Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 12.12.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

при секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 104/2014 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищцовото дружество “Е. М.” ЕООД – София твърди, че на 14.03.2005 г. между ответницата Т.Г. ***, сега с адрес в гр. Харманли, обл. Хасково и “Обединена българска банка” /”ОББ”/ АД бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който “ОББ” АД предоставило на ответницата кредит в размер на 2500 лева. Ответницата се задължила да погаси кредита на 60 равни вноски, считано от 20.04.2005 г. до 20.03.2010 г.. Ответницата погасила част от кредита, след което преустановила плащанията, като кредита станал изискуем на 20.03.2010 г..

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 06.12.2013 г. “ОББ” АД прехвърлило вземането си към ответницата на ищцовото дружество. Ответницата била уведомена за извършеното прехвърляне на вземане от “ОББ” АД, чрез ищцовото дружество, действащо като пълномощник на банката.

По заявление на ищцовото дружество по чл. 410 ГПК било образувано ч. гр. д. № 79/2014 г. по описа на РС – Ивайловград, по което била издадена заповед за изпълнение срещу ответницата. Същата извършила възражение срещу издадената заповед, което обуславило интереса на дружеството от предявяване на настоящия иск.

Моли съда да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество: сумата 1230,89 лева – главница, представляваща неизплатена стойност на отпуснатия кредит, ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението до датата на погасяване на задължението. Претендира разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ответницата в установения срок не извършва отговор на исковата молба.

С Молба постъпила в съда на 26.11.2014 г. ответницата заявява, че признава иска на основание чл. 237 от ГПК.

С Писмени становища по така извършената от ответницата молба, ищцовото друцество, чрез пълномощника си, моли съда да се произнесе с решение при признание на иска, по реда на чл. 237 ГПК.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, което, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение е в размер на законната лихва от деня на забавата.

Съдът по отношение на иска за сумата 1230,89 лева - главница, на основание чл. 237, ал. 2 ГПК и след като прецени съгласно чл. 237, ал. 3 ГПК, че признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и с него страната може да се разпорежда, основавайки решението си на признанието на иска от ответницата, намира, че същият се явява основателен и поради това следва да се уважи, като признае за установено по отношение на Т.Г.Г., че дължи на “Е. М.” ЕООД сумата 1230,89 лева – главница, представляваща неизплатена стойност на отпуснат кредит.

За пълнота следва да се отбележи, че и от събраните по делото доказателства се установява, че по силата Договор за предоставяне на потребителски кредит от 14.03.2005 г., между ответницата и “ОББ” АД възникнало договорно правоотношение, по силата на което банката предоставила на ответницата заем в размер на 2500 лева, който следвало да бъде погасен до 20.03.2010 г.. До изтичане на този срок ответницата погасила част от задължението си, но останала неиздължена със сумата 1230,89 лева.

С Договор за прехвърляне на вземания от 06.12.2013 г. и приложения към него на основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД, “ОББ” АД прехвърлило вземането си към ответницата на ищцовото дружество и го упълномощило да съобщи на длъжника за това от името на банката.

От своя страна “Е. М.” преупълномощило с тези права “Иванов и Д. – адвокатско дужество”, което пък преупълномощило адв. Д.. Последния изпратил уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземане до ответницата, но същото не било връчено поради промяна на адреса й. Уведомлението е получено от ответницата заедно със съдебните книжа.

За събиране на вземането си ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 79/2014 г. по описа на РС – Ивайловград и е издадена заповед за изпълнение. Срещу нея ответницата е извършила възражение, съобщено на ищцовото дружество на 11.09.2014 г. и в едномесечния срок по чл. 415 ГПК, същото е предявило настоящия иск, поради което производството е допустимо

При това положение в тежест на ответницата бе да докаже, че е заплатила дължимата сума от 1230,89 лева, но тя не стори това, като извършва признание на иска.

По зависимия иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 79/2014 г. по описа на РС – Ивайловград до окончателното изплащане на сумата:

Съдът, от приложеното ч. гр. д. № 79/2014 г. по описа на РС – Ивайловград, установи, че действително в заявлението на “Е. М.” ЕООД по чл. 410 ГПК се съдържа искане за присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 17.07.2014 г. до изплащане на вземането. Обаче в издадената Заповед за изпълнение № 34/21.07.2014 г., съдът не се е признесъл по това искане, а следователно и по него не е извършвано възражение от страна на ответницата.

Доколкото производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство по чл. 410 ГПК, то е обвързано с предмета му, очертан от издадената и оспорена заповед за изпълнение.

Недопустимо е в специалното производство по чл. 422 ГПК да се предявават искове за притезания, които не са включени в заповедта за изпълнение, респективно не са оспорени.

Ето защо производството по иска за признаване по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество законна лихва върху главницата от 1230.89 лева, считано от датата на подаване на заявлението – 17.07.2014 г. до изплащане на вземането, се явява недопустимо и като такова следва да се прекрати.

За ищцовото дружество съществува възможност да поиска от съда по ч. гр. д. № 79/2014 г. по описа на РС – Ивайловград да се признесе по цялото му искане с допълнителна заповед за изпълнение на основание чл. 250, ал. 1 ГПК.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата Т.Г.Г. следва да се осъди да заплати на ищцовото дружество “Е. М.” ЕООД – София сторените по делото разноски за държавни такси за образуване на делото в размер на 25.00 лева.

Поради горните мотиви, Съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Г.Г. ***, че ДЪЛЖИ на “Е. М.” ЕООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Рачо Петров – Казанджията” № 4-6 сумата 1230,89 /хиляда двеста и тридесет лева и осемдесет и девет стотинки/ лева – главница, представляваща неизплатена стойност на отпуснат кредит, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 79/2014 г. по описа на РС – Ивайловград.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото относно иска за признаване за установено по отношение на Т.Г.Г. ***, че дължи на “Е. М.” ЕООД с ЕИК: ******** законна лихва за забава върху сумата 1230,89 – главница, от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 79/2014 г. по описа на РС – Ивайловград до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Т.Г.Г. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на “Е. М.” ЕООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Рачо Петров – Казанджията” № 4-6, сторените по делото разноски за държавни такси за образуване на дело в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта относно частичното прекратяване на делото - в едноседмичен срок, доколкото има характер на определение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: