Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 11.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян П.

при секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 16/2014 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищцовото “Е.” ЕООД – Ивайловград, чрез пълномощника адв. С. ***, твърди, че на 20.06.2011 г. бил сключен договор между страните, по силата на който ответното “Т” ЕООД - Хасково се задължило да консултира “Е.” ЕООД - Ивайловград във връзка с участието му в пакет от проекти с общо наименование “Район Ивайловград” “Основи на регионалното развитие за заетостта, подобряване на инфраструктурата и икономическото развитие”. Основната цел на проекта било привличане на финасиране, инвестиции, субсидиране и по-конкретно, директно безвъзмездно финасиране от Български институции и от институции на Европейския съюз в района на община Ивайловград. Ответното дружество чрез управителя си било поело и задължението да лобира в полза на ответното за реализацията и участието му в проектите, като гарантира й осигури и съответно парично финансиране по тях. Срещу тези задължения ищцовото дружество се задължило да изплати сумата 2000 лева при сключване на договора, както и допълнителни суми, като процент от отпуснати суми за финасиране на проекта. Ищцовото дружество заплатило уговорената сума от 2000 лева. Ответното дружество не изпълнило задълженията си, като чрез управителят му била демонстрирано нежелание за продължаване на договорните отношения. Въпреки, че били извършени многократни покани и множество изпратени електронни писма, ответното дружество отказало комуникация с ищцовото, както и било отказало да предостави информация за извършена от него дейност по договора. Тъй като това представлявало нарушение на договора, с покана от 06.08.2012 г., получена лично от управителя на ответното дружество на 07.08.2012 г., на последното бил даден подходящ срок за изпълнение на договора, но такова не последвало. Ето защо считано от 08.09.2012 г. ищцовото дружество едностранно развалило сключения договор. Поради отпадане на основанието, на което било дадено, ответното дружество дължало на ищцовото връщане на платеното му възнаграждение в размер на 2000 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди “Т” ЕООД – Хасково да заплати на “Е.” ЕООД - Ивайловград сумата 2000 лева, представляваща платено му възнаграждение на отпаднало с обратна сила основание, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на завеждане на иска до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В съдебно заседание, чрез управителя си и пълномощника адв. Араджиев от АК - Варна, поддържа иска.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ответното дружество “Т” ЕООД - Хасково в установения срок, не извършва отговор на исковата молба.

Извършен е от “Т” ЕООД - Хасково отговор на исковата молба, но след изтичане на едномесечният срок по чл. 131, ал. 1 ГПК.

С просрочения отговор ответното дружество чрез управителя си оспорва иска по основание и размер.

Извършва възражение, че не е поемало задължението да лобира в полза на ответното за реализацията и участието му в проектите, като гарантира й осигури и съответно парично финасиране по тях. Такова задължение в Консултантския договор не било предвидено. В договора било записано, че клиентът по него – ищец в настоящото производство възнамерява да привлече финасиране, инвестиция, субсидиране, по конкретно директно безвъзмездно финасиране от български институции и от институции на Европейския съюз, със съдействието на консултанта – ответник. Задълженията на ищцовото дружество били да консултира, лобира и осигури получаване на финасова помощ за “Проекта”, а не да осигури финасиране на ищцовото дружество. Предоставяните от ответното дружество – консултант услуги били условно разделени на две фази, всяка една с по три етапа. Първата фаза, първи етап включвали задължението на ищцовото дружество да предостави на ответното цялата необходима информация за подпомагане и реализация на проекта – географски данни, съществуваща търговска дейност, напоителни системи. Във втора фаза, втори етап ищцовото дружество имало задължение да осигури нужните условия, проучвания на възможностите, документи за собственост, разрешителни скици, сертификати на изискванията на апликационните форми за финансиращите инструменти по проекта. А ответното дружество имало задължение да провери така подготвената документация и да одобри точната обработка на данните и форма на използването. Ответното дружество възразява, че е получило каквато и да било документация от страна на ищеца, съгласно сключения договор.

Ответното дружество възразява, че сумата от 2000 лева е заплатена срещу общо приети задължения посочени в раздел “Встъпление” на договора. Твърди, че това възнаграждение е за предварителна работа, относно изготвянето на десетгодишен работен план, като срокът на договора, който включвал и изработването на този план бил установен от страните - до окончателното реализиране на проекта, но не по-рано от месец декември 2015 г.. Било предвидено и че при закъснение на проекта договорът можел да продължи действието си и след 2015 г..

Ответното дружество възразява, че ищцовото дружество му е отправяло покани за изпълнение, както и електронни писма.

Ответното дружество възразява, че е неизправна страна по договора. Твърди, че неизправната страна е ищцовото дружество, което не било заплатило разходите за пътни на консултанта в размер на около 1025 лева, включващи разходи за гориво, изразходвано време за път, работни срещи.

Ответното дружество възразява, че договорът може да бъде прекратен едностранно от ищцовото дружество, тъй като в чл. 3.2 изрично било посочено, че се прекратява по взаимно съгласие или с 60-дневно писмено предизвестие.

Ответното дружество възразява, че е получило чрез управителя си приложената към исковата молба Покана от 06.08.2012 г., както и приложеното писмо от електронна поща.

Както бе посочено по-горе, ответното дружество не е подало отговора си в установения в чл. 131, ал. 1 ГПК 1-месечен срок, а след изтичането му.

Съгласно чл. 133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, каквито в случая не се установиха.

А съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК, процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1428/11.12.2013 Г. ПО ГР. Д. № 5531/2013 Г. НА IV ГР. О. НА ВКС ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 474 ОТ 03.10.2012 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 354/2012 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС И ДР./

Ето защо, доколкото са извършени след погасяване на правото му на отговор, преклудирани са становищата, възраженията и оспорванията истинността на документи извършени от ответното дружество с просрочения отговор, а този отговор не следва да се взема предвид от съда. /Относно настъпването на преклузията изобщо на правото на възражения – ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1/09.12.2013 Г. ПО ТД № 4/2012 Г. НА ОСГТК НА ВКС/

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На 20.06.2011 г. страните сключили Консултантски договор по силата, на който “Т” ЕООД – Хасково, обозначено като “Консултант” и “Ръководител на проекта”, се задължило към “Е.” ЕООД – Ивайловград, обозначено като “Клиент”, да консултира, лобира и осигури получаване на финасова помощ за проект определен от страните като “Район Ивайловград” “Основи на регионалното развитие на заетостта, подобряване на инфраструктурата и икономическото развитие”.

В т. 1 от договора озаглавена “Услуги”, било уговорено предоставяните от страна на консултанта-ръководител “Типтъч” ЕООД услуги да бъдат разделени на две “фази”, всяка с по три “етапа”. Етап първи на първата фаза включвал изпълнение от страна на клиента Е.” ЕООД на задължението да предостави на консултанта-ръководител цялата необходима информация за подпомагане и реализация на “проекта”, като в договора примерно е посочено естеството на информацията, а именно 1. Географски данни; 2. Съществуващ бизнес; 3. Напоителни системи; 4. Анализ на карта на областта /къде е подходящо отглеждане на трайни насъждения, лозя, изграждане на соларни системи, вятърни мелници, селскостопански оранжерии, предприятие за компост, животновъдство, рибна ферма, вилно селище и с хоте/ и т. н.

Етап втори включвал задължение на консултанта-ръководител да проучи и провери получената информация за да подготви крайната презентация насочена към: 1. съществуващи фермери; 2. партньори, инвеститори; 3. европейска комисия; 4. български държавни власти, като в зависимост от нуждите консултанта можел да изисква и допълнителна писмена информация. Съвместно клиентът и консултантът-ръководител следвало да организират представянето пред посочените адресати.

Съгласно договора в първия етап на втората фаза от изпълнението консултантът-ръководител и клиентът следвало да подготвят план за действие съобразен с изискванията за финасиране.

Етап втори съдържал задължение на клиента да носи отговорност “за гарантиране изпълнението на нужните условия”, доколкото следвало “да бъдат осигурени от страна на община Ивайловград – например напояване, инфраструктура, управление на отпадъците и др.”, а също така клиента носи отговорност за гарантиране “проучвания на възможностите, документи за собственост, разрешителни, скици, сертификати съответстващи на изискванията на апликационните форми за финасиращите инструменти по проекта”.

Консултантът-ръководител от своя страна се задължил да провери подготвената документация и да одобри “точната обработка на данните и форма на използването им с оглед приемането им от финансиращите власти, инвеститори, институции” и да насочи клента “в разпращането”.

Етап трети от изпълнението на договора уреждал задължението на консултанта-ръководител да защитава интересите на бенефициентите по проекта пред “сертифициращите органи от всяка комисия”.

С т. 2 от договора, страните уговорили възнаграждението на консултанта, а именно клиента се задължавал да заплати на консултанта еднократно сумата от 2000 лева при подписването на договора и допълнително възнаграждение определено в процент от получените финасирания – инвестиции и субсидиране. Клиента се задължил да заплати на консултанта и извършените от него по проекта пътни и други разходи.

С т. 3 от договора страните уговорили срока на действие на договора, а именно до окончателното реализиране на проекта, но не по-рано от декември 2015 г.. Договорът може да бъде прекратен от страните по взаимно съгласие със 60-дневно писмено предисзвестие.

Съгласно т. 4 от договора консултантът-ръководител “представлява и защитава интересите на клиента пред институциите на Европейския съюз и го подпомага в процесите на получаване на директно финасиране за проекта от тези институции”.

Съгласно т. 5.1 страните се съгласили да положат взаимни усилия за решаване на възникнали помежду им спорове, като съгласили и за всички спорни въпроси неуредени с договора и свързани с “нарушение, прекратяване или анулиране”, да се прилагат разпоредбите на българските закони

Съгласно уговореното на 22.06.2011 г. ищцовото дружество “Е.” ЕООД заплатило на “Т” ЕООД сумата 2000 лева възнаграждение, видно от Вносна бележка на “ЧПБ Тексим”.

Видно от показанията на свидетелите Д. и Т. освен “Е.” ЕООД през 2011 г. и други търговци от района на община Ивайловград били провлечени от “Т” ЕООД и сключили аналогични договори. Един от тези търговци било и дружеството представлявано от свидетеля Д.. По инициатива на “Т” ЕООД търговците се обединили в неформално сдружение имащо за цел да реализират проекта предмет на договорите им с ответното дружество. На няколко пъти преди и след подписването на договорите представителите на дружествата – “клиенти” и на дружеството “конултант-ръководител” се срещали в гр. Хасково и в гр. Ивайловград, като управителя на “Т” ЕООД разяснявал на търговците идеята на сдружението и целите му с намерени да привлече повече участници. За да привлече дружеството представлявано от свидетеля Д. дори намалил първоначално поисканата значителна сума за участие в “проекта”. Управителят на “Т” ЕООД искал от търговците да му обяснят какъв проект искат да реализират в сдружението. Всеки от търговците следвало да предложи развитие на определена дейност в региона на Ивайловград, която да не се покрива с тази на друг търговец. Ищцовото дружество “Е.” ЕООД участвало с проект за оптична връзка, съобразно предмета си на дейност, като предоставило на ответното писмен идеен проект, така както бил поискан.

Управителят на ответното дружество обещал на управителя на ищцовото дружество да му предостави “Джи Пи Ес”-уред за снемане на координатите на трасето на оптичната връзка, но така и не предоставил такъв.

Управителят на ищцовото дружество Ш. споделил за сдружението и “проекта” със свидетеля Т., който също се заинтересувал, тъй като се занимавал с евро-проекти и био-производство на мед. В началото на лятото на 2012 г. Ш. и Т. се срещнали в гр. Хасково с управителя на ответното дружество К.. Преди срещата Т. потърсил информация за управителя на ответното дружество в интернет и бил неприятно смутен от наученото. Подготвил си конкретни въпроси, предвид и познанието си в областта на евро-проектите. На срещата Ш. и Т. отишли с техен познат З. Г., който следвало да им превежда, тъй като К. не знаел български език. К. обаче изгонил Гюзелев, казвайки, че не желае да контактува с него и не желае той да присъства на разговора, при което останали без преводач. При последвалия разговор превода осъществял някакъв англичанин, който в този момент бил при К. и знаел малко български език. Поради това не превеждал добре. На зададените от свидетеля Т. конкретни въпроси свързани с проекта и финасирането К. отговарял уклончиво с общи фрази за “Европейската комисия” и “Брюксел”. Тъй като на Т. станало ясно, че разговор с този преводач не може да се проведе, заедно Ш. отишли да намерят преводач. След като се върнали с преводача, К. заявил на двамата, че не иска да работи с тях, тъй като не знаели английски език и фактически ги изгонил. Заявил на Ш., че повече няма да работи с него, няма да го консултира. Между Ш. и К. възникнал спор, за който може да се направи основателно предположение, че е породен от изявлението на К.. Срещата и случилото се потвърдили в съзнанието на свидетеля Т. негативната информация за ответника, която добил от интернет.

След тази среща ответното дружество преустановило контактите си с ищцовото дружество и с другите участници в “сдружението”. На телефонни повиквания или не отговарял или ако отговарял заявявал, че не разбира български и прекъсвал връзката. Не отговарял на писмата изпратени по електронната поща, която преди това била обичаен способ за комуникация между участниците в сдружението и консултанта-ръководител, предвид незнанието на български език от страната на управителя К. и очевидно на липсата на други служители на “Т” ЕООД – Хасково, владеещи български език.

Видно от разпечатка на писмо от електронна поща на ищцовото дружество с адрес “elcom_63@abv.bg”, на 02.07.2012 г. управителят му изпратил писмо адресирано до управителя на ответното дружество на електронен адрес “hans@tipptoch.com”, с което го поканил да върне платения хонорар, тъй като страните не били уговорили бизнес-проектите и другите материали, свързани с тях да са на английски език, а също така сдружението да си избира управител, който добре да владее английски език, стига да не бил З. Г. или Г. Ц..

Предвид показанията на свидетелите Д. и Т. може да се направи основателно предположение, че писмото е изпратено и то именно на електронната поща на ответното дружество, така както практикували страните преди разрива на отношенията им, както и другите участници в “сдружението”.

Посоченото в електронното писмо е приповторено и в Покана за изпълнение отправена от “Е.” ЕООД до “Т” ЕООД – Хасково. Със същата покана ищцовото дружество е поискало от ответното в 30-дневен срок от получаването й да предостави писмен отчет за извършената работа, съгласно поетите задължения по консултантския договор, като изготви бизнес план, достави “Джи Пи Ес” за установяване на координатите на трасето, осигури авансово плащане за наемане на геодезическа фирма за изработване на проект.

С поканата ищцовото дружество предупредило ответното, че в случай на липса на “конкретен и обоснован отговор” обективиран в писмен отчет поканата да се счита като изявление за разваляне на консултантския договор от 20.06.2011 г., по смисъла на Закона за задълженията и договорите. В този случай ответното дружество следвало да върне платените от ищцовото дружество 2000 лева.

Видно от Известие за доставяне на “Български пощи”, Поканата, посочена в известието като “покана за отчет по изпълнение на консулт. дог.”, била връчена на управителя на ответното дружество К. на 07.08.2012 г..

На така извършената покана също не последвал отговор от страната на ответното “Т” ЕООД – Хасково.

Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.

От доказателства по делото бе установено, че между страните е бил налице писмен консултанстки договор, който бил развален от ищцовото дружество с писмено изявление до ответното дружество.

В съответствие с нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД изявлението съдържало покана за изпълнение, изразяващо се в писмен отчет, в срок, който съдът намира за подходящ.

Действително в поканата се съдържат искания за изпълнение на задължения, които не са поети от ответното дружество с Консултантския договор или най-малкото не са били налице изпълнение на насрещните задължения на ищцовото дружство, а именно: ответното дружество да изготви бизнес план, да достави “Джи Пи Ес” за установяване на координатите на трасето и да осигури авансово плащане за наемане на геодезическа фирма за изработване на проект.

Но поканата съдържа и искане за изпълнението от страна на ответното дружество на задълженията му по договора, респективно за причините за неизпълнението. Именно неизпълнението на искането за конкретен и обоснован отговор за дейността на консултанта е поставено като основание за разваляне на договора.

Даването на “отчет” за дейността не е предвидено в договора като изрично задължение на консултанта-ръководител, но конкретният договор в частта, в която ответното дружество е поело задължение да консултира ищцовото, като: “проучва и проверява информацията” за подготвяне на презентация; подготвя план за действие, съвместно с клиента, съобразен с изискванията за финасиране; проверява подготвената от клиента документация и одобрява точната обработка на данните и форма на използването им; насочва на клиента в разпращането, Консултатският договор съдържа елементи на договор за изработка. А съгласно чл. 262 ЗЗД, поръчващият, каквото в случая е ищцовото дружество, може да проверява изпълнението на договора във всяко време, стига само да не пречи на изпълнителя.

Проверката на изпълнението, може да се извърши не само чрез непосредственото му сетивно възприемане, а и чрез искането, респективно -даването на информация за изпълнението – “отчет”.

В конкретния случай се установи, че ответното дружество не е изпълнило най-елементарното задължение да предостави информация на клиента си за изпълнението на договора помежду им, включително, ако липсва изпълнение, да посочи поради какви причини и ако те се дължат на забава на ищцовото дружество за предоставяне на нужните материали за изпълнение /в случая информация/ - да му укаже това.

Последното задължение произтича пряко от договора – с този договор “Т” ЕООД се е задължило именно да “консултира” “Е.” ЕООД – да му указва какви условия да изпълни за да може и “Т” ЕООД да изпълни своите задължения, включително “да лобира и осигури получаване на Финасова помощ за “проекта”” и прочие.

Нещо повече “Т” ЕООД съгласно договора е ръководител на проекта, следователно от тук прозтича задължението му да указва ясно и точно по установен ред на клиента каква информация е необходима за изпълнението на проекта.

Това, че “Т” ЕООД следва да консултира и ръководи “Е.” ЕООД относно конкретната информация и документи нужни на “Т” ЕООД, следва и от “типовия” характер на сключения договор /видно от показанията на свидетелите, “Т” ЕООД е сключвало с участниците в сдружените еднотипни договори/, който, видно и от съдържанието му, не е съобразен с конкретното участие в “Проекта” на “Е.” ЕООД, а именно изграждане на оптична връзка. Например в т. 1 “Услуги”, “Фаза 1” от договора са изброени четири точки с естество на информацията, която клиента следва да предостави на консултанта, като единствено информацията по т. 1 може да има значение за изграждане на оптична връзка. Освен това изброяването на информацията е примерно, видно от израза “т.н.” в края на т. 4. В договора не е уточнено и естеството на конкретната информация, която клиента следва да предостави – официални документи или свободна интерпретация, например под формата на идеен проект, какъвто се установи, че е предоствен на ответното дружество. Следователно именно задължение на консултанта е било да уточни конкретната информация, която клиента следва да му предостави, но консултанта дори след поканата за изпълнение не е сторил това.

Тук следва да се вмъкне, че от показанията на свидетеля Д. се установи, че конкретно от “Е.” ЕООД консултанта-ръководител устно е поискал информация за координатите на трасето на оптичната връзка, но е поел задължение да предостави специален уред за измерване им, което така и не изпълнил. Неизпълнението на това допълнително, устно поето задължение е посочено и в поканата за изпълнение.

От събраните по делото доказателства /особено показанията на свидетелите Т. и Д./, се установява, че липсата на отговор на поканата е закономерна последица от волеизявлението на управителя на ответното дружество, не просто за прекратяване на изпълнението, а за прекратяване въобще на търговските отношения с ищцовото дружество, поради това, че управителят му Ш. не знаел английски език, тоест без разумно основание.

Ето защо, с оглед установеното търговско поведение в отношенията с “Е.” ЕООД, съдът намира, че е налице виновно неизпълнение от страна на “Т” ЕООД на задълженията му произтичащи от договора между страните, което е довело до развалянето му, настъпило на 07.09.2012 г. - датата на изтичане на 30-дневния срок за изпълнение по връчената покана.

Съгласно чл. 88 ЗЗД, развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение.

Договор за продължително изпълнение е този, при който и двете страни непрекъснато, в течение на определено време, трябва да извършват еднакви по същество престационни действия, а договор за периодично изпълнение е този, при който и двете страни трябва през определено време да извършват няколко еднакви, повтарящи се през определен или неопределен период от време престации. Тоест при тези договори и двете страни дават “облага” и получват “облага” продължително или периодично. Защото под престация в случая следва да се разбира именно облагата – за едната страна - услуга, за другата страна - цена на услугата.

Процесният договор не е за продължително или за периодично изпълнение, защото престацията извършвана от консултирания не е продължителна или периодична, а е еднократна, но разделена на две фази на изпълнение – 1-ва – заплащане на точно определа сума и 2-ра – бъдеща несигурна престация поставена в зависимост от успешното изпълнение на задълженията на консултанта и действието на договора между страните, и определена в процент от евентуално получено финасиране от трети страни.

И още нещо – обстоятелството, че управителят на ответното дружество няколко пъти посещавал Ивайловград, не сочи на изпълнение на задълженията му по договора. Тази посещения са били по повод създаването на инициирания от “Т” ЕООД проект и привличането на клиенти, които да се включват и в “сдружението”.

Ето защо и предвид установеното пълно неизпълнение от страна на “Т” ЕООД, развалянето на договора между страните има обратно действие, тоест от сключването му.

Съгласно чл. 55 ЗЗД, който е получил нещо с оглед на отпаднало основание, е длъжен да го върне.

С развалянето на сключения между страните Консултантски договор от 20.06.2011 г. е отпаднало основанието, на което “Т” ЕООД е получило от “Е.” ЕООД сумата от 2000 лева. Ето защо и съгласно нормата на чл. 55 ЗЗД “Т” ЕООД дължи връщането на тази сума на “Е.” ЕООД.

Поради гореизложеното съдът намира иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за доказан по основание и размер, поради което следва да се уважи, като се осъди “Т” ЕООД – Хасково да заплати на “Е.” ЕООД - Ивайловград сумата 2000.00 лева, представляваща платено му възнаграждение на отпаднало с обратна сила основание.

С оглед уважаването на главния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответникът, който с предявяването на иска е поставен в забава, следва да се осъди да заплати на ищеца и законната лихва върху сумата от 2000.00 лева, от завеждане на исковата молба – 16.08.2013 г. до окончателното й изплащане.

Поради изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество “Е.” ЕООД има право на разноски за държавни такси, такси за банкови преводи за заплащане на дължими държавни такси, възнаграждение за адвокат, съразмерно на уважената част от иска срещу ответника, а именно съответно в размер на 80.00 лева, 1.20 лева и 300.00 лева или общо в размер на 381.20 лева, като ответното дружество “Т” ЕООД бъде осъдено да му ги заплати.

Предвид гореизложените мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА “Т” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково да заплати на “Е.” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Ивайловград, обл. Хасково, сумата 2000.00 /две хиляди/ лева, представляваща платено му възнаграждение на отпаднало с обратна сила основание, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на завеждане на иска – 16.08.2013 г. до окончателното й изплащане

ОСЪЖДА “Т” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково да заплати на “Е.” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Ивайловград, обл. Хасково, сумата 381.20 /триста осемдесет и един лева и двадесет стотинки/ лева, сторени разноски по делото за държавна такса за образуване на дело, за банкови такси и за възнаграждение за адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страната.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: