Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                        

 

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 11.06.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

 

при секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 14/2014 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищците Б.Й.П. *** и П.Д.П. ***, чрез пълномощника си адв. Р. ***, твърдят, че са собственици на недвижим имот – пасище, мера с площ 7.065 дка, представляващ имот № 267003 в местността “Петрова ливада”, в землището на с. Железино, общ. Ивайловград, при граници имоти: № 267004 – пасище, мера; № 000265 – нива, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; № 000261 – ливада, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; № 274001 – пасище, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ.

През 2010 г. ответникът неоснователно бил влязъл в този имот и започнал да го използва настанявайки се трайно в него, като с работници и машини го бил разкопал и добивал гнайсови камъни, които продавал. През 2011 г. отвтникът имал уговорка с бащата на ищците да ползва имота под наем, но такъв договор не бил сключен и съответно не била плащана наемна цена.

Въпреки устните искания, ответникът отказвал да освободи имота и предаде владението му на ищците.

Молят съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижим имот – пасище, мера с площ 7.065 дка, представляващ имот № 267003 в местността “Петрова ливада”, в землището на с. Железино, общ. Ивайловград, при граници имоти: № 267004 – пасище, мера; № 000265 – нива, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; № 000261 – ливада, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; № 274001 – пасище, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ и да осъди ответника да отстъпи собствеността и предаде владението върху имота на ищците. Претендират разноски.

В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Р. от АК - Хасково, поддържат иска, като се развиват съображения за основателност на иска.

Иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността.

Ответникът Я.Д.К. ***, чрез пълномощника си адв. К. *** в установения срок извършва отговор на исковата молба, с приложени доказателства.

Намира иска за допустим, но неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен, по следните съображения:

Ответникът не бил оспорвал правото на собственост на ищците и не бил давал повод за завеждане на иска. Оспорва, че владее имота и че добива гнайс от него. Част от имота попадал в находище за добив на скално-облицовъчни материали – “гнайс”, което с Решение № 566 от 29.08.2007 г. на Министерски съвет е предоставено за срок от 25 години на концесия на търговско дружество, в което ответникът не бил съдружник и не участвал в ръководните му органи. Ответникът твърди, че ищецът П.П. бил получил парична сума в резултат на постигнато споразумение по смисъла на чл. 74, ал. 2 от ЗПБ, за което последния подписал документ.

В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. К. ***, и в писмени бележки от нея, поддържа отговора, като се развиват съображения за неоснователност на иска. Навежда се довод, че дори да се приеме, че е налице инцидентно навлизане на хора и техника в процесния имот, то налице е смущаване на правото на собственост, което е основание за иск по чл. 109 ЗС, но не доказва осъществено владение от страна на ответника.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Не е спорно между страните, а и от приетите по делото като доказателства - Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание чл. 587, ал. 1 ГПК № 76, том I, рег. № 115, дело № 76/2009 г. на Съдия по вписванията при РС – Ивайловград, Скица № К00204/03.09.2013 г. на ОСЗ – Ивайловград и  Удостоверение за наследници № 69/26.11.2013 г. на Кмет на с. Железино се установява, че ищците са съсобственици на процесния недвижим имот - № 267003 в местността “Петрова ливада”, в землището на с. Железино, общ. Ивайловград, при граници имоти: № 267004 – пасище, мера; № 000265 – нива, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; № 000261 – ливада, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; № 274001 – пасище, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, по наследство от Димитър Петров П. – съпруг на ищцата и баща на ищеца, на чието име е съставен нотариалния акт.

Не е спорно между страните и същото се установява от обясненията им в съдебно заседание, че ищецът П. е получил от ответника К. сумата от 2000 лева, като задатък за покупко-продажба на имота, а ако същият не бъде продаден - като наем за ползване на имота до 2013 г..

Видно от Нотариална покана № 402, том I, № 13 от 22.03.2013 г. на Съдия по вписванията при РС – Ивайловград, същата изхожда от ищецът П. и е адресирана до ответника К.. В нея ищеца като сочи, че представляваното от ответника дружество използва процесния имот за проучване и производство на гнайсов камък, въпреки предварителни уговорки, кани ответника в 30 дневен срок да извърши рекулТ.ция на земята и да освободи имота, като го предупреждава, че ако същото не бъде сторено ще предприеме мерки за принудително извеждане.

Поканата била връчена на ответника на 29.03.2013 г., видно от нотариалното удостоверяване върху нея.

Видно от скица върху спътникова снимка на имота, около и над половината от процесния имот е разкопан или затрупан със земни маси и попада в кариерна площ – “гнездо”, попадащо в процесния имот и съседният му имот 267004, като през процесния имот преминават и пътища свързащи кариерната площ с друга такава, намираща се в имоти на север от процесния.

Видно от приетите документи по партида № D – 00446 в Националния концесионен регистър за концесия предоставена от държавата, Министерски съвет с Решение № 566/29.08.2007 г. е предоставил концесия за добив на подземни богатства – скално-облицовъчни материали – гнайси, от находище “Корумахле”, с. Железино, обл. Хасково на “Г.” ЕООД – София за срок от 25 години, като бил сключен и съответен концесионен договор от 04.10.2007 г.. На 12.03.2007 г. бил съставен Акт № 987 за изключителна държавна собственост върху полезното изкопаемо – гнайс в находището “Корумахле” с площ 184495 кв. м..

Видно от Скица на находище “Корумахле”, начертана върху извадка от карта за въстановената собственост на землище Железино, около половината от процесния имот попада в находището. При сравнение на тази скица с посочената по – горе скица, нанесена върху спътникова снимка, се установява още, че около половината от кариерната площ, заемаща и част от процесния имот и имот № 267004, която кариерна площ е видна на скицата, нанесена върху спътникова снимка, е извън находището “Корумахле”.

От показанията на свидетелите П. и Й. се установява, че от около 4 години ответникът К. и негов съдружник известен като В. “Х.”, чрез работници са разработили и добиват гнайсов камък от кариера попадаща в имотите на ищците и свидетеля П.. Дейността на К. и В. “Х.”  на кариерата станала повод за обсъждания сред хората в с. Железино.

Свидетелите виждали в кариерата работници, които добивали гнайс, включително с използване на машини. Работниците сочели, че работят за Я.К. и В. “Х.”. Когато бил на мястото през 2013 г. свидетелят П. виждал в кариерата около 7 работници, а когато за последно посетил имота през януари – февруари 2014 г., видял двама работници.

Свидетелят Й. сочи, че той и други жители на с. Железино виждали как празни камиони оТ.т към кариерата и се връщат натоварени с камък.

Свидетелят П. посочва, че същинската кариера заемала около 2 декара, а на останалата част от имотите с багер се изсипвали отпадъци от добива. Имало и обращало направено за колите, които влизат. Кариерата се виждала и на спътниковите снимки.

Свидетелят Й. сочи, че ответникът имал фирма, но не знае дали дейността в кариерата се осъществява от нея.

Свидетелят П. също бил получил от ответника К. сума от 1000 лева, като капаро за закупуване на земята, която сделка не се осъществила по неизвестни на свидетеля причини и сумата, както се уговорили, се трансформирала в наем на имота му за срок от няколко месеца.

От показанията на свидетеля К. се установява, че е управител на фирма “Гнайс”, която е собственост на “Г.” ЕООД – София. През месец април 2014 г. управителят на “Г.” ЕООД му възложил да извършва проверки дали се работи в находището “Корумахле”, тъй като се водил съдебен спор – настоящото дело. Свидетелят започнал по три – четири пъти на седмицата да оТ. до находището. И преди месец април ходил, но по – рядко. Не знаел къде точно се намира процесният имот, а само, че е някъде вътре в концесионната площ.

Проверките не били на цялата площ, тъй като тя била много голяма, та поради това се свеждали до повърхностен оглед.  Свидетелят дава показания, че поне той не бил виждал някой да работи в находището. Не знаел ответникът К., лично да влиза и добива гнайс или да разпорежда на трети лица от негово име да добиват гнайс. Имало обаче следи от работа, но лично не бил виждал. Още когато “Г.” ЕООД получила концесията през 2007 г. имало следи от работа. “Г.” ЕООД също не е работило на кариерата от 2002 – 2003 г., когато извършило проучването на находището.

На свидетелят било известно, че ответникът К. се интересувал и водил разговори с управителя на “Г.” ЕООД за прехвърляне на концесията.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите П. и Й., същите са единни, непротиворечиви, логични и конкретни. Подкрепят се от писмените доказателства и обясненията на страните. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля К. в частта, в която не противоречат на показанията на свидетелите П. и Й..

Съдът оценя показанията на свидетеля К. като уклончиви и неискрени.

Свидетелят твърди, че не знаел лично ответника да е влизал и добивал гнайс или трети лица да са влизали и добивали гнайс от името на ответника, тоест в качеството му на физическо лице. Но не сочи дали знае такава дейност да се осъществява от юридическо лице, в която ответникът да е съдружник и/или управител.

В тази връзка следва да се отбележи, че самият ответник за да докаже, че в качеството си на физическо лице не държи процесния имот, представи и поиска от съда да приеме като доказателства договор от 21.02.2011 г. между “Г.” ЕООД и представлявано от ответника дружество “Т.”ООД с Анекс към него озаглавен “за добив на суровина скално облицовъчен материал в находище “Корумахле”, с. Железино, общ. Ивайловград”, които макар и да не бяха приети като доказателства по делото, не може да не се вземат предвид от съда при преценка на достоверността на показанията на свидетеля К., относно това извършвана ли е добивна дейност в концесионната площ или не и в частност от лице свързано с ответника.

Свидетелят дава показания, че е извършвал проверки на кариерата, но уклончиво, оставяйки си “вратичка”, като сочи, че кариерата била голяма и проверките му били повърхностни. Твърди, че лично не бил видял някой да работи на кариерите, но имало следи, че там се работи, което потвърждава показанията на свидетелите П. и Й..

Следва да се отбележи и че сведенията от показанията на свидетеля К. се ограничават до границите на концесионната площ, а видно от приложената скица върху спътникова снимка на имота, около половината от кариерната площ в процесния имот е извън концесионната площ.

Поради горните съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля К. в частта, която противоречи на показанията на свидетелите П. и Й.. Освен това свидетелят К. е заинтересован, доколкото би могъл да бъде упрекнат от работодателя си, че не е упражнил контрол върху концесионната площ, тоест че не е изпълнявал възложените му задължения.

Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

За да бъде успешно проведен иска по чл. 108 ЗС, следва ищецът да докаже, че е собственик на процесния имот, че ответника владее или държи имота и че това владеене или държане от ответника е без правно основание.

По делото не е спорно, а и се доказа, че ищците са собственици на имота.

Установи се и че имота се държи от трето лице, доколкото същият е бил отдаден под наем, видно от признанието на ответника К.,  и не се установи да е върнат на наемодателя.

Ищците обаче не доказаха, че имотът е отдаден под наем на ответника, тоест не доказаха, че ответникът го владее или държи.

Напротив по делото се събраха доказателства, че имотът се държи не от ответника, а от юридическо лице, в което той е управител и/или съдружник.

Това обстоятелство е било добре известно на ищеца П., видно от отправената от него Нотариална покана № 402, том I, № 13 от 22.03.2013 г. на Съдия по вписванията при РС – Ивайловград. Макар и адресирана персонално към ответника К., от съдържанието й може да се направи обоснован извод, че поканата е към последния в качеството му на управител и представител на дружество, което държи и експлоатира кариера в имота на ищците.

За наличието на такова дружество може да съди и от показанията на свидетеля Й., а също от протокол от съдебно заседание на 11.04.2014 г., от който е видно, че пред съда са представени от ответника и недопуснати доказателства за наличие на правоотношение между концесионера “Г.” и дружество “Т.” ООД, с управител ответника /видно и от публичния търговски регистър/, свързани с находището. Напълно логично една значителна производствено-добивна и търговска дейност, за която сочат свидетелите П. и Й. да се осъществява именно от търговец. В този смисъл и показанията на свидетеля К., че К. е водил преговори с управителя на “Г.” ЕООД за прехвърляне на концесията. А концесия съгласно чл. 23, ал. 1 от Закона за подземните богатства се дава само на търговец. Следователно К. не е преговарял в лично качество, а като представител на търговското дружество, за което сочи ищецът Пачаманов в нотариалната си покана.

Обстоятелствата, че работниците на кариерата посочвали и че на жителите на с. Железино било известно, че дейността в кариерата се осъществявала от ответника К. и съдружника му В. “Х.” /Васил Костадинов, видно от публичния търговски регистър/, че карерата била тяхна, се обяснява с много по-лесно възприемчивата за местните хора индивидуализация на субекта, извършващ дейността и държащ кариерата, чрез съдружниците в този субект-дружество, които видно от свидетелските показания са добре известни в района граждани, отколкото чрез наименование на някакво тяхно търговско дружество.

Ето защо съдът намира, че иска е недоказан и следва се отхвърли като неоснователен.

Ответникът е извършил разноски по делото за възнаграждение за адвокат в размер на 500.00 лева.

Поради изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК всеки от ищците, следва да бъде осъден да заплати на ответника по 250.00 лева за сторените по техните искове разноски за възнаграждение за адвокат.

Предвид гореизложените мотиви, Съдът

 

        Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Б.Й.П. *** и П.Д.П. *** срещу Я.Д.К. *** за отстъпване на собствеността и предаване на владението на недвижим имот – пасище, мера с площ 7.065 дка, представляващ имот № 267003 в местността “Петрова ливада”, в землището на с. Железино, общ. Ивайловград, при граници имоти: № 267004 – пасище, мера; № 000265 – нива, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; № 000261 – ливада, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; № 274001 – пасище, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ.

ОСЪЖДА Б.Й.П. *** ДА ЗАПЛАТИ на Я.Д.К. *** сторените от него разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева.

ОСЪЖДА П.Д.П. *** ДА ЗАПЛАТИ на Я.Д.К. *** сторените от него разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: