Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 10.11.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 79/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл. 28 от Закона за закрила на детето.

Постъпило е искане с приложени към него писмени доказателства от Елена Стефанова - Директор на Дирекция “Социално подпомагане” /Д“СП”/ – Ивайловград

В искането се сочи, че Д “СП” - Ивайловград работи по случай на дете в риск – А. Б. А. от месец юни 2014 г., когато се самосезирала, по повод получена информация от съседи, че майката често е виждана да се прибира в нетрезво състояние. Бащата също злоупотребявал с алкохол. Това пораждало конфликти между тях, на които детето ставало свидетел. Родителите пренебрегвали родителските си задължения и отговорности.

На 15.07.2015 г., били издадени задължителни предписания към родителите, като били предупредени, че при неизпълнение на същите ще бъдат предприето мерки по Закона за закрила на детето /ЗЗДт/.

На 11.08.2015 г. Д“СП” – Ивайловград била уведомена от оперативния дежурен при Районното управление на МВР – Ивайловград за постъпил на телефон 112 сигнал от гражданин, че родителите на детето са злоупотребили с алкохол на обществено място и не могат да полагат каквито и да било родителски грижи за него.

След проучване на сигнала, информацията била потвърдена и спрямо детето била наложена полицейска закрила, тъй като то останало без адекватни родителски грижи, с непосредствена опасност за здравето и живота му.

На 12.08.2015 г. със Заповед № ЗД-РД01/0011, детето било настанено в приемно семейство от гр. Хасково.

На 27.08.2015 г. бабата на детето по бащина линия А.А. подала молба детето да бъде настанено при нея.

Предвид положителното становище на социалния работник по случая със Заповед № ЗД-РД01/0226 от 14.09.2015 г. на Директора на Д”СП” – Хасково, мярката за закрила била променена от „настаняване в приемно семейство” в „настаняване в семейство на близки и роднини” – семейството на А.А. – баба по бащина линия.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде наложена мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт - "настаняване в семейство на роднини или близки" спрямо детето А. Б. А., а именно в семейството на А.А.А. – баба по бащина линия или да постанови друга мярка за закрила.

Молба с правно основание чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за закрила на детето.

Майката Г.П.Х., дава становище, че може да се грижи за детето. Посещавала клиника за лечение от алкохолизъм и от два месеца не употребявала алкохол.

Бащата Б.А.А. не възразява детето да бъде настанено при баба му, тъй като това било равнозначно да бъде настанено при него. Заявява, че е в състояние да се грижи за детето, но по препоръки на социалните служби посещавал програма за повишаване на родителския капацитет.

Бабата А.А.А. заявява, че може да се грижи за детето.

Приемното семейство Я. и Л. Я., при което детето е било временно настанено, не възразяват мярката за закрила да бъде променена.

Съдът като прецени приетите по делото доказателства, установи следното:

От Удостоверение за раждане серия СВАР № 110088 от 13.06.2011 г. на Община Свиленград се установява, че А. Б. А. е родена на *** г. от майка Г.П.Х. и баща Б.А.А.. Към настоящия момент е навършила 4-годишна възраст.

Видно от Социален доклад вх. № в Д”СП” – Ивайловград ЗД-80/0124/12.08.2015 г. и доклада в съдебно заседание на социалния работник Демерджиева, по повод данни за нощни конфликти между родителите, предизвикани от злоупотреба с алкохол, нарушаващи съня и спокойствието на детето, дирекцията започнала да ги консултира, като били издадени и задължителни предписания към тях и предупредени, че при неизпълнение ще бъдат предприето мерки за закрила по ЗЗДт.

Видно от показанията на свидетелите К., К., А., А. и А., обясненията на родителите и бабата, приложените полицейска преписка, преписката от Център за обществена подкрепа – Хасково и документи от Държавна психиатрична болница – Кърджали, около 2014 г. Г.Х. - майката на детето, започнала работа, като с наличието на повече средства започнала да злоупотребява с алкохол. Това довело до скандали между нея и бащата на детето - Б.А., както и до неглежиране на грижите за детето, което мотивирало посочената по–горе намеса на Д”СП” – Ивайловград със съответни консултации и работа по повишаване на родителския капацитет на майката /видно от социалния доклад на ДСП – Хасково/.

От началото на месец август родителите се разделили, като детето останало да живее при бащата /видно от социалния доклад на ДСП – Хасково/.

Свидетелката К., учител в ОДЗ – Ивайловград, което посещало детето установила, че често когато майката Х. идвала да го взема мирише на алкохол, като понякога е залитала. Когато бащата А. взимал детето не миришел така на алкохол и не е имал признаци на неадекватност.

През месец август 2015 г. свидетелката К. замествала директора на детското заведение, като била предупредена от Д”СП” – Ивайловград да не дава детето на родителите му ако дойдат да го вземат пияни, а да съобщи на служителите на дирекцията.

На 11.08.2015 г., вечерта, майката Х. дошла да вземе детето във видимо нетрезво състояние, като дори паднала. Това наложило да се повика бащата А., за да вземе детето. Същият дошъл взел детето и се отправил с него към магазина до автогарата. Майката Х. също тръгнала с тях като се държала агресивно към бащата и предизвикала скандал. При магазина имало и други хора, сред които свидетеля К. и Д.Г., с които Х. също се скарала.

Д.Г., според сидетеля А. бил явно пиян, а освен това видно от показанията на свидетелите А. и А. – полицейски служители се установява, че Г. освен пиян е известен на полицията и с асоциални прояви, както и със влошено психично здраве, което налагало неколкоратната му хоспитализация в психиатрично заведение.

Ядосан на Х., под влияние на алкохола и тъй като знаел, че родителите са предупредени от социалните да полагат грижи за детето, Г. се обадил в спешния център на телефон 112 и съобщил, че, било двамата родители, било само майката не се грижи за детето /доколкото не е прослушан записа от разговора, точното съдържание на сигнала не се установи/, а видно от Доклад за установен факт и предприето действие от свидетелите А. и А., сигналът бил, че употребяват алкохол и спорят. На място бил изпратен полицейски патрул в състав от свидетелите А. и А., които заварили двамата родители на тротоара, а дететео си играело спокойно до тях. Х. била видимо нетрезва, говорът и завалял. А. миришел малко на алкохол, но бил напълно адекватен. Според свидетеля К.А. бил изпил една бира. Полицаите отвели родителите, детето и Г. в полицейското управление за да дадат обяснения. На свидетеля А. направило впечатление, че детето предпочита да стои до баща си и избягва майката.

Бащата дал обяснения, че му се обадили от детската градина да прибере детето, тъй като майката е в нетрезво състояние.

Обяснението на Х. не е напълно разбираемо, но става ясно, че А. и направил забележка за това, че злоупотребява с алкохол, което предизвикало нейното недоволство.

Г. дал обяснение, че се обадил на телефон 112, тъй като към 17.30 часа дошла Х. и започнала да бие А.. Искал “да се разучи случая на детето”.

Дежурният на полицейското управление сезирал Д”СП” – Ивайловград и началника на Отдел “Закрила на детето”, извършил искане за предоставяне на полицейска закрила на дете, на основание чл. 3, т. 2 от Наредба № I-51 от 12.03.2001 г., поради това, че А. А. е детете в риск, останало без адекватни родителски грижи, с непосредствена опасност за живота и здравето му.

На място бил извикан свидетелят А. – полицейски служител, който издал заповед за предоставяне на полицейска закрила на дете, без преди това да проучи лично случая и да установи конкретното състояние на родителите и съответно - основателността на направеното искане.

На следващия ден - 12.08.2015 г. със Заповед № ЗД-РД01/0011 на директора на Д”СП” - Ивайловград, детето било настанено в приемно семейство от гр. Хасково.

Заповедта била издадена въз основа на Социален доклад вх. № в Д”СП” – Ивайловград ЗД-80/0124/12.08.2015 г.. От него се установява, че мерките за закрила са взети изключително въз основа на сигнала на подаден от гражданина Г. на телефон 112, съобразен и с данни за предходни скандали между родителите.

Детето било настанено в приемно семейство чак в гр. Хасково, което се отразило негативно на психологичното му състояние - започнало да се напикава, което било преодоляно едва при връщането му в дома му в Ивайловград.

На 27.08.2015 г. бабата на детето по бащина линия А.А. подала молба детето да бъде настанено при нея.

Предвид положителното становище на социалния работник по случая, със Заповед № ЗД-РД01/0226 от 14.09.2015 г. на Директора на Д”СП” – Хасково, мярката за закрила била променена от „настаняване в приемно семейство” в „настаняване в семейство на близки и роднини” – семейството на А.А. – баба по бащина линия.

Междувременно бащата бил включен в програма за социална услуга в общността, насочена към повишаване на родителския му капацитет.

Видно от протокол за среща между бащата и детето проведена на 11.09.2015 г. между тях съществува силна емоционална връзка. Бащата е демонстрирал загриженост към детето през цялата среща, носил му е подаръци, държал се е спокойно и адекватно. Направило е впечатление на социалния работник и че бащата не негативизира образа на майката.

Видно от Протокол от домашно посещение на 02.10.2015 г. социалните служби са установили, че бащата работи по граждански договор с читалище “Пробуда 1914” – Ивайловград, като отзивите на секретаря на читалището за него са положителни.

Положителни са и данните събрани от ОДЗ – Ивайловград. Бащата не бил идвал да взема детето в пияно състояние. Проблеми с алкохола имала майката. Бащата редовно плащал таксата за детската градина. Детето в момента било добре обгрижено.

От показанията на свидетелката Г. се установява, че откакто детето е върнато се води на детска градина основно от бащата, по рядко от бабата и се взема от бащата или бабата.

На 17.08.2015 г. майката Х. постъпила доброволно на лечение в Държавна психиатрична болница – Кърджали за лечение на алкохолната си зависмост.

Видно от издадената Епикризата, Х. била критична към алкохолния си проблем, съдействала за провеждане на лечението.

От писмо № 1545/04.09.1915 г. на Директора на Държавна психиатрична болница – Кърджали, до Д”СП” – Ивайловград се установява, че след проведеното лечение Х. е годна да поеме отново функциите на родител.

Съгласно чл. 25, т. 3 ЗЗДт може да бъде настанено извън семейството дете:

1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;

2. чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;

3. чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;

4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;

5. в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г., касаеща условията за международна закрила на деца;

6. чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.

Съгласно чл. 2 на чл. 25 ЗЗДт, настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

От събраните по делото доказателства се установява, че не са налице хипотезите за закрила на дете уредени чл. 25, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6, доколкото: родителите на детето не са починали, неизвестни, лишени от родителски права или родителските им права не са ограничени; не се установи родителите на детето да се намират в трайна невъзможност да го отглеждат по смисъла на чл. 25, ал. 1. Трайната невъзможност е налице, когато поради обективни условия от здравословен /заболяване/, икономически /продължителна липса на финансови средства/, юридически /например задържане за изпълнение на наказание лишаване от свобода/ характер родителите не са в състояние да изпълняват своите задължения. Такива данни по делото не се установиха. Макар и с ограничени доходи, родителите са осигурявали на детето минимално необходимите условия за живот; детето не е жертва на насилие в семейството и поради това да съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; не е налице хипотеза на международна защита на дете; детето не участва в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията.

Заповед № ЗД-РД01/0011 от 12.08.2015 г. на директора на Д”СП” – Ивайловград, с която е взета мярката за закрила на детето, е мотивирана с това, че детето е останало без адекватни родителски грижи с непосредствена опасност за живота и здравето му, с което били налице обстоятелствата по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт.

Съдът намира, че към момента не са налице условията по чл. 25, ал. 1, от ЗЗДт за вземане на мярка за закрила на дете, чрез извеждането му от семейството.

По делото не се установи детето да е оставено трайно, тоест продължително време, без родителски грижи от страна и на двамата родители.

От събраните доказателства се установи, че инцидентът от 11.08.2015 г., при който майката, след злоупотребила с алкохол, е осъществила скарване с бащата на публично място в присъствието на детето, не е бил основание за предприемане на полицейска закрила на дете, след като бащата не е бил в състояние, което да възпрепятства изпълнението на родителските му задължения и най–важното - той ги е изпълнявал, доколкото именно той е взел детето от градината и се е грижил за него до намесата на полицията. По делото се установи, че бащата е бил адекватен, поради което и служителите в ОДЗ са му предали детето, а полицейските служители явили се по-късно на мястото на скандала не са установили обратното. За детето не е съществувала непосредствена опасност за живота и здравето му.

Освен това следва да се наблегне на факта, че мярката за защита на дете, чрез извеждането му от семейството по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт е допустимо да се вземе само при трайност на състоянието на неполагане на грижи.

Вярно е, че от социалния доклад по повод, на който е издадена заповедта за закрила се сочи, че поради злоупотреба с алкохол и то най – вече от страна на майката, родителите се карали нощем, с което нарушавали съня и спокойствието на детето, но към 11.08.2015 г., по делото се събраха данни, че родителите са се разделили, а детето е живеело при бащата, с което е отпаднал този неблагоприятен фактор за развитието му.

Към датата на последното по делото заседание се установи, че бащата се отнася отговорно към детето. Именно той преобладаващо го води и взема от детска градина, започнал е работа, а настаняването на детето при баба му по бащина линия е фактически равнозначно на настаняването му при бащата, живеещ в същото жилище. Последното напълно обезсмисля взетата мярка за закрила, а и сочи на това, че според Д”СП” поведението на бащата не е заплаха за детето.

От изложеното следва, че към момента не е налице трайност на състоянието на неполагане на грижи, доколкото бащата фактически полага такива.

Освен това от събраните доказателства се установява и че майката е преминала курс на лечение от алкохолна зависимост и според лекуващите лекари е годна да поеме функциите си на родител.

При спор между родителите при кого да живее детето, същият следва да се разреши по установения в Семейния кодекс ред.

Както бе посоченото, съгласно чл. 25, ал. 2 ЗЗДт, извеждането на детето от семейството е крайна мярка, която се прилага при изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, като съдът намира, че тези мерки не са изчерпани и следва да се работи по повишаване на родителския капацитет на двамата родители.

Поради горното искането на Д”СП” – Ивайловград за вземане на мерки за закрила спрямо детето, се явява неоснователно и поради това следва да се отхвърли, а взетата със Заповед № ЗД-РД01/0226 от 14.09.2015 г. на Директора на Д”СП” – Хасково временна административна мярка за закрила, следва да се прекрати.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 28 ЗЗДт, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Директора на Д”СП” – Ивайловград за вземане на мярка за закрила спрямо детето А. Б. А. с ЕГН: **********, чрез настаняването му в семейството на роднини – А.А.А. – баба по бащина линия, или вземане на друга мярка за закрила по преценка на съда.

ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето А. Б. А. в семейството на А.А.А. – баба по бащина линия, извършено със Заповед № ЗД-РД01/0226 от 14.09.2015 г. на Директора на Д”СП” – Хасково.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Препис от решението да се връчи на ДСП – Ивайловград и за сведение на Б.А.А., Г.П.Х. и А.А.А..

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в седемдневен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: