Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Ивайловград, 30.03.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на единадесети март, две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Т.КИРКОВА

при секретаря Кр. Х., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 95 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е установителен иск с процесуално правно основание чл.415 вр. с чл.422 ГПК. Производството по делото е образувано по искова молба на С.Г.Г. против М.К.П.. Обяснява, че с ответника през месец декември 2008г. сключили устен договор за предаване на произведен от нея тютюн по договор на ответницата, тъй като тя нямала сключен такъв с фирма „СОКОТАБ" за изкупуване на тютюн. Уговорката им била 131 кг. премиран тютюн да бъде предаден по договор на ответницата, което и направили, а субсидията за тютюна след превеждането на сумата да й бъде изплатена от ответницата. Субсидията за тютюна била в размер на, както следва за всяка година: за 2011г. - в размер на 265,93 лв., или 131кг. тютюн по 2,00 лева; за 2012г. - в размер на 269,86 лв. , или 131,00 кт. тютюн по 2,06 лв. ; за 201Зг. - в размер на 265,93 лв., или 131кг. тютюн по 2,03 лв.; за 2014г. – в размер на 393,00лв., или 131кг. тютюн по 3,00 лв. До момента ответницата й била изплатила сумата в размер на 134,93 лв. Сочи, че на основание чл.410 от ГПК е подала заявление, за да се снабди със Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В срока по чл.415 по ГПК ответникът подал възражение.

С уточняваща молба, Вх.№1997/30.09.2014г. ищцата обяснява, че за периода 2013г. – 2014г. претендира с 53.92лв. по-малко, т.к. не била получена цялата субсидия до момента, поради което за 2014г. претендира сумата т 339.08лв.

Предвид гореизложеното моли съдът на основание чл.422 от ГПК да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи претендираните суми в размер на 1005,87 лева.

В законоустановения срок от ответницата чрез процесуалния й представител, е постъпил отговор. В него оспорва допустимостта на иска поради изтекла погасителна давност за събиране на вземането. Посочен бил период на договаряне и предаване на тютюн месец декември 2008г.

Оспорват иска като неоснователен по основание и размер. Оспорват твърдението, че ответникът е предала на "СОКОТАБ" 131кг. тютюн, собственост на ищцата. Оспорват твърдението за сключен устен договор за изплащане на субсидии на ищцата. Към 2008г. финансово подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн по реда на Наредба №2/11.02.2010г. за специалните изисквания за участие по одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, не съществувало. От разпоредбите на Наредба №2/11.02.2010г. било видно, че право на подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн имали само земеделски стопани, продължаващи да извършват земеделска дейност и след посочения референтен период. Фонд "Тютюн" определял за всеки производител на тютюн референтното количество тютюн, подлежащо на подпомагане. В исковата молба липсвали каквито и да е данни относно покриване на критериите, посочени от законодателя за право на подпомагане на ищцата по схемите и за периодите, за които претендирала. Оспорват правото на С.Г.Г. за подпомагане по схемите за национални доплащания за тютюн по реда на Наредба №2/11.02.2010г. и последващите й изменения и допълнения. Ответничката М.П. отговаряла на условията за подпомагане и от Фонд "Тютюн" било определено референтното количество тютюн, подлежащо на подпомагане, видно от Уведомителните писма от ДФ "Земеделие", изпратени до ответника.

Моли съдът да прекрати гр. д. №94/2014 г. по описа на РС-Ивайловград. В случай на разглеждане на делото по същество, моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и присъди в полза на ответника разноските по делото.

В съдебно заседание ищцовата страна оттегли част от иска, правейки искане за изменение размера му, като той се счита предявен за сумата от 454.60лв. вместо за 1006.87лв., което съдът прие без възражение от ответника и прекрати производството за разликата от 454.60лв. до първоначално предявения размер от 1005.87лв. Ищцовата страна претендира законната лихва върху сумата от депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на направените деловодни разноски в заповедното и настоящото производство. Ответната страна поддържа направените възражения в отговора на исковата молба, като претендира деловодни разноски.

ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ПО ДЕЛОТО

По делото се приеха относими доказателства, приложени към исковата молба, отговора и изискани за целите на съдебната експертиз, а именно: Копие от нотариална Покана и Констативен протокол; Писмо Изх.№ 205/19.02.2015г. на „Сокотаб” ЕООД, както и представените с него Приематални бележки: №1/11 от 14.11.2007г. и №90/25 от дата 02.12.2008г. за изкупен тютюн на ответницата за 2007г. и 2008г. От тях става ясно, че същата е предала през 2007г. общо количество тютюн в размер на 227кг. а за 2008г. – 371кг.

С Писмо Изх.№02-1100/178 от 18.02.2015г. на ДФ „Земеделие” са предоставени изисканите писмени документи, а именно: Уведомително писмо изх. №02-260-6500/16248/ 15.10.2011г.; Уведомително писмо, изх. №02-260-6500/461/ 06.06.2012г.; Уведомително писмо, изх. №02-260-6500/2363 от 11.07.2013г.; Уведомително писмо изх. №02-260-6500/832/ 14.06.2014г. От тези писма е видно, че: ответникът е предал, съответно е изкупен и премиран тютюн от 207кг. за 2007г., а за 2008г. – 371кг.; че средното количество за двете години е 289кг.; изкупната цена за 1кг. тютюн за 2011г. е 2.06лв. и обща сума – 595.34лв.; за 2012г. изкупната цена е в размер на 2.04лв. и обща сума от 589.56лв.; За 2013г. изкупната цена за кг. премиран тютюн е 2лв. и общата получена сума 578лв.; За 2014г. изкупната цена за кг. премиран тютюн е 3.04лв., а общата сума е 878.56лв.

Свидетелските показания изясняват обстоятелствата по делото - механизма на приемане на тютюна и неговото субсидиране през изминалите години, поради което съдът ги кредитира с доверие, като еднопосочни, непротиворечиви и изчерпателни.

Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, много подробно и компетентно е анализарало казуса и отговаряйки на поставените въпроси дава следното заключение:

Размерът на дължимите субсидии на ищцата за предаденото количество тютюн, по години е: за 2010г. – 132.87лв.; за 2011г. – 131.58лв.; за 2012г. – 129.00лв.; за 2013г. – 196.08лв., или общо 589.53лв.

Сумата на дължимите субсидии, след приспадане на изплатената част от тях от ответницата е 454,60 лв.

Средногодишното количество изкупен тютюн І-ІІІ клас за годините, за които е отглеждан, умножено по размера на плащането в лева за килограм, определен от Министъра на земеделието и храните със Заповед за съответната година. Следвайки този механизъм на ответника М.П. за предаденото средногодишно количество тютюн по сортови групи -289 кг. по години са изплатени следните суми: за 2010г. – 595.34лв.; за 2011г. – 589.56лв.; за 2012г. – 578.00лв.; за 2013г. – 878.56лв. или общо 2 641.46лв.

ПРАВНИ ИЗВОДИ

Материалноправната квалификация на настоящия правен спор е разпоредбата на чл.284 ал.2 от ЗЗД. Страните са сключили договор за поръчка, като ответникът-довереник, се е задължил да извърши за сметка на ищеца-доверител възложените му от последния действия, /чл.280 ЗЗД/, като довереникът е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин и да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката, /чл.281 ЗЗД/. Ако довереникът действа от свое име, какъвто е настоящият случай, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него, но тези права в отношенията между довереника и доверителя се смятат за права на доверителя.

Договорът за поръчка е двустранна, неформална, консенсуална сделка, т.е. той не изисква писмена форма и е достатъчно да е налице устна договорка между страните. От свидетелските показания, които са в синхрон с приложените по делото писмени такива, се установи, че между страните е съществувала устна договорка, съгласно която ответникът е приел да предаде определено количество тютюн от свое име, т.к. е имал сключен договор за неговото предаване с изкупуваща фирма. Следователно сключвайки договор за поръчка ответникът поел и задълженията си на довереник, произтичащи от закона, а именно действайки от свое име в сделката при предаване на тютюна на ищцата и доколкото правата и задълженията от сделки с трети лица се смятат за права на доверителя, е следвало да му даде сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката, включително и получените субсидии, макар и в един по-късен период, доколкото те се дължат именно за това количество тютюн, което е поел да предаде от свое име.

Възражението за изтекла погасителна давност, съдът намира за неоснователно, доколкото правото за получаване на субсидии за предаден тютюн възниква начиная от 2011г. съгласно нормативната уредба.

Аргументът, че ищцата нямала статут на земеделски производител, поради което не й се полагало изплащане на субсидии за предаден тютюн е неотносим към настоящия правен казус, който касае правно отношение, чийто фактически състав и страни не изискват наличие на подобно качество на ищеца.

С оглед така изяснената фактическа и правна страна на спора, съдът намира, че по делото се установи - М.К.П. дължи на С.Г. Георгъовска сумата в размер на 454.60лв., представляваща получени през 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. субсидии за предаден през 2008г. от ищцата чрез ответника тютюн, ведно със законната лихва върху сумата от депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски съобразно уважената част от иска, а именно сумата в размер на 146лв. – за заповедното производство по Ч.гр.д. №85/2014г. и 259лв. – за настоящото исково производство. На основание чл.78 ал.4 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените от него деловодни разноски в размер на 220лв.

Мотивиран от горното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.К.П., ЕГН ********** дължи на С.Г.Г., ЕГН ********** сумата в размер на 454.60лв., представляваща получени през 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. субсидии за предаден през 2008г. от ищцата чрез ответника тютюн, ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА М.К.П., ЕГН ********** да заплати на С.Г.Г., ЕГН ********** сумата от 146 лв., представляваща деловодни разноски, направени от нея в заповедното производство и 259лв. – деловодни разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА С.Г.Г., ЕГН ********** да заплати на М.К.П., ЕГН ********** сумата в размер на 220лв., представляваща, направени от нея деловодни разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: