Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 05.01.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 75/2014 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищецът З.К.С. *** твърди, че ответникът в качеството си на ЧСИ е образувал две изпълнителни дела срещу него - Изп. д. № 20118670400139 и Изп. д. № 20128670400097. Взискатели по делата били, съответно, Районен съд - Казанлък и съдия от същия съд.

Вземанията на взискателя РС – Казанлък били от присъдени разноски за вещи лица и защитници по водени от ищеца срещу ответника дела, и били публични държавни вземания, които се събират от публичен изпълнител при НАП. НАП не била възложила събирането на тези вземания на ЧСИ. ЧСИ искал от ищеца да заплати такси за образуване на делото и за обжалване на актовете му пред гражданските съдилища. Обжалването на актовете за събиране на тези публични задължения следвало да се извършва по реда на ДОПК пред ръководния административен орган на публичния изпълнител и пред съответния административен съд. Такси за обжалване пред административния орган не се събирали, а таксите за разглеждане на жалби пред административните съдилища били различни от тези на гражданските съдилища. Ищецът бил поискал от ответника ЧСИ да го освободи от такси по обжалването на актовете му, но той не го освободил.

ЧСИ бил принудил ищеца да внесе сумата от 400 лева за погасяване на дълга към РС – Казанлък.

Освен това ЧСИ запорирал и иззел парични вземания на ищеца по изпълнителелни листи срещу Прокуратурата на Република България, присъдени му за непозволено увреждане /медикаменти и лечение от преживени болки и страдания/, които вземания били несеквестеруеми.

Така ЧСИ принудил ищеца да заплати такси пред него и за обжалване на актовете му пред съдилищата в размер на 91 лева, а взетите неправомерно суми били в общ размер на 5975.32 лева към 21.12.2012 г..

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 6066.32 лева за причинени имуществени вреди, от които 91 лева за внесени такси, 5575.32 лева за изтеглени несеквестеруеми средства по изпълнителни листи към Прокуратурата на Република България и 400 лева погрешно внесени като дължими към взискателя РС – Казанлък, ведно със законната лихва върху претендираната сума от 21.12.2012 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Иск с правно онование чл. 74, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ във вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв. К. ***, поддържа иска. В писмена защита процесуалния представител на ищеца адв. К. излага подробни съображения за допустимостта и основателността на иска.

Ответникът ЧСИ Д.С.Д. в срок извършва отговор на исковата молба.

Според ответника исковата молба била нередовна, тъй като не се сочили конкретните предпоставки за възникване на отговорността – неправомерни действия, вреда, причинна връзка между неправомерните действия и вредата.

Оспорва изложените от ищеца твърдения. Искът бил неоснователен, тъй като всички извършени от ЧСИ изпълнителни действия били законосъобразни. Не бил извършвал действия, които да са отменени по жалба на ищеца, като незаконосъобразни. Сочените от ищеца изпълнителни дела са образувани по законоустановения ред за събиране на вземания, които не са публични. Не бил извършвал незаконосъобразно запориране на банкови сметки и вземания на длъжника от трети лица. Претендира разноски.

В съдебно заседание, чрез пълномощника адв. С. ***, поддържа отговора. В писмена защита пълномощника на ответника адв. С. излага подробни съображения за неоснователността на иска.

Третото лице – помагач на ответника ЧСИ Д. ЗАД “Алианц България” - София, в срок извършва отговор. Оспорва исковата молба на основанията посочени в отговора на ответника ЧСИ Д.. Не оспорва сключения застрахователен договор с ответника, валиден за периода 18.09.2010 г. – 17.09.2011 г., относно покриване на вреди причинени от ЧСИ, вследствие на виновно неизпълнение на задълженията му. Ищецът претендирал имуществени вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, извършено от ответника ЧСИ, но не и за виновно неизпълнение на задълженията му. ЧСИ бил обвързан от изпълнителния лист и посочените в него суми, като не бил компетентен да се произнася по тяхната дължимост, нито да отменя изпълнителните си действия. При изпълнението на своите служебни задължения ЧСИ Д. не бил извършвал действия по виновно неизпълнение на задълженията си, които да обусловят ангажиране на отговорността му и съответно на неговия застраховател.

В съдебно заседание, чрез пълномощника юр-т Л., поддържа отговора. В писмена защита пълномощника юр-т Л. излага подробни съображения за неоснователността на иска.

Третото лице – помагач на ответника ЧСИ Д. “ДЗИ Общо застраховане” ЕАД – София, в срок не извършва отговор.

Съдът като обсъди събраните по делото относими към спора доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

От приложените изпълнителни дела № 20118670400139 и № 20128670400097 се установява, че същите са образувани пред ответника ЧСИ срещу ищеца.

Видно от съдържащият се в изп. д. № 20118670400139 Изпълнителен лист от 30.05.2011 г., същият е издаден от Окръжен съд – Стара Загора, въз основа на влезлите в сила решения на Окръжен съд – Стара Загора - № 91/23.10.2009 г., постановено по Гр. д. № 468/2007 г. и на Апелативен съд – Пловдив - № 302/12.02.2010 г., постановено по Гр. д. № 1181/2009 г. /публично оповестени на интернет страницата на Висш съдебен съвет и АС - Пловдив/, с които решения бил разрешен граждански спор между З.К.С. и РС - Казанлък. С посочените решения ищецът по настоящото дело бил осъден да заплати на РС – Казанлък сумата 540 лева, представляващи направени от последния разноски за адвокатска защита по делата. От съдебно медицинска експертиза по Гр.д. № 468/2007 г. на ОС - Стара Загора се установява и че по това дело С. имал качеството на ищец срещу РС – Казанлък, който имал качеството на ответник.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист, с молба вх. № на ЧСИ Д. 01640/15.06.2011 г., РС–Казанлък, чрез председателя си, поискал от ЧСИ да образува изпълнително дело за събиране на дължимата сума. С молбата взискателя – РС–Казанлък посочил и предпочитания изпълнителен способ, а именно да се наложи възбрана и извърши публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника – 1/2 идеална част от дворно място, представляващо поземлен имот XIX-439 по плана на с. Средногорово, общ. Казанлък, ведно с построените в него жилищна и стопанска сгради, и стоманобетонна конструкция.

Видно от приложения към молбата на РС – Казанлък Договор за доброволна делба от 05.04.1989 г., сключен между С. С. и К. С., нотариално заверен на 07.04.1989 г., посочения имот бил поставен в дял и изключителна собственост на К. С., чийто наследници по закон, видно от Удостоверение за наследници са съпругата му З. С., синът му - ищеца С. и внуците му Калоян С. и Н. С. - деца на починалия му друг син С. С.. От приложеното и по изпълнителното дело Решение № 53г от 04.04.2008 г. постановено по Гр. д. № 248/2007 г. на РС – Казанлък, се установява, че майката на ищеца С. също е починала, като той е придобил по наследство общо 1/2 идеална част от имота в с. Средногорово, от апартамент в гр. София и от лек автомобил “ВАЗ”. /Видно от приложен към молба на взискателя вх. № на ЧСИ 02956/12.10.2011 г. Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот апартамента в гр. София бил закупен през 1995 г. от бащата на С../

В изпълнение на молбата на РС – Казанлък, ответникът - ЧСИ Д. образувал посоченото изп. д. № 20118670400139 срещу длъжника С., по което били извършени изпълнителни действия.

С писмо изх. № 02657/09.08.2011 г. ответника ЧСИ наложил и поискал от Служба по вписванията гр. Казанлък да впише възбрана върху имота на длъжника – ищец по настоящото дело в с. Средногорово, което било и извършено на същата дата.

На същата дата ЧСИ изпратил и покана за доброволно изпълнение с приложено копие на изпълнителния лист до длъжника С., с която му съобщил наложената възбрана и го предупредил, че ако не изпълни задължението си в двуседмичен срок от връчването ще пристъпи към принудително изпълнение. Разяснил му правото да ползва правна помощ.

Поканата била получена от длъжника на 22.08.2011 г., който с молба, постъпила при ЧСИ на 23.08.2011 г., вх. № 02445, посочил, че нямал никакви доходи, движима и недвижима собственост. Посочил, че не се знае кога ще приключи делото за допуснатия до съдебна наследствена делба 1/2 от недвижим имот, поради което поискал да се премахне наложената възбрана. Предложил взискателя да бъде удовлетворен чрез продажба на недвижими вещи, които имал – цял камион с мебели и техника на съхранение в ЕТ “Стекар – Ст. К.” – гр. Казанлък, включително компютър, минителефонна централа, скенер, секции, маси и др.. Посочил, че имал заведени изпълнителни дела № 206678104000(92, 93, 94) при ЧСИ Д. – София за сумата 30000 лева, по които длъжницата спряла да плаща, поради което ищецът С. бил сезирал прокуратурата. Сочи, че имал и заведено гражданско дело срещу РС – Казанлък пред ОС – Стара Загора за сумата 45000 лева.

Видно от Молба на длъжника С. вх. № при ЧСИ 02364/23.07.2012 г. и приложените към нея Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.08.2005 г., Анекс към този договор от 17.08.2005 г., Констативен протокол от 09.09.2005 г. на Нотариус Бранчева – Казанлък, Молба на С. от 16.05.2012 г. до ОС – Хасково по гр. д. 110/2012 г., отношенията между сочената като държател на движими вещи на С. Ст. К. били обтегнати, като между тях съществували остри спорове по повод, на които се води соченото гр. д. 110/2012 г. на ОС – Хасково, по което С. бил ищец срещу К. – ответник. Същото се установява и от образуваното по искане на К., в качеството й на Едноличен търговец изп. д. № 20138670400168 срещу С., присъединено към изп. д. № 20128670400097, видно от Съобщение по това дело № на ЧСИ 4409/21.11.2013 г., Фактура за заплащане на такса присъединяване на взискател от 27.09.2013 г. и други съобщения.

Видно от друга молба на длъжника С. вх. № при ЧСИ 00558/06.02.2012 г. и приложената към нея Справка изх. № 00855/19.01.2012 г. на ЧСИ Д., пред него действително били образувани посочените изпълнителни дела № 20667810400092, № 20667810400093, № 20667810400094 с взискател С. и длъжник И.. Делата били образувани през 2006 г., като преди това били водени пред ДСИ при РС – Пловдив, където били образувани, съответно, през 2003 г., 2004 и 2005 г.. От тази справка се установява верността на изявлението на длъжника С. извършено в молба вх. № при ЧСИ 02445/23.08.2011 г., че по изпълнителните дела, по които той е взискател няма плащания от длъжницата.

ЧСИ връчил препис от молбата вх. № при ЧСИ 02445/23.08.2011 г. на взискателя РС – Казанлък на 13.09.2011 г., видно от Известие за доставяне на “Български пощи” и на 16.09.2014 г. взискателят депозирал пред ЧСИ становище вх. № 02670, с което възразил срещу икането за вдигане на възбраната, тъй като от Решение № 53г от 04.04.2008 г. постановено по Гр. д. № 248/2007 г. на РС – Казанлък се установявало, че С. е собственик на по 1/2 идеални части от два недвижими имота – възбранения в с. Средногорово и друг в гр. София.

Не приел изпълнението с продажба на движими вещи, като сочи, че липсват доказателства за съществуването им и че С. е техен собственик, поради което не може да се приеме, че предложения от длъжника начин на изпълнение може да удовлетвори вземането на взискателя. Сочи, че ако такива вещи съществуват действително за С. не съществува пречка да ги продаде и да погаси доброволно задължението си по изпълнителното дело. Сочи още, че доколкото самия длъжник твърди, че неговата длъжница е спряла “да плаща”, то това е достатъчно за да се откаже искането за насочване на изпълнението срещу вземането на длъжника, тъй като този способ не е в състояние да удовлетвори вземането на взискателя РС Казанлък. Взема становище, че образуването на друго дело срещу РС – Казанлък е без правно значение по изпълнителното дело.

Видно от Съобщение до длъжника изх. № на ЧСИ 02769/25.08.2011 г., С. е извършил жалба срещу действията на ЧСИ Д. вх. № 02451/24.08.2011 г.. Със съобщението ЧСИ оставил “без движение’ жалбата поради констатирани нередовности, като указал на С. да ги отстрани, а именно да внесе 25 лева държавна такса по сметка на Окръжен съд – Стара Загора и 48.00 лева такса в полза на ЧСИ съгласно т. 4 и т. 8 от ТТРЗЧСИ за връчване на препис от жалбата на другата страна, становище и изпращането му, заедно с копие от изпълнителното дело на ОС - Стара Загора.

Видно от Квитанция към приходен касов ордер № 404/01.09.2011 г., Фактура от 01.09.2011 г. и Сметка от 01.09.2011 г. и двете съставени от ЧСИ, С. изпълнил разпореждането, като внесъл сумата 48 лева за такси на ЧСИ.

След отстраняване на нередовности препис от жалбата била връчена на взискателя, който и по повод на нея взел гореобсъденото становище.

От това, че жалбата била съобщена на взискателя РС – Казанлък и най – вече от Писмо № на ЧСИ 03138/20.09.2011 г. се установява, че С. внесъл и държавната такса от 25 лева по сметка на ОС - Стара Загора.

Жалбата била изпратена по компетентност на ОС – Стара Загора, като същата била оставена без разглеждане, като недопустима, видно от приложените към молба на РС – Казанлък вх. № при ЧСИ 03712/09.12.2011 г. определения на ОС – Стара Загора и Апелативен съд – Пловдив, постановени съответно по В. гр. д. № 445/2011 г. и Ч. гр. д. № 1279/2011 г., с мотиви, че налагането на възбрана не е сред предвидените в закона изпълнителни действия, които могат да се обжалват, а освен това налагането на възбрана не е типично изпълнително действие, а обезпечаване на бъдещо такова. С посочената молба взискателят поискал от ЧСИ да предприеме опис на възбранения недвижим имот.

На 17.01.2012 г. ЧСИ изпратил призовка до длъжника, връчена му на 19.01.2012 г., с която го уведомил, че на 03.02.2012 г., с резервна дата 14.02.2012 г., ще пристъпи към принудително изпълнение, като извърши опис и оценка на възбранения имот.

Описа и оценката не били извършени, тъй като на 19.01.2012 г. по изпълнителното дело постъпила молба на С. за спирането му. Същият внесъл в брой сумата 400 лева и декларирал, че разликата до пълния размер на задължението си от 840 лева /включващо и такси, и разноски по изпълнителното дело/ ще изплати на две вноски - първата - до края на месец февруари 2012 г. и втората - до края на месец март 2012 г..

ЧСИ уважил молбата на С. и с Постановление от същата дата - 19.01.2012 г. спрял производството по изпълнителното дело.

Постановлението било съобщено на длъжника на 23.01.2012 г. и на взискателя на 20.01.2012 г., като на същата дата ЧСИ превел внесената сума от 400 лева по сметка на взискателя, посочена с нарочна молба.

С Молба вх. № 00328/23.01.2012 г., длъжника посочил, че на 20.01.2012 г. получил призовка за принудително изпълнение /вероятно има предвид тази от 19.01.2012 г., доколкото такава от 20.01.2012 г. по делото не се установи, а и производството е било вече спряно/, с която уведомява ЧСИ, че жилищната площ до 40 кв. м. била несеквестеруема и тъй като живеел със сина си в жилището в гр. София, то на всеки се падало по 16 кв. м. от него, а за да има длъжника нужната му жилищна площ той се помещавал и в двете жилища - в София и в Средногорово по 1/2 част от годината.

Тъй като длъжника не изпълнил обещанието си да изпълни дълга до края на месец март 2012 г. и дори до средата на месец юни, на 19.06.2012 г. взискателят с молба вх. № 02052 поискал от ЧСИ да продължи изпълнителните действия, като извърши опис и публична продан на имота в с. Средногорово.

Поради различни пречки /ангажираност на длъжника, липса на лице, което да осигури достъп до имота или ключар, липса на транспорт и невъзможност за съдействие от МВР/, неколкократно насрочените по това изпълнително дело опис и оценка на възбранения недвижим имот в с. Средногорово не били извършени.

Видно от Съобщения изх. № 2808/13.07.2012 г., изх. № 02988/31.07.2012 г. и Писмо на ЧСИ изх. № 3221/23.08.2012 г., С. извършил жалба срещу изпълнителните действия, която била изпратена по компетентност на ОС – Стара Загора. Със Съобщение изх. № 2808/13.07.2012 г. ЧСИ оставил без движение тази жалба до внасяне на държавна такса по сметка на ОС – Стара Загора в размер на 25 лева и до внасяне на такси в размер на 48 лева по негова сметка. Но от Писмо на ЧСИ изх. № 3221/23.08.2012 г. се установява, че жалбата е изпратена на съда без да е внесена държавна такса в размер на 25 лева, във връзка с молбата на С. за освобождаване от държавни такси. По делото няма данни да са заплатени и таксите в полза на ЧСИ в размер на 48 лева.

От Определение № 1741 от 30.10.2012 г., постановено по Ч. гр. д. № 1344/2012 г. на Апелативен съд - Пловдив, се установява, че с него е отменено Определение от 19.09.2012 г. по в. гр. д. № 375/2012 г. на ОС - Стара Загора и С. е освободен от държавна такса по посочената жалба.

По делото не се събраха доказателства за изхода от жалбата, тъй като същият е без правно значение по настоящото дело, тъй като решаващият съд по иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ не е обвързан от решения постановени в производствата по обжалване на изпълнителни действия, в който смисъл е практиката на ВКС /РЕШЕНИЕ № 184 от 21.09.2011 г. по ГР. Д. № 1124/2010 г., г. к., ІІІ г. о.; РЕШЕНИЕ № 196 от 20.07.2012 г. по ГР. Д. № 1555/2011 г., г. к., ІІІ г. о./. Освен това по тази жалба не се установи да са заплатени държавни такси и такси в полза на ЧСИ.

Изпълнителните действия продължили.

Видно от молба вх. № при ЧСИ 02849/20.09.2012 г., взискателят научил от жалбата срещу изпълнителните действия, че длъжника има вземания към Прокуратурата на Република България и поискал от ЧСИ да наложи запор върху тези вземания.

От приложените от ищеца Изпълнителен лист от 17.11.2010 г., издаден по Гр. Д. № 888/2008 г. на Софийски градски съд, Изпълнителен лист от 12.03.2012 г. по Гр. Д. № 12579/2011 г. на Софийски районен съд и Изпълнителен лист от 20.03.2012 г., издаден по Гр. Д. № 11509/2010 г. на Софийски районен съд се установява, че действително ищеца е имал вземания от Прокуратурата, присъдени му по посочените дела в общ размер на главниците и разноските по делата 3955 лева, както и лихви за забава.

По Изпълнителен лист от 17.11.2010 г., издаден по Гр. Д. № 888/2008 г. на Софийски градски съд дължимите суми са: 5 лева за лихва за забава, върху задържана парична гаранция от 500 лева; 150 лева за обезщетение за претърпени от С. неимущестени вреди, изразяващи се във влошено психично състояние, ведно със законна лихва върху тази сума; 780 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи стойността на изразходвани средства за медикаменти, ведно със законна лихва върху тази сума.

По Изпълнителен лист от 12.03.2012 г. по Гр. Д. № 12579/2011 г. на Софийски районен съд дължимите суми са: 1000 лева за обезщетение за претърпени от С. неимущестени вреди от незаконно обвинение, ведно със законна лихва върху тази сума; 10 лева за разноски по делото за заплатена държавна такса.

По Изпълнителен лист от 20.03.2012 г., издаден по Гр. Д. № 11509/2010 г. на Софийски районен съд дължимите суми са: 2000 лева за обезщетение за претърпени от С. неимущестени вреди от незаконно обвинение, ведно със законна лихва върху тази сума; 10 лева за разноски по делото за заплатена държавна такса.

На 21.09.2012 г. ЧСИ изпратил Запорно съобщение до Прокуратурата на Република България, с което наложил запор върху паричните вземания на С. срещу Прокуратурата до дължимата сума от 480.80 лева.

За наложения запор било съобщено на длъжника на 18.10.2012 г., видно от Товарителница на “Д и Д Експрес”.

С писмо от 15.10.2012 г. Прокуратурата поискала уточнение за дължимата сума и по кое гражданско дело я дължи и със съобщение от 31.10.2012 г. ЧСИ уточнил, че дължимата сума е 480 лева, а С. има вземане от Прокуратурата по гр. д. № 888/2008 г. на СГС за сумата 780 лева, като запорът да се счита наложен и за всяко друго вземане.

Междувременно, на 23.10.2012 г. постъпила молба от С., с която уведомил ЧСИ, че е извършил жалба срещу действията му пред СГС, като приложил копие от нея.

От жалбата е видно, че се обжалват изпълнителните действия по двете изпълнителни дела – № 20118670400139 и № 20128670400097, а именно наложените по двете дела възбрани върху имота в с. Средногорово и запори върху вземанията на длъжника от прокуратурата, и наложен запор на апартамента в гр. София, извършен по № 20128670400097.

Видно от Съобщение изх. № на ЧСИ 4676/03.12.2012 г. жалбата била препратена от СГС на ЧСИ, като същата била оставена без движение и върната със Съобщение изх. на ЧСИ № 4952/27.12.2012 г., връчено на С. 05.01.2013 г.. Срещу разпореждането за връщане на жалбата не постъпила жалба и по двете дела, видно и от Констативен протокол на ЧСИ ИД20118670400139 от 29.01.2013 г. и то влязло в сила. Основания за връщане на жалбата били и невнасяне на държавна такса 25 лева в полза на ОС – Стара Загора и такса от 48 лева в полза на ЧСИ.

На 20.11.2012 г. по двете изпълнителни дела - № 20118670400139 и № 2128670400097 постъпили писма от Прокуратурата, с които заявила, че признава вземанията, върху което се налага запора.

С Констативен протокол ИД20118670400139 от 29.01.2013 г. по изп. д. № 20118670400139 ЧСИ извършил разпределение на постъпилата от Прокуратурата сума от 480.80 лева, от които 420.80 разпределил на взискателя и 60 лева на себе си за такси. Същия ден сумите били преведени по сметка на РС – Казанлък и ЧСИ.

Изп. д. № 20128670400097 първоначално било образувано пред ЧСИ М., с район на действие ОС – Стара Загора под № 20118680400025, по молба на Д. И. от 14.01.2011 г., с приложен към нея Изпълнителен лист. Същият е издаден в изпълнение на влязло в сила Решение № 844/15.10.2009 г., постановено по гр. д. 1483/2008 г. на РС – Стара Загора, с което ищецът С. бил осъден да заплати на И. сумата 1500 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от разгласени позорни обстоятелства, ведно със законна лихва и разноски по делото в размер на 90 лева.

С молбата взискателят И. поискал да се извърши пълна справка за имущественото състояние на длъжника С., като при установени данни за налични банкови сметки същите да бъдат запорирани, а при данни за собственост на недвижими имоти – върху тях да бъде наложена възбрана.

Били извършени редица справки.

По молба на взискателя на 13.03.2012 г. изпълнителното дело било прехвърлено на ответника ЧСИ – Д. за продължаване на изпълнителните действия и продължило пред него с посочения № 20128670400097, като били извършени многобройни справки, а също изпълнителни действия.

Съгласно изискванията на закона била присъединена като взискател и Държавата, за събиране на нейни вземания от С..

По молба на пълномощника на взискателя вх. № 02850/20.09.2012 г., ответникът ЧСИ наложил запор на вземанията на длъжника от Прокуратурата на Република България, по обсъдените по – горе изпълнителни листове.

В изпълнение на молбата за образуване на изпълнителното дело ЧСИ наложил възбрани върху 1/2 идеална част от дворно място, представляващо поземлен имот XIX-439 по плана на с. Средногорово, общ. Казанлък, ведно с построените в него жилищна и стопанска сгради и стоманобетонна конструкция, на 1/2 идеална част от апартамент в гр. София, и запор върху банкови сметки на длъжника в “Инвестбанк” АД и “Централна кооперативна банка” АД.

За наложените възбрани и запори било съобщено на длъжника с Покана за доброволно изпълнение изх. № 3592/28.09.2012 г., връчена му на 18.10.2012 г., видно от разписка към товарителница № 6475201 /л. 133 от изп. д./, който депозирал обсъдената по-горе жалба срещу действията по двете процесни изпълнителни дела и поради неизпълнение на указанията, включително за заплащане на държавни такси и такси по сметка на ЧСИ, същата му била върната.

Видно от Протокол за разпределение ИД20128670400097 от 03.01.2013 г. Прокуратурата на Република България превела по изпълнителното дело запорираната сума в размер на 5094.52 лева, която била разпределена от ответника ЧСИ, както следва: за разноски на взискателя – 455 лева; за публични задължения към Държавата чрез НАП – 4194.78 лева; за такси на ЧСИ – 444.74 лева.

Размерът на преведените суми по двете изпълнителни дела от Прокуратура на Р. България се установява и от нейно Писмо изх. № ФСД ВП – 10/21.01.2013 г. и приложени към него Справка за изплатени суми по изпълнителни листове на З.К.С. и 4 броя бюджетни платежни нареждания от 21.12.2012 г., представени от ищеца.

След разпределението остатъкът на вземанията на Държавата бил в размер на 8571.46 лева, а на взискателя И. – нелихвена сума от 90 лева и главница 1500 лева със законна лихва върху нея от 04.04.2007 г..

Страните по изпълнителното дело били призовани, със съответни, връчени съобщения /на С. е връчено на 05.01.2013 г., видно от разписка към товарителница 6553585 л. 168 от изп. д./ за предявяване на разпределението и на 11.01.2013 г. същото било предявено, като те не се явили.

Видно от Съобщение на ЧСИ № 00031/03.01.2013 г. срещу изпълнителните действия постъпила нова жалба от длъжника чрез Софийски градски съд, негов вх. 133531/18.12.2012 г., която също била оставена без движение до заплащане на държавни такси и такси на ЧСИ, и поради неизпълнение на указанията била върната.

Видно от Съобщения на ЧСИ № 00156/15.01.2013 г., № 202/18.01.2013 г., № 15/21.01.2013 г., № 435/06.02.2013 г., 436/06.02.2013 г. срещу изпълнителните действия постъпили нови жалби от длъжника чрез Софийски градски съд, които също били оставени без движение до заплащане на държавни такси и такси на ЧСИ, и поради неизпълнение на указанията били върнати.

След изтичане на сроковете за обжалване на разпределението и поради непостъпване на редовни жалби срещу него, разпределените парични суми били преведени по сметки на взискателите Държавата и И., и ЧСИ.

Доколкото постъпилата от прокуратурата сума не била достатъчна за да удовлетвори вземанията на взискателите по молба на пълномощника на И. от 05.11.2013 г., ЧСИ пристъпил към изпълнение върху имота в с. Средногорово.

От представеното от ищеца Писмо от Министерство на правосъдието с изх. № 07-00-2/2013 г. се установява, че по жалба на ищеца Министерство на правосъдието е извършило проверка на дейността на ответника ЧСИ Д. по изп д. № 20118670400139 и изп. д. № 20128670400097, при която проверяващите установили развитието на делата. Същото хронологично било сведено до знанието на ищеца и му било разяснено, че страните в изпълнителното производство имат възможност за защита, чрез обжалване действията на съдебния изпълнител пред съответния окръжен съд, който е единствено компетентен орган да отмени действията на съдебния изпълнител, ако установи, че са незаконосъобразни. Указва се на ищеца С., че ако прецени, че са му нанесени вреди от изпълнението може да се възползва от възможността предоставена от разпоредбите на чл. 441 ГПК във връзка с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ.

В писмото на Министерство на правосъдието не се съдържат каквито и да са констатации за извършени от ЧСИ незаконосъобразни действия, но последното, а и да имаше такива констатации, в настоящото производство те биха били без правно без значение.

От представената от ищеца Статия на Делян Николов – Частен съдебен изпълнител се установява, че същата е публикувана в брой 1/2008 г. на списание “Принудително ипълнение – Сборник съдебни практики” /публично е оповестена и на интернет страницата на ЧСИ Николов/. От същата се установява становището на ЧСИ Николов за възможността на ЧСИ да събира публични държавни вземания, а именно, че това може да се извърши по възлагане на НАП, освен в случаите, когато държавата има качеството на присъединен кредитор по изпълнителни дела образувани за събиране на частни вземания. В този случай ЧСИ е длъжен да събира и публичните държавни вземания. По настоящото дело така изразеното в статията становище на трето лице е без правно значение, независимо дали е правилно или не.

От представените от ответника ЧСИ Д. Застрахователна полица със Застрахователно акционерно дружество „Алианц България” – София № 13090102310000001 от 14.09.2010 г., Застрахователни полици с ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД – София № 212511231000005/17.09.2011 г. и № 212512231000006/17.09.2012 г., се установява, че за периода от 00.00 часа на 18.09.2010 г. до 24.00 часа на 17.09.2011 г. риска от причинени от ЧСИ имуществени и неимуществени вреди на участници в изпълнителното производство и трети лица е поет от третото лице – помагач на ответника ЧСИ Д. - “ЗАД “Алианц България”” - София, а за периода от 00.00 часа на 18.09.2011 г. до 17.09.2013 г. – от “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД – София.

Приети и необсъдени по-горе доказателства са неотносими към спора.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 - 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ публични са държавните и общинските вземания: 1. за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета; 2. за други вноски, установени по основание и размер със закон; 3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон; 4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; 5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; 6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ; 7. по влезли в сила наказателни постановления; 8. за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз; 9. лихвите за вземанията по т. 1 – 8. Публични държавни вземания са и тези посочени в ал. 5 и 6 на чл. 162 - вземанията на бюджета на Европейския съюз по решения на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Съда на Европейските общности и Европейската централна банка, с които се налагат парични задължения, подлежащи на изпълнение на основание чл. 256 от Договора за създаване на Европейската общност и вземанията на държавите - членки на Европейския съюз, по влезли в сила решения за конфискация или отнемане на парични средства, за паричната равностойност на конфискувано или отнето имущество, както и по решения за налагане на финансови санкции, постановени в държави - членки на Европейския съюз, когато са признати и подлежат на изпълнение в Република България.

Ал. 4 на чл. 162 ДОПК определя, че частни са държавните и общинските вземания извън тези по ал. 2.

Вземането на ответника РС – Казанлък срещу ищеца С., за събирането, на които е образувано изп д. № 20118670400139 при ответника ЧСИ не попадат в нито една от категориите вземания, които са определени от нормите на чл. 162, ал. 2, т. 1 – 9, ал. 5 и ал. 6 ДОПК, като публични държавни вземания.

Характерно за публичните държавни вземания е, че те не произхождат от отношения между равнопоставени субекти, а възникват от предварително определен от закон юридически факт и независмо от волята на задълженото лице.

Частните държавни вземания възникват от участието на държавата в гражданския и търговски обороти, които се характеризират с равнопоставеност на участващите в тях субекти, включително на Държавата.

В конкретният случай вземането на РС – Казанлък произтича от участието му в едно гражданско правоотношение, насрещна страна, по което е бил ищецът С. и в което правоотношение двете страни са били равнопоставени. Участието на РС – Казанлък в производството по гражданско дело № 468/2007 г. на Окръжен съд – Стара Загора не е в качеството му на властнически държавен орган, а в качеството на страна–ответник в гражданско производство, имаща равни процесуални права и задължения с ищеца С., по чиято воля е инициирано производството.

Съгласно нормите на чл. 78 ГПК ищецът и ответникът в един граждански съдебен спор могат да искат от насрещната страна да им заплати разноските сторени по делото, съобразно уважената или отхвърлена част от иска.

В това конкретно гражданско производство РС – Казанлък е извършил разноски за защитата си от гражданскоправната претенция на ищеца С.. Тези разноски, с оглед неблагоприятния за последния изход от спора, са присъдени на РС – Казанлък на основание общата разпоредба на чл. 78, ал. 3 от ГПК, според която ответникът има право поиска при отхвърляне на иска да бъде възмезден от ищеца за сторените разноски по неоснователния иск. Нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК не визира Държавата, а е обща за всички участници в гражданския процес имащи качеството в него на ответници. Тази норма дава едно право на страната, което тя може да упражни или не. Както бе посочено другата страна в гражданския процес има равнопоставено право.

Чл. 162, ал. 2, т. 6 ДОПК сочи като публични, вземанията по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата.

Тази норма се отнася до публични вземания от наложени наказания, но също и за разноски по дела, които съдилищата, едностранно като властнически орган, присъждат сами на себе си по наказателни, административни и граждански дела или на орган на досъдебното производство по наказателни дела. При тези производства съдилищата и органите на досъдебното производство, действат като субект на публичното, а не на частното право. Техните действия и свързаните с тях разноски са задължителни и произтичат от публичноправни норми.

Както бе посочено по-горе не такъв е конкретният случай. РС – Казанлък и З.С. са били равнопоставени страни в едно гражданско правоотношение, решено от трето лице арбитър – ОС – Стара Загора и Апелативен съд – Пловдив.

Поради горното присъдените на РС – Кзаанлък с решения на Окръжен съд – Стара Загора - № 91/23.10.2009 г., постановено по Гр. д. № 468/2007 г. и на Апелативен съд – Пловдив - № 302/12.02.2010 г., постановено по Гр. д. № 1181/2009 г., разноски по делата за заплатено адвокатско възнаграждение, за които е издаден от Окръжен съд – Стара Загора Изпълнителен лист от 30.05.2011 г. срещу ищеца С. са частни държавни вземания и в този смисъл доводите на ищеца, че са публични са несъстоятелни.

Съгласно чл. 163, ал. 1 и ал. 2 ДОПК публичните вземания се събират по реда на ДОПК, освен ако в закон е предвидено друго, а частните държавни вземания се събират по общия ред, тоест по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Компетентни органи на изпълнителния процес по ГПК са държавните съдебни изпълнители /ДСИ/, оправомощени от нормите на ЗСВ и частните съдебни изпълнители /ЧСИ/, оправомощени от нормите на ЗЧСИ.

Следователно, доколкото конкретните вземания са частни държавни и се събират по реда на ГПК от ДСИ или ЧСИ, доводите на ищеца за незаконосъобразност на изпълнителните действия поради това, че изпълнителното производство е образувано и водено от некомпетентен орган - ЧСИ, вместо от Държавата, чрез публичен изпълнител при Национална агенция по приходите /НАП/ са несъстоятелни. /По изп. д. № 20128670400097 взискател е физическо лице, поради което компетентен да извърши принудително изпълнение във всички случаи е ДСИ и ЧСИ по реда на ГПК./

Изборът кой от двата алтернативни органа – ДСИ или ЧСИ да проведе принудителното изпълнение е изключително право на кредитора – взискател в изпълнителното производтво.

В конкретният случай, видно от молба вх. № на ЧСИ Д. 01640/15.06.2011 г., взискателят РС–Казанлък е определил изпълнението да се извърши от ответника ЧСИ Д., който съобразно задължението си по чл. 19, ал. 1 и чл. 426, ал. 1 ГПК е образувал изпълнително дело срещу длъжника С..

Молбата на взискателя отговаря на формалните изисквания и към нея е бил приложен изпълнителен лист, удостоверяващ вземането на взискателя към длъжника и подлежащ на изпълнение.

В молбата е бил посочен изпълнителен способ съгласно изискването на чл. 426, ал. 2 ГПК - публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника – 1/2 идеална част от дворно място, представляващо поземлен имот XIX-439 по плана на с. Средногорово, общ. Казанлък, ведно с построените в него жилищна и стопанска сгради, и стоманобетонна конструкция. За обезпечаване на изпълнението е поискано да се наложи възбрана върху имота, но това обезпечетилно действие съдебният изпълнител дължи и служебно по силата на чл. 449, ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 442 ГПК взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника, освен тези по чл. 444 от ГПК, а именно: 1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет; 2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава; 3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца; 4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие; 5. земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година; 6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша; 7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността; 8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.

Както бе установено с Молба вх. № 00328/23.01.2012 г., уведомил ЧСИ, че жилищната площ до 40 кв. м. била несеквестеруема и тъй като живеел със сина си в жилището в гр. София, то на всеки се падало по 16 кв. м. от него, а за да има длъжника нужната му жилищна площ той се помещавал и в двете жилища - в София и в Средногорово по 1/2 част от годината.

Нормата на чл. 444, ал. 1, т. 7 ГПК, урежда хипотеза на несеквестеруемост на жилището на длъжника, когато длъжникът и членовете на семейството му, с които живее заедно, имат само едно жилище и това жилище не надхърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет.

Ако длъжникът и членовете на семейството му имат повече от едно жилище, несеквестеруамостта отпада независмо от това дали всяко от отделните жилища има или няма минималния размер на човек от семейството. Тоест ако длъжникът има две жилища и двете с площ по-малка от тази, която е определена от Министерския съвет за задоволяване на жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, то върху едно от тези жилища може да бъде насочено и изпълнено задължението.

Ето защо при положение, че по делото се установи, че ищецът е имал по 1/2 идеална част от два жилищни имота в София и в Средногорово, не е незаконосъобрано принудителното изпълнение срещу имота в с. Средногорово, който е и с по-ниска стойност от този в София, в който ищецът и не живее. Ищецът сам заявява в една от молбите си и че този имот бил неизползваем.

Съгласно чл. 443 ГПК длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение. Ако съдебният изпълнител прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане.

По делото се установи, че длъжникът С., ищец по настоящото дело, с молба от молба вх. № 02445/23.08.2011 г., предложил да удовлетвори вземането на РС – Казанлък с продажба на други, движими вещи, които индивидуализирал като цял камион мебели и техника на съхранение в ЕТ “Стекар – Ст. К.” – гр. Казанлък, включително компютър, минителефонна централа, скенер, секции, маси и др..

Срещу така поисканата замяна на вещите, ако това е смисъла на искането на длъжника /виж. по-долу/, възразил взискателя, което, доколкото е възражение, е без правно значение, тъй като съгласно текста на чл. 443 ГПК единствено в правомощията на съдебния изпълнител е да прецени дали предложеният начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя.

От събраните по делото доказателства се установи, че законосъобразно ответникът ЧСИ Д. е преценил, че евентуално предложеният от длъжника способ за изпълнение не е в състояние да удовлетвори взискателя.

По делото ищецът не доказа, че така сочените от него вещи действително са съществували, че са били негови собствени, че са били в държане на сочената К. и че тя не е оспорвала правата му върху тях.

Напротив установи, че С. и К. са били във влошени отношения, между тях е бил налице тежък спор, до степен да бъде сезиран с решаването му съда и то от ищеца С., което поставя под изключително съмнение, че К. е държала вещи - безспорна собственост на ищеца, а самата тя се установи, че също е кредитор на ищеца и взискател по изпълнително дело срещу него.

Ако ищеца действително е притежавал такива вещи и правата му върху тях не са се оспорвали от държателя им е могъл да удостовери това със надлежен документ от държателя или да постави вещите в свое фактическо държане, като ги прехвърли в свой имот, включително да ги предаде на ЧСИ, но не е сторил това, повече от една година след получаване на поканата за изпълнение. Основателни са били възраженията и на взискателя, че ако длъжникът е имал действително тези и толкова вещи е могъл да продаде всички или дори част от тях и да погаси доброволно изцяло дълга си, което също не е сторил. Всичко това също е индиция, че ищецът С. не е притежавал сочените от него вещи или че правата му върху тях не са безспорни.

Следва да се отбележи и следното - в молбата на ищеца – длъжник вх. № 02445 на ЧСИ 23.08.2011 г., той предлага да удовлетвори взискателя чрез продажба на посочените неизчерпателно изброени движими вещи, които по обем били цял камион. В молбата всъщност липсва волеизявление за замяна на имуществото за принудително изпълнение. Длъжникът предлага изпълнение, като заявява, че “мога да помогна с продажбата” на съответните вещи. Буквално тълкувано това означава, че длъжника иска сам да си продаде недвижимите вещи и да плати доброволно дълга, което никой не му е пречил да стори.

Освен това в тази молба липсва каквото и да е волеизявление на длъжника за промяна на способа за изпълнение, чрез насочването му върху негово вземане от трето лице – длъжник по изпълнителни дела № 20667810400092, № 20667810400093, № 20667810400094 на ЧСИ Д.. Той само информира ЧСИ Д. за наличието на тези вземания. Това ясно личи и от последното изречение на молбата, в която ищецът заявява, че предлага “сигурно изпълнение по т. 2”, касаещата предложението му да “помогне” с продажбата на движими вещи.

Подобно волеизявление липсва и в молбата на длъжника С. вх. № при ЧСИ 00558/06.02.2012 г., с която приложил Справка изх. № 00855/19.01.2012 г. на ЧСИ Д..

Както бе посочено по-горе взискателят избира способа за изпълнение, с изключение на случаите, когато ЧСИ прецени, че взискателя може да бъде удовлетворен от изрично предложен от длъжника други способ или вещ.

В конкретния случай взискателят категорично е отказал да насочи изпълнението срещу вземането на длъжника от третото лице негов длъжник по изпълнителни дела № 20667810400092, № 20667810400093, № 20667810400094 на ЧСИ Д. и това е било напълно основателно предвид установения и дори изрично посочен от С. факт, че по вземането му няма постъпления, тоест вземането му е било несъбираемо.

Дори да се приеме, че с молбата от 06.02.2012 г. С. е предложил изпълнението да се насочи върху негово вземане по сочените изпълнителни дела, то законосъобразно ЧСИ не е приел това предложение, съобразно правомощията си по чл. 443 ГПК, тъй като едно несъбираемо вземане не е в състояние да удовлетвори взискателя.

След получаване на поканата за доброволно изпълнение по изп д. № 20118670400139 ищецът – длъжник по това дело е извършил частично доброволно изпълнение, като изплатил сумата от 400 лева, от общо дължима главница в размер на 540 лева, плюс разноски по изпълнителното дело.

Доколкото от гореизложеното се установи: че изп д. № 20118670400139 е образувано от компетентен орган, въз основа на изпълнителен лист удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане на взискателя, иницирал производството срещу С.; че вземането на взискателя действително е съществувало; че наложената възбрана на секвестируем недвижим имот е извършена от ЧСИ законосъобразно по искане на взискателя; че длъжника съобразно чл. 428. ГПК е поканен да изпълни задължението си доброволно и му е съобщена наложената възбрана; че внесената сума е преведена на взискателя, неоснователни са доводите на ищеца, че бил принуден с незаконосъобразни действия на ответника ЧСИ да изплати сумата от 400 лева на взискателя, респективно, че тази сума била внесена погрешно поради оказана незаконосъобразна принуда.

Ищецът е извършил едно доброволно плащане, подтикнато от законосъобразната принуда, която е присъща за принудителното изпълнение по отношение на длъжници, които не изпълняват дълга си своевременно. Това доброволно плащане е изцяло в интерес на длъжника-ищец, тъй като е намалило дълга му, включително от лихви и е преустановило принудителното изпълнение върху имота му в с. Черногорово, съхраняването, на който длъжника е преценил за по-значимо, към онзи момент.

За да е налице вреда при едно такова доброволно плащане, която да обуслови основателност на претенция за обезвреда, длъжникът е следвало да се обедни неоснователно. Такава би била хипотезата, например, когато длъжникът плати без да дължи или повече отколкото дължи, или когато платеното не бъде предадено на взискателя и съответно не погаси изцяло или отчасти дълга. В случая такава хипотеза не е налице. Платеното от длъжника е изцяло използвано за погасяване на част от дълга му, с което за ищеца са настъпили само благоприятни последици, но не и вреди.

Следва да се отбележи и че грешка на длъжника в доброволното плащане на дължима сума, включително и поради незаконосъобразна принуда, също не може да обоснове, нито вреда за длъжника, нито отговорност за ЧСИ, когато с тази сума е погасен негов съществуващ дълг.

Ето защо искът за обезщетяване на причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника - ЧСИ по Изпълнително дело № 20118670400139 имуществени вреди в размер на 400 лева погрешно внесени като дължими към взискателя РС – Казанлък се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

По иска за присъждане на обезщетение в размер на 91 лева за незаконосъобразно събрани такси:

От доказателствата по делото се установи, че ищецът е внесъл по сметка на ОС – Стара Загора дължимата държавна такса в размер на 25 лева за образуване на дело за разглеждане на жалбата му вх. № 02451/24.08.2011 г. срещу наложената от ЧСИ по изп. д № 20118670400139 възбрана върху недвижимия имот в с. Средногорово, както и такси в размер на 48 лева по сметка на ЧСИ дължими за администриране на жалбата.

Жалбата била оставена от ОС – Стара Загора и Апелативен съд – Пловдив, без разглеждане, като недопустима, доколкото налагането на възбрана не е сред предвидените в закона /чл. 435, ал. 2 ГПК/ изпълнителни действия, които могат да се обжалват, а освен това налагането на възбрана не е типично изпълнително действие, а обезпечаване на бъдещо такова, което разрешение се споделя от съда по настоящото дело.

В чл. 435, ал. 2 ГПК е уредено, че длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските.

Възбраната бърху недвижим имот е обезпечителна мярка по смисъла на чл. 397, ал. 1 ГПК, която осигурява бъдещото изпълнение, което се осъществява чрез публична продан по реда на Глава четиридесет и трета от ГПК, поради което тя не попада в обхвата на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител посочени в чл. 435, ал. 2 ГПК. Макар и да е без значение следва да се отбележи и че имота не е и несеквестируем, възбраната е наложена от компетентен орган, по искане на взискателя и в изпълнение на императивно задължение, в едно законосъобразно изпълнително производство, както бе подробно обсъдено по-горе.

Не се установи, че ищеца е поискал при тази първа жалба да бъде овободен от такси, поради което неоснователен е доводът за незаконосъобраност на такъв отказ.

Що се отнася до останалите жалби, включително по изп. д. № 20128670400097, отказът на ЧСИ да освободи ищеца от такси е без правно значение по делото с оглед на предмета му – имуществени вреди от незаконосъобразно заплатени такси, каквито по другите жалби не се установи ищеца да е внасял.

Ето защо, при установената законосъобразност на изпълнителното производство, образувано пред ЧСИ и извършените по него действия за обжалването, на които ищецът е внесъл държавна такса в размер на 25 лева и такси за ЧСИ в размер на 48 лева с ДДС, ответникът - ЧСИ не е извършил незаконосъобрано действие или бездействие, от което да са причинени имуществени вреди на ищеца-длъжник по изп. д. № 20118670400139 и изп. д. № 20128670400097, изразяващи се в незаконосъобразно платени такси, поради което искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Искът за имуществени вреди от заплатени такси за разликата над 73 лева до претендираните 91 лева, следва да се отхвърли и поради недоказване на заплатени такси над установените 73 лева /25 лева за държавни такси и 48 лева за такси на ЧСИ по изп. д. № 20118670400139 /.

По иска за присъждане на обезщетение в размер на 5575.32 лева за незаконосъобразно изтеглени от ответника - ЧСИ несеквестеруеми средства по изпълнителни листи към Прокуратурата на Република България:

От доказателствата по делото се установи, че по изпълнителни дела № 20118670400139 и № 20128670400097, по искане на взискателите, ЧСИ е наложил запор на вземанията на длъжника от Прокуратурата на Република България присъдени му по три дела - Гр. Д. № 888/2008 г. на Софийски градски съд, Гр. Д. № 12579/2011 г. на Софийски районен съд и Гр. Д. № 11509/2010 г. на Софийски районен съд, по които били издадени обсъдените по-горе испълнителни листи общо за сумата 3955 лева за обезщетения и разноски, както и лихви за забава, върху главниците за обезщетения.

По изп. д. № 20118670400139 в изпълнение на задължението си по чл. 508, ал. 3 ГПК, Прокуратурата внесла по сметката на ЧСИ сумата 480.80 лева и последния изплатил на взискателя сумата 420.80 лева и на себе си дължими такси в размер на 60 лева с ДДС.

По изп. д. № 20128670400097 в изпълнение на задължението си по чл. 508, ал. 3 ГПК, Прокуратурата внесла по сметката на ЧСИ сумата 5094.52 лева. Последния изплатил на взискателя И. 455 лева, на Държавата, като присъединен кредитор, изплатил сумата 4194.78 лева и на себе си - дължими такси в размер на 444.74 лева с ДДС.

От доказателствата по делото се установи, че двете изпълнителни дела са образувани и водени от компетентен орган – ЧСИ, по молба на кредитори на длъжника С. удостоверили вземанията си с надлежно издадени изпълнителни листове срещу него. Наложените запори на вземанията от прокуратурата са извършени по надлежния ред от ЧСИ по искане на кредиторите и след като длъжника, надлежно поканен, не изпълнил задълженията си.

Спорният по делото въпрос е дали вземанията на длъжника-ищец в настоящото производство са секвестируеми, тоест дали закона допуска принудително изпълнение върху тези вземания?

Точки 1 - 7 на чл. 444 ГПК определят несеквестируемите вещи, а не вземания на длъжника от трети лица, поради което са неотносими към спора.

Нормите на чл. 446 определят несеквестируемото вземане от доход, а именно, че ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само определен размер. Тоест и тази норма е неотносима към спора.

Според т. 8 на чл. 444 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено и върху предвидените в друг закон вещи и вземания на физическо лице като неподлежащи на принудително изпълнение.

Друг закон предвиждащ несеквестируемост на вземания е Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ по реда, на който се събират публичните държавни вземания, освен когато държавата, както в случая с изп. д. № 2128670400097, е присъединен кредитор.

Съгласно чл. 213, ал. 1, т. 3 и т. 5 ДОПК принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на: сумите по сметки в банки в размер до 250 лева за всеки член от семейството; трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или стипендията - в размер до 250 лева месечно.

Съгласно чл. 213, ал. 2 ДОПК не се допуска принудително изпълнение и върху: 1. обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица; 2. социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет; 3. сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение; 4. вземанията за издръжка, определени от съда.

Чл. 129, ал. 11 и чл. 234, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване също уреждат несеквестируемост. По силата на тези норми не подлежат на принудително изпълнение натрупаните средства в индивидуалната партида на осигурените лица във фонд за допълнително задължително или доброволно пенсионно осигуряване.

Чл. 31, ал. 5 от Закона за кооперациите въвежда несеквестируемост върху дяловата вноска на кооператор.

Видно, нито един от горните закони или друг не въвежда несеквестируемост на обезщетения за причинени от държава, физически или юридически лица имуществени или неимуществени вреди, а също за лихвите върху тях и разноските по граждански дела. След като закона не въвежда изрична забрана за изпълнение върху такива вземания, то те са сексветируеми. Върху тях може да се насочи принудително изпълнение за да се удовлетворят кредиторите.

Следователно неоснователни са доводите на ищеца за незаконосъобразност на изпълнението поради това, че е насочено срещу вземанията му от Прокуратурата за причинени имуществени, неимуществени вреди, лихви за забава върху тях и присъдени разноски по граждански дела.

Без правно значение е социалното и здравословно състояние на длъжниците, когато същите разполагат със вземания от трети лица от обезщетения за причинени вреди. Законодателят не е определил тези вземания за несеквестируеми защото те нямат за цел и функция да осигурят издръжка.

Ето защо, при установената законосъобразност на изпълнителните производства и извършените по тях изпълнителни действия, в частност изпълнението върху вземанията на длъжника от Прокуратурата, ЧСИ не е извършил сочените от ищеца незаконосъобрани действия, от които да са причинени имуществени вреди на ищеца-длъжник по изпълнителни дела № 20118670400139 и № 20128670400097, изразяващи се в незаконосъобразно изтеглени несеквестеруеми средства в размер на 5575.32 лева по изпълнителни листи към Прокуратурата на Република България, поради което искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

В заключение - не се установи, което и да е от сочените от ищеца, като пораждащи имуществените му вреди, действия или бездействия на ЧСИ да е незаконосъобразно. След като действията или бездействията на ЧСИ са законосъобразни, от тях не могат да се причинят на ищеца вреди, подлежащи на възстановяване.

Поради гореизложеното, съдът намира иска на З.К.С. по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ във вр. чл. 45 ЗЗД срещу ЧСИ Д. за обезщетяване на причинени от негови незаконосъобразни действия и бездействия по изпълнителни дела № 20118670400139 и № 20128670400097 имуществени вреди в размер на 6066.32 лева, от които 91 лева за внесени такси, 5575.32 лева за изтеглени несеквестеруеми средства по изпълнителни листи към Прокуратурата на Република България и 400 лева погрешно внесени като дължими към взискателя РС – Казанлък, за недоказан и като такъв следва да се отхвърли като неоснователен.

Доколкото се отхвърля главният иск следва да е отхвърли като неоснователен и зависимият от него иск за заплащане на законна лихва върху претендираната от ищеца главница от 6066.32 лева за периода от 21.12.2012 г. до окончателното изплащане.

Ответникът Частен съдебен изпълнител Д.С.Д. е сторил разноски по делото в размер на 720.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение с начислен данък върху добавената стойност.

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата /ЗА/.

Процесуалният представител на ищеца е извършил възражение за прекомерност, поради което съдът следва да го обсъди.

Чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, издадена в изпълнение на чл. 36 от ЗА, определя за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 5000 до 10000 лева, какъвто е настоящия случай /цената на иска е 6066.32 лева/, минимално възнагржадение за адвокат в размер на 580 лева + 5 % за горницата над 5000 лева. Тоест минималното адвокатскво възнаграждение по настоящото дело, без да е налице каквато и да е фактическа и/или правна сложност е в размер на 633.31 лева без ДДС.

Съгласно § 2а от Наредбата, за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.

Видно от договора за правна защита и съдействие сключен между ответника и пълномощника му, договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е 600 лева без ДДС или 720 лева с ДДС. Следователно и доколкото пълномощникът на ответника е регистриран по ЗДДС определеното и изплатено възнаграждение не само, че не е завишено, но е и погрешно изчислено малко под минималния размер.

Само поради това възражението на процесуалния представител на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и е безпредметно да се обсъжда фактическата и правна сложност на делото.

Ето защо и съобрано изхода делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да се осъди да заплати на ответника 720.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Поради горните мотиви, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на З.К.С. *** срещу Частен съдебен изпълнител Д.С.Д. с рег. № 867, с район на действие района на Окръжен съд - Стара Загора, за заплащане на сумата 6066.32 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия по изпълнителни дела № 20118670400139 и № 20128670400097, от които 91 лева за внесени такси, 5575.32 лева за изтеглени несеквестеруеми средства по изпълнителни листи към Прокуратурата на Република България и 400 лева погрешно внесени като дължими към взискателя РС – Казанлък, ведно със законна лихва върху тази сума за периода от 21.12.2012 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА З.К.С. *** ДА ЗАПЛАТИ на Частен съдебен изпълнител Д.С.Д. с Рег. № 867, с район на действие – Окръжен съд Стара Загора, сторените разноски по делото в размер на 720.00 /седемстотин и двадесет/ лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на третите лица - помагачи на ответника ЧСИ Д. “ЗАД “Алианц България”” – София с ЕИК: 040638060 и “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД – София с ЕИК: 121718407.

Решението подлежи на обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: