Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 05.11.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 23/2014 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищците Й.Г.Д. и Е.Г.Ц. твърдят, че по силата на Решение № 3995/30.09.1994 г. на Поземлена комисия – Ивайловград на наследниците на общия наследодател на страните М. Д. А. е възстановен имот – нива от 21.009 дка. в землището на с. Черни рид, местността “Кобилинска пътека”, съставляваща имот № 064027, при граници и съседи: имот № 064026, имот № 000070, землищна граница, имот № 000074. Към момента на възстановяване на имота 1/2 идеална част от него били собствени на ищците и тяхната майка Х. Н. Н., която е починала, а останалата 1/2 идеална част била на ответника Д. М.ов Д.. Ответникът бил емигрирал в САЩ през петдесетте години на миналия век. През 1993 г. той посетил България, като при гостуването си заявил пред роднини, че не желае нищо от имотите на родителите си и ще ги остави на наследниците на брат си. В изпълнение на това извършил отказ от наследството останало от родителите му М. Д. А. и Е. М. А., бивши жители на с. Ново село, общ. Свиленград. Същият отказ бил вписан в специалния регистър на Районен съд – Свиленград. Към този момент в Поземлената комисия била заявена за възстановяване и земеделската земя посочена по-горе и ответникът имал съзнанието, че се отказва и от земеделските земи. След заминаването си за САЩ през 1993 г. ответникът не е пребивавал повече в България, не се е интересувал от наследствения си дял от земеделска земя и друго имущество. Не е поддържал връзка с родственици.

Ищците твърдят, че от възстановяването на имота до сега, те и майка им, а след смъртта й през 2012 година, само те са владели целия имот, включително и дела на ответника, като собствен. Владението на имота продължило повече от 10 години - над 19 години, считано от възстановяването му през 1994 година. Владението било непрекъснато явно, спокойно, несъмнено, без оспорване, поради което ищците били придобили собствеността и върху дела на ответника.

По силата на Нотариален акт № 41, том ІІІ, регистрационен № 842, дело № 253/14.12.2013 г., вписан в Служба по вписване при РС - Ивайловград, чрез дарение ищеца Д. прехвърлил собствеността на 1/4 идеална част от процесния имот на „Б.” ООД. На същото дружество ищцата Е.Г.Ц. била прехвърлила с Нотариален акт № 42, том ІІІ, регистрационен № 843, дело № 254/14.12.2013 г., вписан в Служба по вписване при РС - Ивайловград, чрез покупко – продажба, 1/4 идеална част от процесния имот. В резултат на това 1/2 идеална част била придобита от „Б.” ООД. На другата 1/2 идеална част собственици били ищците по силата на давностно владение.

Молят съда да признае за установено по отношение на Д.М.Д., че ищците са собственици по давностно владение на 1/2 идеална част от нива от 21.009 дка. в землището на с. Черни рид, местността “Кобилинска пътека”, съставляваща имот № 064027, при граници и съседи: имот № 064026, имот № 000070, землищна граница, имот № 000074. Претендират за разноски по делото.

Иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ответникът Д. М.ов Д., чрез особения си представител адв. К., доколкото местонахождението му не бе установено, в срок извършва отговор на исковата молба. Не оспорва допустимостта на иска, но счита същият за неоснователен.

Искът бил неоснователен тъй като обстоятелствата, върху които се основава не подкрепят заявената в него претенция и не са се осъществили правно и фактически по начина изложен от ищците, а именно: Удостоверението за отказ от наследство посочен в исковата молба не било приложимо в случая, тъй като било вписано с определение през 1993 година, преди възстановяване на право на собственост с Решение на поземлената комисия от 1994 г.. Ето защо възстановеният имот съставлявал новооткрито наследство съгласно чл. 91а от Закона за наследството. Излага съображения, че дори да са изтекли 10 години от възстановяване на имота, ищците не са владели имота само за себе си и не са манифистирали това си намерение пред останалите съсобственици, поради което ответникът не бил изгубил идеалните части от правото си на собственост, само поради това, че не го е упражнявал. Излага съображения, че ищците били владелци само на собствените си идеални части и държатели на идеалните части на ответника.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Видно от Решение № 3995/30.09.1994 г. на Поземлена комисия – Ивайловград и Скица № Ф00219/27.12.2013 г. на наследниците на М. Д. А., по искане на Х. Н. Н., е възстановено правото на собственост върху два земеделски имота, единия от които процесната нива, съставляваща имот № 064027 в землището на с. Черни рид, местността “Кобилинска пътека”, с площ по скицата от 21.008 дка., при граници и съседи по скицата: имот № 064026, имот № 000070, землищна граница, имот № 000074.

Наследниците на М. Д. А., съгласно Удостоверение за наследници № на Община Свиленград 631/17.09.2013 г., починал на 15.01.1975 г., са: 1. съпругата му Еленка Димитрова А.а, починала през 1988 г. и наследена от синовете им Г. М.Д. и Д.М.Д.; 2. синът му Г. М.Д., починал през 1991 г. /видно и от удостоверение за неговите наследници/, наследен от децата си – ищците Ц. и Д. и съпругата си Х. Н. Н., починала през 2012 г., наследена от децата си – ищците Ц. и Д. /видно и от удостоверение за нейните наследници/; 3. синът му – ответника Д.М.Д..

В удостоверението за наследници № 631/17.09.2013 г. наследотателят на страните е посочен с фамилно име А., но от декларация за идентичност на имена, извършена от ищеца Д. и обстоятелството, че заявлението за възстановяване на собствеността е извършена от наследник на А. /А./, се установява идентичността на М. Д. А. и М. Д. А..

От Нотариален акт № 41, том ІІІ, регистрационен № 842, дело № 253/14.12.2013 г. и Нотариален акт № 42, том ІІІ, регистрационен № 843, дело № 254/14.12.2013 г., вписани в Служба по вписване при РС - Ивайловград, се установява, че ищците са прехвърлили собствеността на общо 1/2 идеална част от процесния имот на „Б.” ООД.

От Удостоверение № 30/05.10.1994 г. издадено от Районен съд – Свиленград се установява, че на 05.10.1993 г. в специалния регистър при съда е вписан отказа на Д.М.Д. от Чикаго, САЩ от наследството на родителите му М. Д. А. и Е. М. А.,***, Свиленград.

От показанията на свидетеля Н. Д., син на ищеца Д., се установява, че знае, за чичото на баща си Д.Д., който бил емигрирал в САЩ. Не го помни да го е виждал, защото бил на 3 години, когато ответника дошъл в България през 1993 г.. През 2012 г. свидетелят бил на бригада в САЩ и се опитал да се свърже с ответника, но на телефона, който той оставил на роднините си при посещението през 1993 г., отговаряли други лица, на които ответника бил неизвестен. Свидетелят сочи, че знае, за съществуването на имотите в с. Черни рид. Около 1998-1999 г., когато бил на около 9 години със семейството си и баба му били в с. Черни рид, като баща му правил опит да продаде имотите или да ги отдаде под наем на някакви хора, но не успял. Отношението на баба му, баща му и леля му към имотите било като към тяхна изключителна собственост. Знае, че една част от нивата била продадена.

От показанията на свидетеля И. Б. И. се установява, че от 5-6 години той и съдружникът му Д. Б. ползват земите в землището на с. Черни рид, като издирват собствениците за да уредят отношенията по това ползване. Първоначално не могли да намерят собственика на процесния имот и около 2 години го ползвали без изрично съгласие. След издирване установили, че един от наследници бил ищецът Д., като успели да се свържат с него и да постигнат устен договор за наем на имотите по Решение № 3995/30.09.1994 г. на Поземлена комисия – Ивайловград. Свидетелят И. и синът му ползвали процесната нива, а Д. Б. ползва другата нива. Ищецът Д. се представил на свидетеля като един от наследниците, един от съсобствениците и по никакъв начин не демонстрирал, че владее имота срещу някой от другите наследници и съсобственици. Този въпрос и не интересувал свидетеля, тъй като за него било достатъчно да постигне съгласие с един от съсобствениците. Преди свидетеля да започне да ползва имота местни жители от време на време го ползвали, както и другите имоти в землището на селото, тъй като те били практически изоставени от собствениците си и пустеещи.

От показанията на свидетеля Н.И. се установява, че е бил кмет на с. Черни рид в периода 1986-1995 г., като е участвал в земеразделянето през 1992-1994 г.. Същият си спомня, че по заяление на жена с име Х. или Х. били отредени два имота от по 20 и повече декара за наследниците на М. А.. Около 2000 г. свидетелят се занимавал с животновъство и при него дошла тази Х., която му се представила като една от наследниците – снаха на М. А. и предложила да му предостави под наем двата имота. Свидетелят се съгласил, като ползвал и двата имота до 2005 г. – единия за прокар на животните, а другият – процесният за добив на сено. Процесният имот от около 4-5 години се ползвал - половината от свидетеля И. Б., а другата половина като кариера за гнайс. Преди И. Б. 4-5 години имота бил пустещ. Същото било и след ликвидирането на ТКЗС.

От Писмо изх. № СБ-03-339/15.10.2014 г. на Общинска служба по земеделие – Ивайловград, се установява, че за процесния имот няма представени договори за наем или аренда. Същият бил регистриран в Интегрираната система за администриране и контрол на Държавен фонд земеделие за получаване на субсидии през 2013 г. от Петър И. И., а през 2014 г. от Петър И. И. и И. Б. И..

Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността /ЗС/, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

Владението е добросъвестно ако владелецът го е придобил възмездно на правно основание макар и от несобственик, но без да знае това. В конкретният случай такива факти не се твърдят, не се и установяват.

Следователно за да се установи основателността на претенцията, следва да се установи, че в продължение на повече от 10 години ищците непрекъснато, явно и необезпокоявано са владели процесните 1/2 идеални части от имота.

По делото такова владение не се установи.

И двамата свидетели, които през различни периода /2000 г. – 2005 г. и 2009-10 г. – 2014 г./ са ползвали имота, с и без договор, са категорични, че са възприемали майката на ищците Х. Н. /свидетелят И./ и ищеца Д. /свидетелят И./, като едни от наследниците на М. А., съответно като едни от съсобствениците на процесния имот. Пред двамата свидетели, както и пред което и да е трето лице, извън семейството, нито ищецът Д., нито майка му са демонстрирали по някъв начин, намерение да своят имота срещу ответника Д.Д., тоест не са демонстрирали, че се възприемат като единствени собственици на този имот. Ищцата Ц. пък е напълно неизвестна на свидетелите, следователно и няма как тя да е упражнявала явно владение върху имота. Едва със завеждане на настоящата искова молба ищците са демонстрирали намерение да владеят имота за себе си. Това, че вътре в семейството ищците и майка им са възприемали имота като свой е без правно значение, доколкото владението следва да е открито, тоест да стане достояние на трети лица, така че да може да се възприеме и от сънаследника, срещу когото се владее.

Предвид така установеното, отдаването под наем или аренда на имота представлява действие по управление на съсобствената вещ, а не такова сочещо на своенето й.

Доколкото ищците претендират, че са придобили имота по давностно владение и в рамките на това основание съдът следва да се произнесе, без правно значение са съжденията им относно извършения от ответника отказ от наследство на 05.10.1993 г. и дали извършвайки го е съзнавал, че се отказва и от неоткритото към този момент наследство.

За пълнота обаче съдът посочва следното:

Неоснователни са доводите на ищците, че ответникът е съзнавал, че се отказва и от земеделските земи /което не бе и доказано/, доколкото отказ от наследство преди открИ.ето му е нищожен, тъй като представлява разпореждане с неоткрито наследство /чл. 26, ал. 1, вр. чл. 44 ЗЗД/ /Решение № 542 от 21.11.1988 г., I г. о. ВС и др./.

2. Без правно значение за спора е извършеният на 05.10.1993 г. от ответника отказ от наследството на родителите си М. Д. А. и Е. М. А., тъй като към тази дата собствеността върху процесният имот не е била възстановена на наследниците на М. Д. А. /А./. Същият се явява "новооткрито" през 1994 г. наследство, по отношение на което този отказ няма действие. Това е така, защото съгласно чл. 91а ЗН, отказът от наследство, извършен след одържавяване или включване в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от ЗН. За разлика от други реституционни закони /например ЗВСОНИ/, по които собствеността се възстановява по силата на самия закон от датата на влизането му сила и от този момент възникват наследствените права по отношение на "новооткритото" наследството, то по ЗСПЗЗ собствеността се възстановява чрез конститутивно решение на съответната Общинска служба по земеделие /по-рано с наименования "Поземлена комисия"/. Именно датата на влизане на решението в сила е момента, в който се възстановява собствеността върху съответните земеделски земи, които се индивидуализират с местоположение, граници, площ, и от този момент собствеността върху тях възниква в имуществото на правоимащите наследници на "новооткритото" наследство. В този смисъл е и константната съдебна практика /Решение № 414/2004 г. на ВКС, I г. о.; Решение № 494/2003 г. на ВКС, I г. о. и др. във връзка с Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по Гр. д. № 11/1997 г., ОСГК/.

Поради гореизложеното, съдът намира иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за недоказан и неоснователен, поради което следва да се отхвърли.

Поради тези мотиви, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Й.Г.Д. с ЕГН: ********** от гр. Варна и Е.Г.Ц. с ЕГН: ********** от гр. Плевен, за установяване по отношение на Д.М.Д., роден на *** г., гражданин на САЩ, че ищците са собственици по давностно владение на наследствената му 1/2 идеална част от нива с площ 21.009 дка. в землището на с. Черни рид, местността “Кобилинска пътека”, съставляваща имот № 064027, при граници и съседи: имот № 064026, имот № 000070, землищна граница, имот № 000074.

След влизане в сила на решението, същото ДА СЕ ВПИШЕ в Служба вписвания при РС – Ивайловград, по искане на една от страните.

Решението подлежи на обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: