Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 11.07.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 46/2014 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищецът Д.Л.Д. *** твърди, че със съпругата му харесали две къщи в с. Долно Луково и ответника, който им бил препоръчан от техен познат като човек, който се занимава с посредничество и продажба на недвижими имоти, им предложил да уреди формалностите по закупуването. Тъй като и други негови познати били ползвали услугите на ответника и били закупили имоти, ищецът му се доверил и без да са сключили писмен договор му давал пари за да уреди закупуването на имотите. На 12.05.2009 г. превел по сметката на ответника в ОББ – София сумата 7500 лева с цел авансово плащане за закупуване на имоти в с. Долно Луково. Впоследствие на няколко пъти ищецът давал на ръка на ответника – веднъж сумата 2000 лева и на два пъти по 1500 лева. За тези плащания ищецът не пазил разписките, но имало свидетели, пред които те били извършени. Изминало година след като ищецът предал на ответника парите, но последният не предприемал действия във връзка със закупуване на имотите, като изтъквал различни причини за това. Ищецът многократно искал от В. да върне парите, но той не ги връщал, като изтъквал някакви свои моментни затруднения и го молил да изчака. Това се проточило с години.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 12500 лева, с които ответникът неоснователно се е обогатил, както и лихвата върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба пред съда – 28.04.2014 г.. Претендира разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Б. ***, подържа иска.

Ответникът А.И.В. ***, чрез пълномощника си адв. Д. ***, в установения срок извършва отговор на исковата молба.

Признава частично иска до сумата от 7500 лева, а в останалата част от 5000 лева намира иска за неоснователен, поради което моли в тази част да бъде отхвърлен, като претендира разноски.

Ответникът твърди, че с ищеца били сключили устен договор за поръчка, по силата на който поел задължение да уреди закупуването от ищеца на две къщи в с. Долно Луково. Открил собствениците, които поискали преди сключване на нотариалния акт за продажба да получат половината от продажната цена. Ответникът информирал за това ищеца, който му превел сумата 7500 лева по банков път. Ответникът изтеглил сумата, но не я заплатил на продавачите, тъй като те не могли да се снабдят с нужните за продажбата документи. Ето защо ответникът признавал иска до сумата 7500 лева. Ответникът отрича да е получавал на ръка други суми от ищеца освен призната сума от 7500 лева.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Д. ***, подържа отговора. Признава, че ответникът получил от ищеца на ръка и сума в размер на 200-300 лева, които били използвани за разноски за снабдяване с различни документи.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Видно от Справка за лице на Служба по вписванията – Ивайловград, ответникът е осъществил множество сделки с недвижими имоти в района на община Ивайловград, което сочи на дейност извършвана по занятие.

Не е спорно между страните, че през 2009 г. между тях възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът поел задължение да уреди и подготви всички необходими условия, за да може ищецът да закупи две стари къщи с дворовете им в с. Долно Луково, община Ивайловград. В този смисъл са и показанията на свидетелите Д. и С.. За да се осъществят сделките със собствениците на къщите, ответникът поискал от ищеца сумата от 7500 лева за авансово заплащане на собствениците на имотите, която последният му превел по банков път на 12.05.2009 г., видно и от извлечение по сметка на ищеца.

Не е спорно между страните и че ответникът не изпълнил поетото задължение, като макар и да изтеглил парите, не ги предал на продавачите и не уредил закупуването на имотите, поради което договорът бил прекратен фактически по взаимно съгласие.

Не е спорно и че ответникът не е върнал на ищеца получената по банков път сума от 7500 лева.

По делото спорно е дали ищецът е предал на ответника по установеното облигационно отношение между страните, освен безспорната сума от 7500 лева и веднъж 2000 лева и на два пъти по 1500 лева или общо още 5000 лева.

Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК не се допускат свидетелски показания за установяване на договори на стойност над 5000 лева.

Установяването на един неформален договор на стойност над 5000 лева може да се извърши и с признанието на ответника, при което изпълнението му може да се доказва със свидетелски показания /Решение № 2279/30.09.1964 г. по гр. д. № 1286/64 на I г. о. на ВС, Решение № 13/15.01.1970 г. по гр. д. № 2028/69 г. на I г. о. на ВС/.

Съгласно установената актуална съдебна практика /Решение № 524/28.12.2011 г. по гр.д. № 167/2011 г. на ВКС, IV гражданско отделение/ ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК “не е приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености; ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните; при изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му”.

Конкретният случай не попада в хипотезите разрешени с горните решения на ВС и ВКС, доколкото макар да не се спори за съществуването на договорно правоотношение между страните, се спори за стойността му. А стойността на договорите е техен съществен елемент, установяването на който следва да се съобрази с правилата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Обратното би означавало да се допусне заобикаляне на закона, като при проява на добросъвестност от страна на ответника и частично признаване на иска или при частично доказаване със писмени доказателства се допуснат свидетелски показания за доказване на договори, чиято стойност е над 5000 лева.

В конкретният случай спорно е и дали стойността на няколко плащания по договор, имащ за предмет посредничество при закупуване на определени недвижими имоти, могат да се приемат като една престация, като единна обща стойност на договора или отделните плащания следва да се разглеждат като самостоятелни и независими една от друга престации, така, че ако всяка от тях е до 5000 лева доказването им да е допустимо със свидетелски показания.

Настоящия състав след анализ конкретните правоотношения между страните и на съдебната практика, намира, че в изследваната хипотеза правоотношението между страните сочат на единност и неделимост, поради което стойността на договора следва да се прецени като обща стойност на твърдените престации, а именно в размер на 12500 лева.

Ето защо е недопустимо установяването на част от плащанията по договора да се извършва със свидетелски показания, включително и когато друга част е установена с писмен документ, който обаче не установява цялата стойност на договора.

Поради гореизложеното съдът не следва да обсъжда неправилно събраните показания на свидетелите Д. и С. относно предадени на ръка пари от ищеца на ответника, в частта която не се признава от ответника.

Независимо от горното, ако все пак показанията биха били допустими, от тях не би се установил несъмнено размерът на претендираните като дадени на ръка пари, тъй като свидетелите на е са ги броили, а преразказват твърдения на ищеца, а в конкретният случай, определянето на размера по преценка на съда би бил невъзможен.

От показанията на свидетеля С. се установява, че през лятото на 2010 г., заедно със ищеца и съпругата му дошли до гр. Ивайловград, където се срещнали с ответника в местен ресторант. Там ищецът предал на ответника пари. Както бе посочено, ответникът, чрез пълномощника си адв. Д. ***, признава, че при тази ответникът получил от ищеца на ръка 200-300 лева, които били използвани за разноски за снабдяване с различни документи. След срещата свидетелят, ищецът и съпругата му отишли до с. Долно Луково, където ищецът показал на свидетеля къщите, които имал намерение да закупи, заедно със земя и които къщи преди това бил показвал на свидетеля на снимки. Ищецът говорил за имотите, така сякаш вече са негови. Свидетелят останал с впечатление, че ищецът имал пълно доверие в ответника.

Приетото по делото Фирмено досие на “ГЛ – Долно Луково”, доколкото касае дружество, а не ответника, при това дружество регистрирано през 2011 г. – 24.11.2011 г., а правоотношението между страните, породило спора се е развило в периода 2009-2010 г., е относимо единствено към твърдението на ищеца, че връзката му с ответника възникнала чрез общия им познат Х. А., който впоследствие станал съдружник на ответника. Действително от Фирмено досие на “ГЛ – Долно Луково” се установява, че съдружници в него са ответника и Х. А..

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите в допустимата им част, доколкото същите са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират с писмените доказателства и признатите по делото факти.

Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо с оглед на отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Видно от установените по делото факти между страните било налице правоотношение с елементи на договори за поръчка, посредничество, което било прекратено поради неизпълнение от страна на ответника. Във връзка с това правоотношение ответникът получил от ищеца парични суми – веднъж 7500 лева и веднъж 300 лева.

С прекратяване на правоотношението между страните, преди възникване на желаните от тях правни последици, е отпаднало основанието, на което ответникът е получил от ищеца сумите общо в размер на 7800 лева. Ето защо и съгласно нормата на чл. 55 ЗЗД ответникът дължи връщането на тази сума на ищеца.

Поради гореизложеното, съдът намира иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за частично доказан по основание и размер, поради което следва да се уважи до сумата 7800 лева, като се осъди А.И.В. *** да заплати тази сума на Д.Л.Д., с които ответникът се е обогатил, като ги е получил на отпаднало с обратна сила основание.

В останалата част, над уважения размер от 7800 лева до претендираните 12500 лева, иска, като недоказан, следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед уважаването на главния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответникът, който с предявяването на иска е поставен в забава, следва да се осъди да заплати на ищеца и законната лихва върху сумата от 7800.00 лева, от завеждане на исковата молба – 28.04.2014 г. до окончателното й изплащане.

Поради изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски за държавни такси и възнаграждение за адвокат, съразмерно на уважената част от иска срещу ответника, а именно съответно в размер на 312.00 лева и 624.00 лева или общо в размер на 936.00 лева, като ответникът А.И.В. *** бъде осъден да му ги заплати.

Не следва да се уважава искането пълномощника на ищеца за заплащане на разноски за гориво за явяване на адвокат и свидетели в размер на 300 лева, тъй като не са представени доказателства за използваното моторно превозно средство и разходната му норма. Освен това е представен касов бон само за сумата 150.02 лева, поради което и за разлика до претендираните 300 лева, не са представени доказателства.

Поради изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски за възнаграждение за адвокат, съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно в размер на 112.80 лева, като ищецът Д.Л.Д. *** бъде осъден да му ги заплати.

Предвид гореизложените мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА А.И.В. *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Л.Д. ***00.00 /седем хиляди и осемстотин/ лева, с които ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на завеждане на иска – 28.04.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 7800 лева до претендираните 12500 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА А.И.В. *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Л.Д. *** сумата 936.00 /деветстотин тридесет и шест/ лева, сторени разноски по делото за държавна такса за образуване на дело и за възнаграждение за адвокат, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за присъждане на разноски над уважения размер до претендираните 1800 лева.

ОСЪЖДА Д.Л.Д. *** ДА ЗАПЛАТИ на А.И.В. *** сумата 112.80 /сто и дванадесет лева и осемдесет стотинки/ лева, сторени разноски по делото за възнаграждение за адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страната.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: