Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 01.04.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян П.

при секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 94/2014 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищецът В.Х.К. твърди в исковата си молба, уточнена в съдебно заседание, че на 31.07.2014 г. три кози се били изправили на задните си крака и се били подпряли с предните върху багажника, задна дясна колона и задна дясна врата на неговото моторно превозно средство – лек автомобил марка “Шкода”, модел “Октавия”, с рег. № Х **** ВС. Неговият съсед И. П. гонел козите и го попитал, дали да ги пъди. Тези кози били на ответника П.К.Т. ***, съсед на ищеца. Не за пръв път козите се подпирали, изправяли на колата. Ищецът излязъл на улицата и установил, че козите нанесли повреди върху автомобила му, изразяващи се в издраскване на боята на автомобила и огъване, подбИ.е на ламарината на купето. Огъването било на задната дясна колона, а издраскването било и на други детайли - багажника, задна дясна колона и задна дясна врата. Обадил се ищецът на органите на МВР. Същите констатирали пораженията и съставили констативен протокол, като записали показанията на свидетелите – Д. К., И. П. и на ищеца В.К..

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 1500 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законна лихва от момента на причиняването им – 31.07.2014 г., до окончателното плащане. Претендира разноски.

Иск с правно основание чл. 50, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

В съдебно заседание извършва изменение на иска, като намалява размера му на 321.10 лева, като за разликата до 1500 лева извършва отказ. Лично и чрез пълномощника си адв. К. ***, поддържа така изменения иск.

Ответникът П.К.Т., чрез пълномощника си адв. А. от АК – Варна, в срок извършва отговор на исковата молба. Оспорва допустимостта на иска, доколкото същият бил предявен от лице, който не е собственик на повредения автомобил. Оспорва иска по основание и размер, като оспорва твърдението на ищеца, че съответните кози са негова собственост. Излага факти, че не ставало ясно от исковата молба за кои точно кози е твърдението на ищеца, че причинили вредите му, тези които се били разхождали по улицата или тези, които се били качили на автомобила.

В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. А., поддържа отговора, като излага съображения за недоказаност и поради това неоснователност на иска.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Ищецът е собственик на моторно превозно средство – лек автомобил марка “Шкода”, модел “Октавия”, с рег. № Х **** ВС /видно от свидетелството за регистрацията му/. На 31.07.2014 г. бил паркирал автомобила пред дома си в гр. Ивайловград на ул. “*******”.

Около 08.00 часа сутринта свидетелят П., който живеел в съседство с ищеца, излязъл на двора си за да пази насажденията си от козите и овците на ответника и съпругата му, които всяка сутрин и вечер безнадзорно преминавали по улицата, на път за или от паша, като често причинявали щети по насажденията в околните на улицата дворове.

Свидетелят излязъл на улица “*******” за да провери дали козите и овцете са се отдалечили от двора му и видял, че една от трите кози на ответника и съпругата му – свидетелката С. Т., бялата, се е качила върху предния капак на автомобила на ищеца, а другите две кози били на тротоара. Свидетелят е категоричен, че козата се била качила върху предния капак на двигателя, защото като дългогодишен шофьор разграничава преден от заден капак.

Свидетелят, считайки за незаконно да гони чужда коза от чужд автомобил, извикал майката на ищеца, която излязла от дома си и тъй като била трудноподвижна, го помолила да изгони козите, което той и сторил, и се прибрал в дома си.

Научавайки за случилото се ищецът сезирал полицията и на място се явили пилицаи, които съставили констативен протокол и снели обяснения от ищеца, майка му и свидетеля П..

В констативния протокол било записано, че боята на задната дясна врата, задния десен калник и задния капак, от десния край, е повредена вследствие на надраскване с твърд предмет.

В обяснениято си пред полицията свидетелят П., сочи, че е видял козите изправени на колата на ищеца и пораженията върху нея, там където били изправени.

Когато дошли полицаите на улицата излязъл и свидетелят К., за да види какво става и разбрал, че коза на ответника се е качвала на предния капак на колата на ищеца. Видял и драскотини на предния капак и отзад на багажника.

Полицейските органи съставили акт за установяване на административно нарушение срещу ответника, за това че допуснал животните свободно да обикалят по улиците. Въз основа на акта били издадено нказателно постановление от кмета на Община Ивайловград.

От показанията на свидетелите С. Т., Е. Т. – дъщеря на ответника и Топалов, се установява, че действително ответника и съпругата му имат три кози и три овце, които се извеждат и прибират от паша, преминавайки по улица “*******”, покрай дома на ищеца. В този ден животните били изведени от ответника, но както се установява от показанията на свидетелите П. и К., същия поради бавна подвижност не е в състояние да следва и контролира козите и ги зарязвал сами да си придвижват.

Вечерта след “инцидента” свидетелката Е. Т. помолила свидетеля Топалов да види дали действително има щети върху автомобила на ищеца. Свидетелят видял бели петна върху боята, които като разтъркал с наплюнчен пръст били изчезнали.

От приетата по делото тройна съдебно-техническа и оценителна експериза се установява, че върху дясната част на заден капак, заден десен калник /колона/ и задна дясна врата на автомобила на ищеца има надрасквания на лаковото покритие и боята, които е възможно да бъдат причинени от копитата на кози.

Според вещите лица стойността на тези щети възлиза общо на 321.10 лева, от които 97.50 лева за боядисване на заден десен калник, 95.30 лева за боядисване на заден багажник, 100.80 лева за боядисване на задна дясна врата, 11 лева за тониране и 16.50 лева за камера за ускорено сушене.

От заключението на вещите лица се установява, че 12-сантиметровата побитост /огъване, вдлъбнатина/ в задния десен калник не може да бъде причинна от кози, доколкото същата е причинена от твърд тъп предмет с ъглов ръб, каквито ръбове козите нямат.

Съдът не кредитира единичната съдебно-техническа и оценителна експертиза, доколкото и самото вещо лице заяви, че приема аргументите на другите вещи лица относно необходимите дейности и съответно разходи по възстановяването на щетите, а освен това тройната експертиза отговори и на допълнителна задача относно реалната стойност на ремонтите в сервизите на Хасковска област.

При частичния оглед на автомобила извършен при изслушване на тройната експертиза, че установи, че през предна дясна врата, задна дясна врата и заден десен калник преминава драскотина, повреждаща лаковото покритие и боята на автомобила, за която вещите лица посочват, че не причинена от кози. Същата поради преминаването и през по-голямата дължина на автомобила е най видимото надраскване по тези детайли.

При огледа се установи, че по капака на багажника се разграничават две групи драскотини, които са разположени пепендикулярно помежду си.

Едната група надрасквания разположена върху дясната хоризонтална част на капака се състои от дълбоки драскотини, с открояващи се ръбове, сочещи за причиняването им от твърд предмет с остър ръб. Според вещите лица същото би могло да се причини ако в копитото на коза се е забил, например камък. Същият следва да е с остър ръб.

Втората група одрасквания по дясната хоризонтална, но и вертикална част на капака се състои от протърквания на лаковото покритие, от въздействие на твърд предмет с по-голяма контактна площ.

Вещите лица дават заключение, а и от огледа се установи, че побитостта, деформацията по задния десен калник, имаща изразен вдлъбнат ръб, не може да бъде причинена от кози.

Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Съгласно чл. 50 ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.

Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - чл. 51 ЗЗД.

Съдът, предвид установените по-горе факти, намира иска за недоказан и поради това неоснователен по следните съображения:

Свидетелят П. - очевидец на “съприкосновението” на козите с автомобила на ищеца, сочи категорично, че е видял една от козите върху предния капак на автомобила, но не и че е видял тази или други кози да се подпират с предни крака върху задната му дясна част. Сочи само, че другите кози били върху тротоара. В този смисъл са и показанията на косвения свидетел К., който като излязъл да види защо е дошла полиция чул /вероятно от П./, че коза била качена отпред на капака на двигателя. За другите кози сам преполага, че били правили поразии отзад, защото му показали следи върху колата, отпред и отзад.

Следователно ищецът не доказа по безсъмнен начин, че щетите върху задни десни врата и калник, и заден капак са причинени в сочения ден и на соченото място, и от животните на ответника.

Напълно възможно е сочените от ищеца щети да са причинени по друго време, на друго място и от други животни, или от друг вид причинител. Възможно е в процесните ден и място ищецът само да е установил тези щети и доколкото е извършил оглед на автомобила по повод очаквани щети от покачването на една от козите върху автомобила, да е възприел вече съществуващи, но установени тогава драскотини по задните десни калник врата и багажник, като такива причинени от козите именно в този ден и на това място. Индиция, че това е напълно възможно е твърдението на ищеца, че и 12-сантиметровата побитост /вдлъбнатина/ в задния десен калник, за която категорично се установява, че не може да бъде причинена от кози, е била “открита” от ищеца именно при този оглед. След като ищецът не е установил по-рано такава голяма и видима щета върху автомобила си и то в зоната където твърди, че са щетите от козите, напълно е възможно да не е установил наличието от по-рано и на драскотините.

Следва да се отбележи, че дори да бе доказано причиняването на процесните щети от козите на ответника, наличието на друга щета – драскотината преминаваща през десните предна и задна врата, и калник, която не е причинена от кози, обосновава намаляване на обезщетението за евентуалната щета от козите наполовина. Това е така защото отстраняването на тази извъпроцесна щета изисква също боядисването на задната врата и калник.

Тоест ако за отсраняването на щетите по тези детайли са необходими общо 198.30 лева, то при наличието на друга щета по същите детайли, отстраняването на която изисква същите дейности и разходи, отговорността на ответника би била ограничена до 99.15 лева, плюс 1/3 от стойността на тониранието – 3.66 лева.

Поради горното съдът намира, че искът не бе доказан и поради това следва да се отхвърли като неоснователен.

Предвид отхвърлянето на главния иск следва да се отхвърли акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законата лихва върху сумата 321.10 лева от момента на причиняването на вредите - 31.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

На ищецът поради изхода на делото разноски не се дължат.

Ответникът е извършил разноски по делото в размер на 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Поради прекратяване на делото за разликата над 321.10 лева до първоначално претендираните от ищеца 1500 лева, на ответника, съобразно чл. 78, ал. 4 ГПК и съразмерно на прекратената част от делото, с определение от съдебно заседание на 13.03.2015 г., са присъдени 314.37 лева разноски.

Поради изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника изцяло и остатъка от заплатеното възнаграждение за адвокат в размер на 85.63 лева.

Предвид гореизложените мотиви, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на В.Х.К. *** да се осъди П.К.Т. *** да му заплати сумата 321.10 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законна лихва от момента на причиняването им – 31.07.2014 г. до окончателното плащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА В.Х.К. ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Т. ***, съразмерно на отхвърлената част от иска, сторените по делото разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 85.63 /осемдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: