Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 07.01.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 31/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищцата А.Б.М., чрез пълномощника си адв. А. от АК – Варна, твърди, че с ответника М.М.М. са сключили граждански брак на 18.06.2009 г. с Акт за граждански брак № 0006/18.06.2009 г. в с. Вранско, обл. Кърджали. От брака си с ответника имали малолетно дете Е. М., родена на *** г. в Р. Турция, където съпрузите заживели. Няколко години след сключване на брака нямали проблеми, след което отношенията им се влошили по вина на ответника, който обиждал, нагрубявал ищцата, псувал я и упражнил физическо насилие над нея. Това я мотивирало да го напусне и да се върне в България. Детето останало в Турция. Бракът бил дълбоко и непоправимо разстроен, като не желае неговото запазване. Счита, че упражняването на родителските права спрямо детето следва да бъдат предоставени на нея, като детето живее при нея, а ответника да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете ежемесечна издръжка в размер на 100 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните, поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника. Да бъдат предоставени родителските права спрямо роденото от брака дете на ищцата. Да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето както следва: бащата М.М.М. да може да взема при себе си детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 08.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, ако предварително осигури жилище /хотел, жилище под наем или друго жилище, в което майката се съгласи детето да преспи/, или ако има разрешение да заведе детето в дома си извън България. В противен случай може да взема детето без преспиване всяка втора събота и неделя от месеца от 08.00 часа сутринта до 18.00 часа вечерта, със задължението след изтичане иа посоченото време да връща детето лично в дома иа майката; един месец през лятото, през лятната училищна ваканция на децата, когато майката не е в платен годишен отпуск, със задължението след изтичане на посоченото време да връща детето лично в дома на майката; през първата половина на зимната и пролетната ваканция всяка нечетна година, както и през един от двата празника Шекер байрам всяка нечетна година, а за Курбан байрам всяка четна година от 18.00 часа на последния работен ден преди първия празничен ден, до 18.00 часа на последния празничен почивен ден, ако предварително осигури жилище /хотел, жилище под наем или друго жилище, в което майката се съгласи детето да преспи/ или ако има разрешение да заведе детото извън България, в противен случай следва да взема детето без преспиване от 08.00 часа сутринта до 18.00 ч. вечерта на всеки от почивните празнични дни /Курбан байрям и Шекер байрям/, в които има право да го взема, със задължение да връща детето лично в дома на майката; на рождения ден на детето всяка нечетна година със задължението да го връща вечерта лично в дома на майката. През останалото време, бащата да може да взема детето само с изрично съгласие на майката. Моли да бъде осъден М.М.М. да заплаща на детето им, чрез неговата майка и законна представителка, месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от 20.03.2015 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж 5 число на месеца, за което се дължи издръжката до настъпване на причина за изменяването й, и прекратяването й. Моли да се възстанови фамилното й име преди брака – Шен. Не претендира за издръжка. Претендира разноски.

В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си адв. А., поддържа иска.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 49, ал. 1 и чл. 143 от Семейния кодекс.

Ответникът М.М.М., в срок не извършва отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, редовно призован по реда на чл. 40, ал. 2 ГПК, не се явява, не се представлява.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На 18.06.2009 г. с Акт за граждански брак № 0006 на Община Крумовград, обл. Кърджали, съставен в с. Вранско, ищцата и ответникът сключили граждански брак. Установили се да живеят в Турция, в град Истанбул, в дома на родителите на ответника, където ищцата се грижила за домакинството. На 04.10.2011 г. там се родила дъщеря им Е. М., за което бил съставен и Акт за раждане № 0003 от 15.02.2012 г. на Община Ивайловград, в която са постоянните адреси на страните.

Първите няколко години отношенията между съпрузите били добри, но след раждането на детето ответникът започнал да извършва актове на насилие над ищцата – обиждал я и я биел.

На 21.12.2014 г. сестрата на ищцата - свидетелката А. Ш. отишла на гости при другата им сестра в Инстанбул. На 26.12.2015 г. свидетелката отишла на гости при ищцата и двете заедно решили да отидат на пазар. Ответникът заръчал на ищцата да се прибере до 16.00 часа, но двете сестри се забавили и ищцата се прибрала около половин час по-късно. Това предизвикало гнева на ответника, който започнал да псува и обижда ищцата, и я бил. Ищцата се обадила плачеща на сестра си и й разказала за случилото се.

През месец февруари 2015 г. починал дядото на ищцата по бащина линия и тя дошла в България на погребението му. Разказала на майка си – свидетелката Мюмюне Шен и баща си за упражняваното над нея насилие, и подкрепена от тях решила да се разведе с ответника, като скоро след това предявила настоящия иск.

От около два месеца ищцата работила във фабрика в Турция, но имала намерение да се завърне и да отглежда детето в България.

ДСП – Ивайловград дава социален доклад, че ищцата има необходимите качества и условия за отглеждане на детето. Разполага с подкрепящ роднински кръг - родителите й които разполагат с необходимите жилищни и материални условия – имат няколко къщи, земеделски производители са, отглеждащи стада от 30 крави и 40 овце.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелките А. Ш. и М. Ш. доколкото са единни, логични и непротиворечиви.

Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки, от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

Видно от установената фактическа обстановка, бракът между страните по делото е дълбоко и непоправимо разстроен. За това се съди от обстоятелството, че съпрузите живеят продължително време във фактическа съпружеска раздяла, упражняваното системно домашно насилие над ищцата.

Съгласно ал. 3 на чл. 49 СК, Съдът следва да се произнесе относно вината за разстройството на брака.

Като взе предвид установената фактическа обстановка, Съдът намира, че вината за разстройството на брака тежи върху ответника, поради установеното упражняване на системно домашно насилие над ищцата.

Поради гореизложеното Съдът намира, че следва да постанови решение, с което да прекрати брака между страните по вина на ответника М.М.М..

Установи се, че от брака между страните на 04.10.2011 г. в Турция се родило детето Е. М., която не е навършила пълнолетие.

Съгласно чл. 322, ал. 2 ГПК, с брачните искове задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

Съгласно чл. 59 СК, при липса на съгласие между родителите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, режима на лични отношения между децата и родителите и издръжката на децата.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото и с оглед интересите на детето, намира, че упражняването на родителските права спрямо детето Е. М. следва да се предоставят на майката, като се определи местоживеенето му при нея. До този извод съдът достигна като прецени възрастта и полът на детето – четоригодишно момиче, за което нормално е грижи да полага майката; вината за растройството на брака – упражняваното от бащата домашно насилие спрямо майката, което води и до травмиране на детето, а и сочещо за агресивност на бащата; възможността на майката да полага грижи и да издържа детето, включително подкрепата на родителите й – баба и дядо на детето; обстоятелството, че до раздялата /бягството от насилието/ именно майката се е грижила за детето.

Предвид предоставянето упражняването на родителските права на майката и местоживеенето на детето при нея, на бащата следва да се определи режим на лични отношения с детето.

Като взе предвид установените по делото факти и като прецени необходимостта детето да контактува пълноценно и с двамата си родители, и за да се осигури нормалното му емоционално развитие, съдът намира, че на бащата следва да се определи режим на лични отношения с детето, както следва: бащата М.М.М. може да взема при себе си детето всяка втора и четвърта седмица от месеца от 08.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, със задължението след изтичане иа посоченото време да върне детето лично в дома на майката; един месец през лятото, през лятната училищна ваканция на децата, когато майката не е в платен годишен отпуск, със задължението след изтичане на посоченото време да върне детето лично в дома на майката; през първата половина на зимната и пролетната ваканция всяка година, както и през празника Шекер байрам - всяка нечетна година и празника Курбан байрам - всяка четна година, от 18.00 часа на последния работен ден преди първия празничен ден до 18.00 часа на последния празничен почивен ден, със задължение да върне детето лично в дома на майката; на рождения ден на детето всяка нечетна година, със задължението да го върне вечерта лично в дома на майката. През останалото време, бащата да може да взема детето само с изрично съгласие на майката.

Поисканият от ищцата режим на лични отношения, при който бащата може да взема детето само ако й е доказал, че е осигурил жилище и тя го е одобрила, е изключително неудобен и създава възможност за конфликти и ограничаване на правото на бащата да поддържа отношенията си с детето, тъй като ги поставя в зависимост от мнението и добрата воля на майката, поради което съдът не следва да го уважи. Ако се установи, че бащата по време на личните си контакти с детето не осигурява необходимите му жизнени условия, винаги е възможно да се иска промяна на режима на лични отношения.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съгласно чл. 142 СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

От 01.07.2015 г. минималната работна заплата за страната е определена на 380 лева с Постановление № 139 от 4 юни 2015 г. за определяне нови размери на минималната работна заплата за страната. Една четвърт от тази сума е равна на 95 лева.

От 01.01.2016 г. минималната работна заплата за страната е определена на 420 лева месечно с Постановление № 375 от 28 декември 2015 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната. Една четвърт от тази сума е равна на 105 лева.

Съгласно чл. 146, ал. 1 СК паричната издръжка се изплаща ежемесечно. При забава се дължи законната лихва.

Ищцата претендира да бъде осъден ответникът да заплаща издръжка на детето, чрез нея, в размер на 100 лева месечно, считано от 20.03.2015 г. – датата на постъпване на исковата молба в съда.

Съдът не е обвързан с искането на ищцата, относно размера на дължимата от ответника издръжка на детето, тъй като нормите касаещи издръжка са императивни, а чл. 59 СК задължава съда служебно да се произнесе за дължимостта на издръжката и размера й.

Ето защо и като взе предвид възрастта и потребностите на детето и материалните възможности на бащата, който е трудоспособен мъж, живеещ в държава с по-благоприятни икономически условия, съдът намира, че следва да се определи издръжка за детето в размер на 120 /сто и двадесет/ лева месечно, считано от датата на фактическото предаване на детето на майката, като бащата следва да бъде осъден да ги заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител А.Б.М. до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска от датата на настъпване на забавата, до настъпване на законна причина за изменяване или прекратяване на издръжката.

От събраните по делото доказателства се установи, че от началото на 2015 г. и до приключване на съдебното дирене, детето се отглежда от бащата, независимо от причините за това. Следователно той сам издържа детето, сам му предоставя цялата необходима му издръжка. Ето защо искът за издръжка за периода от 20.03.2015 г. до фактическото предаване на детето на майката се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Обратното би означавало бащата да плати двойна издръжка на тази необходима на детето.

Тъй като детето се отглежда от бащата постановяване на предварително изпълнение на решението за издръжка е обективно невъзможно.

Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови предбраното си фамилното име.

Ищцата е поискала да бъде възстановено предбрачното й фамилно име Шен, поради което съдът следва да уважи това искане.

Съгласно чл. 56 СК, съдът се произнася служебно за ползването на семейното жилище, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, като взема предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.

В конкретния случай се установи, че семейството е живяло в дома на родителите на ответника в Турция, поради което съдът намира, че това семейното жилище, следва да се предостави за ползване на ответника.

Предвид решението за вината за разстройството на брака и на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, претенцията на ищцата за разноски се явява основателна, като ответникът следва да се осъди да й заплати сторените разноски: сумата 25.00 лева лева за държавни такси, 10.50 лева - банкови такси за преводи на съдебни такси и депозити, 243.00 лева за възнаграждение за вещо лице преводач и 600.00 лева за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 71, ал. 1 ГПК и чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът намира, че за образуване на делото следва да се заплати държавна такса в размер на 75.00 лева, поради което и с оглед решението относно вината на ответника следва да му се възложи окончателната държавна такса от 50.00 лева, като бъде осъден да я заплати на Държавата, по сметка на РС - Ивайловград.

Поради изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на Държавата по сметка на РС - Ивайловград сумата 172.80 лева за държавна такса, определена върху сборът на месечния размер на присъдената издръжка за три години.

Предвид гореизложените мотиви, Съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между А.Б.М. с ЕГН: ********** и М.М.М. с ЕГН: **********, сключен с Акт за граждански брак № 0006 от 18.06.2009 г. на Община Крумовград, обл. Кърджали, съставен в с. Вранско, поради дълбоко и непоправимо растройство на брака настъпило по вина на М.М.М..

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на гражданския брак между страните А.Б.М. да носи предбрачното си фамилно име Шен.

ПОСТАНОВЯВА семейното жилище в Република Турция да се ползва от М.М.М..

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето Еджем М. с ЕГН: ********** на майката А.Б.М. с ЕГН: **********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Е. М. при майка му А.Б.М..

ОПРЕДЕЛЯ режим за лични отношения на бащата с детето, както следва: бащата М.М.М. може да взема при себе си детето всяка втора и четвърта седмица от месеца от 08.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, със задължението след изтичане иа посоченото време да върне детето лично в дома на майката; един месец през лятото, през лятната училищна ваканция на децата, когато майката не е в платен годишен отпуск, със задължението след изтичане на посоченото време да върне детето лично в дома на майката; през първата половина на зимната и пролетната ваканция всяка година, както и през празника Шекер байрам - всяка нечетна година и празника Курбан байрам - всяка четна година, от 18.00 часа на последния работен ден преди първия празничен ден до 18.00 часа на последния празничен почивен ден, със задължение да върне детето лично в дома на майката; на рождения ден на детето всяка нечетна година, със задължението да го върне вечерта лично в дома на майката. През останалото време, бащата да може да взема детето само с изрично съгласие на майката.

ОСЪЖДА М.М.М. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАЩА на детето си Е. М. с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител А.Б.М. с ЕГН: **********, считано от датата на фактическото предаване на детето на майката, месечна издръжка в размер на 120 /сто и двадесет/ лева месечно, до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска от датата на настъпване на забавата, до настъпване на законна причина за изменяване или прекратяване на издръжката, като отхвърля иска за периода от 20.03.2015 г. до фактическото предаване на детето на майката, като неоснователен.

ОСЪЖДА М.М.М. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на А.Б.М. с ЕГН: ********** сторените по делото разноски - сумата 25.00 /двадесет и пет/ лева за държавни такси, 10.50 /десет лева и петдесет стотинки/ лева - банкови такси за преводи на съдебни такси и депозити, 243.00 /двеста четиридесет и три/ лева за възнаграждение за вещо лице - преводач и 600.00 /шестстотин/ лева за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА М.М.М. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, по сметка на Районен съд - Ивайловград сумата от 50.00 /петдесет/ лева окончателна държавна такса за образуване на делото, както и сумата 172.80 /сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/ лева държавна такса върху уважения иск за издръжка.

Решението подлежи на обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: