Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 09.06.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 51/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищцата Ф.В.С. ***, с исковата молба и уточняващи я молби, твърди, че по силата на Нотариален акт № 17, т. III, рег. № 2117, дело № 188/30.05.2006 г. на Нотариус била ипотекарен длъжник заедно със В. Б. С., а ответницата З.В.Д. *** - кредитополучател по Договор за кредит № 26КР-АА-1441/29.05.2006 г. с кредитодател “Пиб” АД – София, в размер на 37500 лева, със срок за погасяване – 10.06.2021 г., обезпечен с договорната ипотека. До смъртта на ипотекарния длъжник В. С. на 28.02.2012 г., ответницата изплащала редовно банковия кредит. След това тя правила вноски, но не изцяло и не всички на датата на падежа. След като не била направена поредната вноска, ищцата била принудена да внася погасителните вноски по кредита на ответницата, като до депозиране на исковата молба била внесла общо 23000 лева, като част от вноските посочила в исковата молба, които не били възстановени от ответницата.

По повод извършено от ответницата възражение за прихващане, ищцата твърди, че през 2006 г. по молба на ответницата сключила договор за заем с банка „ОББ” АД, за сумата от 50000 лева, който бил обезпечен с ипотека върху жилището на родителите им. Част от сумата по кредита следвало да се използва за погасяване на кредит на ищцата към „ДСК” АД, което било условие за получаване на нов кредит. Поради тази причина на 02.08.2006 г. част от сумата по кредита, в размер на 20850 лева, ищцата използвала за погасяване на заема към банка „ДСК” АД, а друга част от сумата била изполвана за банкови такси. На същата дата от получения заем ищцата изтеглила в брой и предала на ответницата сумата 10000 лева, а сумата от 10700 лева й превела на посочена от нея банкова сметка. ***на за изплащане на парично задължение на ответницата към брата на съпруга на ищцата.

До пролетта на 2012 г. ищцата изплащала ежемесечно вноските по този кредит, като заплатила сума надвишаваща предсрочно погасения кредит към „ДСК”, който рефинасирала за да получи сестра й – ответницата пари.

След смъртта на родителите на страните, ответницата заживяла в наследствения от родителите им имот, обезпечил заема от „ОББ” АД и започнала да заплаща вноските по заема на ищцата, но нередовно, като преустановила плащането на вноските по своя кредит към „ПИБ” АД, което принудило ищцата да заплаща дължимите вноски.

На 24.11.2012 г. страните уредили писмено финансовите си отношения, като сключили писмен договор, съгласно който ответницата се съгласила, че е получила сумата от 23360 лева от кредита на ищцата от „ОББ” АД. В договора било посочено и че по договора за кредит с „ОББ”, ищцата била внесла над сумата за рефинасиране от 20850 лева, сумата 3140 лева, а също, че към 24.11.2012 г., ответницата й дължала още и сумата 7130 лева.

С оглед на това оспорва възражението за прихващане като твърди, че ответницата не е изплащала чужд дълг, като сумите по кредита от „ОББ” АД са й предадени от ищцата със задължение ответницата да ги изплати. Тоест по същество, твърди, че е предоставила на ответницата заем, със задължение последната да го върне, като извършва вноски по кредита й от „ОББ” АД.

Твърди, че извършеното от нея погасяване на кредита на ответницата със сумите 4500 лева и 1400 лева, имало за цел да преодолее просрочието допуснато от ответницата.

С молба постъпила в съда на 04.04.2016 г. извършва изменение на иска, като сочи, че исковият период следва да се счита, не от 14.05.2007 г., а от 14.05.2012 г. до 14.04.2015 г.. Съдът е допуснал така извършеното изменение, стесняващо исковия период и имащо характер на уточнение на иска, с оглед на привеждане в съответствие на обстоятелствената част на исковата молба в съответствие с петитума й.

При така изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да й заплати сумата от 23000 лева, представляваща платената сума в качеството й на ипотекарен длъжник по частично плащане по договорна ипотека върху недвижим имот № 17, т. III, рег. № 2117, д. 188/30.05.2006 г. на нотариус Антония Колева с район на действие района на РС – Стара Загора, за периода 14.05.2012 г. – 14.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Иск с правно основание чл. 155, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД.

Ответницата З.В.Д., в писмен отговор, оспорва иска по основание и размер.

Признава фактите, че: през 2006 г. й е отпуснат и усвоен банков кредит за сумата 37500 лева, обезпечен с ипотека върху имот собственост на ищцата Ф.С. и В. С., който починал.

Ответницата твърди, че заплащала дължимите вноски до 2012 г.. След това спряла плащанията, тъй като с ищцата се споразумели ответницата да заплаща кредита на ищцата в размер на 50000 лева, обезпечен през 2006 г. с ипотека върху недвижим имот в гр. Димитровград, собственост на техните родители, които починали през 2011 г.. След смъртта им ответницата останала да живее в този имот, а ищцата й заявила, че няма повече да заплаща вноските по кредита обезпечен с него. Двете постигнали устно споразумение, ищцата да заплаща вноските по кредита на ответницата, а ответницата вноските по кредита на ищцата. В изпълнение на това ответницата започнала да заплаща вноските по кредита на ищцата, като до 01.09.2015 г. заплатила общо 16330 лева, като с тази сума извършва възражение за прихващане със задълженията си към ищцата.

С допълнителна молба от 05.04.2016 г., твърди, че до тази дата е заплатила още 3580 лева по посочения кредит, като и с тази сума извършва възражение за прихващане със задълженията си към ищцата, а съдът е допуснал това възражение за прихващане до сумата 3440 лева.

Освен това по искане на ищцата да изплати предсрочно кредита на ответницата, за да ползва имота за нов кредит, ответницата подала молби за предсрочно погасяване на главницата по кредита си със сумите 4500 лева и 1400 лева. Поради липсата на необходимост от извършване на тези предсрочни плащания, ответницата ги оспорва.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

По иска:

Не е спорно между страните, а и от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 17, том III, рег. № 2117, дело № 188/2006 г. на Нотариус Коева, рег. № 309, с район на действие – района на РС – Стара Загора, се установява, че по силата Договор за кредит № 26КР-АА-1441/29.05.2006 г., ответницата е получила кредит от „Първа инвестиционна банка” /„Пиб”/ АД в размер на 37500 лева, със срок за погасяване – 10.06.2021 г, който бил обезпечен с ипотека върху имота на ищцата и съпруга й В. С., който впоследствие починал.

Не е спорно между страните, че са сестри и че през 2012 г., след смъртта на родителите им, ответницата заживяла в наследствения от тях имот, като преустановила плащанията по Договор за кредит № 26КР-АА-1441/29.05.2006 г., а вместо нея ищцата започнала да изплаща кредита.

Видно от заключението на вещото лице Б. към 15.02.2012 г. има закъснения в плащанията по кредита на ответницата в размер на 4573.08 лева. Това закъснение било преодоляно към 11.03.2015 г. от вноските основно на ищцата, и по-малко на ответницата, която лично и чрез свидетелката М., внесла общо сумата 1750 лева.

Видно от представените с исковата молба 34 броя вносни бележки, в периода 15.05.2012 г. – 14.04.2015 г., ищцата е внесла за изплащане на кредита на ответницата, предоставен й с договор Договор за кредит № 26КР-АА-1441/29.05.2006 г., общо сумата 18263.19 лева, както следва: на 15.05.2012 г. – 473 лева; на 27.06.2012 г. – 500 лева; 27.07.2012 г. – 443 лева; 31.07.2012 г. – 32 лева; 29.08.2012 г. – 473 лева; 27.09.2012 г. – 473 лева; 15.10.2012 г. – 15 лева; 30.11.2012 г. – 500 лева; 11.12.2012 г. – 400 лева; 01.03.2013 г. – 100 лева; 15.04.2013 г. – 500 лева; 14.05.2013 г. – 500 лева; 27.06.2013 г. – 800 лева; 14.08.2013 г. – 500 лева; 14.10.2013 г. – 500 лева; 19.11.2013 г. – 500 лева; 11.12.2013 г. – 300 лева; 17.12.2013 г. – 500 лева; 28.01.2014 г. – 300 лева; 10.03.2014 г. – 270 лева; 28.03.2014 г. – 270 лева; 29.04.2014г. – 270 лева; 03.07.2014 г. – 500 лева; 30.07.2014 г. – 270 лева; 29.08.2014 г. – 270 лева; 31.10.2014 г. – 200 лева; 13.11.2014 г. – 800 лева; 28.11.2014 г. – 340 лева; 12.12.2014 г. – 150 лева; 19.12.2014 г. – 300 лева; 28.01.2015 г. – 4500 лева; 12.02.2015 г. – 460 лева; 06.03.2015 г. – 1400 лева; 14.04.2015 г. – 454.19 лева.

От приетото заключение на вещото лице Б., с приложена справка за периода 30.11.2012 г. – 27.01.2016 г., се установява още една вноска в исковия период по кредита на ответницата, извършена от ищцата на 28.05.2014 г., в размер на 270 лева.

Тоест установи се, че общата сума внесена от ищцата в периода 14.05.2012 г. - 14.04.2015 г. по кредита на ответницата е в размер на 18533.19 лева.

Съгласно чл. 155, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗЗД, собственикът, който е заложил или ипотекирал своя вещ за чуждо задължение, встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, ако плати обезпечения чужд дълг или ако претърпи принудително изпълнение върху ипотекирания имот.

Установените по делото факти сочат, че в отношенията между страните се е осъществила хипотезата на чл. 155, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗЗД. Ищцата като собственик на имот, ипотекиран за обезпечаване на дълг на ответницата към трето лице – банка „Пиб” АД, е платила част от обезпечения дълг, в размер на 18263.19 лева, поради което е встъпила в правата на удовлетворения кредитор и има право да иска от ответницата заплащане на платената сума.

Правото на ипотекарния длъжник да плати дълга и да встъпи в правата на удовлетвотрения кредитор срещу длъжника не е обусловено от предприети действия за принудително изпълнение или непосредствена опасност такива да започнат /РЕШЕНИЕ № 24 ОТ 23.04.2013 Г. ПО ГР. Д. № 308/2012 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС и други/.

От събраните доказателства се установи, че ответницата е била в забава по отношение на задължението си към „Пиб” АД, което е създало опасност банката да предприеме принудителни действия за удовлетворяването си от ипотекирания имот на ищцата, което обуславя правният й интерес да плати дълга, за да запази собствеността върху имота си.

Поради гореизложеното, искът се явява доказан по основание и частично по размер - до сумата 18533.19 лева, като за разликата над 18533.19 лева до претендираните 23000 лева не бе доказан, въпреки предоставената възможност на ищцата да ангажира писмени доказателства, наместо недопуснатата, поради липса на предпоставката „необходимост от специални знания”, съдебно-счетоводна експертиза по въпроса - извършвала ли е ищцата плащания по кредита на ответницата, размер и дати.

По възражението за прихващане:

От Нотариален акт № 50, том III, рег. № 5355, дело № 450/2006 г. на Нотариус Стоименов, рег. № 096, с район на действие – района на Районен съд – Димитровград, се установява, че ищцата е сключила Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 02.08.2006 г. с „Обединена българска банка” АД, представлявана от свидетелката Д., по силата на който е получила заем в размер на 50000 лева, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, собственост на родителите на страните по делото.

Видно от показанията на свидетелката Д. и извлечение от банкова сметка *** „ОББ” АД, клон Стара Загора – Раднево от 26.02.2009 г., ищцата била мотивирана да сключи с “ОББ” АД договора за кредит от ответницата, която имала нужда от пари, но й бил отказан кредит. Тъй като ищцата имал друг кредит към банка “ДСК”, за да й се отпусне нов следвало да погаси стария към банка “ДСК”, а и искала да обедини задълженията си, като с част от новия кредит погаси стария към банка “ДСК”, а другата част от парите да предостави на ответницата за нейно лично ползване. Така и било сторено - в деня на усвояване на сумата по кредита – 02.08.2006 г., бил погасен кредита на ищцата към банка “ДСК” в размер на 20850 лева, ищцата изтеглила в брой 10000 лева, които предала веднага на ответницата, а друга сума в размер на 10700 лева, превела по банков път на ответницата. На същата дата били извършени и плащания на банкови такси и лихви. От показанията на свидетелката Д. в съпоставка с извлечението от банкова сметка *** „ОББ” АД, клон Стара Загора – Раднево от 26.02.2009 г., се установява, че по уговорка с ответницата, ищцата превела сумата 2005 лева на брата на съпруга си, за погасяване на задължение на ответницата към него.

Отношенията между страните по делото по повод предоставените от ищцата на ответницата суми от кредита на ищцата, получен от банка „ОББ”, били уредени и писмено със споразумение, означено като „Договор” от 24.11.2012 г., с което страните постигнали съгласие, че общата сума която ищцата е предоставила на ответницата от посочения кредит е в размер на 23360 лева, като ответницата се задължила да погаси взетата сума, заедно с дължимите лихви и разноски по обслужването на кредита.

В договора има и две ръкописни дописвания – „До датата З. Вл. Д. ми дължи 3140 лв.” и „До 24.11.2012 г. Зорчето ми дължи 7130 лв.”, последното с допълнителни подписи на страните, чието значение не бе изяснено по делото, но това не води до промяна в изводите относно дължимостта на основната сума по споразумението от 23360 лева.

Независимо от юридическата непрецизност на споразумението и особено на дописванията, от него в съвкупност с другите събрани доказателства /показанията на свидетелката Д. и извлечение от банкова сметка *** „ОББ” АД, клон Стара Загора – Раднево от 26.02.2009 г./, може да се достигне до обоснован извод, че от получените по кредита средства, ищцата е предоставила на ответницата заем, който към 24.11.2012 г. е бил в размер на 23360 лева, срещу задължението на ответницата да изплати заема, като извършва погасителните вноски по кредита на ищцата от “ОББ”, заедно с лихвите и разноските по обслужването му, доколкото същият, до сумата от 23360 лева е изтеглен за нужди на ответницата.

От горното следва извода, че като е внасяла суми, с които е погасявала кредита на ищцата, ответницата е изпълнявала задължението си да връща заема предоставен й от ищцата.

Видно от представените от ответницата вносни бележки, а същото се установява и от заключението на в. л. Б., тя, лично и чрез свидетелката М., е внесла по кредита на ищцата, следните суми: на 18.06.2012 г. – 100 лева; на 06.07.2012 г. – 140 лева; на 23.07.2012 г. – 200 лева; на 09.08.2012 г. – 200 лева; на 22.08.2012 г. – 300 лева; на 04.09.2012 г. – 150 лева; на 19.09.2012 г. – 150 лева; на 21.09.2012 г. – 150 лева; на 22.10.2012 г. – 480 лева; на 29.10.2012 г. – 100 лева; на 06.11.2012 г. – 380 лева; на 02.11.2012 г. – 240 лева; на 13.11.2012 г. – 470 лева; на 02.01.2013 г. – 300 лева; на 26.02.2013 г. – 70 лева; на 27.02.2013 г. – 100 лева; на 13.03.2013 г. – 100 лева; на 14.03.2013 г. – 400 лева; на 26.04.2013 г. – 120 лева; на 20.05.2013 г. – 320 лева; на 18.06.2013 г. – 950 лева; на 26.07.2013 г. – 300 лева; на 06.08.2013 г. – 300 лева; на 27.08.2013 г. – 350 лева; на 21.10.2013 г. – 350 лева; на 05.11.2013 г. – 350 лева; на 11.11.2013 г. – 250 лева; на 16.12.2013 г. – 500 лева; на 03.01.2014 г. – 150 лева; на 14.01.2014 г. – 100 лева; на 31.01.2014 г. – 80 лева; на 07.03.2014 г. – 380 лева; на 09.04.2014 г. – 400 лева; на 22.05.2014 г. – 440 лева; на 10.06.2014 г. – 500 лева; на 30.06.2014 г. – 200 лева; пак на 30.06.2014 г. – 120 лева; на 01.07.2014 г. – 250 лева; на 08.07.2014 г. – 150 лева; на 06.08.2014 г. – 450 лева; на 12.09.2014 г. – 100 лева; пак на 12.09.2014 г. – 60 лева; на 15.09.2014 г. – 100 лева; пак на 15.09.2014 г. – 100 лева; на 18.09.2014 г. – 130 лева; на 30.10.2014 г. – 480 лева; на 27.11.2014 г. – 150 лева; на 03.12.2014 г. – 150 лева; на 09.01.2015 г. – 500 лева; на 02.02.2015 г. – 100 лева; на 03.02.2015 г. – 200 лева; на 05.03.2015 г. – 960 лева; на 01.04.2015 г. – 300 лева; на 05.05.2015 г. – 480 лева; на 05.06.2015 г. – 80 лева; на 24.06.2015 г. – 600 лева; на 04.08.2015 г. – 150 лева; на 14.08.2015 г. – 200 лева; на 01.09.2015 г. – 450 лева, или общо до 01.09.2015 г. - 16330 лева.

След първото по делото заседание: на 27.10.2015 г. – 480 лева; на 29.10.2015 г. – 260 лева; на 30.11.2015 г. – 200 лева; на 16.12.2015 г. - 100 лева; на 23.12.2015 г. – 260 лева; пак на 23.12.2015 г. – 150 лева; на 05.02.2015 г. – 400 лева; на 19.02.2016 г. – 390 лева; на 29.02.2016 г. – 120 лева; на 02.03.2016 г. – 150 лева; на 10.03.2016 г. - 150 лева; на 16.03.2016 г. – 100 лева; на 28.03.2016 г. - 80 лева; на 31.03.2016 г. – 300 лева; на 04.04.2016 г. – 100 лева – общо 3240 лева.

Или ответницата е внесла по кредита на ищцата общо сумата 19570 лева, тоест по-малко от дължимите 23360 лева /без уговорените за дължими от ответницата разноски и лихви по кредита/.

По делото не се установи страните да са договорили всяка да плаща кредита на другата, включително от показанията на свидетелката М., която в тази част възпроизвежда твърдения на ответницата, дори и да са възприети при водени с ищцата телефонни спорове. С оглед на установените по делото, включително с писмени доказателства, факти, нелогично е твърдението на ответницата за такава уговорка.

От установените по делото факти, може да се направи обоснован извод, че ответницата е преустановила плащанията по собствения си кредит, защото е бил обезпечен с ипотека върху чужд имот, принудителното изпълнение, върху който не би я засегнало, а е заплащала кредита на ищцата, защото е заживяла в ипотекирания по този кредит имот, част от който е и нейна собственост по наследство, и поради тези две причини, изпълнението върху него би я засегнало, като по този начин е изпълнявала частично и задължението си към ищцата, уредено на 24.11.2012 г. и в писмена форма. Частично, защото видно от заключението на вещото лице и представените от ищцата два броя уведомления от “ОББ” АД, ответницата не изпълнила точно споразумението между двете, като не внасяла погасителни вноски редовно и в дължимия размер, и кредитът е бил просрочен.

Следователно възраженията за прихващане, предявени от ответницата, срещу ищцата за заплащане на сумите 16300.00 лева и 3440 лева, представляващи внесени от нея суми за погасяване на кредита на ищцата, възникнал по силата на Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 02.08.2006 г. с „Обединена българска банка” АД, обезпечен с ипотека върху недвижим имот учредена с Нотариален акт № 50, том III рег. № 5355, дело № 450 /2006 г. на Нотариус № 96 с район на действие – района на Районен съд – Димитровград, се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят, тъй като с тези суми ответницата е погасявала свой дълг към ищцата, по съществуващия между тях договор. За разликата между претендираната за прихващане сума от 3440 лева и сумата 3240 лева, установено като внесена от ответницата по кредита на ищцата, възражението следва да се отхвърли като неоснователно и защото не бе доказано.

Представената от ищцата молба до Дирекция “Проблемни кредити” при ОББ, не следва да е обсъжда, тъй като не е подписана и съдържа изявления на ищцата.

Другите необсъдени по-горе доказателства са неотносими към спора.

След като се установи, че ответницата дължи сумата 18533.19 лева, че е неоснователно възражението й за прихващане, и съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, тя дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищцата обезщетение за забава в размер на законна лихва върху сумата 18533.19 лева от деня на постъпване на исковата молба в съда - 08.05.2015 г., до окончателното изплащане на сумата.

Поради гореизложеното ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата 18533.19 лева, представляваща платената сума в качеството й на ипотекарен длъжник по частично плащане по договорна ипотека върху недвижим имот, учредена с Нотариален акт № 17, т. III, рег. № 2117, д. 188/30.05.2006 г. на нотариус Антония Коева, с район на действие района на РС – Стара Загора, за периода 14.05.2012 г. – 14.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 08.05.2015 г., до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата над уважения размер от 18533.19 лева до претендираните 23000.00 лева, тъй като не бе доказан следва да се отхвърли като неоснователен.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Ищцата е сторила 920 лева разноски по делото за държавни такси и 200 лева разноски за възнаграждение на вещо лице по извършена съдебно-счетоводна експертиза.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да се осъди да заплати на ищцата, съразмерно с уважената част от иска, сторените по делото разноски за държавни такси в размер на 741.33 лева и за възнаграждение на вещо лице по извършена съдебно-счетоводна експертиза в размер на 161.16 лева.

Поради горните мотиви, Съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА З.В.Д. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Ф.В.С. с ЕГН: **********,*** сумата 18533.19 /осемнадесет хиляди петстотин тридесет и три лева и деветнадесет стотинки/ лева, представляваща платената сума в качеството й на ипотекарен длъжник по частично плащане по договорна ипотека върху недвижим имотр учредана с Нотариален акт № 17, т. III, рег. № 2117, д. 188/30.05.2006 г. на нотариус Антония Коева, рег. № 309, с район на действие района на РС – Стара Загора, за периода 14.05.2012 г. – 14.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 08.05.2015 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 18533.19 лева до претендираните 23000.00 лева, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, възраженията за прихващане, предявени от З.В.Д. с ЕГН: ********** ***, срещу Ф.В.С. с ЕГН: **********,***, за заплащане на сумите 16300.00 /шестнадесет хиляди и триста/ лева и 3440 /три хиляди четиристотин и четиридесет/лева, представляващи внесени от нея суми за погасяване на кредита на Ф.В.С., възникнал по силата на Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 02.08.2006 г. с „Обединена българска банка” АД, обезпечен с ипотека върху недвижим имот учредена с Нотариален акт № 50, том III рег. № 5355, дело № 450/2006 г. на Нотариус № 96 с район на действие – района на Районен съд – Димитровград.

ОСЪЖДА З.В.Д. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Ф.В.С. с ЕГН: **********,***, сторените разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска – сумата 741.33 /седемстотин четиридесет и един лева и тридесет и три стотинки/ лева за държавни такси и сумата 161.16 /сто шестдесет и един лева и шестнадесет стотинки/ лева за възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: