Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Ивайловград,19.02.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Т.Киркова

при секретаря Кр. Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 108 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе пред вид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба на Х.Г.Х., ЕГН ********** против Д.И. Б., ЕГН **********. В нея ищецът твърди, че по силата на сключен между тях договор за паричен заем на 09.01.2012 год. предал на ответника сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/. Съгласно постигнатата между тях договорка, ответникът се задължил да му върне заемната сума след изтичане на уговорения срок. Като гаранция за задължението на ответника оформили запис на заповед от 09.01.2012 г. с падеж - 31.12.2012г., подписан от него. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си, през 2013 г. поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417 ГПК, за което било образувано ч. гр. д. № 113/2013г. по описа на Ивайловградски районен съд. Със Заповед 177/18.11.2013г. съдът уважил искането му, но против издадената заповед за изпълнение било подадено възражение от длъжника. Заявява, че доколкото договорът за заем е реален неформален договор, се считал сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие едната страна даде, а другата получи в заем пари. Предвид съдържанието на записа на заповед, той имал характер на разписка за дадената от него и получена от ответника сума, с определен срок на връщане, което доказвало именно наличието на валиден договор за заем. С оглед на тези съображения предявявал настоящия иск за установяване съществуването на вземането му по чл. 422 от ГПК.

Моли съдът да уважи предявения иск, като признае за установено по отношение на Д.И.Б., че вземането му за сумата 4000 лв., произтичащо от сключения между тях договор за паричен заем, а така също и направените разноски по делото, в което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 113/2013 год. на Районен съд Ивайловград, СЪЩЕСТВУВА, както и да осъди ответника да заплати направените разноски по заповедното производство и по настоящето производство.

Ищецът се явява лично в съдебно заседание. Декларира, че приема доклада по делото. Прави искане, намирайки че са налице изискванията на чл.238 ал.1 от ГПК, съдът да постанови неприсъствено решение.

Съдът установи, че в срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Същият не се явява в съдебно заседание, не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът намира, че са налице материално-правните предпоставки, посочени в чл.239 ал.1 т.1 и т.2 пред.1 от ГПК, поради което и на основание разпоредбите на чл.239 ал.2 от ГПК ще се произнесе по същество без да излага мотиви по спора.

Съдът намира, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, че вземането на ищеца Х.Г.Х. за сумата 4000 лв., по отношение на Д.И.Б., произтичащо от сключения между тях договор за паричен заем, съществува, ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -15.11.2013г. - до окончателното му изплащане.

Относно направетото искане за присъждане на направените разноски по делото, в което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 113/2013 год. на Районен съд Ивайловград, е приложимо становището на ОСГТК на ВКС в т.12. на ТР №4 от 18.06.2014г., съгласно което е недопустимо ищецът в исковото производство да поиска за първи път присъждане на разноски за заповедното производство, ако не е направил такова искане със заявлението. С оглед на тази постановка, съдът следва да остави искането на ищеца без уважение, като несвоевременно извършено процесуално действие.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК претенцията на ищцовата страна за присъждане на направените по исковото производство разноски, съдът намира за основателна, поради което следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски по настоящото дело в размер на 80лв. - държавна такса.

Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на ищеца Х.Г.Х., ЕГН ********** за сумата от 4000 лв., по отношение на Д.И.Б., ЕГН ********** съществува, ведно със законната лихва върху дължимата сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -15.11.2013г.- до окончателното му изплащане.

ОСЪЖДА Д.И.Б., ЕГН ********** да заплати на Х.Г.Х., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 80 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Районен съдия: