Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                12.02.2015г. гр.Ивайловград

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд , на двадесет и първи януари, две хиляди и петнадесета година, в открито  съдебно заседание в следния състав :

                                          Председател:   Таня Киркова

при секретаря Кр. Х., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 51  по описа на съда за 2014 година и,  за да се произнесе, взе  предвид следното :

                              Поизводството е образувано по претенция на  А.И.А., ЕГН **********, с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. с  чл.79 от ЗС срещу С.Н.К., ЕГН **********, А.И.К.,  ЕГН **********, П.И.К.,  ЕГН **********, Л.А.Г.,  ЕГН **********, Р.А.Й.,  ЕГН ********** и А.В.А., ЕГН **********.  В нея  оспорва правото на собственост на ответниците върху част от имот №075006, ЕКНМ 32024. Твърди, че притежава самостоятелни права върху част от овощна градина от 3.860 дка, девета категория, местност "Шестте елака", имот № 075006  по картата на землището на гр. Ивайловград, ЕКНМ 32024, при граници и съседи: имот №075009-пасище, мера на наследниците на П. А. Ш.; имот № 001010-пасище, мера, земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

                                    Обяснява, че частта от имот №075006, с площ от 1,3 дка, която владеел и за която в настоящото производство претендирал право на собственост на основание чл.79 ал. 1 от ЗС, заемала западната част от имота при граници: запад - имот 001010-пасище, мера, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, юг  и север - имот 001010-пасище, мера, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, изток - част от имот 075006 по линията т.А, т.Б /защрихованата част от скица на имот №075006/.

                             Още през 1985г., преди възстановяването на наследствените земеделски земи на наследниците на А.И.К., изградил във владяната от него част от имот №075006, с ЕКНМ 32024 вилна сграда, навес, поставил кошери с пчелни семейства. С булдозер изравнил западната част на имота, описан по-горе и го използвал за зеленчукова градина. Засадил и плодни дръвчета и създал овощна градина. Никой от съсобствениците на имот № 075006, включително наследодателят на ищците по гр. д. 103/2013г., както и самите ищци от реституиране на имот №075006 по решение №1632/19.11.1998г. на ПК - Ивайловград, в законна сила от 05.06.1999г., от признаване на правото им на собственост, до подаване на исковата молба, не се  противопоставял на осъществяваното от него владение, което към датата на подаване на исковата молба било  с продължителност повече от 10 години, поради което бил собственик по силата на давносто владение по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗС на 1.3 дка на описания по-горе имот.  От 1985 г. до сега имотът  бил  в негово владение.

                                 Наред с това, по силата на нотариален акт за дарение №81, том II, рег. №501, дело №135 от 22.07.2013г., вписан в Сл. Вписвания  при РС Ивайловград, с вх. рег. №501/22.07.201Зг., акт №81, том II, дело №135 бил собственик и на 1/4 ид. ч. от имот №075006.

                                        С оглед на изложеното, моли съдът  да уважи предявения иск и признае за установено по отношение на ответниците С.Н.К.,  А.И.К., П.И.К., Л.А.Г., Р.А.Й. и А.В.А., че е собственик на имот от 1.3 дка,  с начин на трайно ползване-овощна градина, в землището на гр. Ивайловград, изцяло попадащи в имот № 075006 по КВС, с ЕКНМ 32024, заемащи западната част на имот №075006 с граници на владяната и придобита от него собственост върху процесната част: запад-имот 001010-пасище, мера, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, юг и север-имот №001010-пасище, мера, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, изток - част от имот 075006 по линията т.А, т.Б /защрихованата част от скица на имот №075006/, като целият имот №075006 е с площ от 3,860дка, девета категория, местност "Шестте елака", при граници на целия имот: №075009-пасище, мера на наследниците на П. А. Ш., № 001010-пасище, мера, земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Претендира  деловодни разноски. 

                                 В сроковете по чл.131 от ГПК  ответниците вземат становище по иска, като с изключение на  А.В.А.,  който признава иска за допустим и основателен, всички  останали ответници го оспорват изцяло, като неоснователен.

                           В своя отговор ответниците С.Н.К., П.И.К. и А.И. К. заявяват, че изцяло оспорват исковата претенция. Оспорват  твърденията на ищеца, че е станал собственик по силата на давностно владение по реда на чл.79 ал.1 от ЗС, считано от 1985г. на част от процесния недвижим имот, като още през 1985г., преди възстановяването на земеделските земи на наследниците на А.И.К. изградил във владяната от него част от имот 075006 вилна страда, навес, поставил кошери с пчелни семейства, с булдозер изравнил западната част от имота и го ползвал за зеленчукова градина, която засадил с плодни дръвчета и създал овощна градина. Неоснователни били и твърденията на ищеца, че никой от съсобствениците на имот 075006, включително и наследодателят на ищците по гр.д.№ 103/201Зг. - И. А.К., ЕГН **********,***, починал на 14.02.2010г., както и ответниците по това дело, не се били противопоставяли на владението му. Обясняват, че на наследниците на А.И.К., с решение № 1632 от 19.11.1998г., влязло в законна сила на 05.06.1999г.  на ПК - Ивайловград, постановено по преписка по заявление с вх. № 1632/13.01.1992г., се възстановявало правото на собственост в съществуващи, / възстановими / стари реални граници  на находящ се в землището на град Ивайловград, ЕКАТТЕ 32024, недвижим имот: Овощна градина от 3.860 дка, девета категория в местността "'ШЕСТТЕ ЕЛАКА”, имот № 075006 по КВС, землището на Ивайловград, при граници и съседи: имот № 075009, пасище, мера на наследнициге на П. А. Ш. и имот    001010, пасище, мера - земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. По силата на това решение същите били собственици на този имот, считано от влизане на решението в сила. В ПК - Ивайловград по преписката и с оглед на постановяване на това решение било извършено анкетиране, като на терен  били уточнени границите на този имот. Мястото на имота било известно на  И. А.К.,  който присъствал на анкетирането на имота. След възстановяване на имота той  заедно със съпругата си и приятели,  посещавали този имот, в който  имало плодни дръвчета, грижели  се за имота, ползвали  добива от него, дори садили нови дръвчета. Така  било до към края на 2005г. вкл. Заявяват, че до края на 2005г., този имот не се ползвал от никой друг, чужди хора в него не били ходили и не са го работили. От 2006 г.,  част от имота била завладяна от ищеца А.И.А.. Същият напълно произволно се настанил в него. Той започнал да го работи без съгласието и против волята на неговите собственици, поставил кошери, направил масивна сграда на площ от около 20 кв.м, засадил дръвчета преди около 5-6 години, направил беседка и накрая поставил телена ограда на част от имота. От 2006г. до днес били налице спорове между ищеца и тях. През цялото време на владението си той  заплашвал ответниците. След смъртта на И. А. споровете продължили, вече между ищеца и  наследниците на И. К. - жена му и децата му. И тъй като ицещът  твърдял при срещите си с тях, че не владее техния имот, ответницата П.К.  подала в  ОС „3емеделие” - Ивайловград молба за трасиране на имота, като с Протокол от 09.10.2012г., било извършено трасиране на имот 075006  от фирма „Г.” ЕООД в присъствието на представител на ОС '3"- Ивайловград.  При това трасиране се установило, те действително част от имота се владеел от  ищеца, а част от сградата също попадала  в имот №75006. На 12.03.201Зг. ответницата П. ***3г. ответникът А.В.А.  дарил своята 1 / 4 ид.ч. на ищеца с нотариален акт   81, том II, ре-г.50, дело № 135/ 201Зг. по описа на Сл.Вп. при Ивайловградския съд, който бил отразен в представената по делото скица. Направена била справка в Община Ивайловград, от която се установило, че за сградата в имот №076006 в Община Ивайловград строителни книжа не  били издавани. След подадена от тях жалба  до РДНСК,  тя била  изпратена по компетентност до Кмета на Община Ивайловград. Започнала  проверка от страна на Община Ивайловград, за която бил изготвен протокол от 08.01.2014г. Заключават, че  ищещът, начиная от 2006г. до днес, е ползвал част от имот 075006 в землището на Ивайловград, но през цялото време е имало спорове и проблеми между него и ответниците. Не било налице безспорно владение на имота, тъй като спорове  съществували по повод на неговото владение. Поради това липсвала придобивна давност от страна на ищеца, продължила повече от 10 години, а предявеният иск се явявал неоснователен, ето защо следвало да бъде отхвърлен изцяло. Претендират присъждане на направените  по делото разноски.

                                    В законоустановения срок е постъпил отговор и от ответниците Р.А.Й. и  Л.А.Г., в който оспорват  искова молба като неоснователна. Заявява, че  нито едно обстоятелство от иска не отговаряло на истината.  Отричат твърдението, че наследниците не са потърсили имота и, че не са предупреждавали ищеца да им освободи нивата. Майка им и баща им, а после и брат им - И. били посадили овощни дървета на нивата, за която се грижили. Докато били живи майка им и баща им, нивата се обработвала. Садили и зеленчукова градина. Всяка година ходили в Ивайловград и говорили с братята си за нивата на Шестте елака и затова, че незаконно се ползва от А.И.А.. Братята й В. и И. били стресирани от заплахата, която И.  отправил към тях, че ще ги убие ако продължават да искат нивата си. В името на някаква търпимост братята й ходили по-рядко да обработват нивата и гледали да не се засичат с лицето А.И.А. и баща му И.. Затова и никога не пожелали да подадат жалба до полицията за заплахите, отправяни от И..

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат твърденията си. Представят писмени становища. Ищцовата страна счита, че предявеният иск, така както е конкретизиран в петитума на исковата молба  по отношение на размера с оглед приетото от съда заключение по СТЕ,  е основателен, безспорно и изцяло доказан, видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което същият следвало да бъде уважен. Предвид на това молят съдът, да постанови решение, с което да признае за установено, по отношение на ответниците С.Н.К., с ЕГН **********,  А.И.К., с ЕГН **********, П.И.К., с ЕГН **********, Л.А.Г., с ЕГН **********, Р.А.Й., с ЕГН ********** и А.В.А., с ЕГН **********,  че ищецът А.И.А., ЕГН ********** е собственик по давностно владение на имот с площ 1255 кв.м., с начин на трайно ползване - овощна градина, изцяло попадащ в имот №075006 по КВС с ЕКНМ 32024, заемащ западната част на имота при граници запад - имот 001014, собственост на А.И.А.; север и юг - имот 001015 - мера и дерета, собственост на Община Ивайловград; изток - част от имот 075006 по линията Г, 15 , 16, Д, /съгласно комбинирана скица по СТЕ/, като целият имот № 075006 е с площ 3860 кв.м., девета категория, в местността "Шестте елака", при граници на целия имот: №075009 - пасище, мера на наследниците на П. А. Ш.; №001010 - пасище, мера, земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Молят да им бъдат присъдени и направените разноски за водене на делото, съгласно приложения списък.

В писменото си становище по делото чрез  процесуалния си  предствител ответниците С.Н.К., А.И.К. и П.И.К. оспорват иска, като неоснователен и недоказан, доколкото ищецът не установил непрекъснато владение на  процесния недвижим имот за период над десет години и съответно да е станал негов собственик.                                    В показанията на свидетелите, посочени от ищеца липсвала необходимата конкретика, за да се приемело, какъв имот той е владял след 1985г., къде се е намирал той и в какви граници и размери. Същевремено  показанията на св.Т.ов и св. А. били категорични и еднопосочни за това, че след възстановяването му през 1999г. И. К. е установил свое владение върху имота, който в този момент бил неограден и не се владеел от трето лице. Позовават се на Заявление за издаване удостоверение за търпимост на А.И.А., Декларация от А.И.А., нотариално заверена № 105/ 04.05.2011г.; Удостоверение за търпимост № 43/ 24.10.2011г. на Гл. архитект на Община Ивайловград;  ИЗВАДКА по КВС на заснет имот по график на 03.05.2006г., със заявител А.И.А.; Разрешително № 123/08.02.2007г. на Държавно лесничейство Ивайловград за поставяне на пчелни семейства в ДГФ на ДЛ Ивайловград, кв.Лъджа на 489 щ.; СХЕМА-скица за поставяне на пчелин на Държавно лесничейство Ивайловград в този участък. При така събраните доказателства следвало  да се приеме, че ищецът не е придобил процесния имот въз основа на 10-годишно давностно владение, поради което предявеният иск с правно основание чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал. 1 ЗС следвало да се отхвърли като неоснователен. Претендират  заплащане на разноски по делото.


 

                                                       ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

 

                       По делото са приети следните доказателства, имащи отношение за изясняване обстоятелствата по спора:                       Решение № 1632 за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници от 19.11.1998г., влязло в законна сила на 05.06.1999г. на ПК-Ивайловград, което възстановява правото на собственост на наследниците на А.И.К. в съществуващи, /възстановими/, стари реални граници на следните имоти: 3. Овощна градина от   3,860 дка, девета категория, в местността "ШЕСТТЕ ЕЛАКА„,   имот № 075006 по Картата на землището на гр. Ивайловград, при граници и съседи: № 075009 - пасище, мера на наследниците на П. А. Ш. и №  001010 - пасище, мера, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ .

                         Удостоверение  за  наследници     5,  издадено  на  04.01.2013г. от  Община Ивайловград, от което е видно, че ответниците са наследници на А. ***, ЕГН **********, починал на 09.12.1994г.

                                   Уведомление до заявителя на Поземлена комисия гр.Ивайловград № 461/ 28.04.1998г. за заявление вх.№ 1632 /13. 01.1992г.     С него наследниците на А.И.К. – заявител, се уведомяват, че на основание чл.18 д, ал.4 и чл.23 б, ал.1 от ППЗСПЗЗ е изготвен график за съвместно уточняване със собствениците, / заявителите/ на границите и местоположението на земеделските имоти с възстановено право на собственост в землище на Ивайловград.

ИЗВАДКА по КВС на заснет имот по график на 03.05.2006г. със заявител А.И.А., от която е видно, че заснетата площ е от 1,385дка, застроена площ от 20кв.м. в м.”Шестте елака”. Посочено е, че имотът попада върху ОКЕ 391-  изоставени трайни насаждения – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ – стопанисвани от Общината   с площ от 0.828 дка от 307.255дка;  -  ОКЕ 798 – полски път  на Община Ивайловград – общинска публична собственост – 0.176 дка от 4.581 дка;   -  ОКЕ 965 – дървопроизводителни територии  на МЗГ – Държавно лесничейство – държавно чостна собственост – 0.246 дка от 2572.593 дка;  -  ОКЕ 718 – пасище, мера – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ – стопанисвава от Общината  - 0.136дка от 0.438 дка. Извадката е подписана  от началника на ОС „ЗГ” – Ивайловград и гл. проектан - инж.Св.Симеонова.

Разрешително №123/08.02.2007г. на Държавно лесничейство - Ивайловград за поставяне на пчелни семейства в ДГФ на ДЛ – Ивайловград в землището на кв.”Лъджа” – 489 щ., на площ от 0.25 дка и да построи паянтова постройка за поставяне на пчелния инвентар с размери до 10кв.м.

СХЕМА-скица за поставяне на пчелин на ДЛ - Ивайловград в този участък.

Заявление, вх.№87-2/12.10.2011г. за строеж -стопанска постройка, находяща се в имот №000965 по КВС на кв.”Лъджа”, общ. Ивайвовград, подадено от ищеца  за  издаване на удостоверение за търпимост на строеж, находящ се в имот №000965.

 С Декларация № 105/ 04.05.2011г., с подпис  на А.И.А., нотариално  заверен от кмета на с.Свирачи, ищецът удостоверява, че строеж – стопанска постройка, е построен през 1985г.

 Удостоверение за търпимост № 43/ 24.10.2011г. на Гл.архитект на Община Ивайловград е издадено на ищеца във връзка с подадено от него заявление вх.№87-2/12.10.2011г. за строеж  - стопанска постройка, находяща се в имот №000965 по КВС на кв.”Лъджа”, общ. Ивайвовград.  Констатациите са, че  са налице  условията за приложение на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ, както следва:  Сградата е построена през 1985г. Запазва се частично. Строежът е с режим на търпимост, не подлежи на премахване и на забрана и ползването му може да бъде предмет на прехвърлителни сделки. Съобщение до ответника за  издаденото удостоверение за търпимост.

Молба до ОС "3" - Ивайловград за трасиране на имот № 075006 в землище Ивайловград, с вх.№ 140/03.08.2012г., по повод на което е изготвен Протокол от 09.10.2012г.  Видно от същия протокол на 09.10.2012г. е било извършено трасиране на имот № 075006 от фирма „Г.” ЕООД в присъствието на представител на ОС "3" - Ивайловград и на ответницата П.И.К..

                                   Жалба до Община Ивайловград, с вх.№ 94-00-502/ 12.03.2013г. и  Писмо Изх.№ ИГ -897-00-722/12.12.2013г. на ДНСК до кмета на Община Ивайловград за извършване на проверка по жалба  на наследниците на А.И.К., с вх. №ИГ-897-01-704 от 09.10.2013г. до РДНСК, по която жалба е извършена проверка от страна на Община Ивайловград, като и ново трасиране на имота в присъствието на ответницата С.К..  Писмо отговор на кмета на общината, Изх.№ 24-00-529/1/13.01.2014г., към което е приложен констативен протокол от извършена проверка от 08.0102014г. 

                                  Констативен протокол от 08.01.2014г. за извършена проверка на  процесния имот №075006 в м.”Шестта елака”. От неговото съдържание е видно, че част от масивна сграда, с размери в план  3.97/4.70м., височина  на стената до стрехата – 2.35м., с основи от бетон, стените – тухлени, покривът – дървен гредоред, покрит с керемиди, попада в процесния имот. Присъстващият при проверката ищец заявил, че притежава удостоверение за търпимост. Установило се, че в архива на общината съществува  удостоверение за търпимост с №43/24.10.2011г.  за строеж на стопанска постройка, находяща се  в имот №000965  по КВС на кв.Лъджа, гр.Ивайловград, ДГФ, който се запазвал частично. В преписката по издаване на УТ  била приложена Извадка от КВС  на заснет имот по график на 03.05.2006г., Разрешително №123/8.2.2007г. на ДЛ – Ивайловград за поставяне на пчелни семейства в ДГФ,  както и скица за устройване на пчелин,  описани по-горе в изложението. Проверяващите сочат, че не са намерени други документи освен горепосочените. В заключение в протокола е записано, че в общинската администрация няма данни за необходимите и изискуеми строителни книжа на горепосочените обекти, намиращи се в процесния имот №075006.  Издаденият въз основа на КП Констативен акт  заключава, че постройките в имот  №075006 са незаконни по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, т.к. са извършени без строителни книжа.                                   

По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №35, том II, рег. №459, дело №128 от 17.09.2014г., видно от който ишецът е собственик на част от следните недвижими имоти:  - 0.310 дка от имот №№ 001014  и 0.365дка от имот №001013, в землището на гр.Ивайловград, с  посочени граници и съседи. Към НА е приложена и скица а имота. Както посочи в обясненията си пред съда вещото лице имот № 001014 и имот №001013 са образувани от имот № 010010, пасище, мера, на Община Ивайловград. Имотите са закупени на 17.09.2014г. от ищеца.   Същевременно с нотариален акт № 81, том II, рег.501, дело № 135/ 2013г. по описа на Сл.Вп. при РС Ивайловград А.В.А. е дарил своята 1/4 ид.ч. от имот № 075006 на А.И.А. - на ищеца.

Скица на имот № Ф 01068/06.08.2013г., презаверена на 08.05.2013г., приложена към исковата молба на ищеца. В нея като собственици на имота са записани наследниците на А.И.К. с решение по чл.18 ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ от 19.11.1998г. и А.И.А., ЕГН **********, с нотариален акт за дарение № 81 от 22.07.201Зг., том II, рег.501, дело № 135, вписан в Сл.Вп. при Ивайловград - вх. рег.№ 500 от 22.07.2013г., акт № 81, том2, дело 135 от 2013г.  

Решение № 532/24.11.2014г., постановено по адм.д.№ 523/2014г. по описа на АС - Хасково отменя издадената на основание чл.225а ал.1 от ЗУТ, във връзка с Констативен акт от 12.02.2014г., Заповед № 401/03.07.2014г. на Кмета на Община Ивайловград, с която е наредено доброволно да се премахнат следните незаконни строежи по смисъла на чл.225, ал.2, т.2, а именно: строеж „Масивна сграда", с размери в план 3,97/4,70м., с височина на стената до стрехата - 2,35м., основи от бетон, стени - тухлени, покрив - дървен гредоред, покрит с керемиди като част от сградата попада в имот № 075006, собственост на наследници на И. К., а останалата част от сградата попада в имот № 0010010 - пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и строеж: „Беседка", с размери в план 2,56/4,26м. и височина на колоните - 2,48м., закрепени върху бетонов фундамент, с дървена покривна конструкция, покрита с керемиди, намираща се изцяло в имот №0010010-пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.

Съгласно нормата на чл.302 от ГПК гражданският съд е  обвързан от влязлото в сила решение на административния съд  относно това дали административният  акт е валиден и законосъобразен, но не и относно мотивите на решението, които настоящият състав не споделя.

От показанията на св. Г. Х. Г.ев се установява, че познава ищеца А.А. от много години, бил  в 7-8 клас, когато му  помагал, да оградят мястото. Било  някъде към 1985г. През този период няма спомен друг да е ползвал тази градина. Не е разбрал, не е чул за такива спорове, тука от 1-2 години слуша да има нещо. От построяването на оградата, от този момент, никой друг не владеел имота, всяка година многократно  присъствал там. Когато оградата се правила, нямало вила. Тогава  бил 15-16 годишен, това било 1985-1986г.

                               Свидетелката К. В. Т., съпруга на вуйчото на ищеца, твърди, че ответникът от 1985 г.  владее, процесния имот. От никого не се е притеснявал. Нито пък е споделял с най -близките. Не знае някой да го е притеснявал. Свидетелката заявява, че С., П. и А. не са  обработвали никога мястото, нито в съседство с този имот да са  обработвали. Не  ги е виждала.  Постоянно ходили в  тази местност „Шестте елака", мястото било хубаво за почивка, съботи и недели  ходили. Отговаря, че не може да каже кога точно е строена сградата, както и кога  ищецът е поставил пчелните кошери. За сградата свидетелката твърди, че от началото не  била в този вид, имало повече от 10 години от както била  в този вид, много повече от 10 години.

                                 Св. Х. Д. П.  е категоричен, че знае имота, намирал се в мест. "Шестте елака". От 1985 г. насам ищецът владеел имота,  заградил го и направил пчелин. Това било след 1985г., Сградата се построила  през 1985-1986г.. Твърди, че никой  нямал претенции по времето, когато ищецът владял този имот. Свидетелят не знаел, че имотът е на К.  до скоро, до преди няколко години. Преди това никой не го работил.  П. заявява, че през месеца по 2-3 пъти минавал оттам като пасял козите. Свидетелят твърди, че били близки семейства със сем. К.-С. и И., но никога не бил чувал някой да е поставял въпроса за земята. С. не я бил  виждал никога там,  нито пък била  казвала, че това е тяхно място. На въпроса дали е виждал през 2005-2006г. със съпруга й и децата й да е обработвала нещо, отговаря - никога.  Не знаел дали бащата на И. К. е имал там нива,  никога не било  ставало въпрос, че там ответниците имали нива.   Никога не бил  споменавал И.. Разбрал от 1-2 години за спора. Не знаел в коя нива се намира имотът, както и дали за тази сграда  ищецът има удостоверение за търпимост. Свидетелят твърди, че сградата е отдавна, както казал от 1985-1986 година, винаги е била на това място.

                              Свидетелят Т. И. Т.ов обяснява, че спорът е за нивата в м.„Шестте елака”. Тя била на неговия бивш приятел И. К., той бил починал вече. Тя, нивата била на бащата на И. К.. Те като наследници оставали двамата братя. Лично с И. К. като раздавали земята отишли на място. След възстановяването на земите през 1999г., той го завел там и искал, понеже свидетелят имал трактор, да орат нивата, за да си сее нещо. Ходили, гледали, показал му неговата нива къде е. Нямало никакви постройки, нямало никакви пчели тогава поставени от Н. - ищеца. След това ги бил поставил тези пчели. Имало засадени овощни дръвчета в нивата. И.  ги  купувал от пазара  и си ги сял там. Нямало никаква ограда, нищо абсолютно, тогава нивата била необработваема, след това И. К. започнал да я обработва. И.  му казал, че  от ПК- Ивайловград дошли да чукнат колчетата на местото. От горната страна оставало пасище, от другата страна, също пасище, в средата оставала нивата. Делял  ги един път.  Свидетелят твърди, че минавал и виждал, че няколко години  И. я работил, но колко години, не може да каже. След това в един момент Н.  сложил кошери и запознал да работи нивата. Направил си постройка. При разговор чул от И., че Н. се е съгласил по хубав път да си сменят, да си заменят нещо, за да стане работа, да не се стига до съдилища, но какво е станало по-нататък не знаел. И. починал и Н. се базирал на това, че няма кой да повдига нещата. Според свидетелят поне  три години сеел И.  там, работил нивата. Сеел картофи, зеленчуци, дръвчета. Цялата нива я работил.  Нивата не била оградена. Имало синори, така било  ограничено. Имало  разни къпини. Сега било заградено, имало пчелин, имало дръвчета засадени, а преди това не било заградено. След 1998-1999г., след възстановяването, сеели картофи, домати С. и мъжът й.  Ходил когато И. К.  обработвал нивата, поне 10 дръвчета имало засадени, но какъв плод, са не може да каже. Според показанията на свидетеля мястото след 2005-2006г. било  оградено от ищеца. Според него сградата на ищеца не  била построена преди  20 години. През 1998г. нямало нищо там - имало една гола поляна. След смъртта на И. К. чул, че има проблем, т.к дъщеря му Павлинка искала да  освободи нивата, ищецът  обаче казал, че няма да я освободи, защото била тяхна.  От И. К. знаел, че баща му има нотариален акт за нивата. Според свидетеля през годините никой не е оспорвал собствеността на И., като лично И. К. го завел там и му казал, че е   3,500 дка-4 дка,  и е тяхна нива, на баща му А..                         

                        Свидетелката З. Д.а А. обяснява, че знае къде се намира нивата, т.к. е ходила да сади дръвчета през  1998-1999г..  Нивата била около 4 дка. И. я сеел с овошки. Заявява, че не е видяла друго да е сято. Той казвал, че я работи, като за негова нива. Показал нотариален акт. Работил я може би 5-6 или 7 години. Твърди, че никой е нямал претенции към мястото. Нямало ограда, нито къща. Описва дръвчетата като сливи, ябълки, не помни всичките. След 1999г. ходили и изкопавали дръвчетата, като това продължило 5, 6 или 7 години  след 1999г.  След 2005-2006г. установили, че има оградено в имота. След като засяли овошките, ги окопавали около 5,6,7 години, след това  видяли, че част от имота някой го е оградил.

                        По делото е назначена СТЕ за установяване площта и границите на частта от имот № 075006,  находящ се  в землището на Ивайловград, заградена и владяна от ищеца, както и площта и границите, в които двата имота не се покриват, след което да се изготви скица, от която да е видно установеното по-горе.

                       По първа точка на СТЕ в.л. посочва, че заградената на място  и владяна от ищеца площ е 1611кв.м., като 1255кв.м. от тях се препокриват  с  имот  № 075006 по КВС Ивайловград.

                        По втора точка – Свободната част от имот №075006  е 2605 кв.м., като оградената от ищеца  площ не се препокривала с имот №075006, като тя включва  допълнително 205кв.м. и 151кв.м.  от други съседни имоти.

 

ПРАВНИ     ИЗВОДИ

                                        Съгласно  разпоребата на чл.153 от ГПК на доказване подлежат  спорните факти  от значение за решаване  на делото и връзките между тях, като чл.154, ал.1 от ГПК вменява задължение на всяка от страните по делото да установи фактите, на които основава  своите искания и възражения. Тези правни постулати намират широка и логична аргументация в правната доктрина.  Съгласно гражданско процесуално право, доказването или недоказването  на фактите  предопределя правните изводи на съда. Доказаният факт  е за съда осъществен факт и обратно - недоказаният се счита за неосъществил се факт. Както е известно съществува  няколко вида доказване  съобразно  неговата цел и предмет. Пълно е доказването, което цели да създаде сигурно убеждение у съда  в истинността или неистинността на съответното фактическо твърдение. Такова законът изисква относно всички фактически твърдения, които обуславят спорното право, а непълно  е това, което цели да създаде съмнение у съда  в истинността или неистинността на съответното фактическо твърдение. Такова доказване законът допуска само относно фактически твърдения, от които не зависи изводът за спорното право.   Главно е  доказването на страната, която носи  доказателствената тежест, т.е. задължението да  докаже твърдяните  факти, доколкото тя претендира правото, което те установяват. Насрещно е доказването на противната страна, с което тя цели да обезсили главното доказване. Ищецът, претендиращ спорното право, следва да проведе главно доказване  относно факта, който го поражда. Обратното  важи за ответика.  За да постигне своята цел, главното доказване следва да бъде  винаги пълно, в противен случй  съдът не може да приеме, че фактът, предмет на главното  доказване, се е осъществил. Но това не важи за  насрещното доказване, то  може да бъде непълно, т.к. непълното насрещно доказване разрушава сигурността, че претендираният факт се е осъществил, и по този начин осуетява пълното му доказване. Логично от гореизложеното следва, че главното, пълно доказване трябва да бъде пряко, доколкото непрякото  не създава у съда категорична увереност, че твърдяният факт се е осъществил. Неговата цел е да удостовери, че са  установени факти, които създават само предположение, че  главният твърдян факт се е осъществил.

     При предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи и докаже правото си на собственост върху процесния имот и основанието за придобИ.ето му. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване като опровергае твърденията на ищеца. Предявявайки иск  с правно основание чл.79 ал.1 от ЗС, ищецът  оспорва правото на собственост на ответниците като претендира придобИ.е право на собственост по първичен, оригинерен начин.  Съгласно нормата на чл.79 ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот, при упражняване на недобросъвестно владение, /т.н. завладяване/, какъвто е настоящият случай, се придобива  при непрекъснато владение в продължание на 10 години, като то следва да е несъмнено и явно – осъществено по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя и да е противопоставено на собствениците, т.е. да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като то недвусмислено е достигнало до собствениците.

                                 Следователно  ищецът, следвайки правните постулати, доколкото тежестта на доказване е отредена нему,  следваше да докаже в настоящото производство по реда на главното,  пълно и пряко доказване, т.е. по начин, който не буди ни най-малко съмнение  и  създава у съда  сигурно убеждение в истинността на твърдяното от него относно всички фактически твърдения, които обуславят спорното право, а именно:  че е владял процесния имот  непрекъснато повече от 10 години и че го е владял за себе си явно и несъмнено. Същевременно ответната страна следваше  да проведе  насрещно доказване, което да постави под съмнение, че претендираният факт се е осъществил, и по този начин да осуети пълното му доказване.

                       След  анализ на приложените по делото доказателства, съдът установи, че ищецът не успя да докаже  по категоричен начин, че е владял процесния имот в продължение на  изискуемия от закона 10 годишен срок – първата предпоставка за осъществено придобивно основание на чл.79ал.1 от ЗС.

                       Съображенията са следните:  Всички, водени от ищеца свидетели,  твърдяха: че той е завладял процесния имот, начиная от 1985г., ограждайки го;  че е издигнал стопанската постройка     през 1985-86г., като заявяват, че тя винаги била там;  това място той го  ползвал непрекъснато от тогава до  този момент;  както и че ищецът нямал и никога не е имал  друг имот, включително и  в същата м. „Шестта елака”; не знаели и не били чували този имот да е възстановен на ответниците, както и никога не ги били виждали в съседство с процесния имот; от 1-2 години разбрали за споровете с ответниците.

                      Тези им твърдения са  в непреодолимо противоречие с приложените по делото писмени документи:          ИЗВАДКА по КВС на заснет имот по график на 03.05.2006г. със заявител А.И.А., от която е видно, че заснетата площ е от 1,385дка, застроена площ от 20кв.м. в м. ”Шестте елака”. Посочено е, че имотът попада върху ОКЕ 391-  изоставени трайни насаждения – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ – стопанисвани от Общината   с площ от 0.828 дка от 307.255дка -  ОКЕ 798 – полски път  на Община Ивайловград – общинска публична собственост – 0.176 дка от 4.581 дка -  ОКЕ 965 – дървопроизводителни територии  на МЗГ – Държавно лесничейство – държавно чостна собственост – 0.246 дка от 2572.593 дка -  ОКЕ 718 – пасище, мера – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ – стопанисвава от Общината  - 0.136дка от 0.438 дка.        Разрешително №123/08.02.2007г. на Държавно лесничейство - Ивайловград за поставяне на пчелни семейства в ДГФ на ДЛ – Ивайловград в землището на кв.”Лъджа” – 489 щ., на площ от 0.25 дка и да построи паянтова постройка за поставяне на пчелния инвентар с размери до 10кв.м.  СХЕМА-скица за поставяне на пчелин на ДЛ - Ивайловград в този участък.       Декларация № 105/ 04.05.2011г.,  заверена от кмета на с.Свирачи-ищецът А.И.А.  заявява, че строеж – стопанска постройка, е построен през 1985г. без да посочи  имота, в който се намира строежът.  Заявление, вх.№87-2/12.10.2011г. за строеж  - стопанска постройка, находяща се в имот №000965 по КВС на кв. Лъджа, общ. Ивайвовград.  подадено от ищеца  за  издаване на удостоверение за търпимост на строеж, находящ се в имот №000965.                Удостоверение за търпимост № 43/ 24.10.2011г. на Гл.архитект на Община Ивайловград е издадено на ищеца във връзка с подадено от него заявление вх.№87-2/12.10.2011г. за строеж  - стопанска постройка, находяща се в имот №000965 по КВС на кв. Лъджа, общ. Ивайвовград.  Констатациите са, че  са налице  условията за приложение на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ, както следва:  Сградата е построена през 1985г. Запазва се частично. Строежът е с режим на търпимост, не подлежи на премахване и на забрана и ползването му може да бъде предмет на прехвърлителни сделки.   Констативен протокол от 08.01.2014г. за извършена проверка на  процесния имот №075006 в м. ”Шестта елака”, описвайки по-горе обсъдените документи, установява, че ищецът няма удостоверение за търпимост  на постройките в процесния имот, а такова му е издададено за друга стопанска постройка, находяща се в имот №000965  по КВС на кв.Лъджа, гр.Ивайловград, ДГФ, а именно -  Удостоверение за търпимост, №43/24.10.2011г.  за строеж на стопанска постройа, находяща се  в имот №000965  по КВС на кв.Лъджа, гр.Ивайловград, ДГФ, който се запазвал частично. В заключение в протокола е записано, че в общинската администрация няма данни за необходимите и изискуеми строителни книжа на горепосочените обекти, намиращи се в процесния имот №075006.    Констативен акт, издаден въз основа на КП заключава, че постройките в имот  №075006 са незаконни по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, т.к. са извършени без строителни книжа. 

                                  Посочените писмени доказателства, съдът кредитира изцяло. Те са официални документи, които удостоверяват по категоричен начин, че въпросната „стопанска постройка”, за която е издадено Удостоверение за търпимост, се намира в друг недвижим имот, находящ се в същата местност „Шестте елака”, недалеч от процесния, което е отразено и в Комбинираната скица, изготвена от вещото лице към заключението на СТЕ.  Именно тази сграда ищецът  е имал предвид в Заявлението  и Декларацията си, като сочи че е построена през 1985г., макар че в последната не  е посочено местонахождението на имота.

                                  Буди недоумение, предизвикващо съмнение, категоричното отричане от водените от ищеца свидетели, за наличие на друг имот или на друга постройка, който той е ползвал или ползва,  както и незнанието  им, че той има спорове с ответниците за процесната нива, с оглед  демонстрираните  и от тримата свидетели много близки отношения с ищеца.

                            Това съмнение  се подкрепя и от показанията на св. Т.ов и А., които  твърдят, че И. К. е работил целия имот след възстановяването му от ПК и при посещенията им на процесния имот 5, 6, 7 години след възстановяването му през 1999г.,  те не са  установили част от него да е бил ограден, или да е построена  сграда и поставени пчелни кошери  в него. След 2005г. - 2006г. са  видяли, че ищецът е оградил част от имота, след което е поставил кошери и изградил постройки.

                           При установени в процеса на съдебното следствие  противоречиви показания относно обстоятелства, изясняващи предмета на спора от водените от страните свидетели, съдът следва да ги прецени  с оглед на всички други данни по делото.

                         С оглед гореизложеното съдът  приема, че ищецът не   успя да установи  наличие на  задължителната предпоставка на осъществена придобивна давност по отношение на спорния имот, като не доказа  по реда на главното, пълно и пряко доказване наличие на несъмнено, явно и непрекъснато манифестиране на владение за себе си в продължение на 10 години, т.е. в срока на оригинерното придобИ.е  правото на собственост при недобросъвестно владение. Следователно трябва да се приеме, че не е осъществена хипотезата на чл.79 ал.1 от ЗС, поради което съдът следва да отхвърли иска  на  ищеца за признаване за установено, по отношение на ответниците С.Н.К., с ЕГН **********, А.И.К., с ЕГН **********, П.И.К., с ЕГН **********, Л.А.Г., с ЕГН **********, Р.А.Й., с ЕГН ********** и А.В.А., с ЕГН **********, че ищецът е собственик по давностно владение на имот с площ 1255 кв.м., с начин на трайно ползване - овощна градина, изцяло попадащ в имот №075006, находящ се в зем. на гр. Ивайловград, м. „Шестте елака”,  по КВС, с ЕКНМ 32024, заемащ западната част на имота при граници: запад - имот 001014, собственост на А.И.А.; север и юг - имот 001015 - мера и дерета, собственост на Община Ивайловград; изток - част от имот 075006 по линията Г, 15 , 16, Д, съгласно Комбинирана скица, изготвена от вещото лице по назначената Съдебно - техническата експертиза, която Комбинирана скица  е неразделна част от решението,  като неоснователен

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът  следва да бъде осъден да заплати  на ответниците направените от тях съдебно-деловодни разноски,  както следва:   на С.Н.К. – 400лв., на П.И.К. и А.И.К. в размер от 500лв., представляващи възнаграждения за процесуално представителство.

                                   Мотивиран от  горното съдът       

Р   Е  Ш  И:

                     ОТХВЪРЛЯ иска на А.И.А., ЕГН ********** за признаване за установено   по отношение на ответниците С.Н.К., с ЕГН **********, А.И.К., с ЕГН **********, П.И.К., с ЕГН **********, Л.А.Г., с ЕГН **********, Р.А.Й., с ЕГН ********** и А.В.А., с ЕГН **********, че ищецът е собственик по давностно владение на имот с площ 1255 кв.м, с начин на трайно ползване - овощна градина, изцяло попадащ в имот №075006, находящ се в землището на гр.Ивайловград, м.„Шестте елака” по КВС, с ЕКНМ 32024, заемащ западната част на имота при граници: запад - имот 001014, собственост на А.И.А.; север и юг - имот 001015 - мера и дерета, собственост на Община Ивайловград; изток - част от имот 075006 по линията Г, 15 , 16, Д, съгласно Комбинирана скица, изготвена от вещото лице по назначената Съдебно - техническата експертиза, която Комбинирана скица  е неразделна част от решението,  като неоснователен

                               ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********  да заплати на С.Н.К., с ЕГН ********** направените от нея  деловодни  разноски в размер на 400 лева.  

                              ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********  да заплати на А.И.К., с ЕГН **********   и П.И.К., с ЕГН ********** направените от тях  деловодни  разноски в размер на 500 лева. 

                                Решението подлежи на обжалване пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                     

                                                                                       Районен съдия: