Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 17.10.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Петров

при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 69/2014 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищецът З.К.С. *** твърди, че през 2011 г. ответникът Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Д.С.Д., по поръчение на клиента си - ответникът Районен съд /РС/ - Казанлък, образувал срещу него Изпълнително дело № 20118670400139 за събиране на сумата от 500 лева. По искане на ответника РС – Казанлък, ответникът ЧСИ запорирал имот на ищеца, който бил спорен, поради производство по съдебна делба. ЧСИ незаконосъобразно изпращал съобщения на ищеца за принудителен опис и продажба на имота, без да се съобразява със съдебни процеси, по които страна бил ищеца. Освен производството за делба на имота, ищецът водил дела и срещу РС – Казанлък, за извършени незаконосъобразни действия срещу него. Ищецът бил социално слаб, безработен, без никакви доходи, без средства за съществуване, но успял да събере 400 лева, които предал на ЧСИ за да спре изпълнението, докато намери останалите средства. Ищецът бил представил на ЧСИ и доказателства за дължими му суми от длъжници в размер на 100000 лева, както и че срещу ответника РС – Казанлък имал висящи дела за обезщетения. Поискал изпълнението да се насочи към вземанията му, но не получил отговор от ЧСИ, тъй като действията на ответниците били злонамерени, незаконосъобразни, неправомерни, имащи някакви други цели, а не интересите на страните. Това отношение на ответниците към ищеца било нечовешко, унизително, подигравателно, гавраджийско, насочено към физическото и психическото му ликвидиране. Конкретните неправомерни действия на ответниците се изразявали още и обобщено в следното:

1. Неправомерно насочване на изпълнението на негов дълг към имот, чиято собственост е спорна и не се знае дали ищецът ще стане собственик. Ищецът живеел под допустимия минимум жилищна площ, с което ответниците не се съобразявали;

2. Ответниците не се съобразявали с интересите и състоянието /материално, неравностойно, здравословно/ на ищеца, а се съобразявали само с техните интереси да си получат средствата, нарушавайки законите на страната, включително на Европейския съюз;

3. ЧСИ, със знанието на РС – Казанлък, не отговарял на молбите на ищеца, като ответниците считали, че ищецът нямал право да обжалва действията на ЧСИ;

4. Ищецът бил най – бедния човек в държавата, но следвало да чака средствата от своите длъжници, а ответниците не можели. Вместо да съдействали за оправяне на нещата и държавата, те работели срещу това. Според ищеца, те не обичали народа и държавата, след като издавали в името на народа грешни актове, включително присъди. Нарушавали ХОПЕС, ЕКПЧОС, ЕКЧСИ, КЕПБМ, Закона за защита от дискриминация;

5. Предложил задоволяване на вземането чрез опис и продажба на вещи, с които бил пълен описания недвижим имот, което било бързо и сигурно задоволяване на претенцията, но не получавал отговор. Отношението към ищеца било нечовешко, унизително, ответниците не се съобразявали с достойнството му на човек, макар и беден и неравностоен;

6. Изпълнително производство и съответно всички действия по него били незаконосъобразни и поради това, че е образувано и водено от некомпетентен орган - Частен съдебен изпълнител, вместо от Държавата, чрез публичен изпълнител при Национална агенция по приходите /НАП/.

Действията на ответниците имали негативно въздействие върху ищеца изразяващо се в:

1. Дълбока стресова и дистресова ситуация, което пораждало за ищеца риск от инфаркт, инсулт и всички други опасни болести пораждани от стрес и дистрес;

2. Ускорено сърцебиене, засилено, учестяващо се главоболие, засилване болките на язвената болест, нервен псориазис, преждевременно ускоряване побеляването на косата, високо кръвно налягане, болки в дебелото черво с вероятност за рак, цялостно разстройство на коремните органи, изключителна психиатрична тревожност, раздразнителност, неадекватни отношения с близки и познати, отблъснатост от обществото, чувство за ненужност никому. Вследствие на изменението на психиатричното му здраве работодателите не искали да му дадат каквато и да е работа. Ищецът бил получил съкращаване на биологичната продължителност на живота, заради несигурност за утрешния ден. Разбита била напълно вярата му в държавата и нейните институции. Получил утвърждаване на убеждението за голяма несправедливост и корупция навсякъде, като само той бил разкрил около 30 случая;

С исковата молба претендира солидарно от ответниците сумата 25000 лева за нематериални разходи, ведно законна лихва върху тази сума за периода от 30.07.2012 г. – датата на постъпване на исковата молба до окончателното изплащане.

С молба уточняваща исковата молба вх. № в РС – Стара Загора 8365/03.04.2013 г. изменя иска си, като претендира разделно:

- от РС – Казанлък сумата 1000 лева нематериални вреди;

- от ЧСИ Д. материални вреди в размер на 5575.32 лева и 18424.68 лева нематериални вреди.

С последваща молба уточняваща исковата молба вх. № в РС – Стара Загора 9824/18.04.2013 г. уточнява изменението на иска си, като моли съда да осъди ответниците да му заплатят по 1000 лева всеки обезщетение за причинени неимуществени вреди, като оттегля исковете си за разликата над 1000 лева, срещу всеки от ответниците.

Искът за неимуществени вреди в размер на 1000 лева срещу РС – Казанлък е с правно онование чл. 49 във вр. чл. 45 Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Искът за неимуществени вреди в размер на 1000 лева срещу ЧСИ Д. е с правно онование чл. 74, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ във вр. чл. 45 ЗЗД.

В съдебно заседание, чрез процесуалният представител адв. С. ***, поддържа иска.

Ответникът ЧСИ Д. в срок извършва отговор на исковата молба.

Оспорва редовността на първоначалната исковата молба. Намира иска предявен с нея за недопустим и алтернативно - за неоснователен, като моли иска да се отхвърли. Претендира разноски.

Според ответника исковата молба била нередовна, тъй като не се сочили конкретните предпоставки за възникване на отговорността – неправомерни действия, вреда, причинна връзка между неправомерните действия и вредата.

Искът бил недопустим поради това, че ЧСИ отговарял за вреди по специалната норма на чл. 74 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, субект на отговорността, по която е ЧСИ, поради което ответника РС – Казанлък не е пасивно легитимиран по този иск.

Искът бил неоснователен тъй като ЧСИ не бил извършвал неправомерни действия, вследствие на които да са настъпили вреди за ищеца.

Оспорва изложените от ищеца твърдения. Твърди, че по изпълнителното дело ищецът не е представил доказателства, че има реално събираеми вземания от трети лица, както и че не посочвал конкретни движими вещи с доказана собственост, върху които изпълнението да бъде насочено.

В съдебно заседание, чрез пълномощника адв. А. от АК – Стара Загора, поддържа отговора.

Ответникът РС – Казанлък, чрез пълномощника адв. А. от АК – Стара Загора, в срок извършва отговор на исковата молба. Намира иска за неоснователен, като моли да се отхвърли. Претендира разноски.

Искът бил неоснователен тъй като юридически лица не можели да носят отговорност по чл. 45 ЗЗД, като излага съображения в този смисъл.

Искът бил неоснователен и поради това, че не били налице предпоставките за възникване на отговорност за непозволено увреждане – противоправно деяние, вреди и причинна връзка между противоправното деяние и вредите. Действията на РС – Казанлък, като взискател и на ЧСИ били съобразени със закона. Ответникът бил осъден и дължал на РС – Казанлък сумата 540 лева, която не заплатил доброволно. Ето защо било образувано изпълнително дело пред ответника ЧСИ Д. за събирането дължимата сума. В съответствие със закона изпълнението било насочено срещу притежаваните от ищеца 1/2 идеални части от недвижим имот. Ищецът не бил доказал, че притежава движими вещи, върху които да се насочи изпълнението, нито ги бил индивидуализирал. По образуваните изпълнителни дела, по които ищецът бил взискател нямало постъпление, поради което правилно и съобразно законовите си правомощия за преценка относно способа за изпълнение ЧСИ Д. не бил насочил изпълнението към тези несъбираеми вземания. Ищецът бил изпълнил част от задължението си, а именно 400 лева, като писмено поел задължение да изпълни и остатъка в рамките на два месеца. Тъй като в този срок не бил заплатил дължимия остатък в правото на взискателя РС – Казанлък било да иска продължаване на принудителното изпълнение. Неизправна страна в случая бил ищецът С., който като длъжник не изпълнявал задълженията си, с което нарушавал чужди права и интереси.

В съдебно заседание, чрез пълномощника адв. А. от АК – Стара Загора, поддържа отговора.

Третото лице – помагач на ответника ЧСИ Д. “ЗАД “Алианц България”” - София, в срок извършва отговор. Оспорва исковата молба на основанията посочени в отговора на ответника ЧСИ Д.. Не оспорва сключения застрахователен договор с ответника, валиден за периода 18.09.2010 г. – 17.09.2011 г., относно покриване на вреди причинени от ЧСИ, вследствие на виновно неизпълнение на задълженията му. Ищецът претендирал имуществени вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, извършено от ответника ЧСИ, но не и за виновно неизпълнение на задълженията му. ЧСИ бил обвързан от изпълнителния лист и посочените в него суми, като не бил компетентен да се произнася по тяхната дължимост, нито да отменя изпълнителните си действия. При изпълнението на своите служебни задължения ЧСИ Д. не бил извършвал действия по виновно неизпълнение на задълженията си, които да обусловят ангажиране на отговорността му и съответно на неговия застраховател.

В съдебно заседание, чрез пълномощника юр-т Л., поддържа отговора.

Третото лице – помагач на ответника ЧСИ Д. “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД – София, в срок извършва отговор. Възразява срещу привличането като трето лице, тъй като в исковата молба не били конкретизирани действията и бездействията, причинили твърдените вреди и времето на извършването или пропускане на извършването им. Поради това не можело да се определи, дали твърдяното събитие е извършено в срока на действие на застрахователния договор с ответника, който бил от 18.09.2011 г. до 17.09.2012 г. и от тук – да се определи налице ли е правен интерес от встъпването на третото лице по делото. По същество оспорва иска като неоснователен, тъй като не били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ЧСИ, а именно вреди от процесуално незаконосъобразни негови действия. Моли да се отхвърли иска.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Видно от Изпълнителен лист от 30.05.2011 г., същият е издаден от Окръжен съд – Стара Загора, въз основа на влезлите в сила решения на Окръжен съд – Стара Загора - № 91/23.10.2009 г., постановено по Гр. д. № 468/2007 г. и на Апелативен съд – Пловдив - № 302/12.02.2010 г., постановено по Гр. д. № 1181/2009 г. /публично оповестени на интернет страницата на Висш съдебен съвет и АС - Пловдив/, с които решения бил разрешен граждански спор между З.К.С. и РС - Казанлък. С посочените решения ищецът по настоящото дело бил осъден да заплати на РС – Казанлък сумата 540 лева, представляващи направени от последния разноски за адвокатска защита по делата.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист, с молба вх. № на ЧСИ Д. ***, чрез председателя си, поискал от ЧСИ да образува изпълнително дело за събиране на дължимата сума. С молбата взискателя – РС–Казанлък посочил и предпочитания изпълнителен способ, а именно да се наложи възбрана и извърши публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника – 1/2 идеална част от дворно място, представляващо поземлен имот XIX-439 по плана на с. С., общ. К., ведно с построените в него жилищна и стопанска сгради, и стоманобетонна конструкция.

В изпълнение на молбата на РС – Казанлък, ответникът - ЧСИ Д. образувал изп. д. № 20118670400139 срещу длъжника С., по което били извършени изпълнителни действия.

Видно от приложения към молбата на РС – Казанлък Договор за доброволна делба от 05.04.1989 г., сключен между С. С. и К. С., нотариално заверен на 07.04.1989 г., посочения имот бил поставен в дял и изключителна собственост на К. С., чийто наследници по закон, видно от Удостоверение за наследници са съпругата му З.С., синът му - ищеца С. и внуците му К. С. и Н. С. - деца на починалия му друг син С. С.. От приложеното и по изпълнителното дело Решение № 53г от 04.04.2008 г. постановено по Гр. д. № 248/2007 г. на РС – Казанлък, се установява, че майката на ищеца С. също е починала, като той е придобил по наследство общо 1/2 идеална част от имота в с. С., от апартамент в гр. София и от лек автомобил “ВАЗ”. /Видно от приложен към молба на взискателя вх. № на ЧСИ 02956/12.10.2011 г. Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот апартамента в гр. София бил закупен през 1995 г. от бащата на С../

С писмо изх. № 02657/09.08.2011 г. ответника ЧСИ наложил и поискал от Служба по вписванията гр. Казанлък да впише възбрана върху имота на длъжника – ищец по настоящото дело в с. С., което било и извършено на същата дата.

На същата дата ЧСИ изпратил и покана за доброволно изпълнение с приложено копие на изпълнителния лист до длъжника С., с която му съобщил наложената възбрана и го предупредил, че ако не изпълни задължението си в двуседмичен срок от връчването ще пристъпи към принудително изпълнение. Разяснил му правото да ползва правна помощ.

Поканата била получена от длъжника на 22.08.2011 г., който с молба, постъпила при ЧСИ на 23.08.2011 г., вх. № 02445, посочил, че нямал никакви доходи, движима и недвижима собственост. Посочил, че не се знае кога ще приключи делото за допуснатия до съдебна наследствена делба 1/2 от недвижим имот, поради което поискал да се премахне наложената възбрана. Предложил взискателя да бъде удовлетворен чрез продажба на недвижими вещи, които имал – цял камион с мебели и техника на съхранение в ЕТ “Стекар – С.К.” – гр. Казанлък, включително компютър, минителефонна централа, скенер, секции, маси и др.. Посочил, че имал заведени изпълнителни дела № 206678104000(92, 93, 94) при ЧСИ Д. – София за сумата 30000 лева, по които длъжницата спряла да плаща, поради което ищецът С. бил сезирал прокуратурата. Сочи, че имал и заведено гражданско дело срещу РС – Казанлък пред ОС – Стара Загора за сумата 45000 лева.

Видно от Молба на длъжника С. вх. № при ЧСИ 02364/23.07.2012 г. и приложените към нея Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.08.2005 г., Анекс към този договор от 17.08.2005 г., Констативен протокол от 09.09.2005 г. на Нотариус Б. – Казанлък, Молба на С. от 16.05.2012 г. до ОС – Хасково по гр. д. 110/2012 г., отношенията между сочената като държател на движими вещи на С. С.К. са обтегнати, като между тях съществуват остри спорове по повод, на които се води соченото гр. д. 110/2012 г. на ОС – Хасково, по което С. е ищец срещу К. – ответник.

Видно от друга молба на длъжника С. вх. № при ЧСИ 00558/06.02.2012 г. и приложената към нея Справка изх. № 00855/19.01.2012 г. на ЧСИ Д., пред него действително били образувани посочените изпълнителни дела № 20667810400092, № 20667810400093, № 20667810400094 с взискател С. и длъжник И.. Делата били образувани през 2006 г., като преди това били водени пред ДСИ при РС – Пловдив, където били образувани, съответно, през 2003 г., 2004 и 2005 г.. Общо дължимата главница при образуване на делата била в размер на 22563.50 лева, включително разноски по едно от гражданските дела в размер на 60 лева. Към 16.01.2012 г. дължимата на С. сума - главница и лихви, била в размер на 77864.93 лева, но видно от друга Справка изх. № на ЧСИ Д. 02857/22.02.2012 г., представена от ищеца /л. 172 от гр. д. 1282/2013 г. на РС – Стара Загора/, сумата по първата справка е била сгрешена, като действителното вземане на С. към 16.01.2012 г. е в размер на 44801,95 лева. От тези справки се установява верността на изявлението на длъжника С. извършено в молба вх. № при ЧСИ 02445/23.08.2011 г., че по изпълнителните дела, по които той е взискател няма плащания от длъжницата.

ЧСИ връчил препис от молбата вх. № при ЧСИ 02445/23.08.2011 г. на взискателя РС – Казанлък на 13.09.2011 г., видно от Известие за доставяне на “Български пощи” и на 16.09.2014 г. взискателят си депозирал пред ЧСИ становище вх. № 02670, с което възразил срещу икането за вдигане на възбраната, тъй като от Решение № 53г от 04.04.2008 г. постановено по Гр. д. № 248/2007 г. на РС – Казанлък се установявало, че С. е собственик на по 1/2 иделани части от два недвижими имота – възбранения в с. С. и друг в гр. София.

Не приел изпълнението с продажба на движими вещи, като сочи, че лиспват доказателства за съществуването им и че С. е техен собственик, поради което не може да се приеме, че предложения от длъжника начин на изпълнение може да удовлетвори вземането на взискателя. Сочи, че ако такива вещи съществуват действително за С. не съществува пречка да ги продаде и да погаси доброволно здължението си по изпълнителното дело. Сочи още, че доколкото самия длъжник твърди, че неговата длъжница е спряла “да плаща”, то това е достатъчно за да се откаже искането за насочване на изпълнението срещу вземането на дължника, тъй като този способ не е в състояние да удолетвори вземането на взискателя РС Казанлък. Взема становище, че образуването на друго дело срещу РС – Казанлък е без правно значение по изпълнителното дело.

Видно от Съобщение до длъжника изх. № на ЧСИ 02769/25.08.2011 г., С. е извършил жалба срещу действията на ЧСИ Д. вх. № 02451/24.08.2011 г.. След отстраняване на нередовности препис от жалбата била връчена на взискателя, който и по повод на нея взел гореобсъденото становище.

Жалбата била изпратена по компетентност на ОС – Стара Загора, като същата била оставена без разглеждане, като недопустима, видно от приложените към молба на РС – Казанлък вх. № при ЧСИ 03712/09.12.2011 г. определения на ОС – Стара Загора и Апелативен съд – Пловдив, постановени сответно по В. гр. д. № 445/2011 г. и Ч. гр. д. № 1279/2011 г. на Апелативен съд – Пловдив, с мотиви, че налагането на възбрана не е сред предвидените в закона изпълнителни действия, които могат да се обжалват. С посочената молба взискателят поискал от ЧСИ да предприеме опис на възбранения недвижим имот.

На 17.01.2012 г. ЧСИ изпратил призовка до длъжника, връчена му на 19.01.2012 г., с която го уведомил, че на 03.02.2012 г., с резервна дата 14.02.2012 г., ще пристъпи към принудително изпълнение, като извърши опис и оценка на възбранения имот.

Описа и оценката не били извършени, тъй като на 19.01.2012 г. по изпълнителното дело постъпила молба на С. за спирането му. Същият внесъл в брой сумата 400 лева и декларирал, че разликата до пълния размер на задължението си от 840 лева /включващо и такси, и разноски по изпълнителното дело/ ще изплати на две вноски - първата - до края на месец февруари 2012 г. и втората - до края на месец март 2012 г..

ЧСИ уважил молбата на С. и с Постановление от същата дата - 19.01.2012 г. спрял производството по изпълнителното дело.

Постановлението било съобщено на длъжника на 23.01.2012 г. и на взискателя на 20.01.2012 г., като на същата дата ЧСИ превел внесената сума от 400 лева по сметка на взискателя, посочена с нарочна молба.

С Молба вх. № 00328/23.01.2012 г., длъжника посочил, че на 20.01.2012 г. получил призовка за принудително изпълнение /вероятно има предвид тази от 19.01.2012 г., доколкото такава от 20.01.2012 г. по делото не се установи, а и производството е било вече спряно/, с която уведомява ЧСИ, че жилищната площ до 40 кв. м. била несеквестеруема и тъй като живеел със сина си в жилището в гр. София, то на всеки се падало по 16 кв. м. от него, а за да има длъжника нужната му жилищна площ той се помещавал и в двете жилища- в София и в Средногорово по 1/2 част от годината.

Тъй като длъжника не изпълнил обещанието си да изпълни дълга до края на месец март 2012 г. и дори до средата на месец юни, на 19.06.2012 г. взискателят с молба вх. № 02052 поискал от ЧСИ да продължи изпълнителните действия, като извърши опис и публична продан на имота в с. С..

Поради различни пречки /ангажираност на длъжника, липса на лице, което да осигури достъп до имота или ключар, липса на транспорт и невъзможност за съдействие от МВР/, неколкократно насрочените опис и оценка на възбранения недвижим имот в с. С. не бил извършен до датата на изпращане на изпълнителното дело за прилагане към настоящото дело – 07.05.2013 г..

Видно от Съобщения изх. № 2808/13.07.2012 г., изх. № 02988/31.07.2012 г. и Писмо на ЧСИ изх. № 3221/23.08.2012 г., С. извършил жалба срещу изпълнителните действия, която била изпратена по компетентност на ОС – Стара Загора. По делото не се събраха доказателства за изхода от жалбата, тъй като същият е без правно значение по настоящото дело, тъй като решаващият съд по иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ не е обвързан от решения постановени в производствата по обжалване на изпълнителни действия, в който смисъл е практиката на ВКС /РЕШЕНИЕ № 184 ОТ 21.09.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1124/2010 Г., Г. К., ІІІ Г. О.; РЕШЕНИЕ № 196 ОТ 20.07.2012 Г. ПО ГР. Д. № 1555/2011 Г., Г. К., ІІІ Г. О./.

На 30.07.2012 г. при ЧСИ постъпила нова молба от длъжника, в която изразява недоволството си от насочване на изпълнителните действия към недвижимия имот, като информира ЧСИ, че ще заведе иск срещу него в Софийски районен съд.

Изпълнителните действия продължили.

Във връзка с изпълнението чрез възбранения имот ЧСИ поискал и получил справка от Община Казанлък, че за имота не се дължат данъци. Поискал от Община Казанлък скица на имота и такава била изготвена. Поискал и от Агенция по вписванията Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания и такава му била издадена с изх. № 1959/06.12.2012 г.. От същата е видно, че за имота има вписана една искова молба с ищец С. и ответници съсобствениците на имота Н. С. и К. С. и две възбрани за вземания за обезпечаване вземания срещу С., едната, от които по процесното дело. Поискал и получил справка от НАП, от която се установяват наличие на публични задължения на С..

ЧСИ установил чрез взискателя и със съответни съобщения от 06.11.2012 г. уведомил съсобствениците на С. на възбранения имот в с. С. Н. С. и К. С., за планирания опис на имота и ги поканил да декларират дали желаят имота да се продва изцяло, като в този случай да получат стойността съответния им дял.

С писма вх. № при ЧСИ 03387/12.11.2012 г. и 23505/0.11.2012 г. Н. С. и К. С. заявили, че не възразяват имота да бъде продаден изцяло.

Видно от молба вх. № при ЧСИ 02849/20.09.2012 г., взискателят научил от жалбата срещу изпълнителните действия, че длъжника има вземания към Прокуратурата на Република България и поискал от ЧСИ да наложи запор върху тези вземания.

От приложените от ищеца Изпълнителен лист от 17.11.2010 г., издаден по Гр. Д. № 888/2008 г. на Софийски градски съд, Изпълнителен лист от 12.03.2012 г. по Гр. Д. № 12579/2011 г. на Софийски районен съд и Изпълнителен лист от 20.03.2012 г., издаден по Гр. Д. № 11509/2010 г. на Софийски районен съд /листове 65-67 от Гр. д. № 1282 на РС – Стара Загора/ се установява, че действително ищеца е имал вземания от Прокуратурата, присъдени му по посочените дела в общ размер на главниците и разноските по делата 3955 лева.

На 21.09.2012 г. ЧСИ изпратил Запорно съобщение до Прокуратурата на Република България, с което наложил запор върху паричните вземания на С. срещу Прокуратурата до дължимата сума от 480.80 лева.

За наложения запор било съобщено на длъжника на 18.10.2012 г., видно от Товарителница на “Д и Д Експрес”.

С писмо от 15.10.2012 г. Прокуратурата поискала уточнение за дължимата сума и по кое гражданско дело я дължи и със съобщение от 31.10.2012 г. ЧСИ уточнил, че дължимата сума е 480 лева, а С. има вземане от Прокуратурата по гр. д. № 888/2008 г. на СГС за сумата 780 лева, като запорът да се счита наложен и за всяко друго вземане. Видно от Изпълнителен лист от 17.11.2010 г., издаден по Гр. Д. № 888/2008 г. на Софийски градски съд Прокуратурата е осъдена да заплати на С. сумите: 5 лева мораторна лихва върху задържана парична гранция; 150 лева обезщетение за причинени неимущестени вреди със законна лихва и 780 лева за стойността на изразходвани средстава за медикаменти, ведно със законна лихва.

Междувременно, на 23.10.2012 г. постъпила молба от С., с която уведомил ЧСИ, че е извършил жалба срещу действията му пред СГС, като приложил копие от нея.

От жалбата е видно, че се обжалват изпълнителните действия по две изпълнителни дела – процесното № 20118670400139 и № 2128670400097, а именно наложените възбрана върху имота в с. С. и запор върху вземанията на длъжника от прокуратурата и наложен запор на апартамента в гр. София, вероятно извършен по другото изпълнително дело. Относно имота в с. С. освен наведените в другите му молби аргументи – че имота е във процес на делба, С. сочи и че е неизползваем и само се грижил за него. Видно от Съобщение изх. № на ЧСИ 4676/03.12.2012 г. жалбата била препратена от СГС на ЧСИ, като същата била оставена без движение и върната със Съобщение изх. № 4952/27.12.2012 г., връчено на 05.01.2013 г.. Срещу разпореждането за връщане на жалбата не постъпила жалба, видно и от Констативен протокол на ЧСИ ИД20118670400139 от 29.01.2013 г. и то влязло в сила.

На 22.10.2012 г. при ЧСИ постъпила и жалба на С. до Европейския съд за правата на човека, срещу действията на ЧСИ. Същата му била върната поради некомпетентност на частните съдебни изпълнители да администрират жалби с такъв адресат.

На 20.11.2012 г. при ЧСИ постъпило писмо от Прокуратурата, с което заявявала, че признава вземането, върху което се налага запора.

С молба вх. № на ЧСИ 03956/21.12.2012 г. взискателя поискал да се присъедини към образуваното изпълнително дело № 20118670400139 още едно вземане към С. по изпълнителен лист издаден на 23.10.2012 г. от Софийски районен съд по гр. д. № 39911/2011 г. за сумата 260 лева отново за разноски по делото, които РС – Казанлък е сторил за адвокатско възнаграждение. Молбата била удовлетворена и на 21.12.2012 г. ЧСИ присъединил въпросното вземане. За него било съобщено на длъжника с покана за доброволно изпълнение изх. № 04971/28.12.2012 г..

С Констативен протокол ИД20118670400139 от 29.01.2013 г. ЧСИ извършил разпределение на постъпилата от Прокуратурата сума от 480.80 лева, от които 420.80 разпределил на взискателя и 60 лева на себе си за такси. Същия ден сумите били преведени по сметка на РС – Казанлък и ЧСИ.

Декларации за материално и гражданско състояние на ищеца, Служебна бележка от Агенция по заетостта, Регистрационна карта от Агенция по заетостта – Бюро по Труда, заповеди на Дирекция Социално подпомагане за предоставяне на социални помощи, рецепти за предписани лекарства, Резултат от СМДЛ „Санте” за извършени изследвания, Ехографско изследване на коремни органи, Амбулаторен лист, Абдоминална ехография, фиш от спешна медицинска помощ, съдебно медицинска експертиза по Гр.д. № 468/2007 г. на ОС - Стара Загора, Съдебно медицинска експертиза по Гр. Д № 9722/2012 г. на Софийски районен съд, Служебна бележка от Агенция по заетостта от 25.09.2013 г.; Регистрационна карта от Бюрото по заетостта; Съобщение към фактура от 31.07.2013 г. издадена от „Топлофикация – София” ЕАД, са предствени въз връзка с процедурите по освобождаване на ищеца от задължение да внася такси и разноски по делото и по предоставяне на правна помощ. От същите обаче се установява и твърдението на ищеца, че е социално слаб, а същоп така, че страда от различни заболявания отпреди образуване на изпълнително дело № 20118670400139.

От съдебно медицинска експертиза по Гр.д. № 468/2007 г. на ОС - Стара Загора и Съдебно медицинска експертиза по Гр. Д № 9722/2012 г. на Софийски районен съд се установява и че по тези дела, по които срещу ищецът били издадени изпълнителните листи по процесното изпълнително дело, С. имал качеството на ищец срещу РС – Казанлък, който имал качеството на ответник.

От представеното от ищеца Писмо от Министерство на правосъдието с изх. № 07-00-2/2013 г. се установява, че по жалба на ищеца Министерство на правосъдието е извършило проверка на дейността на ответника ЧСИ Д. по изп д. № 20118670400139 и изп. д. № 2128670400097, при която проверяващите установили развитието на делата. Същото хронологично било сведено до знанието на ищеца и му било разяснено, че страните в изпълнителното производство имат възможност за защита, чрез обжалване действията на съдебния изпълнител пред съответния окръжен съд, който е единствено компетентен орган да отмени действията на съдебния изпълнител, ако установи, че са незаконосъобразни. Указва се на ищеца С., че ако прецени, че са му нанесени вреди от изпълнението може да се възползва от възможността предоставена от разпоредбите на чл. 441 ГПК във връзка с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ.

В писмото на Министерство на правосъдието не се съдържат каквито и да е констатации за извършени от ЧСИ незаконосъобразни действия, но последното, а и да имаше такива констатации, в настоящото производство те биха били без правно без значение.

От представената от ищеца Статия на Д.Н. – Частен съдебен изпълнител се установява, че същата е публикувана в брой 1/2008 г. на списание “Принудително ипълнение – Сборник съдебни практики” /публично е оповестена и на интернет страницата на ЧСИ Николов/. От същата се установява становището на ЧСИ Николов за възможността на ЧСИ да събира публични държавни вземания, а именно, че това може да се извърши по възлагане на НАП, освен в случаите, когато държавата има качеството на присъединен кредитор по изпълнителни дела образувани за събиране на частни вземания. В този случай ЧСИ е длъжен да събира и публичните държавни вземания. По настоящото дело така изразеното в статията становище на трето лице е без правно значение, независимо дали е правилно или не.

Представените от ищеца Решение по Гр. д. № 596/2011 г. на Старозагорски районен съд, Решение по В. Гр. д. № 391/2011 г. на ОС - Стара Загора, Решение на Гълъбовски районен съд по Гр. Д. № 167/2012 г. и Решение на ОС - Стара Загора по В. Гр. Д. № 392/2012 г., са неотносими към спора и не следва да се обсъждат, освен относно констатацията в Решение по В. Гр. д. № 391/2011 г. на ОС - Стара Загора, че С. евентуално има права върху част още един жилищен имот – апартамент в гр. Казанлък.

От предствените от ответника ЧСИ Д. Застрахователна полица със Застрахователно акционерно дружество „Алианц България” – София № 13090102310000001; Сертификат № 13090102310000001/17.09.2010 г. към Договора; Застрахователна полица с ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД – София № 212511231000005/17.09.2011 г. и Сертификат № 212511231000005 от 17.09.2011 г., се установява, че за периода от 00.00 часа на 18.09.2010 г. до 24.00 часа на 17.09.2011 г. риска от причинени от ЧСИ имуществени и неимущесвтени вреди на участници в изпълнителното производство и трети лица е поет от третото лице – помагач на ответника ЧСИ Д. - “ЗАД “Алианц България”” - София, а за периода от 00.00 часа на 18.09.2011 г. до 17.09.2012 г. – от “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД – София.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 - 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ публични са държавните и общинските вземания: 1. за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета; 2. за други вноски, установени по основание и размер със закон; 3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон; 4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; 5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; 6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ; 7. по влезли в сила наказателни постановления; 8. за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз; 9. лихвите за вземанията по т. 1 – 8. Публични държавни вземания са и тези посочени в ал. 5 и 6 на чл. 162 - вземанията на бюджета на Европейския съюз по решения на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Съда на Европейските общности и Европейската централна банка, с които се налагат парични задължения, подлежащи на изпълнение на основание чл. 256 от Договора за създаване на Европейската общност и вземанията на държавите - членки на Европейския съюз, по влезли в сила решения за конфискация или отнемане на парични средства, за паричната равностойност на конфискувано или отнето имущество, както и по решения за налагане на финансови санкции, постановени в държави - членки на Европейския съюз, когато са признати и подлежат на изпълнение в Република България.

Ал. 4 на чл. 162 ДОПК определя, че частни са държавните и общинските вземания извън тези по ал. 2.

Вземането на ответника РС – Казанлък срещу ищеца С., за събирането, на които е образувано изп д. № 20118670400139 при ответника ЧСИ не попадат в нито една от категориите вземания, които са определени от нормите на чл. 162, ал. 2, т. 1 – 9, ал. 5 и ал. 6 ДОПК като публични държавни вземания.

Характерно за публичните държавни вземания е, че те не произхождат от отношения между равнопоставени субекти, а възникват от предварително определен от закон юридически факт и независмо от волята на задълженото лице.

Частните държавни вземания възникват от участието на държавата в гражданския и търговски обороти, които се характеризират с равнопоставеност на участващите в тях субекти, включително на Държавата.

В конкретният случай вземането на ответника РС – Казанлък произтича от участието му в едно гражданско правоотношение, насрещна страна, по което е бил ищецът С. и в което правоотношение двете страни са били равнопоставени. Участието на РС – Казанлък в производството по гражданскио дело № 468/2007 г. на Окръжен съд – Стара Загора не е в качеството му на властнически държавен орган, а в качеството на страна–ответник в гражданско производство, имаща равни процесуални права и задължения с ищеца С., по чиято воля е инициирано производството.

Съгласно нормите на чл. 78 ГПК ищецът и ответникът в един граждански съдебен спор могат да искат от насрещната страна да им заплати разноските сторени по делото, съобразно уважената или отхвърлена част от иска.

В това конкретното гражданско производство ответника РС – Казанлък е извършил разноски за защитата си от гражданскоправната претенция на ищеца С.. Тези разноски, с оглед неблагоприятния за последния изход от спора, са присъдени на ответника на основание общата разпоредба на чл. 78, ал. 3 от ГПК, според която ответникът има право поиска при отхвърляне на иска да бъде възмезден от ищеца за сторените разноски по неоснователния иск. Нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК не визира Държавата, а е обща за всички участници в гражданския процес имащи качеството в него на ответници. Тази норма дава едно право на страната, което тя може да упражни или не. Както бе посочено другата страна в гражданския процес има равнопоставено право.

Чл. 162, ал. 2, т. 6 ДОПК сочи като публични, вземанията по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата.

Тази норма се отнася до публични вземания от наложени наказания, но също и за разноски по дела, които съдилищата, едностранно като властнически орган, присъждат сами на себе си по наказателни, административни и граждански дела или на орган на досъдебното производство по наказателни дела. При тези производства съдилищата и органите на досъдебното производство, действат като субект на публичното, а не на частното право. Техните действия и свързаните с тях разноски са задължителни и произтичат от публичноправни норми.

Както бе посочено по-горе не такъв е конкретният случай. РС – Казанлък и З.С. са били равнопоставени страни в едно гражданско правоотношение, решено от трето лице арбитър – ОС – Стара Загора и Апелативен съд – Пловдив.

Поради горното присъдените на РС – Кзаанлък с решения на Окръжен съд – Стара Загора - № 91/23.10.2009 г., постановено по Гр. д. № 468/2007 г. и на Апелативен съд – Пловдив - № 302/12.02.2010 г., постановено по Гр. д. № 1181/2009 г., разноски по делата за заплатено адвокатско възнаграждение, за които е издаден от Окръжен съд – Стара Загора Изпълнителен лист от 30.05.2011 г. срещу ищеца С. са частни държавни вземания и в този смисъл доводите на ищеца, че са публични са несъстоятелни.

Аналогично е вземането и по присъединеният изпълнителен лист, издаден на 23.10.2012 г. от Софийски районен съд по гр. д. № 39911/2011 г..

Съгласно чл. 163, ал. 1 и ал. 2 ДОПК публичните вземания се събират по реда на ДОПК, освен ако в закон е предвидено друго, а частните държавни вземания се събират по общия ред, тоест по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Компетентни органи на изпълнителния процес по ГПК са държавните съдебни изпълнители /ДСИ/, оправомощени от нормите на ЗСВ и частните съдебни изпълнители /ЧСИ/оправомощени от нормите на ЗЧСИ.

Следователно, доколкото конкретните вземания са частни държавни и се събират по реда на ГПК от ДСИ или ЧСИ, доводите на ищеца за незаконосъобразност на изпълнителните действия поради това, че изпълнителното производство е образувано и водено от некомпетентен орган - ЧСИ, вместо от Държавата, чрез публичен изпълнител при Национална агенция по приходите /НАП/ са несъстоятелни.

Изборът кой от двата алтернативни органа – ДСИ или ЧСИ да проведе принудителното изпълнение е изключително право на кредитора – взискател в изпълнителното производтво.

В конкретният случай, видно от молба вх. № на ЧСИ Д. 01640/15.06.2011 г., взискателят РС–Казанлък е определил изпълнението да се извърши от ответника ЧСИ Д., който съобразно задължението си по чл. 19, ал. 1 и чл. 426, ал. 1 ГПК е образувал изпълнително дело срещу длъжника С..

Молбата на взискателя отговаря на формалните изисквания и към нея е бил приложен изпълнителен лист, удостоверяващ вземането на взискателя към длъжника и подлежащ на изпълнение.

В молбата е бил посочен изпълнителен способ съгласно изискването на чл. 426, ал. 2 ГПК - публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника – 1/2 идеална част от дворно място, представляващо поземлен имот XIX-439 по плана на с. С., общ. К., ведно с построените в него жилищна и стопанска сгради, и стоманобетонна конструкция. За обезпечаване на изпълнението е поискано да се наложи възбрана върху имота, но това обезпечетилно действие съдебният изпълнител дължи и служебно по силата на чл. 449, ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 442 ГПК взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника, освен тези по чл. 444 от ГПК, а именно: 1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет; 2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава; 3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца; 4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие; 5. земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година; 6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша; 7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността; 8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.

В конкретния случай ищецът сочи като основание за незаконосъбразността на действията на ЧСИ това, че живеел под допустимия минимум жилищна площ, с което ответниците не се съобразявали.

Както бе установено с Молба вх. № 00328/23.01.2012 г., уведомил ЧСИ, че жилищната площ до 40 кв. м. била несеквестеруема и тъй като живеел със сина си в жилището в гр. София, то на всеки се падало по 16 кв. м. от него, а за да има длъжника нужната му жилищна площ той се помещавал и в двете жилища - в София и в Средногорово по 1/2 част от годината.

Нормата на чл. 444, ал. 1, т. 7 ГПК, урежда хипотеза на несеквестеруемост на жилището на длъжника, когато длъжникът и членовете на семейството му, с които живее заедно, имат само едно жилище и това жилище не надхърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет.

Ако длъжникът и членовете на семейството му имат повече от едно жилище, несеквестеруамостта отпада независмо от това дали всяко от отделните жилища има или няма минималния размер на човек от семейството. Тоест ако длъжникът има две жилища и двете с площ по-малка от тази, която е определена от Министерския съвет за задоволяване на жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, то върху едно от тези жилища може да бъде насочено и изпълнено задължението.

Ето защо при положение, че по делото се установи, че ищецът е имал по Ѕ идеална част от два жилищни имота в София и в Средногорово, а вероятно и от трети - в Казанлък, не е незаконосъобрано принудителното изпълнение срещу имота в с. С., който е и с по-ниска стойност от този в София, в който ищецът и не живее. Ищецът сам заявява в една от молбите си и че този имот бил неизползваем.

Съгласно чл. 443 ГПК длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение. Ако съдебният изпълнител прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане.

По делото се установи, че длъжникът С., ищец по настоящото дело, с молба от молба вх. № 02445/23.08.2011 г., предложил да удовлетвори вземането с продажба на други, движими вещи, които индивидуализирал като цял камион мебели и техника на съхранение в ЕТ “Стекар – С.К.” – гр. Казанлък, включително компютър, минителефонна централа, скенер, секции, маси и др..

Срещу така поисканата замяна на вещите, ако това е смисъла на искането на длъжника /виж. по-долу/, възразил взискателя, което, доколкото е възражение, е без правно значение, тъй като съгласно текста на чл. 443 ГПК единствено в правомощията на съдебния изпълнител е да прецени дали предложеният начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя.

От събраните по делото доказателства се установи, че законосъобразно ответникът ЧСИ Д. е преценил, че евентуално предложеният от длъжника способ за изпълнение не е в състояние да удовлетвори взискателя.

По делото ищецът не доказа, че така сочените от него вещи действително са съществували, че са били негови собствени, че са били в държане на сочената К. и че тя не е оспорвала правата му върху тях.

Напротив установи, че С. и К. са били във влошени отношения, между тях е бил налице тежък спор, до степен да бъде сезиран с решаването му съда и то от ищеца С., което поставя под изключително съмнение, че К. е държала вещи - безспорна собственост на ищеца.

Ако ищеца действително е притежавал такива вещи и правата му върху тях не са се оспорвали от държателя им е могъл да удостовери това със надлежен документ от държателя или да постави вещите в свое фактическо държане, като ги прехвърли в свой имот, включително да ги предаде на ЧСИ, но не е сторил това, повече от една година след получаване на поканата за изпълнение. Основателни са били възраженията и на взискателя, че ако длъжникът е имал действително тези и толкова вещи е могъл да продаде всички или дори част от тях и да погаси доброволно изцяло дълга си, което също не е сторил. Всичко това също е индиция, че ищецът С. не е притежавал сочените от него вещи или че правата му върху тях не са безспорни.

Не се доказа по делото и ищецът да е предложил задоволяване на вземането чрез опис и продажба на вещи, намиращи се във възбраненият недвижим имот в с. С., както твърди в исковата молба. От тук и неизвършването на такова действие от ЧСИ не може да е незаконосъобразно.

Следва да се отбележи и следното - в молбата на ищеца – длъжник вх. № 02445 на ЧСИ 23.08.2011 г., той предлага да удовлетвори взискателя чрез продажба на посочените неизчерпателно изброени движими вещи, които по обем били цял камион. В молбата всъщност липсва волеизявление за замяна на имуществото за принудително изпълнение. Длъжникът предлага изпълнение, като заявява, че “мога да помогна с продажбата” на съответните вещи. Буквално тълкувано това означава, че длъжника иска сам да си продаде недвижимите вещи и да плати доброволно дълга, което никой не му е пречил да стори.

Освен това в тази молба липсва каквото и да е волеизявление на длъжника за промяна на способа за изпълнение, чрез насочването му върху негово вземане от трето лице – длъжник по изпълнителни дела № 20667810400092, № 20667810400093, № 20667810400094 на ЧСИ Д.. Той само информира ЧСИ Д. за наличието на тези вземания. Това ясно личи и от последното изречение на молбата, в която ищецът заявява, че предлага “сигурно изпълнение по т. 2”, касаещата предложението му да “помогне” с продажбата на движими вещи.

Подобно волеизялвние липсва и в молбата на длъжника С. вх. № при ЧСИ 00558/06.02.2012 г., с която приложил Справка изх. № 00855/19.01.2012 г. на ЧСИ Д..

Както бе посочено по-горе взискателят избира способа за изпълнение, с изключение на случаите, когато ЧСИ прецени, че взискателя може да бъде удовлетворен от изрични предложен от длъжника други способ или вещ.

В конкретния случай взискателят категорично е отказал да насочи изпълнението срещу вземането на длъжника от третото лице негов длъжник по изпълнителни дела № 20667810400092, № 20667810400093, № 20667810400094 на ЧСИ Д. и това е било напълно основателно предвид установения и дори изрично посочен от С. факт, че по вземането му няма постъпления, тоест вземането му е било несъбираемо.

Дори да се приеме, че с молбата от 06.02.2012 г. С. е предложил изпълнението да се насочи върху негово вземане по сочените изпълнителни дела, то законосъобразно ЧСИ не е приел това предложение, съобразно правомощията си по чл. 443 ГПК, тъй като едно несъбираемо вземане не е в състояние да удовлетвори взискателя. В този смисъл няма как ЧСИ да “удържи дълга” от нещо, което го няма, в случая от пари, които липсват.

Аргументите на ищеца-длъжник С., че ответника-взискател следвало да се “присъединява” по неговите изпълнителни дела срещу третото лице – длъжник са напълно несъстоятелни, доколкото дори да имаше желание за това от страна на взискателя /той не може да бъде принуждаван/, такава правна възможност законът не допуска. Присъединяването е уредено в чл. 456 и сл. ГПК. При него двама или повече кредитори имат вземане от едно и също лице. Един от кредиторите е образувал изпълнително дело срещу длъжника и към това изпълнително дело се присъединява другия кредитор на същия длъжник /чл. 456, ал. 1 ГПК/, а не кредитора на кредитора на длъжника. Само в един случай кредитора може встъпи в “процеса” на длъжника си и това е когато длъжника недобросъвестно не упражнява правата си спрямо свой длъжник, но това отново зависи изцяло от волята на кредитора, а не е негово задължение.

Също така няма правна възможност ЧСИ да съдейства за “удържане” на дълга, като се намеси в друго изпълнително дело “чрез прерогативитите си”, защото такива “прерогативи”, по друго изпълнително дело, водено от друг ЧСИ, той няма. Единствената възможност на ЧСИ е да наложи запор на вземането, така че ако случайно някога има постъпления те да не се предадат на С., а на неговия кредитор – РС–Казанлък. Този запор обаче при условие, че няма постъпление по вземането на С. от третото лице, не изключва изпълнението чрез другите способи поискани от взискателя.

Целта на всяко изпълнение е бързо и пълно удовлетворяване на кредитора. В тази смисъл правно несъстоятелен е и аргумента на ищеца за незаконосъобразност на действията на ЧСИ поради това, че ответниците трябвало да чакат, така както и ищецът чакал да си събере вземанията, но не чакали. След като ищецът-длъжник има секвестируемо имущество, от което да се удовлетвори взискателя, няма никаква разумна и законна причина взискателя да чака. Ищецът чака защото явно не е установено имущество на неговия длъжник, а ако е установено, защото такава е волята му, а ако последното е налице, следва, че няма воля да плати собствените си задължения.

Законът не поставя изискване за съобразяване в изпълнителното производство със здравословното състояние на длъжника. Единствено правнозначим факт е наличието или не на секвестируемо имущество на длъжника, което да е в състояние да удовлетвори в пълнота кредитора. Интересите на длъжника са единствено да се извърши изпълнение върху негово секвестеруемо имущество, по възможност това, което му е най-малко необходимо. За това е и правото му да поиска насочване на изпълнението върху друга вещ или вземане. Но както бе обсъдено по-горе такива други вещи и вземания на длъжника, които той да е посочил и да са в състояние да удовлетворят пълно и бързо кредитора, не се установиха. В този смисъл несъстоятелни са аргументите на ищеца за несъобразяване на изпълнителните действия с интересите му.

Правно несъстоятелен е и аргумента на ищеца за незаконосъобразност на действията на ЧСИ поради това, че ответниците следвало да съдействат “за оправяне на нещата и държавата”, а те работили срещу това, доколкото ответниците нямат задължение в конкретното изпълнително производство да съдействат “за оправяне на нещата и държавата”.

Не се установи, че отношението към ищеца било нечовешко, унизително, и че ответниците не се съобразявали с достойнството му на човек, макар и беден и неравностоен.

Правно несъстоятелен е и доводът на ищеца, за незаконосъобразност на действията на ЧСИ поради това, че водил дела срещу РС – Казанлък за обезщетения на вреди от извършени незаконосъобразни действия срещу него.

Няма изискване на закона за спиране на изпълнителните действия, поради това, че длъжника водил някакви дела, в случая и неиндивидуализирани, за свои вземания срещу взискателя си. Поради, това несъобразяването на ЧСИ с тази информация предоствена му от длъжника не може да бъде незаконосъобразно.

Не се установи неправомерно насочване на изпълнението към имот, чиято собственост да е спорна, така, че да не се знае дали ищецът ще стане собственик. В конкретният случай спорът е бил за делба на имота, като от доказателствата по делото /Договор за доброволна делба от 05.04.1989 г., сключен между С. С. и К. С., нотариално заверен на 07.04.1989 г. и Решение № 53г от 04.04.2008 г. постановено по Гр. д. № 248/2007 г. на РС – Казанлък./, се установи, че 1/2 идеална част от възбранения имот в с. Средноговоро е собствен на ищеца С.. Освен това закона не поставя забрана да се насочи изпълнение върху имот, спорен между длъжника и трето лице. Ако бъдат увредени интересите на трето лице, то това по никакъв начин не засяга правата на длъжника.

Не се доказа по делото, че ЧСИ, със знанието на РС – Казанлък, незаконосъобразно е бездействал, като не отговарял на молбите на ищеца, когато такъв отговор се следва от закона, а също, че ответниците считали, че ищецът нямал право да обжалва действията на ЧСИ.

ЧСИ надлежно е уведомявал длъжника за всички изпълнителни действия, които предприема срещу него. Съобразно закона е администрирал жалбите на ищеца и ги е връщал, когато ищецът не е изпълнявал изискванията на закона за редовността им, които изисквания ЧСИ надлежно му е указвал.

Що се отнася до първата жалба на длъжника вх. № 02451/24.08.2011 г., не ЧСИ или взискателя, а ОС – Стара Загора и Апелативен съд - Пловдив са приели, че жалбата не селедва да се разглежда, тъй като длъжника няма правно основание и правен интерес да обжалва наложената обезпечителна мярка - възбрана на недвижим имот.

Ищецът не доказа и че ответниците “не обичат народа и държавата”, което е и без каквото и да е правно значение. Не доказа и че в изпълнителното производство “издават в името на народа грешни актове /включително присъди/”, че са нарушавали ХОПЕС, ЕКПЧОС, ЕКЧСИ, КЕПБМ, Закона за защита от дискриминация, както и и да е друг, но относим нормативен акт.

В заключение - не се установи, което и да е от сочените от ищеца, като пораждащи неимуществените му вреди, действия или бездействия на ЧСИ или взискателя да е незаконосъобразно. След като действията или бездействията на ЧСИ са законосъобразни, от тях не могат да се причинят на ищеца вреди подлежащи на възстановяване.

Поради гореизложеното, съдът намира иска на З.К.С. по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ във вр. чл. 45 ЗЗД срещу ЧСИ Д. за обезщетяване на причинени от негови незаконосъобразни действия и бездействия по Изпълнително дело № 20118670400139 неимуществени вреди в размер на 1000 за недоказан и като такъв следва да се отхвърли като неоснователен.

След като се установи, че ответникът ЧСИ Д. не е извършил незаконосъобразни изпълнителни действия то и искът с правно онование чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД за неимуществени вреди в размер на 1000 лева срещу Районен съд – Казанлък, в качеството му на възложител на работата на ЧСИ Д. по Изпълнително дело № 20118670400139, също се явява недоказан и като такъв следва да се отхвърли като неоснователен.

Доколкото се отхвърлят главните искове следва да е отхвърлят като неоснователни и зависимите от тях искове за заплащане на законна лихва върху претендираните от ответниците главници от по 1000 лева за периода от 30.07.2012 г. – датата на постъпване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът Районен съд - Казанлък е сторил разноски по делото в размер на 100.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, които разноски, предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да се осъди да му заплати.

Ответникът Частен съдебен изпълнител Д.С.Д. е сторил разноски по делото в размер на 360.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, които разноски предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да се осъди да му заплати.

Поради горните мотиви, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на З.К.С. *** срещу Частен съдебен изпълнител Д.С.Д. с рег. № 867, с район на действие района на Окръжен съд - Стара Загора, за заплащане на сумата 1000.00 /хиляда/ лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от негови незаконосъобразни действия и бездействия по Изпълнително дело № 20118670400139, ведно със законна лихва върху тази сума за периода от 30.07.2012 г. – датата на постъпване на исковата молба до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на З.К.С. *** срещу Районен съд – Казанлък за заплащане на сумата 1000.00 /хиляда/ лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на Частен съдебен изпълнител Д.С.Д. по Изпълнително дело № 20118670400139, извършени по възлагане от Районен съд – Казанлък, ведно със законна лихва върху тази сума за периода от 30.07.2012 г. – датата на постъпване на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА З.К.С. *** ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд – Казанлък сторените разноски по делото в размер на 100.00 /сто/ лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА З.К.С. *** ДА ЗАПЛАТИ на Частен съдебен изпълнител Д.С.Д. с Рег. № 867, с район на действие – Окръжен съд - Стара Загора, сторените разноски по делото в размер на 360.00 /триста и шестдесет/ лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на третите лица - помагачи на ответника ЧСИ Д. “ЗАД “Алианц България”” – София с ЕИК: 040638060 и “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД – София с ЕИК: 121718407.

Решението подлежи на обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: