Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Ивайловград,25.03.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на единадесети март, две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Т.Киркова

при секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№86 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе пред вид следното:

Предявен е иск с правно основание – чл.108 ЗС.

Производството по делото е образувано по искова молба на Е.Х., З.С., М.К. и Ц.Т. против М. Т. и Ф.Т.. В нея обясняват, че всички ищци и първият ответник са наследници на А. Д. Т. ***, починал на 09.09.2005г. А. Ш. Т. също било негово име, за което представят декларация за идентичност на имената. Същият заедно с Х. Я., с българско име А. С. Т.-негова съпруга и майка на ищците и първия ответник, построили ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 117 кв.м., състояща се от първи етаж - една стая, санитарен възел, складово помещение и коридор, втори етаж-четири стаи и коридор, в собствения си поземлен имот № 24 в квартал № 8, целият с площ от 770 кв.м., за който бил отреден УПИ ІІ - 24 по плана на с.Пъстроок, общ.Ивайловград, обл.Хасково при граници на имота: улица, ПИ 25, път, ПИ 23. Къщата била построена по време на брака им, през 1967-68 година. Нямали документи за собственост на имота. Същият придобили на основание давностно владение повече от 10 години, като владяли имота за себе си. Съгласно подробния устройствен план и разписен лист на с.Пъстроок, имотът бил записан на наследниците на А. Д. Т., /общият им наследодател/. През 1994г. цялото семейство заминало за Турция, но всяка година си идвали в България, не прекъснали връзките си, децата на някои от тях все още учили в България. Бащата на ищците и на първият ответник, повечето време пребивавал в България, само последната година, поради заболяване, не се бил връщал. Починал през 2005 г. Само през последната година от живота си не живял в с.Пъстроок, в собствената си къща, а бил при сестра си в с.Багрилци, докато майка им останала при ответниците в Турция, където била и сега. Преди три години всички ищци и първият ответник, като собственици по наследство и давностно владение, се събрали в България и решили да направят ремонт на къщата, да сменят прозорци, врати. Събрали пари, закупили материали. Така всеки от тях - ищците и ответниците и семействата им да имат по една стая, за да има къде да отсядат. С изненада установили, когато миналата година се върнали в България, че бравата на къщата е сменена и не можали да отседнат в бащината къща. Разбрали, че ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост по давностно владение на наследствения, съсобствен имот, описан по-горе, а именно - Нот.акт №24, т.1, рег.№38, д.№18 от 30.01.2013г. Твърдят, че ответниците не са владяли повече от десет години, непрекъснато, като свой, процесния недвижим имот. Баща им живял в него до 2003-2004г., а починал през 2005г. От тогава до снабдяването им с нотариален акт нямало десет години. Отделно от това по никакъв начин не демонстрирали по отношение на останалите наследници, че владеят имота за себе си. Фактът, че през 2011г., две години преди да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка, водили разговори как с общи средства да направят ремонт на къщата и закупили част от необходимите материали, говорил, че ответниците не възприемали себе си като собственици на имота. Първата ищца Е.Х. дори направила ремонт на една от стаите. Ответниците също живеели преимуществено в гр.Бурса, Турция. Също като всички наследници идвали всяка година в България. Никога не предявявали каквито и да било претенции за имота. Никога не демонстрирали намерение да своят имота или пък да не допускат в него някой от останалите наследници. Едва миналата година, когато се снабдили с нотариален акт, сменили бравата на къщата, тогава за първи път показали намерението си да своят имота, от тогава не ги допускали до същия.

Предвид изложеното считат, че посоченият нотариален акт е издаден без основание, оспорват отразените обстоятелства, а именно, че ответниците са придобили по давностно владение процесния имот. Считат, че те не са владяли повече от 10 години имота, непрекъснато, необезпокоявано от никого, нито са манифестирали своене на имота. Снабдявайки се с нотариален акт за собственост ги лишавали от правото на собственост върху полагащите им се идеални части от наследствения имот, а именно по 1/14 идеална част на всяка една от ищците. Оспорват нотариалния акт за 4/14 идеални части-равняващи се на наследствените идеални части на ищците. Тъй като с ответниците не можели доброволно да решат отношенията си относно съсобственото им имущество-поземлен имот, описан по-горе, придобит по наследство и давностно владение, предявяват настоящия иск.

Молят съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 4/14 идеални части от описания имот, придобит по наследство от родителите им, като осъди ответниците да им предадат владението на 4/14 идеални части от процесния имот, както и да им заплатят разноските, направени по делото.

Молят съдът на основание чл.537 ГПК да отмени частично нотариален акт №24, т.1, рег.№38, д.№18 от 30.01.2013г. до размера на правото им на собственост върху полагащите им се идеалничасти.

Съдът прие по делото следните писмени доказателства: Удостоверение за наследници №12/18.07.2014 г.; Копия от Нот.акт №24, т.1, рег.№38, д.№18 от 30.01.2013г.; Удостоверение за идентичност на имената на А. Д. Т.; Декларация за идентичност на имената на Е.А.Х.; Удостоверение №37/28.02.2013г., издадено от Община Ивайловград, от което е видно, че процесният имот е записан на наследниците на А. Т., и скица на имота №105/05.06.2013г., презаверена на 04.08.2014г.

Съдът приложи Нот.дело №18/30.01.2013г. на Службата по вписвания при РС-Ивайловград.

Ищците не се явявват в съдебно заседание, представляват се от редовно опълномощен прцесуален представител. Същият декларира, че приема доклада по делото. Прави искане, намирайки че са налице изискванията на чл.238 ал.1 от ГПК, съдът да постанови неприсъствено решение.

Съдът установи, че в срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците. Същите не се явяват в съдебно заседание, не правят искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.

Съдът намира, че са налице материално-правните предпоставки, посочени в чл.239 ал.1 т.1 и т.2 пред.1 от ГПК, поради което и на основание разпоредбите на чл.239 ал.2 от ГПК ще се произнесе по същество без да излага мотиви по спора.

Съдът намира, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, претенцията на ищците Е.Х., З.С., М.К. и Ц.Т. против М. Т. и Ф.Т. за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 4/14 идеални части от процесния имот, придобит по наследство от родителите им за основателна, с оглед на което следва ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението на 4/14 идеални части от процесния имот.

Предвид уважаване на предявения иск, съдът на основание чл.537 ал.2 от ГПК следва да отмени нотариален акт №24, т.1, рег.№38, д.№18 от 30.01.2013г. на Службата по Вписвания при РС - Ивайловград до размера на признатото право на собственост на ищците, представляващо 4/14 идеални части от процесния имот.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК претенцията на ищцовата страна за присъждане на направените по производствто разноски, съдът намира за основателна, поради което следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищците, направените от тях разноски в размер на 50лв. - държавна такса за образуване на делото, 10лв. – държавна такса за вписване на исковата молба и 5лв. – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение както и 1500лв. – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците М.А.Т., ЕГН ********** и Ф.М.Т., ЕГН **********, че ищците Е.А. Х., ЕГН **********, З.А.С., ЕГН **********, М.А.К., ЕГН ********** и Ц.А.Т., ЕГН ********** са собственици на 4/14 идеални части от поземлен имот № 24 в квартал № 8, целият с площ от 770 кв.м., за който е отреден УПИ ІІ - 24 по плана на с.Пъстроок, общ.Ивайловград, обл.Хасково при граници на имота: улица, ПИ 25, път, ПИ 23, ведно с построената в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 117кв.м., състояща се от първи етаж - една стая, санитарен възел, складово помещение и коридор, втори етаж - четири стаи и коридор.

ОСЪЖДА ответниците М.А.Т., ЕГН ********** и Ф.М.Т., ЕГН ********** да предадат на ищците Е.А. Х., ЕГН **********, З.А.С., ЕГН **********, М.А.К., ЕГН ********** и Ц.А.Т., ЕГН ********** владението на 4/14 идеални части от процесния имот.

ОТМЕНЯВА Нотариален акт №24, т.1, рег.№38, нотариално дело №18 от 30.01.2013г. по описа на Службата по Вписвания при Районен съд – Ивайловград, с който се признава правото на собственост на М. А.Т., ЕГН ********** и Ф.М.Т., ЕГН ********** върху недвижим имот, представляващ имот № 24 в квартал № 8, целият с площ от 770 кв.м., за който е отреден УПИ ІІ - 24 по плана на с.Пъстроок, общ.Ивайловград, обл.Хасково при граници на имота: улица, ПИ 25, път, ПИ 23, ведно с построената в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 117кв.м., до размера на признатото право на собственост на ищците, представляващо 4/14 идеални части от процесния имот като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА М.А.Т., ЕГН ********** и Ф.М.Т., ЕГН ********** да заплатят солидарно на Е.А.Х., ЕГН **********, З.А.С., ЕГН **********, М.А.К., ЕГН ********** и Ц.А.Т., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 1565лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Районен съдия: