 86.58 лева /63.07
лева по иска за главницата и 23.51 лева по частично уважения иск за лихви/; за
адвокатско възнаграждение – 388.09 лева /200 лева по иска за главницата и 188.09 лева по частично уважения иск за
лихви/.
Поради
горните мотиви, Съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.Д. с ЕГН: ********** ***, че ДЪЛЖИ на И.Б.Р.
с ЕГН: ********** ***, сумата 2100 лева, представляваща дължима сума по
неплатени 21 вноски - от 10-та до 30-та вноска, от по 100 лева, по договор за
заем от 20.03.2013 г. с общ размер от 3000 лева; сумата 184.51 лева – лихва за
забава върху вноските, считано от началната дата на просрочието на всяка една
от вноските – 21-во число на месеците, в който е настъпвал падежа на вноските,
до 01.10.2015 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, по което е
образувано Ч. гр. д. № 87/2015 г. на РС - Ивайловград, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
01.10.2015 г. до изплащането на дължимите суми.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на И.Б.Р. с ЕГН: ********** *** да се признае за
установено, че А.А.Д. с ЕГН: ********** *** й дължи сумата 11.68 лева - лихва
за забава, представляваща разликата над уважените 184.51 лева и 21 периода
започващи от 21-во число на месеца, в който е настъпил падежа на съответната
погасителна вноска, до претендираните 196.19 лева и за периоди от 1-во число на
месеца, в който е настъпил падежа на съответната погасителна вноска до 20-то
число на този месец.
ОСЪЖДА А.А.Д.
с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Б.Р. с ЕГН: ********** ***, съразмерно на
уважената част от иска, сторените разноски по Ч. гр. д. № 87/2015 по описа на
РС – Ивайловград за държавни такси в размер на 45.70 лева /четиридесет и пет
лева и седемдесет стотинки/ лева и за адвокатско възнаграждение – 198.98 /сто
деветдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/ лева.
ОСЪЖДА А.А.Д.
с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Б.Р. с ЕГН: ********** ***, сторените
разноски по настоящото дело за държавни такси в размер на 86.58 лева /осемдесет
и шест лева и петдесет и осем стотинки/ лева и за адвокатско възнаграждение в
размер на 388.09 /триста осемдесет и осем лева и девет стотинки/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: