Р Е Ш Е Н И Е

№ /03.06.2014г., гр.Ивайловград

Ивайловградският районен съд, на двадесет и осми май, две хиляди и четиринадесета година, в открито съдебно заседание в следния състав:

Председател: Таня Киркова

При секретаря М. Йораднова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 124 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по искова молба на Е.А.П.-Х.а, ЕГН ********** срещу ЕТ "ЛН Е. Д.", със седалище и адрес на управление град Ивайловград, ул."Л.", №10, ЕИК ********. Претендира се ОТМЯНА НА УВОЛНЕНИЕ и ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАБОТА, ОБЕЗЩЕТЕНИЕ по чл.225, ал.1 и по чл.224 ал.1 от КТ.

С исковата си молба ищцата въвежда следните твърдения, на които основава накърнените си права: Със Заповед № 1/08.10.2013 год. на ответника, била наказана с „ДИСЦИПЛИНАРНО УВОЛНЕНИЕ" на основание чл.190,ал.1,т.2 и чл.187 ал.1, т. 1 от КТ, като било прекратено ТПО на основание чл.ЗЗО, ал.2 , т.6 от КТ за заеманата от нея длъжност "маникюрист". Счита посочената Заповед и извършеното с нея уволнение за незаконни. Не отговоряло на истината твърдението на работодателя, че преди налагане на дисциплинарното наказание спазил процедурата на чл.193, ал.1 от КТ, доколкото от нея и до получаване на процесната заповед никога и по никакъв повод не й били искани обяснения „писмени" или „устни" за твърдяното от работодателя й неявяване на работа на 23.07 - 24.07.201Зг. Съгласно законовите разпоредби на КТ не следвало да й бъдат искани, тъй като от 25.07.2013г. до датата на уволнението ползвала законово установения отпуск, поради временна неработоспособност. Счита, че е налице хипотезата на чл.193 ал.2 от КТ и само на това основание обжалваната заповед следвало да бъде отменена. Твърдяното от работодателя единствено основание за уволнението й - неявяването й на работа в два последователни дни - 23.07.2013г. и 24.07.2013г. не било на лице. Обстоятелствата относно започването й на работа при работодателя през седмицата от 22.07. до 25.07.2013г. били следните: от месец април 2012г. до 21.07.2013г. ползвала законово установения си отпуск за отглеждане на първото й дете Ф. Р. Х.. На 22.07.2013г. - понеделник се явила при работодателя си и му заявила, че желае да прекъсне ползвания от нея отпуск и да започне работа. Работодателят й казал да подаде писмена молба за това, което тя и направила. Същият ден при подаването на молбата работодателят й резолирал да се яви на работа на 25.07.2013г. в законовия тридневен срок, за което я уведомил. В изпълнение на указанията му на 25.07.2013г. тя се явила на работа, като представила болничен лист за времето от 25.07.2013г. до 07.08.2013г. включително. При явяването й на работа на 25.07.2013г. работодателят приел представения от нея болничен лист, разрешил ползването на предписания й отпуск поради болест и впоследствие предприел всички действия по изплащането му. Към тази дата 25.07.2013г. работодателят по никакъв начин не й показал, че счита че е нарушила трудовата дисциплина. Намира даденото разрешение от Инспекцията по труда / ИТ/ за незаконосъобразно. Едва с получаването на процесната заповед тя разбрала, че цитираното разрешение № 0072-3797/30.09.2013г. е издадено. Обяснява, че не знае, кога е инициирано искането за издаване на това разрешение, какъв бил хода на административната процедура и кои са мотивите и основанията за неговото издаване. Счита, че предвидената в чл.ЗЗЗ от КТ специална закрила на работника не е формална и административния орган - инспекцията по труда бил длъжен да установи всички относими обстоятелства преди да даде исканото разрешение. Сочи, че отговаряла на три различни предвидени от закона хипотези на закрила от уволнение: към датата на издаване на посоченото разрешение била майка на дете до 3 годишна възраст; била започнала ползването на разрешен отпуск, поради болест; била и все още е бременна работничка. Заявява, че не смята, че е обвързана с издаденото разрешение за уволнение, тъй като не участвала в производството по неговото издаване, което било задължително по АПК. С оглед на посоченото оспорва издаденото разрешение № 0072-3797/30.09.2013г. на дирекция „Инспекция по труда"-Хасково, като незаконосъобразно.

Освен това при издаване на обжалваната заповед работодателят не изпълнил законовото си задължение да й заплати неизползвания от нея платен годишен отпуск за 2012г. и пропорционално полагащите й се дни до м.октомври 2013г., който бил в размер на 35 дни или обезщетението, което работодателя й дължал на основание чл.224 от КТ съгласно получаваното от нея трудово възнаграждение било 350 лева.

Предвид на гореизложеното моли съдът да признае за незакона и съответно да отмени Заповед № 1/08.10.2013 год. на ЕТ "ЛН Е. *** и извършеното с нея уволнение, да бъде възстановена на предишната работа, като "маникюрист" при ответника, да й бъде присъдено обезщетение за оставането й без работа в периода 08.10.2013 год. - 08.04.2014 год. в размер на 1260 лв. /хиляда двеста и шестдесет лева/, изчислено на базата на получаваното от нея месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 210 лв./двеста и десет лева/ и да й заплати обезщетение за неползван годишен отпуск за периода 01.01.2012 год. — 08.10.2013 год. в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/, ведно със законната лихва върху исковите суми от завеждането на иска до окончателното им изплащане, както и да й бъдат присъдени направените деловодни разноски.

В сроковете по чл.131 от ГПК ответникът представя писмен отговор, в който: Оспорва твърденията на ищцата, изложени в исковата молба. Не приема становището на ищцата, че не й били търсени обяснения за неявянето на работа на посочените от нея дати. Такива същата отказала да даде, поради което била налице хипотезата на чл.193 ал.З от КТ. През посочените дати, на които ищцата не се явила на работа, тя не била в отпуск поради временна неработоспособност както твърдяла. Счита за неправилни твърденията на ищцата, че следвало да бъде уведомена от Инспекция по труда за извършената от нея проверка и за издаденото разрешение 0072-3797/ 30.09.2013 година, което приема за незаконосъобразно, тъй като не участвувала в производството по неговото издаване.

Оспорва по основание и размер иска за присъждане на обезщетение по чл. 344 ал.1 т.З във връзка с чл.225 ал.1 от КТ за периода 08.10.2013 година до 08.04.2014 г. Възразява и срещу претенцията по чл.224 ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Прави възражение за прихващане на обезщетението по чл. 224 ал.1 от КТ с обезщетението по чл.221 ал.2 от КТ за дисциплинарното уволнение на ищцата, което обезщетение било в размер на брутното трудово възнаграждение на ищцата за 1 месец, възлизащо на 160.58 лева, което претедира ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска до окончателното изплащане на дължимата сума. Предвид гореизложеното моли съдът да отхвърли предявените кумулативно от ищцата искове по чл. 344 ал.1 т. 1-3 от КТ, чл.225 ал.1 от КТ и чл.224 ал.1 от КТ като неоснователни и недоказани, да уважи направеното възражение за прихващане и да й присъди направените по делото разноски.

Ищцовата страна направи отказ от иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ.

В съдебно заседание и в писмена защита страните поддържат изложеното в исковата молба и отговора.

ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ПО ДЕЛОТО

В Заповед № 1/08.10.2013год. на ЕТ „ЛН Е. ***, ЕИК ******** е записано: „На основание чл.188 ал.1 т.3 от КТ, при спазване изискванията на чл.193 ал.1 и ал.3 от КТ, чл.189 ал.1 и чл.333 ал.1 т.1 и т.6 от КТ, с предварително разрешение на Дирекция „Инспекция на труда „ – Хасково №0072-379/30.09.2013г. Наказавам с „дисциплинарно уволнение” Е.П.....за неявяване на работа на 23 и 24 .07.2013г. в течение на два последователни дни и на 08.08.2013г. – дисциплинарни нарушения по чл.190 ал.1 т.2 и чл.187 ал.1 т.1. от КТ. На основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ прекратявам трудовия договор...” Тази заповед е изпратена на ищцата на 09.10.13г. от БП – офис – Ивайловград и е получена от ищцата на 10.10.2013г., видно от обратната разписка, приложена по делото.

Доказателства, имащи пряко отношение за решаване на делото са: Искане Вх. №0072-3701/20.09.2013г. за предварително разрешение за прекратяване на трудовия договор с ищцата на основание чл.333 ал.1 т.1 и т.4 и чл.333 ал. 5 от КТ, поради неявяване на работа на 23 и 24 .07.2013г. в течение на два последователни дни и на 08.08.2013г., отправено от ответника до Дирекция „ИТ” – Хасково; Отговор на това искане Изх. № 0072-379/30.09.13г. до ответника, с който на основание чл.333 ал.1 т.1 от КТ Дирекция „ИТ” – Хасково дава разрешение за прекратяване на трудовия договор на лицето Е. А. П. – Х.а на длъжност „маникюрист”, в качеството й на майка на дете до 3-годишна възраст.

Болнични листове с № 3386030/25.07.2013г., / отпуск за временна нетрудоспособност от 25.07 до 07.08.13г./, № 3386056/09.08.2013г. ,/ отпуск за временна нетрудоспособност от 09.08. до 22.08.13г./ и № 3698558/23.08.2013г., / отпуск за временна нетрудоспособност от 23.08 до 21.09.13г./, чиято диагноза е „рискова бременност„ във ІІ , ІІІ и ІV месец.

Искане - Молба от ответника до директора на РЗИ – Хасково, получена от адресата на 20.08.2013г. и до директора на ТП на НОИ – Хасковоо, получена на 13.08.13г., за извършване на проверка на дейността на ищцата, като към молбата са приложени болничните листове и е посочена диагнозата „рискова бременност”.

П Р А В Н И И З В О Д И

Предявените искове са с правно основание чл.344 ал.1, т.т.1 и 2 от КТ и чл.224 КТ, като първият е главен, а вторият акцесорен. Ищцата претендира признаване прекратяването на ТПО с ответника на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ – поради налагане на основание чл.190 ал.1 т.2 КТ и чл.187 ал.1 т.1 от КТ на наказание „дисциплинарно уволнение”, за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на заеманата до уволнението работа, както и обезщетение за неползват платен годишен отпуск.

Не се спори по въпроса, че ищцата е работила на длъжност "Маникюрист” при ЕТ „ЕН – Е. ***.

Безспорно по делото е и, че ответникът е издал Заповед №1/ 08.10.2013г., с която е прекратил трудовия си договор с ищцата, получена отпоследната по пощата с обратна разписка на 10.10.13г.

Спорни по делото са въпросите: законосъобразна ли е Заповедта за прекратяване на ТПО между страните и подлежи ли на отмяна, следва ли ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "маникюрист” при ЕТ „ЕН – Е. ***, дължи ли обезщетение ответникът на ищцата, на какво основание и в какъв размер?

За да отговори на тези въпроси, съдът съобрази събраните по делото относими доказателства – писмените, показанията на свидетелите, както и приложеното ЛТД на ищцата.

Доказателствената тежест в процеса се носи от ответника досежно законосъобразността на уволнението, а ищцата следва да установи на общо основание твърденията си, от които очаква да черпи благоприятни последици.

Към момента на прекратяване на трудовия договор между страните – 10.10.13г. – датата на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора от ищцата, /съгл. чл.335 ал.2 т.3 вр. чл.333 ал.7 от КТ/, тя се е ползвала от закрилата на разпоредбите на чл.333 ал.1 т.1 КТ, като майка на дете до 3 годишна възраст и на чл.333 ал.5 от КТ – в качеството си на бременна работничка, за чието уволнение на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ се изисква предварително разрешение на ИТ. Нормата на чл.313а от КТ предоставя закрилата на чл.333 ал.5 от КТ на бременна работничка или служителка след като тя удостовери за състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните органи. От представените болнични листове и молбите на ответника, отправени до Дирекция „Здравна Инспекция” – Хасково и ТП на НОИ – Хаксково, е видно, че ответникът е информиран за състоянието на ищцата.

Приложени към настоящия казус тези разпоредби водят до извода, че към момента на прекратяване на ТПО между страните, работодателят е имал разрешение за прекратяване на ТД само на едно от двете правни основания, от чиято закрила се е ползвала ищцата. Законът изисква тя да бъде дадена за всеки отделен случай.

Съгласно императива на чл.344 ал.3 КТ в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда и такова съгласие не е било дадено преди уволнението, какъвто е настоящия случай, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това формално основание, без да разглежда трудовия спор по същество.

След този анализ, съдът намира, че ответникът не е спазил установените в закона императивни изисквания на закона, в частност - чл.333 ал.5 от КТ, като е пристъпил към прекратяване на ТПО с ищцата на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ без да е получил разрешение от Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково за това си действие, което прави уволнението на ищцата незаконно, и води до отмяна на Заповед №1/08.10.13г..

След като е основателен първият иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, то и този по чл.344 ал.1 т.2 от КТ - за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „маникюрист”, в ЕТ „ЛН – Е. ***, също следва да се уважи, с оглед акцесорния му характер.

Съгласно чл.224, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неползвания от него платен годишен отпуск. За да се осъществи това право следва да са налице две предпоставки – прекратяване на трудовото правоотношение и неползване на полагащ се платен годишен отпуск от ищеца.

Назначената съдебно-счетоводна експертиза установи, че ищцата за периода 01.01.2012г. – 08.10.2013г. не е ползвала полагащия й се платен годишен отпуск в размер на 35 дни, за което работодателят й дължи обезщетение от 225 лева.

Видно е, че са налице двете задължителни изисквания, за да се уважи искът по чл.224 ал.1 от КТ, поради което съдът го намира за основателен за сумата от 225лв., ведно със законната лихва от предявяването му - 29.10.13г. до окончателното изплащане на задължението, като следва да го отхвърли в останалата му част до пълния претендиран размер от 350лева, като неоснователен.

С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбите на чл.78 ал.1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените от нея деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 441 лв., съобразно уважената част от исковете, а по сметка на РС – Ивайловград държавна такса за трите обективно съединени иска в размер на по 50лв. за всеки от тях.

Мотивиран от гореизложеното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за незаконно уволнението на Е.А.П. - Х.а, ЕГН ********** и ОТМЕНЯВА Заповед №1/08.10.2013г., на ЕТ "ЛН Е. ***, с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради налагане на наказание „дисциплинарно уволнение” на основание чл.190 ал.1 т.2 КТ, е прекратено трудовото правоотношение между ищцата и ответника.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Е.А.П. - Х.а, ЕГН ********** на заеманата от нея длъжност преди уволнението "маникюрист” при ЕТ "ЛН Е. Д.", ЕИК ********.

ОСЪЖДА на основание чл. 224, ал.1 КТ, ЕТ "ЛН Е. Д.", със седалище и адрес на управление град Ивайловград, ул."Л.", №10, ЕИК ********, да заплати на Е.А.П. - Х.а, ЕГН

********** сумата от 225лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва до окончателното погасяване на задължението, като го ОТХВЪРЛЯ в останалата му част до пълния претендиран размер от 350лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЕТ "ЛН Е. Д.", ЕИК ******** да заплати на Е.А.П. – Х.а, ЕГН ********** сумата от 441лв., разноски по делото.

ОСЪЖДА ЕТ "ЛН Е. Д.”, ЕИК ******** да заплати по сметка на РС – Ивайловград държавна такса върху уважените искове в общ размер от 150лв.

Решението може да се обжалва пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: