РЕШЕНИЕ

№

31.03.2016г., гр. Ивайловград

Ивайловградският районен съд на двадесет и трети март, две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание в следния състав :

Председател: Таня Киркова

при секретаря Кр. Х., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 83 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са два обективно съединени иска с правно основание – чл.45 и чл.86 ЗЗД - осъдителен иск за възстановяване на причинени нематериални щети от непозволено увреждане - причинена средна телесна повреда, установено с влязла в сила присъда и иск за обезщетение за забавеното им обезвъзмездяване.

Производството по делото е образувано по искова молба на М.С.Й. ***, против М.М.М.,***.

С исковата си молба ищецът въвежда следните твърдения, на които основава накърнените си права: На 19.08.2014г. ответникът й нанесъл побой в с.Попско, общ.Ивайловград, при което й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на лявата ръка, /изкьлчване на първата дланно-фалангиална става на лява ръка/ - престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Ответникът бил признат за виновен за извършеното престъпление с влязло в сила на 05.05.2015г. Споразумение по НОХД № 29/2015г., по описа на РС-Ивайловград, като му е наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок една година и шест месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и шест месеца.

Ищцата твърди, че след нанасянето на побоя била един месец в гипс, месеци наред ходила по лекари, т.к. търпяла силни болки и страдания. Повече от една година след нанесените травми не била излекувана и не можела да живее пълноценно, без страх, без болки и страдания. Твърди, че ръката й не се е възстановила, ограничено било движението с нея, не можела да хваща предмети. И досега се страхувала да излиза сама от дома си, т.к. все още не можела да забрави случилото се.

Предвид изложеното намира, че е налице правен интерес от предявяване на иск на основание чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за нанесените й неимуществени вреди - за претърпените болки и страдания от причинената телесна повреда и преживените негативни емоции, свързани с побоя, които са в пряка причинна връзка с извършеното от ответника деяние, в размер на 5 000 лева, ведно със законовата лихва от деня на увреждането, до окончателното му плащане.

Поради което моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причинените болки и страдания, преживените негативни емоции, свързани с побоя, щети представляващи пряка и непосредствена последица от увреждането, причинено й от ответника, ведно със законовата лихва от деня на увреждането - 19.08.2014 г., до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Отговор от ответната страна не е постъпил в изискуемия от закона срок. Прилагат становище и писмена защита, с които приемат иска за допустим, но прекомерно завишен, неотговарящ на съдебната практика.

Страните се явяват лично и с пълномощници в съдебно заседание и поддържат заявените вече тези и основания. Ответната страна възразява, че ищцата със своето отношение е допринесла за причиненото й увреждане, като е предизвикала агресивното поведение на ответника.

Съдът при изясняване на фактическата обстановка и правната хипотеза, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните, както и заключението на изслушаната от съда съдебно-медицинска експертиза.

Очертаната в исковата молба фактическа обстановка се потвърждава, както от съдържанието на всички приложени по делото писмени доказателства, от свидетелските показания и заключението на СМЕ, които не са оспорени от страните. Последното сочи, че ищецът е получил непълно изкълчване на първата дланно-фалангиална става на лявата ръка, с която работи ищцата. В него се казва: „Описаните увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при инциденст, по начина и при обстоятелствата, описани в делото. Причинено е трайно, за повече от 30 дни, затруднение в движението на лявата ръка, по смисъла на чл.129 от НК, което се дължи на описаното изкълчване в областта на китката. Срокът на имобилизация на това изкълчване е три седмици. Този на затруднение при това изкълчване е 1.5 месеца за физически труд и 1 месец за нефизически. Описаното изкълчване пряко е затруднило т.н. хватателната функция на ръката. Травмата няма последици за общото здравословно състояние на пострадалата и би следвало да е отшумяла към този момент.” Отговаряйки на зададените въпроси в съдебно заседание, вещото лице обясни, че срокът, който е посочен за отзвучаване на травмата и оздравяване, касае възстановяване на обема на движение в ставата и силата на захвата, но чувството на болка е характерно при травма, на която и да е става, при лошо време или при натоварване, което би се усещало продължително време, а в някои случаи, до края на живота.

С оглед на изложеното съдът намира предявения иск за частично основателен и доказан.

Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното, виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

За да бъде уважен предявения на основание чл.45 от ЗЗД иск, следва да бъде доказано наличието едновременно на следните предпоставки: противоправно и виновно деяние, причинена вреда и връзката между деянието, вредоносния резултат и вината.

В случая фактическият състав на деликта, предвиден в чл.45, ал.1 от ЗЗД, е осъществен – виновно противоправно деяние, извършино от ответника, причинило нематериални вреди – средна телесна повреда и психически стрес. Това дава право на ищеца да претендира обезщетение за настъпилите щети.

По отношение на размера на претенцията за присъждане на обещетение за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съобразно константната съдебна практика в понятието "неимуществени вреди" се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние.

В конкретната хипотеза, от становището на вещото лице, изразено в заключението на СМЕ и разпита му в съдебно заседание, се установява, че възстановителният период на пострадалото лице е около 1.5 месеца и е съпроведен с физически болки. От възприетите и приобщени по делото гласни доказателства е видно, че както през възстановителния период, а и към момента - година и половина след инцидента - ищцата чувства болка, което я кара да приема болкоуспокояващи медикаменти и не е в състояние да изпълнява пълноценно обичайни до побоя дейности. Същевременно тя все още е в стресово състояние. Изпитва неувереност и страх да се движи свободно сама в тъмната част на деня из селото.

Съобразявайки гореизложеното и принципа, заложен в нормата на чл.52 от ЗЗД, че обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, се налага изводът, че дължимото на ищеца обезщетение за причинените му, в резултат на противоправното поведение на ответника, неимуществени вреди, следва да се присъди в размер на 3 000 лева. При определяне размера на обезщетението, са взети предвид характера и степента на физическото увреждане, периода на оздравяване, обстоятелствата и начина, при които е причинено непозволеното увреждане, възрастта на увреденото лице. По делото са установени и негативни физически и психически последици за един продължителен период, включително и към момента.

С оглед разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, следва да се присъди законна лихва върху обезщетението, считано от 19.08.2014г., до окончателното му изплащане.

В останалата му част, до пълния размер, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан, съответно без основание.

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 300 лева. На ответника разноски също следва да бъдат присъдени в размер на 80лв., пропорциално на отхвърлената част от иска.

Съдът на основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да осъди ответника М.М.М. да заплати по сметка на РС – Ивайловград сумата от 150лв., представляваща възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Й., ЕГН *********** сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – причинена средна телесна повреда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.08.2014г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част, до пълния размер от 5 000лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Й., ЕГН ***********, направените деловодни разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Ивайловград сумата от 150лв., представляваща възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА М.С.Й., ЕГН *********** ДА ЗАПЛАТИ на М.М.М., ЕГН **********, направените от него деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 80 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: