Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 29.09.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 70/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл. 28 от Закона за закрила на детето.

Постъпило е искане с приложени към него писмени доказателства от Елена Стефанова - Директор на Дирекция “Социално подпомагане” /Д“СП”/ – Ивайловград

В искането се сочи, че Д “СП” - Ивайловград работи по случай на дете в риск – М.С.Х., настанено в семейство на неговите роднини Р.А.А. и А.Б.А. – баба и дядо по майчина линия със заповед на Директора на Д“СП” - Ивайловград.

При извършени посещения в дома на семейството служители на Отдел “Закрила на детето” /О”ЗД”/ при Д“СП” – Ивайловград установили, че психоемоционалното състояние на майката А.А.А. е нестабилно, като комуникацията с нея била невъзможна.

На 30.07.2015 г. в О”ЗД” – Ивайловград постъпил сигнал от РУП – Ивайловград, че на 29.07.2015 г. А. била установена от полицейски служители в района на местността “Пенсионерската чешма” да се движи по осевата линия на шосето, като при преминаване на моторни превозни средства заставала на пътя им и възпрепятствала дижението, създавайки опасност от пътнотранспортни произшествия. А. била във видимо психическо разстройство. На място бил извикан екип на центъра за спешна медицинска помощ и със съдействието на полицейски служител била транспортирана до “Център за психично здраве” – Хасково, където била настанена за лечение.

Към този момент детето М.С.Х. останало без родителски грижи, тъй като бащата, който бил разведен с майката, не проявявал интерес към отглеждането и възпитанието му.

Горните обстоятелства наложили предприемането на спешни мерки по закрила на детето, което, с оглед и на желанието му, било настанено временно в семейството на баба му и дядо му по майчина линия.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде наложена мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт - "настаняване в семейство на роднини или близки" спрямо детето М.С.Х., а именно в семейството на Р.А.А. и А.Б.А. – баба и дядо по майчина линия за срок до стабилизиране на психоемоционалното състояние на майката, или да постанови друга мярка за закрила.

Молба с правно основание чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за закрила на детето.

Майката А.А.А., лично и чрез пълномощника си адв. Д., моли съдът да отхвърли искането тъй като състоянието й е стабилизирани и тя е в състояние да се грижи за детето.

Бащата С.Г.Х. не възразява детето да бъде настанено при баба му и дядо му по майчина линия, тъй като това било желанието и на детето.

Съдът като прецени приетите по делото доказателства, установи следното:

От Удостоверение за раждане серия УС-0, № 365944 от 08.11.2000 г. на Община Хасково се установява, че М.С.Х. е роден на *** г. от майка А.А.А. и баща С.Г.Х.. Към настоящия момент е навършил 14-годишна възраст.

Около средата на месец юли 2015 г. майката на детето М.Х. - А.А.А. започнала да се държи странно и да избягва контакти с други хора. Започнала да се държи тревожно, влошила се личната и битовата й хигиена. Тези обстоятелства били установени и от социалните работници при Д”СП” – Ивайловград, директорът на която с Писмо ЗД-11/0031 от 29.07.2015 г. сезирал прокуратурата в Ивайловград.

На 29.07.2015 г. около 15.00 часа А. била установена от полицейски служители в района на местността “Пенсионерската чешма”, край Ивайловград, да се движи по осевата линия на шосето, като при преминаване на моторни превозни средства заставала на пътя им и възпрепятствала движението, създавайки опасност от пътнотранспортни произшествия. А. била във видимо психическо разстройство. На място бил извикан екип на Център за спешна медицинска помощ и със съдействието на полицейски служител била транспортирана до “Център за психично здраве” – Хасково, където била приета за лечение.

За случая била информирана Д”СП” – Ивайловград с Писмо № 276000-1517/30.07.2015 г. на Началника на РУП – Ивайловград и били съставени Докладна записка № ЯИ-276р-6396/30.07.2015 г. от полицай Ванев, и Доклад за установяване на факт и предприето действие от полицаи Стратиев и Чакъров.

Поради приемането на А. за лечение в “Център за психично здраве” – Хасково, синът й М.Х. – на 14 години, останал без родителски грижи и надзор, което създало вероятна опасност за живота и здравето му.

Ето защо на 30.07.2015 г., началникът на О”ЗД” и социалният работник по случая извършили Доклад-предложение до Директора на Д”СП” – Ивайловград за вземане на мерки за закрила на детето, а именно за настаняването му в дома на баба му Р.А.А. и и дядо му А.Б.А. до подобряване на здравословното състояние на майката. Такова било и желанието на детето, баба му дядо му, като последните извършили писмени декларации за това.

За да защити интересите на детето, Директорът на Д”СП” – Ивайловград издал Заповед № ЗД-РД01/0009 от 30.07.2015 г., с която настанил детето М.Х., в дома на баба му Р.А.А. и и дядо му А.Б.А., за срок до произнасяне на съда с решение.

По разпореждане на Районна прокуратура – Ивайловград била извършена полицейска проверка по полицейска преписка № 276р—6851/13.08.2015 г., по която за установяване на състоянието и поведението на А. с оглед предприемане на мерки по Закона за здравето, били снети обяснения от началника на О”ЗД” при Д”СП” – Ивайловград, бащата на А. и неин съсед, които потвърдили влошеното и психично състояние.

От изслушването на майката А., детето и показанията на свидетеля А. се потвърждават данните за влошеното й психично състояние, както и че след изписването й от “Център за психично здраве” – Хасково е налице подобрение.

Социалният работник Демерджиева дава становище, че състоянието на А. не е подобрено до степен, обуславяща прекратяването на мярката по закрила на детето. А. била на медикаментозо лечение. Била странно спокойна и според социалния работник неадекватна. Интересите на детето налагали още известно време отговорността за детето да се носи от бабата и дядото, с които живеела и майката.

Детето М.Х. изразява желание да се върне при майка си, тъй като след завръщането й от лечение състоянието й е подобрено и тя може да се грижи за него. Поради това не вижда смисъл да остава при баба си и дядо си и да ги ангажира със себе си.

Дядото А.А., също дава показания, че следва детето да се върне при майката, тъй като тя е в състояние да се грижи за него.

От приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза на Д-р М. се установява, че майката А.А. страда от “Шизоафективно растройство”. Вещото лице разяснява, че този тип разстройства са епизодични състояния, при които са налице както афективни, така и шизофреноподобни симптоми, тоест имат смесен тип, но не отговарят нито на критериите за шизофрения, нито на депресивен или маниен епизод. Към момента А. се намира в медикаментозна ремисия. Същата е спокойна, с подредено поведение, охотно контактна, мисловно подредена, апсихотична, емоционално съзвучна, нормобулична, ориентирана добре ало и ауто психично, интелектуално-мнестично на нивото на полученото образование и социален опит. Поради това е в състояние да полага грижи по отглеждане на детето М.Х.. Психичното и състояние не представлява опасност за живота и здравето на детето.

Съдът кредитира с доверие заключението на вещото лице, тъй като същото е основано на задълбочено изследване на състоянието на А. извършено по документи, лични предгледи, разговори с баща й и детето.

Становището на социалния работник, че здравословното състояние на А. не е подобрено в достатъчна степен, че да поеме грижите за детето, съдът намира за необосновано, доколкото социалния работник няма нужната медицинска компетентност за извършване на такава преценка, а компетентното вещо лице дава противоположно заключение.

Съгласно чл. 25, т. 3 ЗЗДт може да бъде настанено извън семейството дете, чийто родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

Видно от гореустановената фактическа обстановка майката А.А., която упражнява родителските права, се е намирала в състояние на шизоафективно разстройство, което е довело до невъзможност да отглежда детето М.Х.. Бащата С.Х. не поел отглеждането му. Това наложило вземането на спешни мерки за закрила от страна на Д”СП” – Ивайловград, чрез настаняване на детето при неговите баба и дядо по майчина линия, което било и неговото желание.

Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, при постановяване на решението, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

По делото се установи, че след предявяване пред съда на искането за вземане на мерки за закрила по отношение на детето М.Х. са настъпили промени във фактическата обстановка, изразяващи се в подобряване и стабилизиране на здравословното състояние на майката А.А. и съответно - възстановяване на възможността й да отглежда детето. От тук следва, че към момента майката не се намира в трайна невъзможност да отглежда детето, поради което искането на Д”СП” – Ивайловград за вземане на мерки за закрила спрямо детето, макар и основателно към момента на предявяването му, към настоящия момент се явява неоснователно и поради това следва да се отхвърли, а взетата със Заповед № ЗД-РД01/0009 от 30.07.2015 г. на Директора на Д”СП” – Ивайловград временна административна мярка за закрила, следва да се прекрати.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 28 ЗЗДт, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Директора на Д”СП” – Ивайловград за вземане на мярка за закрила спрямо детето М.С.Х. с ЕГН: **********, чрез настаняването му в семейството на роднини - Р.А.А. с ЕГН: ********** и А.Б.А. с ЕГН: ********** – баба и дядо по майчина линия, или вземане на друга мярка за закрила по преценака на съда.

ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето М.С.Х. в семейството на Р.А.А. и А.Б.А. – баба и дядо по майчина линия, извършено със Заповед № ЗД-РД01/0009 от 30.07.2015 г. на Директора на Д”СП” – Ивайловград.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Препис от решението да се връчи на ДСП – Ивайловград и за сведение на А.А.А., С.Г.Х., Р.А.А. и А.Б.А..

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в седемдневен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: