Р     Е     Ш     Е     Н    И    Е

 

                                                     Гр.Ивайловград,29.10.2014г.

 

                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                        Ивайловградският районен съд,  колегия в публично заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                           Председател: Т.КИРКОВА

 

при секретаря Кр. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №101 по описа на съда за 2014год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

                Искът е за изменение на присъдена месечна издръжка, с правно основание чл.150 от СК.

               В исковата молба ищцата   Ц.Я.В.,  ЕГН **********, действаща като законен представител на П.Н.Т.., роден на ***г., обяснява, че бракът й с  ответника  Н.П.Т.,  ЕГН ********** бил прекратен през 2009 год. с Решение № 9/28.05.2009г. по гр.д. № 4/2009 год. по описа на ИРС, потвърдено с Решение № 301/28.10.2009г. на Окръжен съд - Хасково. От брака имали родено едно дете - малолетният П.Н.Т... И двамата  към момента не били  сключвали друг брак. По силата на това Решение синът им останал да живее при ищцата, а бившият й съпруг бил осъден да заплаща издръжка в размер на 50 лева месечно.  С възрастта  се увеличавали  и разходите на детето и така постановената месечна издръжка не била  достатъчна да покрие нуждите му.

                                 С оглед изложеното счита, че е налице хипотезата на чл.143 от СК  - малолетното им дете имало право на издръжка от баща си, тъй като е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Ответникът бил длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.

                                Моли съдът  да осъди Н.П.Т. да заплаща месечна издръжка в размер на 80 /осемдесет/лева месечно, считано от момента на завеждане на настоящия иск до настъпването на законна причина за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане, като допусне предварително изпълнение на постановеното решение по реда на чл.142, ал.1 от ГПК.

                                 Претендира  присъждане на направените деловодни разноски.

                                 В срока по чл.131 от ГПК  е получен отговор от ответника, с който декларира, че счита  иска за основателен и допустим. Намира, че размерът на исканата издръжка от 80 (осемдесет) лева отговаря на разпоредбата на чл. 142 от СК, съгласно която издръжка се присъжда според нуждите на издържания и според възможностите на издържащия.

                               По отношение на искането за явявване лично на ответника с цел изясняване на трудовите доходи,  той заявява, че към настоящия момент е безработен.

                             В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител потвърждава, че   признава иска.

                            По делото са приети като доказателства: Удостоверение за раждане на малолетното дете; Удостоверение за трудовите доходи на ищцата за периода месец април – септември 2014г.; Удостоверение, че детето е записано във ІІ – ри клас и Заверен препис от съд.решение № 9/28.05.2009г. по гр.д.№ 4/2009г. на ИРС. Приложено е гр.д. № 4/2009 год. по описа на ИРС.

                                   Съдът намира,че не са налице материално-правните   пречки, посочени в чл.237 ал.3 от ГПК.

                                      С оглед разпоредбите на чл.237  ал.1 от ГПК, съдът е прекратил съдебното дирене и следва да се произнесе на основание направеното от ответника признание на иска.

                                       На основание чл.242 ал.1 ГПК следва да  се постанови предварително изпълнение на решението.

                                   На основание чл.69 ал.1 т.7 ГПК вр. с чл.1 от Тарифата за таксите, събирани в съдебното производство, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху  размера, с който е завишена месечната издръжка за три години, а именно 50лева.

                              Искането на ищцовата страна  за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира за основателно, доколкото искът следва да се уважи изцяло с оглед неговото признание от ответника.  Налице е хипотезата на чл.78 ал.1 от ГПК, поради което следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски по делото в пълния размер от  300лв. – адвокатско възнаграждение.

                                   Мотивиран от изложеното съдът

 

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

                                     ИЗМЕНЯВА размера на присъдената с Решение № 9/28.05.2009г. по гр.д. № 4/2009 год. по описа на ИРС, потвърдено с Решение № 301/28.10.2009г. на Окръжен съд - Хасково, месечна издръжка, която   Н.П.Т.,  ЕГН ********** е осъден да заплаща на непълнолетното си дете -  П.Н.Т.., ЕГН **********г. чрез  неговата майка и законен представител Ц.Я.В.,  ЕГН **********,  като я определя в размер на 80 лева, считано от завеждането на исковата претенция – 24.09.2014г. до навършване на пълнолетие  или настъпване на друга изменяща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

                                 ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението.

                                 ОСЪЖДА Н.П.Т., с ЕГН **********, да заплати по сметка на ИРС държавна такса в размер на 50 лева.

                                 ОСЪЖДА Н.П.Т., с ЕГН ********** да заплати на Ц.Я.В., с ЕГН ********** направените от нея деловодни разноски в размер на 300лв.

                                 Решението подлежи на въззивно обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.   

                                                                     

 

 

 

                                     

 

      Районен съдия: