Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 18.12.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

при секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 78/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищцата П.А.Д., твърди, че от съвместното съжителство с ответника на 19.05.2013 г. им се родило детето Р. А. И.. Отношенията между страните се влошили тъй като ответникът злоупотребявал с алкохол и предизвиквал скандали, при които я пъдил да си върви в Ивайловград. Поради това ищцата заедно с детето се преместили в Ивайловград, където заживели при родителите й. В края на 2014 г. , в навечерието на нова година, ответникът дошъл в Ивайловград с намерение да закрепят отношенията си, но скоро отново започнал да прави скандали и да обижда ищцата, нейни близки и приятели. Поради това родителите на ищцата поканили ответника да напусне дома им, което още повече влошило отношенията между страните, като от 10.05.2015 г. те окончателно се разделили.

На 18.09.2015 г. ответникът отишъл да вземе детето им от детската градина, но възпитателите не му го дали, защото бил явно в нетрезво състояние и извикали ищцата, която взела детето с помощта на органите на полицията.

Ответникът бил осъждан за управление на моторно превозно средство в пияно състояние.

Ищцата и детето имали силна емоционална връзка, поради което в негов интерес било да живеят заедно в гр. Ивайловград, в дома на родителите на ищцата, в който имало необходимите условия за отглеждането му. Ищцата започнала работа в училището на с. Железино, а ответникът бил безработен.

За периода от настъпване на фактическата раздяла на 10.05.2015 г. до предявяване на иска ответникът бил дал издръжка на детето им два пъти по 50 лева, един път 40 и един път 20 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права спрямо детето Р. А. И. на ищцата; да определи местоживеенето на детето при ищцата; да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на детето Р. А. И. чрез ищцата, като негов законен представител, в размер на 150 лева месечно, считано от 01.05.2015 г.; да определи режим на лични отношения между ответника и детето – всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа сутринта до 12.00 часа на обяд в нейно присъствие до навършване на 7-годишна възраст на детето. Претендира разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 127, чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от Семейния кодекс /СК/.

В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си адв. К. *** и с писмена защита от последната, поддържа исковете.

Ответникът А.В.И. в срок извършва отговор на исковата молба, чрез пълномощника си адв. К. ***.

Не оспорва допустимостта на исковете. Признава исковете относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето.

Оспорва иска за определяне на режим на лични отношения между него и детето по няколко часа в присъствието на майката. Излага съображения, че в полза на детето е да се запазят личните му взаимоотношения, доверие, подпомагане с бащата. Детето ще може да опознае баща си.

Моли съда да определи режим на лични отношения с детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.00 часа до 18.00 часа, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, пет дни през пролетната ваканция и по един ден от великденските и коледните празници.

Оспорва иска за текуща издръжка по размер, като сочи, че е безработен и не е в състояние да осигури искания размер на издръжката.

Оспорва иска за издръжка за минало време, като сочи, че не е ясно защо се претендира от 01.05.2015 г., а също и че е осигурявал издръжка на детето в размер на около 100 лева месечно.

Признава обстоятелствата, че от завеждане на исковата молба не е плащал издръжка, както и че е осъден за управление на моторно превозно средство в пияно състояние.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

От събраните по делото доказателства /Удостоверение за раждане на Р. А. И.; Декларация за семейно, материално и имотно състояние на ответника; Трудов договор № 22/06.10.2015 на Целодневна детска градина - Железино; Служебна бележка от Обединено детско заведение - Ивайловград; показанията на свидетелите А., Н., Хр., И., М. и К./ се установи, че от съжителството между ищцата П.Д. и ответника А.И. се родило на 19.05.2013 г. в гр. София детето им Р. А. И.. Скоро след раждането на детето отношенията между страните се влошили тъй като ищцата не понасяла честите злоупотреби на ответника с алкохол, който бил и осъден за управление на моторно превозно средство в пияно състояние – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс. През 2014 г. страните се разделили и ищцата с детето се преместили в гр. Ивайловград, където заживели в дома на родителите й. В края на 2014 г. ответникът също дошъл в Ивайловград с намерение да въстанови отношенията си с ищцата. Двамата заживели в дома на родителите на ищцата в с. Белополяне, който ответникът ремонтирал, обзавел го с лични мебели и средства, но влязъл в конфликт, както с ищцата, така и с родителите й. На 10.05.2015 г. ответникът бил изгонен от дома им и заживял около месец при познат в селото. След това се преместил в Ивайловград, където до месец септември работил по ремонта на училището, като седмично получавал заплата в размер на около 100 лева. След това заминал за гр. София. През този период дал на ищцата издръжка за детето в размер на 160 лева – два пъти по 50 лева, идин път 40 лева и един път 20 лева. След предявяване на исковата молба, ищецът отказал да дава издръжка на детето. От показанията на свидетелите М. и К. не се установи, че ответникът е давал издръжка на детето над признатите от ищцата 160 лева. Техните показания изцяло се основават на неконкретизирани твърдения на ответника, поради което съдът не ги кредитира доверие.

Детето Р. И. посещавало детска ясла в Обединено детско заведение - Ивайловград. Майката не поощрявала контактите на детето с баща му. По повод жалба на ищцата, че ответникът взима детето от детската ясла в пияно състояние, което по делото не се установи, била извършена полицейска проверка, завършила с отказ на прокуратурата да образува наказателно производство.

От показанията на свидетелите се установява още, че ищецът обича детето си, силно привързан е към него, съобразява се с интересите му. Работи по граждански договор като строител, с месечен доход около 380 лева и живее в жилище собственост на родителите му.

В Ивайловград, за да издържа себе си и детето, ищцата преподавала уроци по английски език, а от 06.10.2015 г. започнала работа като младши учител в Целодневна детска градина – Железино, с месечно брутно трудово възнаграждение в рамер на 530 лева.

От социалния доклад на ДСП – Ивайловград, се установява, че детето е добре отглеждано от майката. Осигурено му е всичко необходимо за нормалното развитие, но има нужда от издръжката дължима от бащата, с когото следва пълноценно да контактува.

Съгласно чл. 127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК.

Съгласно чл 59, ал. 2 и 4 СК съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Съдът решава тези въпроси, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото и с оглед интересите на детето, намира, че упражняването на родителските права следва да се предостави на майката, при която и детето следва да живее. До този извод съдът достигна като прецени, че майката и досега е полагала нужните грижи за нормалното отглеждане и развитие на детето; привързаността между майката и детето; ниската възраст на детето; помощта, която оказват бабата и дядото по майчина линия за отглеждане на детето; доброто социално обкръжение на майката; материалните възможности на майката, позволяващи й макар и трудно да отглежда детето; еднопосочното желание на страните.

Съгласно чл. 127, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 СК съдът е длъжен да се произнесе служебно по въпроса за личните отношения на бащата и детето.

Предвид предоставянето упражняването на родителските права на майката и местоживеенето на детето при нея, на бащата следва да се определи режим на лични отношения с детето.

От показанията на свидетелите и социалния доклад на ДСП – Ивайловград, се установява, че детето се радва на контактите с баща си и има нужда от тях.

Като взе предвид установените по делото факти и като прецени необходимостта детето да контактува пълноценно и с двамата си родители, и за да се осигури нормалното му емоционално развитие, съдът намира, че на бащата следва да се определи режим на лични отношения с детето, както следва: бащата, следва да взема от дома на майката при себе си ненавършилото пълнолетие дете Р. А. И.: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, след 15.00 часа на петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден, или след 08.00 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден, но в този случай без детето да пътува извън района на община Ивайловград, със задължението след изтичане на посоченото време да връща детето лично в дома на майката; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, със задължението след изтичане на посоченото време да връща детето лично в дома на майката; на рождения ден на детето всяка нечетна година със задължението да го връща вечерта лично в дома на майката; през почивните дни на коледните празници всяка нечетна година след 15 часа на деня предхождащ първия почивен ден до 18 часа на последния почивен ден, със задължението след изтичане на посоченото време да връща детето лично в дома на майката; през почивните дни на новогодишните празници всяка четна година след 15 часа на деня предхождащ първия почивен ден до 18 часа на последния почивен ден, със задължението след изтичане на посоченото време да връща детето лично в дома на майката; през пролетната ваканция всяка четна година със задължението след изтичане на посоченото време да връща детето лично в дома на майката. През останалото време, бащата може да взема детето само с изричното съгласие на майката.

Съдът намира, че детето вече е на достатъчна възраст, за да може да пътува и осъществи пълноценен контакт с бащата в неговия дом и среда, включително с роднините по бащина линия – баба и дядо и другим, но само ако бъде взето в петъчния ден и върнато в неделния ден, тъй като пътуването до гр. София и обратно е продължително и уморително и следва да има поне един междинен ден между двете пътувания.

Не се установи ответникът да страда от алкохолна зависимост или да са налице други обстоятелства, които да представляват непосредствена опасност за живота и здравето на детето. Ако се установи друго, за което следва да следят както майката, така и социалните служби, може винаги да се поиска изменение на мерките за лични отношения.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съгласно чл. 142 СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

От 01.07.2015 г. минималната работна заплата за страната е определена на 380 лева с Постановление № 139 от 4 юни 2015 г. за определяне нови размери на минималната работна заплата за страната. Една четвърт от тази сума е равна на 95 лева.

Съгласно чл. 146, ал. 1 СК паричната издръжка се изплаща ежемесечно. При забава се дължи законната лихва.

Съгласно чл. 149 СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.

Ищцата претендира да бъде осъден ответникът да заплаща издръжка на детето, чрез нея, в размер на 150 лева месечно, считано от 01.05.2015 г..

Тоест кумулатично са съединени за общо разглеждане иск за издръжка за минало време по чл. 149 СК, за период до една година преди предявяване на иска за текуща издръжка по чл. 143, ал. 2 СК. В случая искът по чл. 149 СК е предявен за периода от 01.05.2015 г . до 05.10.2015 г. – деня предхождащ деня на предявяване на иска в размер на 770 лева /за пет месеца и четири дни/, а искът за текуща издръжка е за периода от 06.10.2015 г. г., насетне.

Любовта към детето не се свежда само до права и желания да се общува с него, а и в задължения на родителя да осигури най – добри възможни условия за живот, чрез осигуряване на необходимите за това средства за издръжка.

Като взе предвид възрастта и потребностите на детето, които са водещи при определяне размера на издръжката, и материалните възможности на бащата, който е работоспособен мъж, живеещ в гр. София, в който има развит пазар на труда, и че той няма разходи за наем на жилище, разходите, които ще има за да осъществява личен контакт с детето, съдът намира, че следва да се определи ежемесечна издръжка за детето Р. А. И., в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, считано от 06.10.2015 г. – датата на постъпване на исковата молба в съда. За разликата над уважения размер от 120 лева до претендираните 150 лева, искът по чл. 143, ал. 2 СК за текуща издръжка, като недоказан следва да се отхвърли като неоснователен.

Относно иска за присъждане на издръжка на детето за минало време, съдът намира, че същият е доказан и следва да се уважи като основателен за периода от 10.05.2015 г. – датата на фактическата раздяла между страните до 05.10.2015 г. – датата предхождаща датата на предявяване на иска, в размер на по 120 лева на месец или общо за 4 месеца и 25 дни в размер на сумата 580 лева, от която следва да се приспадне платената от ответника издръжка за този период в размер на 160 лева. Тоест ответникът следва да бъде осъден да заплати на детето си чрез неговата майка издръжка за периода от 10.05.2015 г. до 05.10.2015 г. в размер на 420 лева, като за разликата над уважения размер, за този период, до претендираните 725 лева, следва да се отхвърли като недоказан и поради това неоснователен.

За периода от 01.05.2015 – до 09.05.2015 г. искът по чл. 149 СК в размер на 45 лева, следва да се отхвърли като недоказан и поради това неоснователен, тъй като по делото се установи, че до 09.10.2015 г. ищцата, ответникът и детето са живели съвместно, от което следва, че ответникът е предоставял издръжка, включително с личен труд и грижи, включително и като е ремонтирал семейното жилище, обзавеждал го е с лични мебели и средства.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.

Ищцата е сторила разноски по делото за държавна такса за иска по чл. 127 СК в размер на 30 лева и за възнаграждение за адвокат в размер на 300 лева.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да се осъди да заплати на ищцата сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 30.00 лева и за възнаграждение за адвокат в размер на 234.54 лева, съразмерно на уважената част от исковете /съдът приема, че за всеки от трите иска ищцата е заплатила възнаграждение по 100 лева, като исковете за издръжка са частично уважени, поради което за иска по чл. 143, ал. 2 СК претенцията за разноски следва да се уважи до 80 лева, а за иска по чл. 149 до 54.54 лева/.

Ответникът е представил договор за Правна защита и съдействие с адв. К., но в него не е удостоверено, че договореното възнаграждение в размер на 500 лева е платено, поради което искането за присъждане на разноски съразмерно на отхвърлените части от исковете, следва да се отхвърли като неоснователно.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да се осъди да заплати на Държавата по сметка на Районен съд - Ивайловград, сумата 144.00 лева държавна такса за образуване на делото, определена върху тригодишните падежи на текущата издръжка, както и държавна такса в размер на 50.00 лева по иска по чл. 149 СК за издръжка за минало време.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, Съдът

Р Е Ш И:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето Р. А. И. с ЕГН: ********** на майката П.А.Д. с ЕГН: ********** ***.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Р. А. И. при майка му П.А.Д..

ОПРЕДЕЛЯ режим за лични отношения на бащата с детето, както следва: бащата А.В.И. , има право да взема от дома на майката при себе си ненавършилото пълнолетие дете Р. А. И.: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, след 15.00 часа на петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден, или след 08.00 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден, но в този случай без детето да пътува извън района на община Ивайловград, със задължението след изтичане на посоченото време да връща детето лично в дома на майката; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, със задължението след изтичане на посоченото време да връща детето лично в дома на майката; на рождения ден на детето всяка нечетна година със задължението да го връща вечерта лично в дома на майката; през почивните дни на коледните празници всяка нечетна година след 15 часа на деня предхождащ първия почивен ден до 18 часа на последния почивен ден, със задължението след изтичане на посоченото време да връща детето лично в дома на майката; през почивните дни на новогодишните празници всяка четна година след 15 часа на деня предхождащ първия почивен ден до 18 часа на последния почивен ден, със задължението след изтичане на посоченото време да връща детето лично в дома на майката; през пролетната ваканция всяка четна година със задължението след изтичане на посоченото време да връща детето лично в дома на майката. През останалото време, бащата може да взема детето само с изричното съгласие на майката.

ОСЪЖДА А.В.И. с ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАЩА на детето си Р. А. И. с ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител П.А.Д., месечна издръжка в размер на 120.00 /сто и двадесет/ лева, считано от 06.10.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 120 лева до претендираните 150 лева на месец, като неснователен.

ОСЪЖДА А.В.И. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на детето си Р.А. И. с ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител П.А.Д., издръжка в размер на 420 /четиристотин и двадесет/ лева за периода 10.05.2015 г. до 05.10.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер, за този период, до претендираните 725 лева, както и за периода от 01.05.2015 до 09.05.2015 г. в размер на 45 лева, като неоснователен.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА А.В.И. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на П.А.Д. с ЕГН: ********** *** сторените по делото разноски - сумата 30.00 /тридесет/ лева за държавни такси и 234.54 /двеста тридесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/ лева за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА А.В.И. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, по сметка на Районен съд - Ивайловград сумата 144.00 /сто четиридесет и четири/ лева държавна такса за образуване на делото за текуща издръжка, както и държавна такса в размер на 50.00 /петдесет/ лева по иска по чл. 149 СК за издръжка за минало време.

ОТХВЪРЛЯ искането на А.В.И. да се осъди П.А.Д. да му заплати разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете, като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: