Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Ивайловград,29.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на седми октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател:Т.КИРКОВА

при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 57 по описа за 2015 и, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

В ИРС е постъпила искова молба с приложени към нея писмени доказателства от Д.Г.Х., ЕГН-**********,*** против Г.Т.Х., с ЕГН **********,***. В нея ищцата обяснява, че с ответника сключили граждански брак на 26.11.1994г. в гр. Ивайловград. От брака имали едно родено дете - М. Г.Х., с ЕГН **********, която към настоящия момент била пълнолетна. По време на брака им не придобили недвижимо имущество в режим на СИО, освен семейното жилище, в което живеели със съпруга си до 26.01.2015г. и МПС марка „МОСКВИЧ”.

С течение на времето съпругът й започнал все по-често да пие, след което правел скандали, проявявал неоправдана агресия към нея и дъщеря им, като всеки скандал завършвал с побой, отправяйки нецензурни думи към ищцата и детето.

От самото начало отношенията между съпрузите не протичали добре. През последните четири, пет години ответникът започнал постоянно да упражнява психически и физически тормоз върху нея и детето им М.. В началото на тази година, на 26.01.2015г., след нанасяне на побой на дъщеря им и на нея, против ответника било образувано гражданско дело №13/2015година за домашно насилие, заведено от дъщеря им - М. Х.. Съдът постановил извършителят да не приближава М., жилището им на адрес ул.”Оборище”, №8, за срок от 6 /шест/ месеца. След този случай с дъщеря й заминали за град Хасково за 10 дни. Дъщеря й се върнала в гр.Ивайловград в къщата, където живеели. След една седмица и тя се прибрала в дома на ул. „Оборище”. Щом ответникът разбрал, че са се прибрали и след получаване на призовката за делото, започнал да става все по-агресивен, особено след употреба на алкохол, като същият им заявил да се изнасят не само от къщата, но и от град Ивайловград , като отправял закани : „Ще ви отрежа главите и ще ви излежа!,,. Това не бил първият случай на заплаха. Скандалите започвали без повод с отправне на обиди към ищцата и дъщеря им, наричайки ги с цинични думи, нанасяне на удари с точилка, антена, казвайки й, че бял ден няма да види, че ще й чупи главата, по добре да я убие и да си излежи присъдата,...,боклук, курво.... Скандалите се повтаряли по два, три пъти на седмица в продължение на последните четири-пет години. Когато се прибирала от работа много често го заварвала да пие с приятели и това запиване продължавало и на следващия ден. Когато се опитвала да води нормален разговор защо им причинява всичко това, ответникът се оправдавал, че бил изнервен, защото нямал пари и работа. Ищцата твърди, че ответникът не работи и няма постоянни доходи. Той бил агресивен и злобен и никой и нищо не било в състояние да го спре, поради което тя се страхувала за живота и здравето си. Той непрекъснато я заплашвал, че ще я пребие и убие. Агресията и действията му били, както в нетрезво, така и в напълно трезво състояние, което потвърждавало и засилвало страховете й, че намеренията му за окончателна разправа били истински. Съпругът й не полагал никакви усилия да си намери работа и по този начин да участва в издръжката на семейството. За дъщеря им се грижела само тя. В момента живеели с нея на квартира в гр.Ивайловград. Всичко това довело до скъсване на брачната връзка между съпрузите и изпразването й от съдържание, като в момента били съпрузи единствено формално. Ето защо счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което за нея се пораждал правен интерес от предявявване на настоящия иск за прекратяване на брака им.

Предвид горното моли съдът да постанови съдебно решение, с което да прекрати сключения на 26.11.1994 година в град Ивайловград с ответника Г.Т.Х., с ЕГН **********,***, граждански брак, като приеме, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е по изключителна вина на ответника. Моли съдът да постанови след прекратяването на брака промяна на фамилното й име с предбрачното такова - Д..

В указания от закона срок и на основание чл.131 от ГПК в съда е постъпил ОТГОВОР от Г.Т.Х. чрез неговия процесуален представител. С него признават иска за допустим, но неоснователен. Обстоятелствата, изложени в исковата молба били посочени превратно с оглед обслужване на иска и не отговаряли на реалните факти и обстоятелства от брачния живот на ответника. Твърдят, че от сключването на граждански брак на 26.11.1994 г. между Д.Г.Х. и Г.Т.Х. до преди 2-3 години бракът им бил безпроблемен. Няколко години след сключване на брака ответникът останал без работа и от 2000г. бил трайно безработен. През годините работел по обекти на надник, или по програми за заетост чрез Бюрото по труда. И към момента бил зает по програма. След 2012г. семейството за по-продължителен период оставало без доходи, а това се отразило и върху взаимоотношенията между съпрузите. Съпругата също работила периодично през годините. По повод периодите, в които ответникът не можел да си намери работа и доходи, съпругата му го наричала некадърник, мързеливец, пияница, безполезен педераст и други обидни изрази, което ставало и повод за семейни скандали. В тях в своя подкрепа ищцата привличала и дъщеря им, която също използвала обидни думи и изрази по повод на баща си. Под предлог, че си урежда работа в Гърция, през последните 1,5- 2 години съпругата често започнала да отсъства от дома за по няколко дни и не давала обяснение къде е нощувала. Отговаряла, че била при "приятелки". Отказвала интимна близост със съпруга си. Оспорват твърдението, че само съпругата е издържала семейството. Напротив, в издръжката на същото участвал и ответникът, както и майката на същия. Оспорват твърдението, че съпругът не полагал усилия да си намери работа, както и твърденията за заплахи, отправяни в трезво и нетрезво състояние за посегателство върху живота и здравето на ищцата. След подаване на исковата молба за развод, ищцата сама напуснала семейното жилище.

Страните, редовно призовани се явяват ведно с процесуалните си представители. Те поддържат претенциите и възраженията си, така, както са заявени пред съда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по реда на писмени и гласни доказателствени средства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак,издадено въз основа на Акт №0026 /26.11.1994г. на кметство гр.Ивайловград, страните в настоящото производство Г.Т.Х. и Д.Г. Д. са сключили граждански брак на 26.11.1994г. в гр.Ивайловград, обл.Хасково, като след сключването на брака съпругата е приела да носи фамилното име Х..

В настоящото производство съдът е снел и свидетелските показания на св.М. Г.Х. – дъщеря на страните, С. А. – сестра на ищцата и М. Т. – майка на ответника. Общото в техните показания е заключението за липса на разбирателство, уважение и взаимна подкрепа в отношенията между съпрузите.

Дъщерята разказва с горчивина, че откакто се помни, е свидетел на скандали, както и обект на обиди, закани и побои, предизвикани от ответника, както срещу майка й, така и срещу нея самата. Обикновено те започвали, когато баща й е злоупотребил с алкохол, което се случвало твърде често. Свидетелката обяснява, че не би могла да определи каква е точната причина за тези скандали. Той търсел и най-дребния повод, за да започне скандала с нея и майка й. Заканите обикновено звучали по следния начин: „Ще ви заколя! Ще ви убия, после ще ви излежа”. Те били съпровождани с побой с предмети, които са под ръка на ответника-обувки, антени и други.

Свидетелката А. потвърждава казаното от дъщерята, като добавя, че сестра й се е обаждала твърде често, особено през последните 4 години, да дойде да я отведе от Ивайловград, след като й е нанесен побой от ответника, съпроводен с отправяни закани за убийство, които предизвиквали основателен страх у молителката. След такова обаждане близките й идвали и я прибирали при тях в с.Манастир. Ответникът й се обаждал с думите :”Идвай си я вземай, защото ще я заколя!„ Това му поведение се повтаряло многократно и въпреки съветите й да потърси помощ от органите на МВР, сестра й не го правила, т.к. се страхувала, че ответникът може да изпълни заканите си. Едва на 26.01.2015г. дъщерята на страните – М., се осмелила да сигнализира РУП – Ивайловград. Било образувано гр.д. №13/2015г. на основание чл.8 ал.1 от ЗЗДН срещу ответника, /приложено към настоящото дело/. С решението по делото са взети мерки за защита от домашно насилие, като една от тях е отстраняване от семейното жилище, което той не изпълнил, като продължил със заканите и посещение в дома. Това принудило ищцата и нейната дъщеря да излязат на квартира. От показанията на св.Т. – майка на ответника, макар и в определена степен пристрастни, е видно, че тя не одобрява отношенията между съпрузите. Помагала на семейството винаги когато е могла, за да се преодолеят проблемите.

От събраните по делото доказателства, обсъдени в предходните абзаци, съдът установи, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения между страните. Съдът счита, че то е резултат на виновно поведение на ответника. В съдебно заседание по безспорен начин бе доказано, че съвместният живот на съпрузите е осеян с конфликти, скандали, предизвиквани от ответника, ругатни и побои, нанасяни от съпруга на молителката и на дъщеря им, както в трезво, така и в нетрезво състояние.

От началото на настоящата година те не живеят заедно и явно не желаят да го направят. И двете страни считат, че следва съдът да прекрати брака помежду им. Това е категоричното становище, както на молителката, така и на ответника. С оглед на гореустановеното, съдът намира, че добрите чувства и уважението между страните са изчезнали напълно. При това положение запазването на този брак не е в интерес на семейството и обществото и следва да бъде прекратен по изключителна вина на ответника.

След прекратяване на брака, ищцата следва да носи предбрачното си фамилно име – Д..

Ищцата не претендира ползване на семейното жилище, поради което то следва да се предостави на ответника. Роденото от брака дете – М. Х. е пълнолетно, учи задочно и работи, поради което молителката не прави искане за присъждане на издръжка за него.

С оглед този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса по сметка на ИРС в размер на 25 лева, а на ищцата в размер на 25 лева. Той следва да бъде осъден да заплати по сметка на НБПП определения от бюрото размер на възнаграждението на назначения процесуален представител на ищцата.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.49 ал.1 от СК съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Д.Г.Х., ЕГН-********** и Г.Т.Х., ЕГН **********, сключен с Акт №0026 /26.11.1994г. на кметство гр.Ивайловград, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника Г.Т.Х..

След прекратяване на брака Д.Г.Х., да носи предбрачното си име - Д..

ОСЪЖДА Г.Т.Х., с ЕГН ********** да заплати на Д.Г.Х., ЕГН-********** сумата от 25лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА Г.Т.Х., с ЕГН ********** да заплати по сметка на Национално бюро за правна помощ определения от НБПП размер на възнаграждението на назначения процесуален представител на ищцата.

ОСЪЖДА Г.Т.Х., с ЕГН ********** да заплати по сметка на ИРС окончателна държавна такса по бракоразводния процес в размер на 25лв..

Решението подлежи на обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмиченн срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: