Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 04.03.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 121/2013 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищецът В.Д.Ч. *** твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответното ТП “Д. г. с.” – Ивайловград на длъжност “Г. н.”.

Със Заповед № 311/01.10.2013 г. на Директор на ТП “Д. г. с.” – Ивайловград, трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда.

Заповедта била незаконосъобразна, по следните съображения: 1 – Не било прието и утвърдено ново щатно разписание, преди издаване на заповедта за уволнение; 2 – Не било налице съкращение на щата, тъй като щатните бройки за длъжността “Г. н.” не били променени; 3 - Не било налице съкращение на щата, тъй като не били премахнати дейността и включените в нея трудови функции; 4 – Не бил извършен подбор; 5 – Заповедта била немотивирана. Бил преписан бланкетно единствено законовия текст; 6 - Налице била неправилна квалификация на заповедта и не била посочена точно разпоредбата, на която се упражнява правото на уволнени - т. 2 на чл. 328, ал. 1 КТ имала две предложения и работодателят бил длъжен да посочи точната разпоредба на КТ, на която основава уволнението; 7 – Спрямо ищецът била налице закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ – не било взето съгласието на съответния синдикален орган; 8 – Посочените пороци били налице и при предизвестието за прекратяване на договора; 9 – Били налице и други нарушения на закона, без да се посочват конкретно.

Моли съда да признае уволнението му за незаконно и да отмени Заповед № 311/01.10.2013 г. на Директор на ТП “Д. г. с.” – Ивайловград; да бъде възстановен на предишната работа на длъжността “Г. н.”; да бъде осъдена ответната страна да му заплати обезщетение в размер на 5169.60 лева /след увеличение на иска в съдебно заседание/ по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което е останал без работа поради уволнението – 6 месеца по 861.60 лева на месец, считано от датата на уволнението – 01.10.2013 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1. т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощника си адв. А. ***, поддържа иска.

Ответното ТП “Д. г. с.” – Ивайловград, чрез Директора, в установения срок извършва отговор на исковата молба.

Оспорва изцяло предявеният иск. Твърди, че действително между страните е било налице трудово правоотношение, въз основа на което ищецът заемал длъжността "Г. н." към звено “Персонал, зает в услуга на населението, търговията и охраната”, което правоотношение било прекратено със Заповед № 311/01.10.2013 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, алт. 2 КТ – съкращаване в щата. При прекратяване на трудовото правоотношение не били допуснати нарушения на КТ. Утвърдена била промяна в щатното разписание на ТП “Д. г. с.” – Ивайловград от директора на “ЮИДП” – Сливен, като за длъжността “Г. н.” щатните бройки са намалени от 25 на 22. Било извършено реално съкращаване в щата. Бил проведен подбор, като от значение за уволнението на ищеца били получените ниски оценки при този подбор. Не било съществено процедурно нарушение обстоятелството, че в заповедта за уволение не е посочено правното основание за уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, когато работникът го е узнал. Дори работникът да не е узнал по коя от хипотезите на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е уволнен това не е основание за отмяна на заповедта за уволнение, тъй като двете хипотези – “съкращаване в щата” и “закриване на част от предприятието” не били взаимоизключващи се и правото на защита на работникът не било нарушено. Той можел да се защитава и срещу двете основания. Не била налице хипотеза на закрила по чл. 333 КТ.

Моли иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В съдебно заседание, чрез пълномощника адв. Л. *** и в писмена защита от последния, поддържа отговора.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Не е спорно, а и от Трудов договор № 136/09.05.2013 г. се установява, че между страните възникнало трудово правоотношение по силата, на което ответното ТП “Д. г. с.” – Ивайловград, в качеството му на работодател, възложило на ищеца, в качеството му на работник, да изпълнява трудовите функции за длъжността “Г. н.”, с работно място - ТП “Д. г. с.” – Ивайловград и начало на изпълнението от 09.05.2013 г.. Страните договорили основно трудово възнаграждение в размер на 680 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 11 %.

На 09.05.2013 г. на ищеца била връчена и длъжностна характерситика за длъжността “Г. н.”.

В Длъжностната характеристика е поставена минимална образователна степен за заемане на длъжността – “помощник техник-лесовъд” или “техник-лесовъд” по горско и ловно стопанство.

Основно задължение за изпълняващия длъжността е опазването на поверените участъци от незаконно ползване и повреди.

Като едни от основните функции и задължения за длъжността в т. 13 са посочени и участие в маркирането на лесосечния фонд при отглеждането на младите насъждения. Същото е посочено и в точка “Изисквания за теоретически и практически знания”.

В опис на средствата на труда е посочено като основно такова “марка”, наред с оръжие, клупа, метър.

Видно от Диплома за средно специално образование рег. № 25/05.12.2002 г., ищецът е завършил Техникум по селско стопанство с профил “Горско и ловно стопанство”, като е придобил професионална квалификация “Техник-лесовъд”.

Видно от Удостоверение № 8485/05.12.2012 г. на Изпълнителна агенция по горите, ищецът е регистриран за упражняване на лесовъдна практика за следните дейности: Планиране и организация на дейностите по залесяване; Маркиране на насаждения, предвидени за сеч; Планиране и организация на добива на дървесина; Планиране и организация на добива на недървесни горски продукти.

Видно от Длъжностно разписание на ТП “Д. г. с.” – Ивайловград, същото е съставено от директора на ТП и е утвърдено от Директора на “Ю. д. п.”, като за длъжността “Г. н.” са били предвидени 25 щатни бройки, считано от 01.04.2012 г..

Със следващото Длъжностно разписание, съставено от директора на ТП, Директора на “Ю. д. п.”, е утвърдил, считано от 01.10.2013 г., 22 щатни бройки за длъжността “Г. н.”, тоест съкратени са 3 щатни бройки за тази длъжност.

В изпълнение на новото Длъжностно разписание, Директорът на ТП “ДГС” – Ивайловград съставил Протокол с дата 30.09.2013 г., с който наредил да се извърши подбор по чл. 329 КТ за определяне на трима служители, заемащи длъжността “Г. н.”, с които да се прекрати трудовото правоотношение, поради съкращение в щата. Подбора възложил на комисия в състав от двама старши лесничеи и един лесничей, като комисията следвало да заседава на 30.09.2013 г.. Директорът определил и критериите, по които да се извърши подбора: 1. Професионалната квалификация, като за преценката й следвало да се вземе предвид: 1.1. - образование и 1.2. - трудовия стаж след придобитата квалификация; 2. Ниво на изпълнение на трудовите задължения, като за преценката му следвало да се вземе предвид: 2.1. - извършена атестация на служителите и 2.2. - отдалеченост на охранителния участък от местоживеенето на горския надзирател.

С протокола била утвърдена следната методика на оценяването:

1. Професионална квалификация:

1.1. Образование: за висше лесовъдско – 6 точки; за средно специално /свързано с длъжността/ - 4 точки; за средно общо – 2 точки и за основно – 0 точки.

1.2. практическо реализиране на квалификацията: за 20 или повече години трудов стаж по придобитата квалификация – 6 точки; за по-малко от 20 години – 5 точки; за по малко от 15 години – 4 точки; за по-малко от 10 години – 3 точки; за по-малко от 5 години – 2 точки; за по-малко от 1 година – 1 точки; без трудов стаж по придобитата квалификация – 0 точки.

2. Ниво на изпълнение на трудовите задължения:

2.1. Извършена атастация на служителите: изключително изпълнение – 6 точки; изпълнението е над изискванията – 5 точки; изпълнението отговаря на изискванията – 4 точки; изпълнението не отговаря напълно на изискванията – 3 точки; неприемливо изпълнение – 2 точки; няма извършена атестация – 1 точка.

2.2. Отдалеченост на охранителния участък от местоживеенето на горския надзирател: местоживеенето е в охранителния участък – 6 точки; местоживеенето е до 5 километра от охранителния участък – 5 точки; местоживеенето е до 10 километра от охранителния участък – 4 точки; местоживеенето е до 15 километра от охранителния участък – 3 точки; местоживеенето е до 20 километра от охранителния участък – 2 точки; местоживеенето е до 25 километра от охранителния участък – 1 точка; местоживеенето е над 25 километра от охранителния участък – 0 точки.

Комисията следвало да сумира получените по така определената методика точки, като на съкращение подлежали тези трима служители, които получат най – ниски резултати.

В изпълнение на заповедите по протокола съставен от Директора, определената комисия съставила Протокол за извършен подбор по чл. 329 КТ в ТП ДГС Ивайловград и Оценъчна карта с дати от 30.09.2013.

Най-малко точки комисията поставила на ищеца В. Ч. /5/, К. Ч. /5/ и М. С. /8/ и съответно комисията предложила да се прекратят трудовите правоотношения с тях.

По критерия “Образование” комисията поставила на всички 25-ма оценявани по 4 точки.

По критерия “Трудов стаж по специалността” комисията поставила на четирима от оценяваните по 1 точка, включително на тримата предложени за уволнение; на един - 2 точки; на петима – 3 точки; на десетима – 4 точки; на двамата – 5 точки; на трима – 6 точки.

По критерия “Атестация” комисията поставила на четирима от оценяваните 0 точки, включително на тримата предложени за уволнение. На всички останали поставила по 3 точки /изпълнението не отговаря напълно на изискванията/.

По критерия “Отдалеченост от местоживеенето” комисията поставила на четирима от оценяваните 0 точки, включително на двама от предложените за уволнение, един от които бил и ищецът. На предложения за уволнение П. С. била поставена 1 точка; на двама били поставени 2 точки; на петима – 3 точки; на седмина – 4 точки; на двама - 5 точки; на четирима – 6 точки.

Протоколите на директора и на комисията, и оценъчната карта били заведени в дневника за регистриране на входящи документи на ответното предприятие под един номер - № 680/30.09.2013 г..

Действително регистрирането с един входящ номер на документи изходящи от различни източници поставя въпроси, но същото не сочи непременно за антидатиране, ако приемем, че тези документи са възприети от регистриращия като една преписка.

Ето защо съдът намира, за недоказано оспорването по чл. 193 ГПК, направено от В.Д.Ч. на истинността на Протокол на директора на ТП “Д. г. с.” – Ивайловград, Протокол за извършен подбор по чл. 329 КТ в ТП ДГС Ивайловград и Оценъчна карта за подбор по чл. 329 от КТ от заемащите длъжност Г. н. в ТП ДГС Ивайловград, и трите с вх. № 680/30.09.2013 г.. От същите се установява и че те са съставени на 30.09.2013 г..

На 01.10.2013 г. Директора на ТП “ДГС” – Ивайловград издал Заповед № 311/01.10.2013 г., с която прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от същата дата. Като правно и фактическо основание /причини/ за прекратяване на трудовото правоотношение били посочени чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, съответно съкращаване на щата.

Заповедта била връчена на ищеца на 01.10.2013 г., заедно с предизвестие, въпреки, че в заповедта е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява от същата дата.

Видно от Диплома за завършено средно образование рег. № 3/27.06.2005 г. и Свидетелство за професионална квалификация рег. № 33/27.06.2005 г. и Свидетелство за професионална квалификация рег. № 27/29.06.2006 г., А. А. – “Г. н.”, включен в извършения подбор, е завършил Професионална гимназия по селско и горско стопанство, специалност “Горско и ловно стопанство”, като е придобил професионална квалификация “Помощник-лесовъд”, а от 2006 г. и “Техник-лесовъд”.

Видно от Свидетелство за зрелост и квалификация рег. № 827/01.07.1983 г., Г. А. – “Г. н.”, включен в извършения подбор, е завършил средно професионално-техническо училище и е придобил професионална квалификация “помощник техник-лесовъд”.

Длъжностните характерситики на А. и А. са идентични с тази на ищеца.

Не се спори, че и двамата не разполагат с лиценз за маркиране на лесосечния фонд и съответно марка.

От Заповед № 162/03.06.2013 г. на Директора на ТП “ДГС” – Ивайловград се установява, че е издадена на основание Закона за горите и в съответствие с Горскостопанския план от 2013 г.. Със заповедта, считано от 01.06.2013 г. територията на ТП “ДГС” – Ивайловград е разделена на 25 охранителни участъка, като са определени и горските надзиратели отговарящи за съответните участъци. На ищеца Ч. е възложен 9-ти охранителен участък – района на с. Ленско от I-ви горско-стопански участък “Попско”.

От Трудовата книжка на ищеца се установява, че в периода от 01.06.1992 г. до 01.07.1996 г. е изпълнявал длъжността “Г. н.” в ответното предприятие. От 01.07.1996 г. до 01.04.1999 г. – длъжността “Началник РОУ” и от 01.04.1999 г. до 27.09.2000 г. – “Горски стражар”. От 04.04.2013 г. до 09.05.2013 г. е изпълнявал длъжността “Маркировач”.

От Служебна бележка издадена от синдикалната организация на КНСБ при ТП “ДГС” – Ивайловград, се установява, че ищецът е членувал в синдиката в периода 10.05.2013 г. – 01.10.2013 г., тоест към датата на уволнението.

От Браншов колективен трудов договор /БКТД/ на работещите в отрасъл “Горско стопанство – стопанисване” през 2013 – 2014 година, сключен между Министерство на земеделието и горите, Федерацията на синдикалните организации от горското стопанство и дървопреработващата промишленост /ФСОГСДП/ към КНСБ и Националната федерация “Земеделие и горско стопанство” /НФЗГС/ на КТ – “Подкрепа” се установява, че в него не е предвидена специална закрила при уволнение на редовите членове на синдикалните организации работещи в Териториалните поделения на Държавните предприятия, освен в случаите на съкращаване в щата над 5% от средносписъчния състав на държавните предприятия и техните поделения и при масови уволнения по смисъла на чл. 130а КТ /чл. 17 и следващите от БКТД/.

Специална защита при уволнение е предвидена в чл. 48, ал. 1 от БКТД и за членовете на регионалните и национални синдикални ръководства, председатели и членове на: синдикални комитети, ревизионни комисии, стачни комитети, комисии по договаряне на КТД, при промяна на работодателя.

Специална защита при уволнение е предвидена и в чл. 49, ал. 1 от БКТД, според който “в случаите, при съкращаване в щата или при намаляване обема на работа в централното управление” на Държавното предпрятие, Държавното ловно стопанство и Държавното горско стопанство, трудовото правоотношение с член на синдикалните структури на ФСОГСДП /КНСБ/ и НФЗГС /КТ “Подкрепа”/ не може да бъде едностранно прекратено от работодателя без предварително съгласие на ръководството на синдикалната организация.

От смисловото и граматическо тълкуване на този текст може да се направи извод, че с него се урежда защита при уволнение поради съкращаване в щата, но само на работниците в централното управление на държавното предприятие, а не и на тези в териториалното поделение, каквото е ответното Териториално поделение “ДГС” – Ивайловград, към ДП “Ю. д. п.”.

Видно от Трудова книжка на ищеца и Справка от НАП № ВХК-698/17.02.2014 г., след прекратяване на трудовото правоотношение с ответното предприятие, ищецът не е започвал нова работа.

От трудовия договор между страните и издаденото от ответното предприятие по искане на ищеца Удостоверение № 11/09.01.2014 г. се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца предхождащ уволнението е в размер на 861.60 лева, в която сума е включена и сумата от 100 лева СБКО.

Останалите документи от личното трудово досие на ищеца са неотносими към спора, поради което не следва да се обсъждат.

Нормите на чл. 333, ал. 1 – 7 КТ уреждат закрила при уволнение на следните групи работници и служители: 1. работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст; 2. трудоустроен работник или служител; 3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването; 4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск; 5. работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ, за времето, докато има такова качество; 6. работник или служител, който е член на специален орган за преговори, на европейски работнически съвет или на представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество, за времето, докато изпълнява функциите си; 7. работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган; 8. Бременна работничка или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро; 9. Работник или служител, който ползва отпуск поради бременност раждане или осиновяване.

От доказателствата по делото се установи, че не са нарушени нормите по защита на работниците и служителите при уволнение, доколкото се доказа, че не е налице съкращаване в щата над 5% от средносписъчния състав на ТП “ДГС” – Ивайловград и не са налице масови уволнения по смисъла на чл. 130а КТ. Ищецът не е работник в централното управление, по смисъла на чл. 164 от Закона за горите /ЗГ/, на ДП “Югоизточно държавно предвриятие”, а е работник в неговото поделение ТП “ДГС” – Ивайловград, поради което не се ползва със защитата по чл. 333, ал. 4 във връзка с чл. 49, ал. 1 БКТД.

Не са налице и останалите предвидени в чл. 333 хипотези на закрила при уволнение, а и такива не се твърдят.

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор с работника при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата.

За да е налице уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, следва съкращаването на щата да е извършено от надлежен орган на работодателя, като новият, съкратен щат следва да е в сила към датата на уволнението.

Чл. 167 от ЗГ определя органите на управление на държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ, каквото е “Ю. д. п.”, чието поделение е ответното “ДГС” – Ивайловград, а те са: 1. министърът на земеделието и храните; 2. управителният съвет на държавното предприятие.

Съгласно чл. 170 ЗГ, Управителният съвет на държавното предприятие приема структурата и щата на централното управление и на териториалните поделения на държавното предприятие.

В конкретният случай ответникът не доказа, че съкращаването в щата е извършено от надлежен орган, а именно от Управителния съвет на “Ю. д. п.”.

По делото не е представено решение, с което Управителния съвет да е приел нови структура и щат на ТП “Д. г. с.” – Ивайловград.

Представено е единствено Длъжностно разписание на ТП “ДГС” – Ивайловград от 01.10.2013 г., изготвено от Директора на ТП и утвърдено от Директора на “Ю. д. п.”.

Ето защо ответникът не се доказа, че към датата на уволнението е налице ново щатно разписание, утвърдено по надлежния ред и от надлежния орган, поради което само на това основание уволнието се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

Независимо от горното, съдът намира и следното:

В заповедта за уволнение на ищеца е посочено като правно основание именно чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ. Посочено е словесно, че правното и фактическо основание, тоест причината за прекратяване на трудовия договор е съкращаване в щата.

Непосочването в заповедта под кое от двете предложения на т. 2 от чл. 128, ал. 1 КТ се квалифицира правното основание за уволнението е без правно занчение. Цитирането на правната норма не е определящо /РЕШЕНИЕ № 346/23.7.2010 Г. ПО ГР. Д. № 468/2009 Г. ПО ОПИСА НА ВКС, ІV Г.О.; РЕШЕНИЕ № 71 ОТ 24.07.2013 Г. ПО ГР. Д. № 284/2013 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 728 ОТ 07.06.2013 Г. ПО ГР. Д. № 1407/2013 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС и др./. В заповедта ясно е посочена като причина за уволнението съкращаването на щата и в този смисъл заповедта се явява конкретно, ясно и достатъчно мотивирана /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 447 ОТ 26.03.2012 Г. ПО ГР. Д. № 1505/2011 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 390 ОТ 20.01.2012 Г. ПО ГР. Д. № 139/2011 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 130 ОТ 29.01.2013 Г. ПО ГР. Д. № 15/2013 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 428 ОТ 21.03.2012 Г. ПО ГР. Д. № 1348/2011 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС и други/.

Непосочването в заповедта за уволнение, че е извършен подбор е без правно значение. За защитата на работника е достатъчно да се посочи единствено основанието за уволение, а то е съкращаването в щата.

В тежест на работодателя е да докаже законосъобразността на уволнението, включително, че е налице съкращаване на щата, че то е реално, че е извършен подбор, когато такъв следва да се извърши, а също и законосъобразността на подбора, съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 16.01.2012 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 3/2011 Г., ОСГК НА ВКС.

Това не бе сторено в настоящото производство. Напротив, от обсъдените по - горе доказателства не се доказа законосъобразността на извършения от работодателя подбор, а от тук и на извършеното уволнение.

Съгласно чл. 329 КТ при съкращаване в щата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.

Както бе посочено, съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 16.01.2012 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 3/2011 Г., ОСГК НА ВКС, извършеният от работодателя подбор подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. От тук следва, че работодателят, доколкото тежестта на доказване е върху него, следва да ангажира доказателства за законосъобразността на подбора, тоест доказателства за тези обстоятелства, които той е преценявал за да оцени качествата на работниците.

В конкретният случай работодателят, при разпределената му доказателствеена тежест, не ангажира доказателства за законосъобраността на подбора, с изключение на критерия за оценка на работниците “Отдалеченост от местоживеенето”.

Представените Протокол на директора на ТП “Д. г. с.” – Ивайловград, Протокол за извършен подбор по чл. 329 КТ в ТП ДГС Ивайловград и Оценъчна карта за подбор по чл. 329 от КТ от заемащите длъжност Г. н. в ТП ДГС Ивайловград, и трите с вх. № 680/30.09.2013 г., са доказателства за извършен подбор, но не и за законосъобразността му, тоест за правилно прилагане от страна на работодателя на критериите за подбор установени с нормата на чл. 329, ал. 1 КТ – “по-висока квалификация” и “по-добра работа”.

По отношение на доказването на законосъобразността на подбора и най – вече относно критерия за оценка на работниците “Отдалеченост от местоживеенето”, доколкото съдът и изрично е указал в съдебно заседание на 31.01.2014 г., че не сочи доказателства за този приложен при подбора критерий, е настъпила абсолютна процесуална преклузия.

Независимо от недоказването на правилното и законосъобразно приложение на определените от работодателя критерии за оценка качествата на работниците от страна на назначената за това комисия, съдът намира, относно приложените критерии за подбор, конкретно следното:

1. По критерия “Образование”:

1.1. Работодателят не доказа, че всички участници в подбора притежават изискуемото от длъжностна характеристика минимална степен на образование и професионална квалификация за заемане на длъжността “Г. н.”, а именно образование - “помощник техник-лесовъд” или “техник-лесовъд” по горско и ловно стопанство. Бе доказано наличие на такова образование единствено за трима от 25-те работници участвали в подбора - за ищеца, А. А. и Г. А.. В този смисъл се установи, че са неоснователни твърденията на ищеца, че А. и А. не притежават необходимото образование за заемане на длъжността “Г. н.”.

1.2. Прави впечатление, че професионалната квалификация “Техник-лесовъд” е по-висока от “Помощник техник-лесовъд”, видно и от самото им название, а също и от на свидетелствата за професионална квалификация на А. А., който първо е придобил квалификация “Помощник техник-лесовъд” и впоследствие след допълнително обучение - “Техник-лесовъд”.

Това поставя въпроса защо работодателя при извършения подбор не е взел предвид по-високата професионална квалификация, която имат техник-лесовъдите в сравнение с помощник техник-лесовъдите.

Критерият за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ е именно “по-висока квалификация”, а не просто “наличие на квалификация”. В този смисъл и само на това основание, съдът намира, че работодателят не е изпълнил задължението си да извърши законосъобразен подбор по критерия “по-висока квалификация”.

Следва да се отбележи и че по делото се установи, че ищецът разполага с допълнителна квалификация за маркировач, каквата дейност следва да извършва и по длъжностна характеристика. В този смисъл не се се установи, защо работодателят не е взел под внимание, както за преценката на критерия за подбор “по-висока квалификация”, така и за критерия “по – добра работа”, че ищецът може непосредствено и в пълнота да изпълнява и възложените му длъжностни функции по маркиране на дървета, за разлика от други работници на същата длъжност, които могат да оказват само морална или друга подкрепа на работещите по маркирането.

2. По критерия “Трудов стаж по специалността” или както е посочен в Протокола съставен от директора “Трудов стаж след придобитата квалификация”:

2.1. Работодателят не доказа, че участниците в подбора притежават посочените в протокола и оценъчната карта трудови стажове по специалността и от тук не доказа правилното и законосъобразно прилагане на този критерий за оценка.

2.2. Този критерий неправилно е групиран от работодателя към критерия “Професионална квалификация”, тоест “по-висока квалификация”.

Действително професионалната квалификация предполага освен съответно образование и придобити практически умения, но те не са непременно свързани с трудовия стаж и следва да се установяват с документ за придобита по висока квалификация. Трудовият стаж може да има значение за качеството на работа, тоест за критерия “по-добра работа”. От тази гледна точка съдът намира, че е основателен доводът на ищеца, че неправилно е оценен трудовият му стаж на длъжността “Г. н.” и в частност неправилно работодателят е ограничил трудовия стаж на тази длъжност само до този натрупан след придобита професионална квалификация.

Фактите по делото сочат, че ищецът е работил на длъжност “Г. н.” при ответника в периода 01.06.1992 г. – 01.07.1996 г., тоест повече от 4 години без да е техник-лесовъд или помощник техник-лесовъд, от което може да се съди, че към онзи момент такава образователна квалификация не се е изисквала за длъжността /впоследствие е работил и на други сходни длъжности при ответника/. В този период ищеца е придобил практически знания и умения, които, доколкото критерият трудов стаж е свързан с критерия “по – добра работа”, е следвало да се вземат предвид от работодателя при подбора, а това не е сторено. Следва да се отбележи, че сам по-себе си трудовият стаж не сочи за по-добра работа.

3. По критерия “Атестация” или по-точно, както е посочен в Протокола съставен от директора “Извършена атестация на служителите”:

3.1. Работодателят не доказа, че участниците в подбора са атестирани и от тук не доказа правилното и законосъобразно прилагане на този критерий за оценка.

3.2. Атестацията означава оценка на качествата на работника, на неговите знания и умения, които той показал, проявил при изпълнение трудовите си функции. Именно атестацията има за цел да даде оценка за качеството на работа на отделния работник и да даде сравнение с качеството на работа на другите работници. Качеството на работа е посочения в чл. 329, ал. 1 КТ критерий за подбор “по–добра работа”.

Този критерий изисква сравняване на реално показаното, практическо качество на работа на работниците включени в подбора.

В случая ответника е приел сравняването на практическото качеството на работа на работниците да се извърши въз основа на техните атестации.

Но както се установи ищецът и още трима от участниците в подбора, включително и другите двама уволнени, не са били атестирани, тоест оценени от работодателя. Поради това същите са били оценени от комисията с оценка “0”, макар, че според критериите заложени от работодателя оценката при липсата на атестация е следвало да е “1”. В конкретният случай това обаче е без значение.

От правно значение е фактът, че ответника-работодател не е приложил спрямо ищеца законоустановения критерий “по-добра работа”. Това е така, защото по никакъв начин ответника не е преценил и оценил какво практическо “ниво на изпълнение на трудовите задължения” има ищецът. Не се установи извършване на проверка на знанията и уменията на ищеца чрез обективни оценки, основани на ясна методология. Липсата на атестация показва именно това. Недопустимо е във вреда на работника работодателя да поставя неизпълнението на собственото си право и задължение да оцени работата му, макар и инцидентно по повод необходимостта от подбор.

Преди подбора ищецът е работил близо 5 месеца на длъжността, което е достъчен период за да се извърши оценка на работата му. Аргумент за това е предвидения от законодателя срок по трудов договор със срок за изпитване, който е максимално 6 месеца.

При така определения критерии “Извършена атестация на служителите”, а не “Оценка от атестация на служителите” работодателят не е спазил изискването да остави на работа най-добре работещите.

Напротив видно от Протокола на директора, дори работници, които не показват умения да изпълняват трудовите си задължения или ги изпълняват лошо, биха били по-високо оценени от други, които се справят отлично със задачите си, но поради една или друга причина не са формално атестирани. Това още по-силно прави впечатление на фона на ниските атестационни оценки на останалите работници, посочени в протокола на комисията за подбор. Тоест, доколкото в критерия за оценка “Атестация” е включена и оценъчна възможност “Няма извършена атестация”, налице е незаконосъобразно изпълнение от страна на работодателя на критерия за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ “по-добра работа”. Този критерий спрямо ищеца не е приложен.

4. По критерия “Отдалеченост на охранителния участък от местоживеенето на горския надзирател”:

4.1. За доказване на правилното приложение на този критерий за оценка на качаствата на работника, ответникът представи Заповед № 162/03.06.2013 г. на Директора на ТП “ДГС” – Ивайловград, с която е разделил територията на ТП на 25 охранителни участъци и е разпределил горските надзиратели за охрана на конкретни участъци. От тази заповед обаче не може да се установи местоживеенето на участващите в подбора “Г. н.и” и от тук разстоянието до охранителния участък поверен на всеки от тях. Ето защо работодателят не доказа, че комисията по подбора правилно е приложила този критерий.

4.2. Съдът намира, че критерият “Отдалеченост на охранителния участък от местоживеенето на горския надзирател”, в конкретният случай не може да се приеме като критерий за оценка качеството на работа на “горския надзирател”, въобще и на ищеца, в частност.

В трудовия договор между страните ясно е посочено като работно място на ищеца “ДГС – Ивайловград”. Не е посочен конкретен участък, в който да работи.

Обстоятелството, че в момента на подбора на ищеца е възложен за охрана участък на повече от 25 километра от местоживеенето му е случайно. Във всеки един следващ момент може да му бъде възложен друг участък по усмотрение на ръководителя на предприятието. Именно той решава това с оглед на конкретните “производствени” нужди.

Отдалечеността на инцидентно поверения охранителен участък няма никакво отношение с качеството на работа. Така поставения критерий би могъл да облагодетелства на случаен принцип работник, който работи лошо, но е имал късмета към момента на подбора да му е възложен, например, близък до Ивайловград охранителен участък. И по този начин този по – лошо работещ би останал на работа, вместо добре работещия, на когото би могло да се възложи участък освободен от лошо работещия.

Ето защо съдът намира, че критерият “по-добра работа” не е незаконосъобразно приложен и в този случай.

В заключение, следва да се посочи, че при така поставените от работодателя критерии за оценка на качеството на работниците не бе установено, оставените на работа Г. н.и с какви професионални умения са превъзхождали ищеца и кои обективни факти съответстващи на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ са обусловили преценката на работодателя за по-ниско ниво на изпълнение на възложената работа.

Приложените от работодателя критерии за уволнение създават впечатление, че всъщност единственият критерий за оценка на работниците е продължителността на трудовите правоотношения.

Поради изложеното, уволнението на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, следва да бъде обявено за незаконно.

Поради изложените съображения исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ следва да бъдат уважени, като уволнението следва да се признае за незаконно и същото да се отмени, а ищецът следва да се възстанови на предишната работа.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:

Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ работникът има право на обезщетение, когато уволнението му бъде признато за незаконно. Същото се дължи за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца и в размер на брутното му трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволнението.

От представените и приети като доказателства по делото трудова книжка на ищеца и Справка от НАП № ВХК-698/17.02.2014 г. се установява, че след уволнението, считано от 01.10.2013 г. и до приключване на съдебното дирене на 18.02.2014 г., ищецът е останал без работа. Тоест без работа е в продължение на 4 месеца и 12 работни дни.

От Удостоверение № 11/09.01.2014 г. се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца предхождащ уволнението, върху което се дължи обезщетение е в размер на 761.60 лева /38.08 лева за отработен ден при 20 работни дни през месец септември 2013 г./. В тази сума не е включена сумата от 100 лева СБКО /социално-битово и културно обслужване/, тъй като тази сума не представлява трудово възнаграждение, основно или допълнително, по смисъла на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Тези средства не са възнаграждение за положен от работника труд.

Средствата за СБКО са средства осигурени от работодателя целево - за подпомагане на социално-битовата и културна дейност на работниците и тяхното използване, включително за непосредственото им разпределение между работниците се решава от общото им събрание.

За 4 месеца и 12 работни дни считано от 01.10.2013 г. до 18.02.2014 г., съдът изчисли, че дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на 3503.36 лева, до която сума иска следва да се уважи, като ответника бъде осъден да я заплати на ищеца. За разликата до претендираните 5169.60 лева и за периода 19.02.2014 г. – 31.03.2014 г., иска като недоказан следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, както защото се пртендира по висока от месечно дължимата сума за обзщетение, така и защото, към датата на приключване на съдебното дирене не са изтекли 6 месеца от датата на уволнението и в този смисъл иска е преждевременно заведен.

С оглед уважаването на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца и законната лихва върху сумата от 3503.36 лева, от завеждане на исковата молба – 26.11.2013 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът е сторил по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.

Съдът намира, че възражението на ищцовата страна за прекомерност на възражението е неоснователно.

Съгласно чл. 7, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по трудови дела минималното възнаграждение е 150 лева, но съгласно изречение второ на същата точка, по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. Минималната работна заплата към 04.11.2013 г. е 310 лева, съгласно Постановление на Министерския съвет № 250 от 11 октомври 2012 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната.

В Договора за правна помощ и в частност от пълномощното на защитника на ищеца е видно, че страните са уговорили това възнаграждение от 700 лева за правна защита и съдействие пред всички съдебни инстанции до приключване на производството. Доколкото ищецът не е претендирал заплащане на допълнително сторени разноски на адвоката му за явяване в съдебно заседание, то следва, че в уговорената сума са включени не само възнаграждението на адвоката за положен труд, но и разходите му за пътни и дневни, които е направил за явяване в съдебните заседания, които, с оглед отдалечеността на Ивайловград, са немалки.

Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца разноски по делото за възнаграждение на адвокат, съразмерно на уважената част от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, а именно да бъде осъден да заплати на ответника сумата 624.78 лева. /Съдът приема, че за всеки от трите иска е заплатено по 1/3 от адвокатското възнаграждение, тоест по 233.33 лева. Два от исковете са изцяло уважени, а един частично/.

Ответникът е сторил по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника разноски по делото за възнаграждение на адвокат, съразмерно на отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, а именно да бъде осъден да заплати на ответника сумата 21.49 лева. /Съдът приема, че за всеки от трите иска е заплатено по 1/3 от адвокатското възнаграждение, тоест по 66.66 лева/

На основание чл. 78, ал. 6, вр. с чл. 72, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да се осъди да заплати държавни такси определени по Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно да заплати на Държавата по сметка на Районен съд - Ивайловград сумата 200.13 лева, включваща такса за образуване на дело /по 30 лева за неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и 140.13 лева за иска по чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ, съразмерно с уважената част на този иск/.

Предвид гореизложените мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за недоказано оспорването по чл. 193 ГПК, направено от В.Д.Ч. на истинността на Протокол на директора на ТП “Д. г. с.” – Ивайловград, Протокол за извършен подбор по чл. 329 КТ в ТП ДГС Ивайловград и Оценъчна карта за подбор по чл. 329 от КТ от заемащите длъжност Г. н. в ТП ДГС Ивайловград, и трите с вх. № 680/30.09.2013 г..

ПРИЗНАВА уволнението на В.Д.Ч. с ЕГН: ********** *** от длъжност "Г. н." извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ със Заповед № 311/01.10.2013 г. на Директор на ТП “Д. г. с.” – Ивайловград, ЗА НЕЗАКОННО.

ОТМЕНЯВА Заповед № 311/01.10.2013 г. на Директор на ТП “Д. г. с.” – Ивайловград, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с В.Д.Ч. на длъжност "Г. н.".

ВЪЗСТАНОВЯВА В.Д.Ч. на предишната му работа на длъжността "Г. н." в ТП “Д. г. с.” – Ивайловград.

ОСЪЖДА ТП “Д. г. с.” – Ивайловград ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Ч. сумата 3503.36 /три хиляди петстотин и три лева и тридесет и шест стотинки/ лева представляваща обезщетение в размер на брутната работна заплата за времето от 01.10.2013 г. до 18.02.2014 г. - времето, през което В.Д.Ч. е останал без работа поради признатото за незаконно уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 26.11.2013 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 5169.60 лева и за периода 19.02.2014 г. – 31.03.2014 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА ТП “Д. г. с.” – Ивайловград ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Ч., сумата 624.78 /шестстотин двадесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/ за сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА В.Д.Ч. ДА ЗАПЛАТИ на ТП “Д. г. с.” – Ивайловград, сумата 21.49 /двадесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/ лева - разноски по делото за възнаграждение на адвокат, съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА ТП “Д. г. с.” – Ивайловград да заплати на Държавата, по сметка на Районен съд – Ивайловград, сумата 200.13 /двеста лева и тринадесет стотинки/ лева - държавни такси за образуване на делото.

Решението подлежи на обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от обявяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: