Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Ивайловград
29.04.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският районен съд, колегия в публично
заседание
на двадесет и девети април, две хиляди и
петнадесета година в състав:
Председател: Т.Киркова
при
секретаря М.Й. като разгледа докладваното от съдията гр.дело №19 по описа на
съда за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред съда е дeпозирана молба
от М.С.Х., ЕГН **********, живущ ***, действащ със съгласието на баща
си С.Г.Х., ЕГН **********,*** и от последния,
като законен представител на малолетния Г.С.Х., ЕГН **********, за защита от
домашно насилие, извършвано спрямо тях от тяхната майка А.А.А.,
ЕГН ********** *** по реда на чл.8,т.2 от ЗЗДН.
В молбата се
излагат факти относно упражнявано върху непълнолетния М.С.Х. и малолетния
Г.С.Х. от неговата майка А.А.А. домашно
насилие. Конкретният повод да се потърси съдействието на съда е посещението на
ответницата на 04.02.2015г. в училището,
в което учи детето Г. *** и настояването
й то да тръгне с нея. След като детето отказало и пожелало да отиде при баща
си, майката се опитала да го задържи, ката го хванала за раменете. Детето
успяло да се отскубне и избягало в къщата, където живеело с баща си, намираща
се в непосредствена близост до училището. Моли съдът за незабавна намеса, за да
се преустанови упражняваното по отношение на него домашно насилие, като съдът издаде заповед за
незабавна защита и наложи мерките по чл.5 ал.1 т.т.1,2, и 3 от ЗЗДН.
Съдът
е приел, че се касае за
необходимост от издаване на Заповед за незабавна защита, поради което и на основание чл.18 ал.1 вр. чл.9 ал.3 от ЗЗДН издава такава в деня на внасяне на
молбата, като налага мерките, визирани в чл.5 ал.1 т.т.1,2,3 от ЗЗДН:
Нарушителят да се въздържа от прояви на домашно насилие; Отстраняване от съвместно обитаваното жилище;
Забрана да приближава на по - малко от 100 метра пострадалите лица, от жилището, училището и
другите места, посещавани от детето Г.С.Х. за срок до произнасяне на съда с
решение.
В процеса на съдебното производство беше
оттеглена молбата на Милослав Х., поради което производството в тази му част бе
прекратено и издадената Заповед за незабавна защита по отношение на същия отменена.
В съдебно заседание, молителят чрез
процесуалния си представител, поддържа изложеното в молбата, като заявява, че
желае постановените със Заповедта за незабавна защита мерки против упражняваното
от ответника върху детето Г. домашно насилие да
продължат в обема, в който са постановени.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и с процесуален
представител, като твърдят, че изложеното в молбата не отговаря на истината и
майката има право да вижда сина си. Не сочат доказателсва.
В съдебно заседание, в присъствието на двама
представители на О”ЗД” към Д” СП” – Ивайловград, беше разпитано детето Г.. То описа подробно
случилото се в училището, в което учи, в
с.Свирачи на 04.02.2015г. Майката е влязла в класната стая и го е извикала да тръгне с нея за Нови пазар.
Детето е отказало. Учителката е излязла да говори с майката и след завръщането
си е помолила Г. да излезе и да поговори с нея за 1 минута. В коридора майката отново го е уговаряла да
тръгне с нея за Нови пазар. Детето отказало и запитало къде е баща му, на което
тя отговорила, че той не му трябва, да тръгва с нея. Г. се отправил към изхода
на училището, но майка му се опитала да го задържи, като го хванала за ръцете и
го задърпала. Детето успяло да се отскубне и да избяга у дома си. Поведението и отношението си към майката обяснява с
нежеланието да замине за гр.Нови пазар с
нея и да се раздели с баща си. Заявява, че майка му често и без причина го е била.
Запитан защо, то отговаря, че няма обяснение, че не знае защо. Твърди, че
молбата за защита от домашно носилие
баща му е подал по негова молба, т.к. не искал майка му да го безпокои
повече.
По
делото бяха депозирани и показания от свидетелката Б., очевидец на срещата
между детето и майка му. Тя потвърди
казаното от детето Г.: нежеланието му да тръгне с майка си, да
приеме от нея предлаганите пари, да бъде
прегръщан от нея, както и напускането му на училището. Обяснява как се е
опитала да го успокои когато той, видимо разстроен, се е върнал в класната
стая, изчаквайки майка му да си тръгне, за да излезе на двора при другите деца.
В
приложения по делото социален доклад не се споменава за случилото се с
детето Г. *** на 04.02.15г. На с.4 от него е заключено, че от събраната
информация: „Няма данни за упражнено
насилие върху тях /децата/, под каквато и да е форма”.
Към делото са приложени и следните писмени доказателства: Удостоверение за раждане на Г.Х.; Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН от 04.02.15г., подписана
от законния представител на детето Г. – неговият баща С.Х., както и материалите
по преписката на Д „СП” – Ивайловград за децата М. и Г. Хаджитеневи, водена
през 2014 и 2015г., между които е информация от проведена психологическа
консултация от психолог в Дневен център за деца с увреждания – гр.Ивайловград с
детето Г. и обяснения на директора на училището в с.Свирачи – М. Балабанов,
касаещи настоящия спор.
Страните по настоящото дело са
малолетно дете, чрез законния си предстваител – бащата и майка му. По делото се
установи, че от началото на месец ноември 5.11.14г. майката е напуснала дома, в
който е живяла с двете си деца М. и Г. и е заминала с приятеля си за гр.Нови
пазар. За по-големия син се грижат родителите на майката, а по-малкият Г. отива
да живее при баща си. След 3 месеца, в началото на месец февруари, майката се
връща в гр.Ивайловград и търси контакт с децата си.
ЗЗДН изрично
предвижда провеждането на спорно следствие
по реда на чл.12 ал.1 и чл.15 ал.1 от ЗЗДН с възможност за събиране на
доказателства от страните, съгл. чл.13 от същия закон. Така е
гарантирано правото на защита на ответника в производството, който има
възможност и следва да опровергае доказателствената стойност на
декларацията по чл.9 ал.9 от ЗЗДН,
установено изрично в чл.13 ал.3 от ЗЗДН, чрез представяне на съответни
доказателства, което ответникът не успя да стори.
Както е известно дефиницията за „домашно насилие е
уредена в чл. 2. (1), според който „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”.
Съобразявайки гореизложените доказателства и разпоредбите
на закона, съдът установи, че действително спрямо детето Г.Х. е упражнено домашно насилие на 04.02.2015г. от
майка му А.А. в сградата на училището в с.Свирачи. Направен е опит от майката против волята на
детето да го отведе със себе си. На призива на майката
да тръгне с нея, детето отговаря отрицателно в класната стая. При разговора им
на коридора, след молбата на учителката
да поговори с майка си, детето отново отказва да тръгне с нея и се отправя към
изхода, което му действие провокира майката да се опита да го задържи, като го
хване за раменете. Детето успява да се отскубне и избягва. След
този инцидент детето Г. по свидетелства на очевидци и информация от психолога,
е разстроено, объркано и засрамено.
В настоящия случай се касае за проявено
психическо, емоционално и опит за физическо негативно
въздействие върху малолетния Г., който извод се подкрепя от събраните по делото доказателства. Ето защо
съдът приема, че стореното от ответника – А.А. осъществява предвидените
в нормата на чл.2 от ЗЗДН хипотези и съставлява домашно насилие.
При гореизложените данни и съобразявайки
разпоредбите на закона, съдът намира, че следва да уважи искането на молителя
за постановяване на мерките, визирани в
чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН - Нарушителят да се въздържа от прояви на домашно насилие,
като отмени тези, посочени в т.2 и т.3 на същия член, постановени в издадената
заповед за незабавна защита. Това решение е продиктувано от взаимната
потребност на родителя и детето да се опитат да установят пълноценна връзка
помежду си. От значение е също, че между страните по делото е висящо
производство за изменение упражняването на родителските права по отношение на
родените от брака деца.
Съгласно разпоредбите на чл.5 ал.4 от ЗЗДН
следва наред с постановените мерки срещу
извършителя на домашно насилие да му бъде
наложено и наказание “Глоба”. Съдът е на мнение, че размерът й следва да бъде определен около минимума, посочен
в закона, а именно - 200лв., доколкото тази проява на домашно насилие от извършителя е инцидентна.
Съдът намира, че така определените мерки срещу проявите на домашно
насилие от А.А. по отношение на малолетния
й син Г. ще въздействат възпитателно и възпиращо върху поведението й.
При този изход на делото следва
ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Ивайловград
държавна такса в размер на 25 лева.
На основание
чл.21 ал.1 вр. с чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН съдът следва да задължи полицейските
органи при РУП-Ивайловград да следят за изпълнението на постановената въз
основа на решението заповед за защита и при нейното неизпълнение, да задържат
нарушителя и уведомят РП – Ивайловград.
Съгласно разпоредбите на чл.22 от ЗЗДН съдът
следва след влизане на решението в сила да издаде служебно изпълнителен
лист за събиране на наложената “Глоба” и определената държавна такса.
А.А.А. следва
да бъде осъдена да заплати по сметка на съда и по 5 лева за всеки служебно
издаден изпълнителен лист, при неплащане в 3-дневен срок от влизане в сила на
решението на дължимите глоба и такса.
А.А.А. на основание чл.78
ал. 1 от ГПК следва да бъде осъдена да
заплати на С.Г.Х., ЕГН **********,
направените от него деловодни разноски в размер на 150лв., съобразно уважената
част от иска, а С.Г.Х.,
ЕГН ********** на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва
да бъде осъден да заплати на А.А.А. направените
от нея деловодни разноски в размер на 150лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Въз основа на решението и на основание чл.15
ал.2 от ЗЗДН съдът следва да издаде заповед за защита.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е
Ш И :
НАЛАГА по отношение на А.А.А.,
ЕГН ********** поради упражняваното от нея по отношение
на малолетното й дете Г.С.Х., ЕГН ********** домашно
насилие следните мерки:
ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно
насилие спрямо малолетното й дете Г.С.Х..
НАЛАГА на А.А.А.,
ЕГН ********** наказание “Глоба” в размер на 200лева.
ОСЪЖДА А.А.А.,
ЕГН ********** да заплати държавна такса в размер на 25лева,
както и по 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист по сметка на РС-Ивайловград.
ОСЪЖДА А.А.А.,
ЕГН ********** да заплати на С.Г.Х.,
ЕГН **********, като законен представител на
малолетния Г.С.Х., ЕГН ********** направените
от него деловодни разноски в размер на 150лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.Г.Х.,
ЕГН ********** да заплати на А.А.А., ЕГН ********** направените от нея деловодни разноски в размер на 150лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
Въз
основа на решението да се издаде заповед за защита, която да се връчи на
страните и началника на РПУ-Ивайловград
за изпълнение.
Задължава органите на РУП-Ивайловград
да следят за изпълнение на заповедта и при нейното нарушаване, да задържат нарушителя и уведомят незабавно
органите на прокуратурата.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в седемдневен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: