Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 13.10.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 35/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищцата В.И.П. *** твърди, че по силата на трудов договор е заемала длъжноста “Д-р” на „Д.С.Х” – град Ивайловград.

Със Заповед № 729/27.11.2013 г. на К*** на О.*** Ивайловград трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – поради досциплинарно уволнение.

Уволнението било извършено поради това, че според работодателя ищцата била извършила системни нарушения на трудовата дисциплина, посочени в четири точки: 1 – през месец април 2013 г. била допуснала в дома лицата Т., М. и С. без това да бъде отразено в книгата за посещения, съобразно чл. 10, ал. 3 от Правилника за устройство и дейност на дома; 2 – не била изготвила заповед за определяне на пропускателния режим в дома, с което не изпълнила възложената й работа; 3 – нарушения констатирани при комплексна проверка извършена от 22.07.2013 г. до 24.07.2013 г.: като директор била допуснала водене на регистър на настанени лица в нарушение на Указание по водене на документацията в социалните институции и социални услуги в общността; била допуснала да се изготвят индивидуални планове в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ППЗСП, без да е извършена оценка на нуждите на потребителите на социални услуги в дома и без формулиране на целите; допуснала да се изготвят седмични менюта, без да са подписани от длъжностните лица, отговорни за разработването им и без да са утвърдени от директора; не била осигурила личен избор на потребителите на дома, което било нарушение на чл. 41, ал. 1, т. 2 от ППЗСП; в нарушение на чл. 41, ал. 5, т. 2 от ППЗСП не била изработила програма за периодична оценка на изпълнение на задачите на персонала и не отчела планираните дейности във връзка с нея; допуснала в помещението за разпределение на готовата храна да се съхраняват хранителни продукти на персонала; не била определила длъжностно лице с подходящо образование, отговарящо за изпълнение на стандартите и критериите за здравни грижи, съгласно чл. 41, ал. 2, т. 3 от ППЗСП; допуснала медицинския персонал на дома да не води приходно–разходна книга на лекарствата, месечният отчет за изразходваните лекарства, както и списък с необходимите лекарства в спешния шкаф на дома, които нарушения представляват неизпълнение на възложената работа; 4 – като директор била сключила Трудов договор № 1/07.08.2013 г. с Д. Д. П., без да извърши предварително съгласуване с кмета на общината, съгласно т. 6 от Заповед № 354/29.08.2011 г. на кмета, с което не изпълнила възложена и работа.

Ищцата посочва, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна поради издаването й след изтичане на двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 от КТ.

По същество излага доводи, че не е извършила нарушенията по т. 1, т. 2 и т. 4 от заповедта за уволнение:

По т. 1 – действително през месец април 2013 г. в дома били на посещение посочените лица, които дарили кафе-машина. Посещението било извън работно време, когато нямало присъстващо лице от медицинския персонал, а само санитарка, и затова не била изпълнена заповедта й за начина на отразяване на посещенията в дома под № 79А от 07.02.2012 г.;

По т. 2 – не била допуснала това нарушение;

По т. 4 – не била изършила виновно нарушение на заповед на кмета на общината. Назначението на санитарката П. се наложило в спешен момент, тъй като от три санитарки в дома останала само една, която не би могла да работи денонощно. Това наложило временно назначаване на друга санитарка, с което били защителни интересите на пребиваващите в дома.

Относно нарушенията по т. 3 от Заповедта за уволнение посочва, че в констативния протокол от извършената проверка, относно съществените елементи от дейността на дома се съдържат положителни оценки, като съдържа и констатации относно неточности в дейснотта спрямо конкретни разпоредби на социалното законодателство, които в срок били отстранени. Към момента на проверката домът функционирал от малко повече от две години, което обяснявало наличието на някои пропуски.

Описаните в заповедта за уволнение действия на ищцата не съставлявали нарушения, в една част, защото обективно не били извършени, в друга - защото не увреждали работодателя, а в трета - защото не съставлявали виновно нарушение на трудовата дисциплина. Поради това санкционирането на ищцата с най-тежкото наказание било назаконно.

Нарушен бил и чл. 189 от КТ, тъй като работодателят не е взел предвид тежестта на нарушенията, ако такива са извършени, конкретните обстоятелства по извършването им и личността на служителя. Ищцата нямала наложени до този момента наказания. Констатираните пропуски в работата своевременно била отстранила. Значителна част от констатациите за работата й, при проверката на Агенцията за социално подпомагане, били добри.

Ищцата твърди, че брутното и трудово възнаграждение към месеца предхождащ уволнението било в размер на 600 лева, равняващо се на 3600 лева за период от 6 месеца. Поради незаконното уволнение, за период от 6 месеца, считано от 27.11.2013 г., получавала по–ниско възнаграждение в размер на 340 лева или общо за периода – 2040 лева. Ето защо претендира от ответника обезщетение в размер на 1960 лева, предствляващи разликата в заплатите.

В съдебно заседание чрез пълномощника си уточнява, че е допусната аритметическа грешка в общо претендираната сума, която е в размер на 1560 лева.

Моли съда да признае уволнението й за незаконно и да отмени Заповед № 729/27.11.2013 г. на К.*** на О*** - Ивайловград; да бъде възстановена на предишната работа на длъжността “Д-р” на “Д.С.Х” гр. Ивайловград; да бъде осъдена ответната страна да й заплати обезщетение в размер на 1560.00 лева по чл. 225, ал. 2, вр. с ал. 1 КТ за времето, през което е работила на по-нископлатена работа поради уволнението – 6 месеца, считано, от датата на уволнението – 27.11.2013 г., ведно със законната лихва от 27.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1. т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Р. ***, поддържа иска.

Ответникът „Д.С.Х.” – град Ивайловград, чрез пълномощника адв. П. от АК - Хасково, в установения срок извършва отговор на исковата молба. Оспорва предявеният иск, като твърди, че посочените в заповедта за уволение нарушения на трудовата дисциплина са извършени от ищцата и обосновават нейното наказание – дисциплинарно уволнение.

По т. 3 от заповедта за уволнение наказващия орган е посочил само осем от посочените в Констативния протокол на Агенцията за социално подпомагане /АСП/ нарушения, като положителните констатации били само четири.

Ищцата била получила Заповед № РД 01-836/21.07.2011 г. на изпълнителния директор на АСП, за утвърждаване на Указанието за водене на документацията в специализираните институции и социални услуги, ведно с 21 броя приложения за всички документи, които следва да се водят в дома, но не ги е изпълнила. Започнала да изпълнява заповедта едва след проверката на АСП.

Оспорва по основание и размер иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.

Оспорва иска за лихва върху претендираното обезщетение. Началният момент на тази лихва не бил датата на уволнението, а датата на предявяване на исковата молба.

Оспорва твърденията на ищцата, че бил изтекъл срокът за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194 от КТ.

Моли иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Не е спорно, а и видно от документите по трудовото досие на ищцата, същата е заемала длъжността “Д-р” на „Д.С.Х ” – град Ивайловград, по силата на Трудов договор № 12/02.02.2012 г., сключен с Кмета на Община Ивайловград.

Със Заповед № 729/27.11.2013 г. на К.*** на О*** Ивайловград на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, поради системни нарушения на трудовата дисциплина. На основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ трудовотото правоотношение с ищцата било прекратено.

Заповедта била връчена на ищцата на 27.11.2013 г..

В 4 точки от заповедта са описани системните нарушенията вменени на ищцата и обосноваващи налагането на дисциплинарното наказание “Уволнение”, както следва:

1 – през месец април 2013 г. била допуснала в дома лицата Т., М. и С. без това да бъде отразено на пропуска в Книгата за посещения, съобразно чл. 10, ал. 3 от Правилника за устройство и дейност на дома, с което не изпълнила възложената й работа и нарушила чл. 187, т. 3, пр. 1 от КТ;

2 – при проверка на 25.04.2015 г. било установено, че не била изготвила заповед за определяне на пропускателния режим в дома, съгласувана с К.** на О.*** Ивайловград, с което не изпълнила възложената й работа и нарушила чл. 187, т. 3, пр. 1 от КТ;

3 – допуснала нарушения констатирани при комплексна проверка извършена от 22.07.2013 г. до 24.07.2013 г., от комисия назначена от Изпълнителния директор на „Агенцията за социално подпомагане” и отразени в констативен протокол, връчен й на 19.08.2013 г., а именно: като директор била допуснала водене на регистър на настанени лица в нарушение на Указание по водене на документацията в социалните институции и социални услуги в общността; била допуснала да се изготвят индивидуални планове в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ППЗСП, без да е извършена оценка на нуждите на потребителите на социални услуги в дома и без формулиране на целите; допуснала да се изготвят седмични менюта, без да са подписани от длъжностните лица, отговорни за разработването им и без да са утвърдени от директора; не била осигурила личен избор на потребителите на дома, което било нарушение на чл. 41, ал. 1, т. 2 от ППЗСП; в нарушение на чл. 41, ал. 5, т. 2 от ППЗСП не била изработила програма за периодична оценка на изпълнение на задачите на персонала и не отчела планираните дейности във връзка с нея; допуснала в помещението за разпределение на готовата храна да се съхраняват хранителни продукти на персонала; не била определила длъжностно лице с подходящо образование, отговарящо за изпълнение на стандартите и критериите за здравни грижи, съгласно чл. 41, ал. 2, т. 3 от ППЗСП; допуснала медицинският персонал на дома да не води приходно–разходна книга на лекарствата, месечният отчет за изразходваните лекарства, както и списък с необходимите лекарства в спешния шкаф на дома, с които нарушения не изпълнила възложената й работа и нарушила чл. 187, т. 3, пр. 1 от КТ;

4 – на 07.08.2013 г., като директор била сключила Трудов договор № 1/07.08.2013 г. с Д. Д. П., без да извърши предварително съгласуване с кмета на общината, съгласно т. 6 от Заповед № 354/29.08.2011 г. на кмета, с което не изпълнила възложената й работа и нарушила чл. 187, т. 3, пр. 1 от КТ.

Видно от писмо изх. № на Община – Ивайловград 25-00-9/25.04.2013 г. /л. 103 от гр. д. 124/2013 г./, нарушението описано в т. 1 от заповедта за уволнение е било установено от работодателя на 25.04.2013 г., доколкото с това писмо В. Н. – зам. кмет на Община Ивайловград, изпълняваща функциите му, видно от посоченото в писмото упълномощаване „Съгл. Заповед с № 165/11.04.2013 г.”, е поискала от ищцата обяснения за случая.

С писмо вх. № в Община – Ивайловград 25-00-10/25.04.2013 г., ищцата е извършила поисканите й обяснения /л. 104 от гр. д. 124/2013 г./.

С писмо вх. № в Община – Ивайловград 25-00-11/30.04.2013 г. /л. 10 и л. 105 от гр. д. 124/2013 г./, адресирано лично до кмета на общината, ищцата отново извършила обяснения по случая, като от съдържанието на писмото става ясно, че то е в отговор на устно разпореждане на кмета за даване на тези обяснения.

Въпреки това с друго писмо изх. № на Община – Ивайловград 25-00-12/07.06.2013 г. /л. 9 и 103 от гр. д. 124/2013 г./, кметът на общината отново е поискал обяснения, посочвайки и че извършеното от ищцата представлявало дисциплинарно нарушение, на което ищцата отговорила същия ден с писмо вх. № в Община – Ивайловград 25-00-13/07.06.2013 г. /л. 106 от гр. д. 124/2013 г./.

Видно от заповедта за уволнение нарушението по т. 2 било установено от наказващия орган на 25.04.2013 г. при проверка извършена от него, чрез секретаря на Общината – К., видно от нейна Докладна записка, приложена към трудовото досие на ищцата, адресирана до Кмета, без дата и вх. №. Върху докладната записка, отново без дата /съгласно “особената” и порочна практика в Община Ивайловград, видно и от други документи по делото/, е извършено разпореждане на Кмета /видно от подписа/, тя да се приложи към досието на ищцата.

От Входящия номер 04-00-128/02.09.2013 г. поставен върху Констативен протокол за проверка на ДСХ – Ивайловград, извършена от 22.07.2013 г. до 24.07.2013 г., от комисия назначена от Изпълнителния директор на „Агенцията за социално подпомагане” /в приложеното лично трудово досие/, се установява, че същият е заведен във входящия регистър на Община Ивайловград на 02.09.2015 г., но е бил връчен на представител на наказващия орган на 19.08.2013 г., на която дата е връчен и на ищцата. Върху Констативния протокол отново е извършено разпореждане от кмета на общината /”За мен!”/, видно от подписа, отново без дата.

От Заповед № 350/15.05.2013 г., Заповед № 432/13.06.2013 г., Заповед № 721/29.08.2013 г. и Заповед № 929/24.10.2013 г., на Кмета на Община Ивайловград, приложени към личното трудово досие на ищцата, се установява, че в периода от 24.04.2015 г. – датата на първото вменено й нарушение до издаването на заповедта за уволение, ищцата е ползвала платен годишен отпуск в периодите от 18.05.2013 г. до 23.05.2013 г. /5 дни/, от 17.06.2013 г. до 21.06.2013 г. /5 дни/, от 04.09.2013 г. до 13.09.2013 г. /7 дни/ и от 28.10.2010 г. до 05.11.2013 г. /7 дни/.

Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.

Видно от гореустановените факти Заповед № 729/27.11.2013 г. на К.*** на О.*** Ивайловград е издадена след изтичане на 2 месечният срок от откриване на нарушенията по т. 1, т. 2 и т. 3 от заповедта, както следва:

1. Вмененото на ищцата нарушение по т. 1, с всичките му съществени елементи /субект, време и място на извършване, и другите индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като конкретно нарушение/ е установено на 25.04.2013 г.. Като се отчете ползваният от ищцата отпуск от 10 дни /от 18.05.2013 г. до 23.05.2013 г. и от 17.06.2013 г. до 21.06.2013 г./, срокът до който наказващият орган е могъл да упражни правото си да наложи наказание е изтекъл на 06.07.2013 г..

Дори да се приеме за начален момент на узнаването 07.06.2015 г. – датата на последното искане и даване на обяснения от ищцата, към която дата кмета на общината вече е и оценил извършеното като дисциплинарно нарушение /което е без правно значение/ и се отчете времето, в което ищцата е била в отпуск - 5 дни от 17.06.2013 г. до 21.06.2013 г., то срокът по чл. 194, ал. 1 КТ е изтекъл на 12.08.2013 г. - 3 месеца и 15 дни преди издаването на заповедта за уволнение;

2. Вмененото на ищцата нарушение по т. 2, с всичките му съществени елементи, е установено на 25.04.2013 г., при проверка извършена от наказващия орган /чрез секретаря на общината/, така както е посочено и в заповедта за уволнение.

Като се отчете ползваният от ищцата отпуск от 10 дни /от 18.05.2013 г. до 23.05.2013 г. и от 17.06.2013 г. до 21.06.2013 г./, срокът до който наказващият орган е могъл да упражни правото си да наложи наказание е изтекъл на 06.07.2013 г. – 4 месеца и 21 дни преди издаването на заповедта за уволнение.

В тежест на работодателя е да докаже, спазването на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, което и по отношение на това твърдяно наушение не бе сторено. Както от заповедта за уволнение, така и от докладната записка на секретаря на общината и резпореждането на кмета върху нея, може да се направи обоснован извод, че последният е узнал за нарушението непосредствено след проверката.

Следва да се отбележи, че е недопустимо работодателят да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, изразяващо се в създадената порочна практика в Община Ивайловград, да не се завеждат документи във входящите регистри и да не се поставят дати на разпорежданията, издавани от ръководни органи и служители в Община Ивайловград, включително кмета.

3. Вменените на ищцата нарушения по т. 3, с всичките им съществени елементи, са установени на 02.09.2015 г., на която дата Констативният протокол на комисията назначена от Изпълнителния директор на „Агенцията за социално подпомагане”, с посочените, индивидуализирани в него нарушения, е бил регистриран във входящия регистър на наказващия орган. Отново последният е издал разпореждане без дата, от което може да се направи обоснован извод, че веднага, с постъпването на Констативния протокол в Общината е узнал за него.

Като се отчете отчете времето, в който ищцата е била в отпуск - 14 дни /от 04.09.2013 г. до 13.09.2013 г. и от 28.10.2010 г. до 05.11.2013 г., то срокът по чл. 194, ал. 1 КТ е изтекъл на 18.11.2013 г. – 9 дни преди издаването на заповедта за уволнение/.

Ето защо в частите по т. 1, т. 2 и т. 3 Заповедта за уволнение, доколкото е издадена след законоустановения срок, до който работодателят, респективно органът по назначаването и санкционирането, е могъл да упражни правото си да наложи дисциплинарно наказание, се явява незаконна.

Незаконността на Заповедта за уволнение относно нарушенията по т. 1, т. 2 и т. 3 влече след себе си незаконност и по т. 4, тъй като наказанието е наложено на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, поради системни нарушения на трудовата дисциплина.

След отпадане на нарушенията по т. 1, т. 2 и т. 3, поради незаконността на заповедта в тези и части, остава само едно нарушение на трудовота дисциплина, това по т. 4, а за да е налице системност е необходимо работникът или служителят да е извършил поне три нарушения в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ/Виж. практиката на ВКС – например: РЕШЕНИЕ № 441 ОТ 13.12.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1681/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 55 ОТ 01.03.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1972/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 162 ОТ 18.05.2010 Г. ПО ГР. Д. № 299/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС и др./ . Тоест едно нарушение системност не прави. А след като е налице само едно нарушение не са налице фактическите и правни основания за налагане на наказанието и изискващи не по-малко от три нарушения.

Нарушенията по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, се характеризират с по-ниския интензитет на нарушаване на трудовата дисциплина. Именно съвкупността им обосновава налагането на най-тежкото наказание – „Уволнение”. Самият наказващ орган е преценил, че поотделно тежестта на посочените в заповедта нарушения не обосновава налагане на наказание „Уволнение”, а само в тяхната съвкупност.

Поради изложеното, уволнението на ищцата със Заповед № 729/27.11.2013 г. на Кмета на Община Ивайловград на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, се явява незаконно.

Ето защо исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ следва да бъдат уважени, като уволнението следва да се признае за незаконно и същото да се отмени, а ищцата следва да се възстанови на предишната работа.

Поради установените нарушения на процедурата за налагане на наказание по КТ, обсъждането на останалите доказателства по делото, касаещи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и на фактическите и правни доводи на страните, се явява безпредметно, поради което съдът не го извършва.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:

В съдебно заседание съдът е допуснал уточнение на противоречия в исковата молба, относно размера на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Този иск е зявисим от иска по чл. 344, ал. 1 КТ, но не се намира в отношение на задължително съединяване с него.

Съгласно чл. 225, ал. 2, във вр. с ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът има право на обезщетение, в размер на разликата между брутното му трудово възнаграждение при уволнилият го работодател и по нископлатената работа, която е започнал след уволнението и която е изпълнявал за срок от шест месеца от датата на уволнението.

Видно от съдържащото се в личното трудово досие на ищцата Допълнително споразумение към трудов договор № 52/17.06.2012 г., сключено между К.*** на О.*** – Ивайловград и ищцата, основното й брутно трудово възнаграждение при ответника е в размер на 600 лева плюс по 1 % за всяка прослужена година и трудов стаж – към 17.06.2012 г. – 9 години 10 месеца и 18 дни, а към датата на уволнението – 27.11.2013 г. – над 11 години. Тоест брутното трудово възнаграждение на ищцата към датата на уволнението е било в размер на 666 лева, а не 600 лева, както се твърди в исковата молба.

Видно от Трудов договор № 88/02.12.2013 г., сключен между „В**К” ЕООД - Хасково и ищцата, основното й брутно трудово възнаграждение на новата работа след уволнението е в размер на 340 лева плюс допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 18 % върху основаното или равно на 61.20 лева. Тоест брутното трудово възнаграждение на ищцата на новата работа е уговорена в размер на 401.20 лева, а не 340 лева, както се твърди в исковата молба.

В тежест на ищцата бе да докаже, че през целия 6-месечен период след уволнението е работила на по-ниско трудово възнаграждение и размерът му. Това не бе сторено, тъй като Трудов договор № 88/02.12.2013 г. не установява периода, в който ищцата е работила на уговорената с него работа и размерът на възнаграждението й за целия 6-месечен исков период.

Ето защо искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ се явява недоказан и поради това - неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, води до неоснователност и на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законната лихва върху претендираното обезщетение от 27.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, поради което същият следва да се отхвърли.

Ищцата е сторила по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1350 лева, от които по Гр. д. № 124/2013 г. на ИРС - 350 лева, по В. гр. д. № 576/2014 г. на ХОС – 400 лева и по К. гр. д. № 6231/2014 г. на ВКС – 600 лева.

Тези разноски обаче са сторени в производство срещу друг ответник – О.*** Ивайловград, което е било прекратено по отношение на него, като е следвало да се приложи чл. 78, ал. 4 ГПК, именно защото делото е прекратено макар и само по отношение на този ответник.

Настоящият ответник по делото не е участвал в производствата по Гр. д. № 124/2013 г. на ИРС, В. гр. д. № 576/2014 г. и К. гр. д. № 6231/2014 г. на ВКС, поради което не може да му вменят в отговорност сторените от ищцата разноски по тези дела.

Следва да се отбележи и че адвокатът на ищцата се е включил в производството по Гр. д. № 124/2013 г. на ИРС едва на първото съдебно заседание на 19.02.2014 г. по силата на договор от 18.02.2014 г., поради което не може да се претендират и разноски за изготвянето на исковата молба, която е инициирала и настоящото производство. А доколкото не е допуснато касационно обжалване по жалба на ищцата, неоснователни въобще са исканията за разноски по К. гр. д. № 6231/2014 г. на ВКС.

Ето защо иска за осъждане на ответника да заплати на ищцата разноските по делото в размер на 1350 лева следва да се отхвърли като неоснователен.

Ответникът е сторил по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника разноски по делото за възнаграждение на адвокат, съразмерно на отхвърлената част от исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, а именно да бъде осъден да заплати на ответника сумата 283.33 лева /съдът приема, че за всеки от трите иска е заплатено по 1/3 от адвокатското възнаграждение, тоест по 283.33 лева/.

На основание чл. 78, ал. 6, вр. с чл. 72, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да се осъди да заплати държавни такси определени по чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно да заплати на Държавата по сметка на Районен съд - Ивайловград сумата 160.00 лева, /по 80 лева за всеки от неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, които са уважени, с оглед повишената фактическа и правна сложност на делото, за което сочи и продължителността му/.

Предвид гореизложените мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА уволнението на В.И.П. с ЕГН: ********** *** от длъжност "Д-р" на „Д.С.Х” – град Ивайловград, ЕИК по БУЛСТАТ: *****, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ със Заповед № 729/27.11.2013 г. на К.*** на О.*** Ивайловград, ЗА НЕЗАКОННО.

ОТМЕНЯВА Заповед № 729/27.11.2013 г. на К*** на Община Ивайловград, с която на основание 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с В.И.П. на длъжност "Д-р" на „Д.С.Х” – град Ивайловград.

ВЪЗСТАНОВЯВА В.И.П. на предишната й работа на длъжността "Д-р" на „Д.С.Х” – град Ивайловград.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на В.И.П. да се осъди „Д.С.Х” – град Ивайловград да й заплати обезщетение в размер на 1560.00 лева по чл. 225, ал. 2, вр. с ал. 1 КТ за времето, през което е работила на по-нископлатена работа поради уволнението – 6 месеца, считано, от датата на уволнението – 27.11.2013 г., ведно със законната лихва от 27.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на В.И.П. да се осъди „Д.С.Х” – град Ивайловград да й заплати сторените по делото разноски за адвокатскво възнаграждение в размер на 1350 лева.

ОСЪЖДА В.И.П. ДА ЗАПЛАТИ на „Д.С.Х” – град Ивайловград, сумата 283.33/двеста осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки/ лева - разноски по делото за възнаграждение на адвокат, съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА „Д.С.Х.” – град Ивайловград да заплати на Държавата, по сметка на Районен съд – Ивайловград, сумата 160.00 /сто и шестдесет/ лева - държавни такси за образуване на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от посочената дата за обявяването му – 16.10.2015 г..

Ако решението бъде връчено на страната преди 16.10.2015 г., подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от датата на връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: