РЕШЕНИЕ
№ /10.12.2013г., гр.Ивайловград
Ивайловградският районен
съд, на двадесет и шести ноември, две хиляди и тринадесета година, в открито
съдебно заседание в следния състав :
Председател: Т. Киркова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 100 по описа за 2013 година, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е
образувано по искова молба на Й.Н.П., ЕГН ********** срещу "С."ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Красно село, ул."******* III", № 1, ЕИК *******.
Ищцата въвежда следните твърдения, на които
основава накърнените си права : Със заповед
№ 414/ 14.06.2013г. на Главен изпълнителен директор Петър Андронов и
изпълнителен директор Христина Филипова било прекратено трудовото й правоотношение, на основание чл.328, ал.1,
т.2 от КТ, считано от 15.06.2013 г. по силата, на което заемала длъжността „
касиер ОРМ „, с месторабота - офис на
банката в с.Капитан Андреево, общ. Свиленград. Счита, че заповедта е
постановена в нарушение на закона. Не
било налице фактическото, а с оглед на това и правното основание за уволнението
й. Не било налице закриване на част от
предприятието или съкращаване на щата. Заповедта, с която било прекратено
трудовото й правоотношение, не била мотивирана. Обективният и безвиновен
характер на правното основание за уволнението й предпоставяло задължение на
работодателя да мотивира заповедта, за да може в рамките на изложените
фактически обстоятелства да се извърши преценка за законността му, като се
провери съществуването на фактите в обективната действителност и правилното им
квалифициране. Непосочването на фактите, които обуславяли уволнението й по
чл.328, ал.1. т.2 от КТ било основание за признаване на уволнението й за
незаконно. Работодателят не посочил дали
съкращаваната длъжност е единствена, изпълнявана само от нея, запазва ли се в
новото щатно разписание или не, остават ли служители, които да я изпълняват, за
да се прецени задължителността на подбора, съгласно чл.329 от КТ, не посочил извършил ли е или не подбор по чл.329
от КТ, преди прекратяване на трудовото й
правоотношение. Работодателят бил длъжен да извърши подбор по критериите на
чл.329 от КТ, какъвто не направил, не й
било известно да е правен. Оставени били
на работа служители с по-ниска квалификация от нейната и качество на работа. Ако ответникът твърдял, че е извършил подбор, то тогава
ищцата твърди, че същият е незаконосъобразен, не почива на
законовите критерии за подбор и в него не са участвали всички служители,
заемащи съкращаваната длъжност, в резултат, на което на работа били оставени
служители с по-ниска квалификация от тази на ищцата и качеството им на работа
било по-лошо. Твърди, че през годините, през които работила в ответното дружество, работата й била високо оценявана, никога
не била наказвана, винаги била лоялна към работодателя. Имала завършено
висше образование, степен магистър по специалността «информатика» с
професионална квалификация «информатик със специализация компютърни технологии
в бизнеса ». Счита, че в основата на уволнението й не стои реален и обективен
подбор от работодателя, а същото било «ответен удар» на заведения от нея трудов
спор по гр.дело №.580/2012г. по описа на РС-Свиленград с решението, по което
било признато за незаконно и отменено предходното й уволнение със Заповед №
585/31.05.2012г. на изпълнителните директори на « С. » ЕАД. Счита издадената уволнителна заповед за
незаконосъобразна и като такава подлежаща на отмяна. Претендира да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, както и заплащане на
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 2880лв. за шест месеца, считано
от 15.06.2013г. до 15.12.2013г.- времето, през което е останала без
работа.
Предвид изложеното моли съдът след
установяване на гореизложеното да постанови решение, с което признае
уволнението й със заповед № 414/14.06.2013г. на Главен
изпълнителен директор Петър Андронов и изпълнителен директор Христина Филипова
за незаконно и отмени същата като незаконосъобразна, да я възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност „касиер ОРМ„ в „С.„ ЕАД, клон Хасково,
звено Хасково-Кап.Андреево, с месторабота-ОРМ ГКПП „Капитан Андреево" и осъди ответникът да й заплати обезщетение
по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 2880лв. за времето от 15.06.2013г. до
15.12.2013г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от завеждане
на иска до окончателното й изплащане и й присъди направените по делото
разноски.
В сроковете по чл.131 от
ГПК ответникът представя писмен отговор.
Прави възражение за недопустимост на
предявените исковете, поради изтичане на преклузивния срок за тяхното
предявяване, което съдът неуважи като неоснователно.
Излага
аргументи относно неоснователност на заявените от ищцата претенции.
Налице било законосъобразно осъществена процедура по „съкращаване на
щата", т.к. било извършено реално
съкращаване на щата; решението за
съкращаване на щата било взето от компетентния за това орган; прекратяването на трудовия договор съвпадало
с датата, от която фактически била премахната щатната бройка; извършен бил законосъобразен подбор; ищцата декларирала
изрично пред работодателя, че не попада в някоя от хипотезите на закрила по
чл.ЗЗЗ от Кодекса на труда; налице била
надлежно изготвена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ.
Свързаните с иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ
искове по чл. 344, ал.1, т. 2 и т.3 КТ също счита за неоснователни поради
акцесорния им характер и законосъобразното прекратяване на трудовото
правотношение с ищцата.
В подкрепа на казаното излага
следните съображения: С трудов договор № 3660 от 30.04.2008г. Й.П. била
назначена в „С.” ЕОД, на длъжност
„касиер"; Със Заповед
№ 585/31.05.2012г. ТПО
с ищцата било прекратено,
считано от 01.06.2012г., поради извършено съкращаване на щата; С ТД №
3660/01.04.2013г. ищцата била
възстановена на работа
в ответното дружество на основание решение, постановено по гр.дело №
279/2012г. на РС-Свиленград; Със свое
решение от 23.05.2013г. Управителният съвет на „С.” ЕАД одобрил промяна в щатното разписание на ОРМ
„Капитан Андреево", считано от 15.06.2013г. - извършване на съкращаване на
6 /шест/ щатни бройки „касиер ОРМ", от които 1 свободна и 5 ефективно
заети, след извършване на подбор; На база на взетото решение за съкращаване в
щата била издадена заповед № ЧР-372/27.05.2013г. на
представляващите „С.” ЕАД,
с която било
разпоредено извършването на подбор, назначена била комисия по подбора,
определени били лицата, които следвало
да бъдат включени в подбора и критериите, на база на които да бъде
извършен. В изпълнение на цитираната по-горе заповед комисията по подбора извършила оценяване на
подлежащите на подбор
служители, съобразно предварително определените критерии и
направила предложение за поименно съкращаване на служителите с най-ниска
оценка; Й.П. попълнила и представила
пред работодателя декларация, че не попада в обхвата на защитата по чл.ЗЗЗ от
КТ; Със Заповед №
414/14.06.2013г. ТПО с
ищцата било прекратено,
считано от 15.06.2013г., на основание чл.328, ал.1, т.2 – съкращаване на щата,
като на служителката било изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 и ал.2 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 17 работни дни; На основание
заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на
служителката било заплатено и обезщетение за неспазено предизвестие на
осн.чл.220,ал.1 и ал.2 от КТ; На основание Заповед № ЧР-519/18.07.2013г. на
главния изпълнителен директор на ответното дружество, през юли 2013г. на ищцата
било изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ.
Съкращаването
на щата било реално, когато засегнело
съществуващи до влизане в сила на новото щатно разписание щатни бройки за
съответната длъжност в съответно обособената структурна единица.
Излагат се аргументи за прекратяване на ТПО с ищцата след
законосъобразно проведен подбор.
Изключени от подбора били единствено три
служителки, които към момента на извършване на подбора, респективно и към
момента на съкращаване на щата попадали
под обсега на непреодолима закрила по чл.ЗЗЗ, ал.5 и ал.6 от Кодекса на труда.
В подбора също така не били
включени други две служителки, тъй като, видно от представените като
доказателство поименни щатни разписания, същите били назначени по срочен трудов
договор, на осн. чл.68, ал.1, т.З от КТ,
а при несъпоставими трудови правоотношения /каквито били безсрочното и срочното
правоотношение/, работодателят не бил длъжен да прави подбор.
Подборът бил
извършен на база
на критериите по
чл.329 от КТ,
по предварително обявени от работодателя показатели. Квалификацията на
служителите била оценена съобразно посоченото в длъжностните характеристики
подходящо образование и представените пред работодателя документи за завършено
образование и допълнително придобита квалификация. При оценката на
квалификацията надлежно било отчетено притежаваното от ищцата образование. Качеството на работа на
служителите било оценено посредством предварително съставен и еднакъв за всички
участници в подбора тест. В съответствие със заповед №ЧР-372/27.05.2013г.
лицата, които към датата на провеждане на теста ползвали законоустановен
отпуск, били оценени със служебна оценка.
Ответната
страна не приема твърдението на ищцата,
че заповедта, с която е прекратено ТПО с ответното дружество е
незаконосъобразна, защото не била мотивирана, т.к. трайна и непротиворечива
практика на ВКС била, че за законосъобразното упражняване на правото да се
прекрати трудовото правоотношение на осн. чл.328, ал.1, т.2 от КТ било
достатъчно да се посочи ясно коя от двете хипотези е използвана. Относно иска
по чл.344, ал.1,
т.2 за възстановяване на предишната длъжност,
предвид на неговия
акцесорен характер и
на твърдяното от ответното
дружество законосъобразно прекратяване на
трудовото правоотношение, счита, че същият не следвало да бъде уважен.
Относно иска по чл.
344, ал.1, т.З за обезщетение за времето, през което ищцата е останала без
работа поради уволнението за периода от 15.06.2012г. до 15.12.2013г. в размер
на 2 880.00лв., доколкото този иск бил акцесорен към главния счита, че същият
не следвало да бъде уважен, т.к. за да е
дължимо обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, било необходимо да е налице:
незаконно уволнение, оставане без работа за времето, за което се претендира
обезщетението и причинна връзка между тях, за което не били представени никакви
доказателства. При условие на евентуалност, в случай, че акцесорният иск бъде
уважен, моли съдът да присъди обезщетението до крайната дата, до която ищцата е
останала без работа и претендираният от нея размер на обезщетението, съответно
да бъде намален с размера на обезщетението за месеците, в които ищцата е
работила при друг работодател. При условие на евентуалност, в случай, че
акцесорният иск бъде уважен, моли да се има предвид, че крайната сума следвало
да бъде намалена съобразно датата, до която ще се докаже, че ищцата е останала
без работа.
При условие на евентуалност,
в случай, че предявеният по чл.344, ал.1, т.З КТ иск бъде уважен изцяло или частично, прави
изрично възражение за прихващане - претендираното обезщетение да бъде намалено
с вече изплатените на ищцата суми, доколкто
на основание Заповед 414/14.06.2013г. на Й.П. било изплатено обезщетение по чл. 220, ал.1
и 2 от КТ за неспазено предизвестие в размер на едно брутно трудово
възнаграждение /БТВ/ от 512.89лв; На основание Заповед № ЧР-519/18.07.2013г. на
главния изпълнителен директор на
ответното дружество, през юли 2013г. на ищцата било заплатено обезщетение по
чл.222, ал.1 от КТ в размер на едно БТВ
- 512.89лв. Тези две БТВ обезщетявали една и съща по съществото си вреда на
уволнения, както и обезщетението по чл. 344, ал. 1, т.3 КТ, а именно оставането
й без работа, поради което подлежали на прихващане от размера на същото, в
противен случай ищцата щяла да се обогати неоснователно за сметка на
работодателя.
Предвид изложеното, моли съдът да отхвърли предявените от ищцата Й.П. искове
по чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 КТ като неоснователни и недоказани, а в случай,
че ги уважи - да приспадне от поисканото обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3 КТ заплатените на ищцата 2 БТВ, представляващи
обезщетения по чл. 220, ал.1 от КТ и чл. 222, ал.1 от КТ в общ размер на 1
025.78лв. /хиляда двадесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/.
Моли
да им
бъдат присъдени направените
разноски по настоящото производство,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Ищцовата страна на
основание чл.312, ал.2 от ГПК във връзка с доклада по делото и по представените
доказателства от ответника с отговора взема
становище, като: Оспорват доклада на
комисията по извършване на подбор досежно достоверността на отразените в него
оценки на служители, като твърдят, че не съответстват на действителните факти и
обстоятелства и са необосновани; Твърдят,
че членовете на комисията не са познавали работата и качествата на ищцата, нито
нивото на изпълнение на длъжността и притежаваните от нея компетенции.
Управителят на клона Коста Стоев - член на комисията по подбора бил в личен конфликт с ищцата, с оглед на
което формираните оценки от комисията с негово участие били при наличието на
явен конфликт на интереси, затова
необективни, което също обуславяло незаконност на подбора; Поставените
на ищцата оценки от комисията в представения по делото формуляр за оценяване на
длъжността по компетенции на служителя Й.Н.П. с № ИД-000560-4А от 03.06.201Зг.
били необективни и необосновани и не съотвествали на действително притежаваните
и оценявани качества на ищцата; Оспорват
оценките на всички участващи в подбора
служители - подборът бил опорочен, поради поставянето на
необективни оценки на служителите Виктория Атанасова Костадинова, Ангелина
Тончева Димитрова и Валя Бойкова Мърдева, които не се явили на теста, включен в извършеното оценяване
и поставените им оценки по критерия « ниво на изпълнение на възложената работа
» на база резултати от тест били необективни;
Твърдят, че в нарушение на закона в подбора не са участвали всички лица,
заемащи съкращаваните длъжности и подлежащи на оценяване. Извършеният подбор,
без участието и обективното оценяване на всички служители, заемащи
съкращаваната длъжност бил незаконосъобразен;
Незаконосъобразно от подбора били изключени служителите Десислава
Ставрева и Цветанка Г., заемащи налични
бройки от съкращаваната длъжност, видно
от представените щатно и поименно щатно разписание към 22.05.2013г. и без данни
за заместваните от тях лица; Оспорват
твърдението на ответника, че посочените две лица били назначени по срочен трудов договор по
чл.68, ал.1,т.З от КТ; Незаконосъобразно
от подбора били изключени и служителите Веселина Вълчанова Василева, Ивелина
Валентинова Василева и Цветомира Господинова Господинова по изложената в
отговора на ответника причина, която твърдят, че не била налице. Оспорват
обстоятелството, че посочените лица са в разрешен отпуск по чл. 163 от КТ.
Молят съдът да постанови
съдебно решение, с което да уважи предявените от ищцата искове и й присъди
направените по делото разноски.
В писмена
си защита ищцовата страна конкретизира
твърдението си за необективност и
недоказаност на оценките на комисията на
всички включени в подбора лица, съобразно изискванията на чл.329 от КТ.
В подкрепа на довода, че оценяването
не е обективно бил фактът, че по показателя „наличие на допълнителна
квалификация, свързана с основните функции на длъжността, според длъжностната
характеристика за съответната длъжност„, съгласно посоченото в Заповед № ЧР-372
от 27.05.2013г., неоснователно на ищцата не били поставени 5 точки за
допълнителната й квалификация - „информатика със специализация компютърни
технологии в бизнеса„, съгласно
представената диплома за висше образование, доколкото съгласно представената по
делото длъжностната характеристика - „компютърните умения„ представлявали основно изискване за
длъжността. С оглед на това при обективно оценяване по критерия „степен на
квалификация„ ищцата следвало да получи общо 20 точки, а не поставените й 15,
при което крайният й резултат обективно оценен,
следвало да се увеличи с 5
точки.
Видно от представения формуляр за тест на
ищцата, същата не била оценена по т.З от
теста, въпреки наличието на даден отговор, който отговор при другите оценявани бил оценен с 2т. При оценяването на този
отговор обективният резултат от теста на ищцата бил общо 26 точки, а не
поставените й 24. При това положение крайният резултат на ищцата при обективно
оценяване бил 61 точки, а не поставените й 54 точки.
При всички положения ищцата щяла да има по-висока оценка от служителката
Радка Митева Караиванова, която при обективно оцяване би следвало да има оценка
55 точки, тъй като по критерия „ ниво на квалификация„ по подкритерия вид
специалност получила 10 точки, вместо 5,
тъй като не притежавала икономическо образование, което се оценявало с 10 точки.
За Радка Митева Христова била представена само диплома за средно образование,
от която било видно, че е завършила
професионално техническо училище
по професията „работник адм. обслужване„. Ето защо поставените й общо 60 точки не почивали на обективо
оценяване, при каквото следвало да получи 55 точки.
Участващата в подбора служителка Мария
Тодорова Иванова също неоснователно била
оценена с 61 точки, въпреки обективно полагащите й се 51 точки, тъй като по
критерия „ ниво на квалификация „ по
подкритерия вид специалонст била получила
10 точки, вместо 5, тъй като не притежавала икономическо образовение.
Представеният докумен удостоверявал завършен крус по банково дело, а не
придобито образование по икономическа специалност.
Поддържат доводът си за незаконност на
извършения подбор, тъй като ответникът не представил никакви доказателства, обосноваващи
поставените точкови оценки по показателя „компетенции" , включени в
критериите по подбора на всички сравнявани лица, както и за това на базата на какви
обективни факти били поставяни оценките на сравняваните служители по отделните
показатели.
В тежест на работодателя било да докаже
наличието на обективно съответствие на поставените оценки на тези лица по относимите
към подбора показатели, което той не установил по отношение на оспорената
оценка на ищцата и тази на останалите оценявани лица.
Изхождайки от показанията на св. Недялка
Михова, член на комисията, оценяваща участващите в подбора лица по критерия „
изпълнение на длъжността по компетенции„
следвало да се приеме за основателен доводът на ищцата, за незаконност
на подбора, поради това, че членовете на комисията по подбора нямали преки
впечатления от работата й, поради което не
могли обективно да я оценят в сравнение с останалите служители. Станало
ясно, че работното място на свидетлката Михова е в гр. Хасково и тя нямала
преки наблюдение върху това как се справя с работата си ищцата. От
представените писмени доказателства се установило, че свидетелката, нито веднъж
не била извършила проверка на ищеца и
действително нямала преки впечателния от работата й.
От
представените формуряли за оценяване изпълнението на длъжността по компетенции
било видно, че всички участващи в подбора служители, заемащи длъжността
„касиер„ са получили оценка 3 по отделните подпоказатели и обща оценка 15 , а
всички заемащи длъжността „ старши касиер „ са получили по 5 точки по отделните
подпоказатели и обща оценка 25 точки. От представените формуряри било видно, че
мотивите за поставените оценки били напълно еднакви за всички служители. С
оглед на това ответникът, в чиято тежест било, с оглед заявеното оспорване на
обективността на извършения подбор и поставените оценки, не доказал как и защо
при една и съща аргументация по посочените критерии, например по критерия
„работа в екип„ или „спазване на трудовата и финансовата дисциплина„ едни
служители получили оценка 5 и при същата
аргументация, по същите критерии, ищцата
получила оценки 3 .
При
положение, че свидетелката Михова е нямала преки и лични наблюдения върху
работата на ищцата, а изложената аргументация във формуляра за оценяването на
изпълнението на длъжността по компетенции от ищцата съотвествала на тази за
оценка от общо 25 точки, а не на поставените й 15 точки, какви били конкретните основанията на оценяващите
ищцата да получи поставените й оценки за изпълнението на длъжността по
компетенции, които били по-ниски или еднакви с тези на повечето съпоставяни с
нея лица, водената от ответника
свидетелка не установила.
Изнесеното от свидетелката Зорница Кашева,
която работила заедно с ищцата и добре
познавала работата й сочило, че ищцата много добре се е справяла с възложената
й работа, работила добре, екипно с колегите си, притежавала много добри професионални знания и умения,
поради което била сред
най-дисциплинираните служители, с най-голям брой операции, през време на
работа.
Сериозно
доказателство в подкрепа на довода за
необективност на подбора било оценяването на отсъстващите от работа служители
Виктория Атанасова Костадинова, Ангелина Тончева Димитрова и Валя Бойкова Мърдева,
които не се явили на теста, включен в
извършеното оценяване и поставените им оценки по критерия «ниво на изпълнение
на възложената работа » били напълно
необективни. Ярко доказателство за това била съпоставката между общата оценка
на ищцата и тази на отсъстващата служителка Виктория Костадинова, на която били
поставени общо 55 точки, като без
да е решавала теста, е получила 25
точки, а на ищцата били поставени 24 точки за теста (без да й се постави оценка
по т.З на теста).
Извършеният
подобр бил необективен и поради участието в комисията по оценяването на Коста
Стоев, за който от показанията на свидетелката Кашева се установило, че бил в личен конфликт с ищцата, поради което
не можел да бъде обективен при оценяването й. Упражнявал натиск върху ищцата да напусне работа, след
което последвало
предходното й уволнение.
С оглед на всичко това считат, че ответникът
не установил обективното съответствие на оценките по приетите от работодателя
показатели с действителните качества на включените в подбора лица.
С
оглед на гореизложеното ответникът не
доказал законността на извършения подбор, от което следвало, че той е
опорочен, с оглед на което уволнението на ищцата било незаконосъобразно.
Поради основателност на основния иск, следвало
да се уважат и акцесорните искове. Ищцата следвало да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност и й се присъди обезщетение в претеидирания
размер на основание чл,225 ал.1 от КТ за времето, през което била останала без работа. Видно от копиего на трудовата й книжка - не
била работила при друг работодател по трудово правоотношение, което обстоятелство
не се оспорвало от ответника и същото се потвърждавало от представеното удостоверение
от БТ- Свиленград.
Ответникът
в писмената си защита моли
съдът да отхвърли предявените от Й.Н.П.
искове по по чл. 344, ал.1, т 1 от КТ за признаване
на уволнението за незаконно; по
чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа; по чл.344, ал.1, т.З от КТ във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ за обезщетение за времето, през което ищцата е останала без
работа поради уволнението като неоснователни, а разгледани по същество - и
недоказани по основание и размер. Сочи
съображения, изложени в отговора на исковата молба.
Относно направеното от ищцата възражение,
че за отговора й на въпрос 3 от теста не са присъдени точки, поради което
крайната оценка от теста не е изчислена правилно, считат същото за
неоснователно, т.к. видно от приложения към заповед № ЧР-372/27.05.2013г. образец
на тест, въпрос № 3 бил отворен въпрос, като отговорът следвало да бъде в
смисъл: „Нямам право за извършване на сторно операции"..............
"Сторното се извършва по процедура след подаване на искане за
сторно". "само от старши
касиер или от определен съгласно заповед служител",
т.е. отговорът следвало да бъде в смисъл, че служител, заемащ длъжност „касиер
ОРМ" няма право да извършва сторно операции. Отговорът, даден от ищцата,
очевидно не бил коректен, респективно за него не следвало да й бъдат присъдени
точки. В този смисъл, дори да се приемело,
че е налице технически пропуск /в теста не било нанесено, че за въпрос № 3
следвало да бъдат присъдени 0 (нула) точки/, то този пропуск по никакъв начин
не рефлектирал върху крайната оценка от теста, която си оставала 24 точки.
При преценка обективността на извършения подбор молят съдът да не взема
предвид показанията на свидетелката Зорница Кашева, според която ищцата
работела по-добре от останалите си колеги. 1.)Тези показания не били подкрепени
с никое от представените по делото доказателства и в частност от справка от
счетоводната система ТАХ1S. Напротив, било видно, че броят извършени
операции от ищцата /при съобразяване на обстоятелството, че някои смени и някои
пунктове били очевидно по-натоварени от други/, не се откроявал спрямо броят,
извършени операции от останалите служители на ОРМ ГКПП „Капитан Андреево"
и 2.) Свидетелката Зорница Кашева била с
прекратено трудово правоотношение с ответното дружество и водила дело срещу „С.”
ЕАД с идентичен предмет с настоящето дело, което внасяло съмнения в
обективността на показанията.
Молят
съдът да отхвърли предявените от ищцата искове
по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 като неоснователни и недоказани, а в случай че ги
уважи - да приспадне от поисканото обезщетение по чл. 344, ал.1, т. 3
заплатените на ищцата 2 БТВ, представляващи обезщетения по чл. 220, ал.1 от КТ
и чл. 222, ал.1 от КТ в общ размер на ВСN 1 025.78 /хиляда двадесет и пет лева
и седемдесет и осем стотинки/.
Молят за присъждане направените разноски по настоящото
производство съгласно представения списък, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Д О К А З А
Т Е Л С Т В А ПО
Д Е Л О Т О
От Заповед № 414/14.06.2013г., подписана от главен изпълнителен директор - Петър
Андронов и изпълнителен директор Христина Филипова, е видно, че на основание
чл.328 ал.1 т.2 КТ е прекратен ТД с
ищцата. Като причина за което е посочено
„Съкращаване на щата.” Разпоредено е
на лицето да се изплатят
обезщетения: по чл.224 ал.1 и
ал.2 от КТ за неизползван платен годишен
отпуск за 2012г. и 2013г. в размер на 17
дни; по чл.220 ал.1 и ал.2 от КТ за неспазено
предизвестие от страна на работодателя в
размер на едно БТВ. Заповедта е връчена
на ищцата на 14.06.2013г. срещу подпис. На
същата дата е връчено и предизвестие, за срок от 30 дни, считано от
15.06.2013г.
Дипломата за висше образование на ищцата удостоверява,
че тя е придобила образователно-квалификационна степен „магистър” по
специалността „Информатика”, с професионална квалификация „Информатик със
специализация – компютърни технологии в бизнеса”.
Приложено е и Решение №279/08.11.2012г. на
РС - Свиленград, от чиито мотиви и диспозитив е видно, че ищцата е възстановена
на заеманата от нея длъжност.
Към делото са
приобщени и ТД №3660/30.04.2008г., сключен между ищцата и С. на основание чл.70 ал.1 КТ ; Заповед № 585/30.05.2012г., с която на
основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ поради съкращаване на щата е прекратено ТПО
между страните, считано от 1.06.2012г.;
ТД №3660/01.04.2013г., сключен
между ищцата и С. на основание
чл.345 ал.1 и чл.67 ал.1 т.1 КТ, с който тя е възстановена на заеманата
преди уволнението работа, считано от 01.04.2013г.; Допълнително Споразумение,
/ДС/ №1/4.4.2013г. към ТД №3660/1.4.13г. на ищцата; Декларация, попълнена и подписана от ищцата,
съгласно която тя не попада под
закрилата на чл.333 от КТ; Заверено
копие от ведомост за изплатените възнаграждения на ищцата за месец юни, включително
и обезщетение по чл.220 и чл.224 от КТ.
Правилникът за дейността на управителния съвет – УС – на
„С.” ЕАД в глава ІV, раздел І урежда
компететенциите и функциите на УС. Съгласно чл.21 т.16 : „УС приема
организационната структура и щатното разписание на Банката и извършва промени в
тях”.
Протокол №20 от
заседание на УС на „С.” ЕАД, проведено на 23.05.2013г., /присъствали гл. ИД и
3–ма ИД/, удостоверява, че заседанието е законно съгл. чл.36 ал.1 от Устава на
Банката, отразява решението, взето по т.11 от дневния ред, а именно: „Одобрява в щатното разписание на клон
Хасково – ОРМ ГКПП „Капитан Андреево”, да бъдат съкратени 6 щатни бройки
„касиер – ОРМ” – 1 свободен щат и 5-ма служители, считано от 15.06.2013г.
Поименно съкращаване на служителите да се извърши въз основа на подбор от
назначена комисия”
Длъжностно щатно разписание / Щ Р / на „С.” ЕАД – клон Хасково – ОРМ ГКПП „Капитан Андреево”, одобрено с решение на УС,
съгл. протокол №19/26.06.2006г., изменено с Протокол №19/16.05.2013г., сочи, че
към 22.05.2013г. са одобрени 22 щатни длъжности „Касиер ОРМ”, за които се изисква
минимамен образователент ценз – „средно образование” и 4 – „Старши касиер ОРМ”,
за които се изисква минимамен образователент ценз - „висше образование”. От поименното ЩР е
видно, че 1 от длъжностите „Касиер ОРМ” е
незаето.
Длъжностно щатно разписание на „С.” ЕАД – клон
Хасково – ОРМ ГКПП „Капитан Андреево”,
одобрено с решение на УС, съгл. протокол №19/26.06.2006г., изменено с Протокол
№20/23.05.2013г., сочи, че към 15.06.2013г. са одобрени 16 щатни длъжности
„Касиер ОРМ”, за които се изисква минимамен образователент ценз – „средно
образование” и 4 – „Старши касиер ОРМ”, за които се изисква минимамен
образователент ценз - „висше
образование”.
От поименното ЩР е видно, че са освободени 5
служители, заемащи длъжността „Касиер ОРМ”.
Вменените задължения и изисквания с длъжностна
характеристика на „Касиер ОРМ” и „Старши касиер ОРМ” са идентични по съдържание с изключение
на вмененото на старши касиерите задължение „ в отсъствие на отговорника ОРМ да
се грижи за добрата организация на
работа и качествено и бързо обслужване на клиенти”. В длъжностната
характеристика и за двете длъжности са
записани еднакви изисквания за изпълняване на длъжността: 1. изискуемото образование е висше или средно-икономическо и
2. компютърни умения. Професионален
опит в работа в банка и владене на езици не се изискват.
Заповед № ЧР-372 от 27.05.2013г., подписана от
глантия изпълнителен директор и един изпълнителен директор, разпорежда на основание чл.329 ал.1 от КТ да
бъде извършен подбор между служителите, заемащи длъжност „Старши касиер ОРМ” и „Касиер ОРМ” в ОРМ ГКПП „Капитан Андреево” към клон
Хасково на С. ЕАД. Поименно са посочени 22 на брой служители.
Разпоредено
е да не бъдат включвани в подбора служителите, които попадат в обхвата на
закрилата по чл.ЗЗЗ, ал.5 и ал.6 от КТ: Веселина
Вълчанова Василева - старши касиер ОРМ - ползваща отпуск по чл.163 от КТ; Ивелина
Валентинова Василева -касиер ОРМ - ползваща отпуск по чл.163 от КТ; Цветомира Господинова Господинова - касиер
ОРМ - ползваща отпуск за временна нетрудоспособност
за задържане в напреднала бременност.
Във
връзка с възложения подбор е назначена Комисия по подбора в състав: Председател: ръководител управление
"Човешки ресурси ", Членове: -
главен юрисконсулт в отдел "Общобанково правно обслужване" в
управление "Правно", регионален
мениджър на Южен централен регион и управител на клон Хасково.
Със
заповедта са определени следните
критерии на база, на които да бъде извършен подборът: 1. Установяване степента на квалификация
на служителите, посредством: Степен на образование - наличие на
степен на образование, съответстваща на изискваната според длъжностна
характеристика за заеманата длъжност: висше или средно, като оценката е определена:
Висше образование - 10 точки; Средно образование - 08 точки;
Вид образование - наличие на
съответстващ вид образование, съответстваща на изискваната според длъжностната
характеристика за заеманата длъжност: икономическо. Оценката се определя, както
следва: Икономическо образование - 10 точки; Образование в друга сфера - 05 точки;
Наличие на допълнителна квалификация, свързана с основните
функции на длъжността според длъжностната характеристика за съответната
длъжност. Оценката е определена, както следва: Наличие на допълнителна квалификация - 05
точки; Липса на допълнителна
квалификация - 00 точки;
Разпоредено е със заповедта с цел установяване 2.нивото на изпълнение на възложената
работа, да бъде проведен тест, като служителите, които не са се явили на теста
поради ползването на законово установен отпуск да получат служебна оценка, равна на средно
претеглен брой точки между най-ниския и най-високия брой точки, получени от
явилите се на теста служители. Тези които не са се явили на теста и не ползват
законово установен отпуск да получат служебна оценка, равна на 0 /нула/.
Съгласно
заповедта следва да се проведе оценяване за 3. изпълнение на длъжността по изброени компетенции: Качество и бързина при
обслужването на клиенти; Справяне
със спорни ситуации; Работа в екип; Спазване на трудовата и финансова
дисциплина; Защита интересите на компанията.
За оценяване изпълнение на длъжността е
определена комисия в състав: отговорник
ОРМ Капитан Андреево, клон Хасково; мениджър
– клиенти и банкиране на дребно - клон Хасково и управителят на клон Хасково.
Определено е изпълнението на длъжността да се
оценява с оценки от 1 до 5, като 1 е най-ниска, а 5 е най-висока оценка.
Служителите, които не могат да бъдат оценени поради ползването на отпуск за
бременност и раждане, отпуск за отглеждане на дете или дългосрочен отпуск за
временна нетрудоспособност /над 30 дни преди извършване на оценяването/ към
момента на провеждане на оценката, да получат служебна оценка 3.
Заповедта
разпорежда в срок до 02.06.201Зг. Комисията по подбора да изготви доклад и
представи писмено предложение до управляващите Банката за поименно съкращаване
на служители.
Към
заповедта е приложен образец на тест, като са посочени верните отговори.
Заповед № 045/29.05.2013г. на управителя на С.
ЕАД – клон Хасково разпорежда на
30.05.2013г. да бъде проведен тест за
проверка на нивото на професионална компетентност. В заповедта са изброени
имената на 23 служители, които следва да се явят, със забележката, че тези,
които не се явят на теста и неползват законово установен отпуск, ще бъдат
оценени с „0” точки.
По делото са приложени Болничен лист за временна
нетрудоспособност №0687659/25.03.2013г. на Веселина Вълчанова Василева на
длъжност „Старши касиер”, за срока от
25.03.13г. до 30.05.13г. ; Заповед №352/16.05.13г., с която на основание чл.163 от КТ и чл.50 и чл.51 от
КСО на Веселина Вълчанова Василева е
разрешен отпуск за бременност и раждане,
считано от 31.05.13г. до 01.03.14г.; Заповед №249/4.4.2013г., с която на основание чл.163 от КТ и чл.50 и чл.51 от
КСО на Ивелина Василева – Христова е разрешен
отпуск за бременност и раждане от 135 до 410 дни, считано от 2.4.13г. до
1.1.14г.; Болничен лист №3389418/27.05.2013г. за
временна нетрудоспособност на Цветомира Господинова Александрова – диагноза
„лъжливо раждане” на длъжност „касиер ОРМ”
за срок от 24.05.13г. до 25.06.2013г.; Болничен лист №3635110/02.07.2013г.
за временна нетрудоспособност на Цветомира Господинова Александрова – причина
бременност, за срок от 2.7.13г. до 15.8.13г.; Болничен лист
№3389440/02.08.2013г. за временна нетрудоспособност на Цветомира Господинова
Александрова – причина раждане, за срок от 28.7.13г. до 7.9.13г.; Болничен лист
№3398582/09.09.2013г. за временна нетрудоспособност на Цветомира Господинова
Александрова – причина майчинство, за срок от 08.09.13г. до 13.11.13г.
Ответникът
представи Актове за извършени проверки на каса на ОРМ – Капитан Андреево за
периода 24.04.13г. до 07.06.13г. на служителите на ОРМ – Капитан Андреево.
Проверките не установяват различия в
сборовете и наличностите. Ищцата не фигурира между проверяваните служители.
От справка за извършени от служителите
операции чрез система TAXIS на ОРМ ГКПП Капитан
Андреево за периода 1.4.13г. до 20.5.13г., / ответникът следваше да представи
справката до 15.06.13г./, става ясно, че в различните смени и дни натовареността
на касиерите е различна, включително и
тази на ищцата.
Приложен е списък на
служителите, запознати с резултатите от теста, от който е видно, че Ангелина
Тончева Димитрова е в платен годишен отпуск, Валя Мърдева в отпуск по болест,
Виктория Костадинова в майчинство. Това е видно и от приложената Заповед
№1009/19.09.2012г., с която на основание чл.164 ал.1 от КТ на Виктория
Костадинова е разрешен отпуск за гледане на дете до 2 години, считано от 30.09.2012г. до 3.10.2013г.; Заявление Вх.№ ВД 045/10.04.2013г. от
Ангелина Димитрова за ползване на платен годишен отпуст, считано от
30.05.2013г. до 4.6.13г. включително. и Заповед №068/29.04.2013г., с която е разрешен
на основание чл.155 КТ поискания отпуск. За Валя Мърдева е представен Болничен лист за
временна нетрудоспособност №0274100, считано от 16.05.13г. до 07.07.13г., като
причина за който е записано „заболяване”.
От ДС №1/12.12.2012г. и ДС
№2/1.4.13г. към ТД №4693/17.102012г., е видно, че Десислава Василева Ставрева се преназначава на длъжност „старши касиер
ОРМ”, считано от 15.12.12г. до завръщане
на титуляра Веселина Василева и от 1.4.13г. до завръщане на титуляра Веселина
Василева.
ДС №1/1.4.2013г.
към Трудов договор №4690/31.10.12г., сключен между ответника
и ЦВЕТАНА КОСТАДИНОВА Г. е за заместване до завръщане на
титуляра Ивелина Василева – Христова, с
шест месечен изпитателен срок.
Представени са Формулярите за оценяване
изпълнението на длъжността по компетенции на заемащите длъжността „Старши
касиер” Детелина Г., Кичка
Михайлова и Валя Мърдева, като на трите
са присъдени по 25 точки – максималния възможен бал.
Представени са 19 броя формуляри за
оценяване изпълнението на длъжността по компетенции на заемащите длъжността „касиер”, като на всички
са присъдени по 3 точки по посочените 5 критерия, или общо 15 точки.
В доклада на комисията по подбора са
включени 22 служители – 3-ма „старши касиери” и 19 „касиери”, на всеки е
поставена комплексна оценка, формирана
от трите начина на оценяване. Изготвен е
списък на служителите, като те са подредени по
придобития общ бал. С доклада поименно са предложени 5-ма служители за освобождаване от работа, в който списък
попада и ищцата.
Видно от
Удостоверение Рег.№ Идв.133578/15.08.13г. на ответника БТВ на ищцата за
месец май 2013г. е в размер на 512.89лв.
Със
Заповед № ЧР-519/18.09.2013г. на основание чл.222 ал.1 КТ на ищцата е изплатена една ВТВ. Приложена е и ведомост
за месец юли.
От прилженото към делото заверено ксерокопие на
трудовата книжка на ищцата и Служебна
бележка Изх.№ 4181/25.10.2013г. на
Дирекция „Бюро по труда” – Свиленград при Агенция по заетостта е видно, че към
момента на приключване на съдебното следствие ищцата не е започнала работа при
друг работодател.
В съдебно заседание бяха
разпитани, водените от страните свидетели.
Зорница Кашева, колежка на ищцата, обясни, че
по нейна преценка, последната се е
справяла със задълженията си много добре, съвестно ги е изпълнявала, била е
отзивчива когато се е налагало да се работи допълнително, проявявайки лоялност
към работодателя си. Обясни, че знае за
конфликт между ищцата и шефа на клон - Хасково „С.” ЕАД, възникнал още преди първото й
освобождаване от работа през 2012г.,
когато той е упражнявал натиск върху нея и други колеги да напуснат
доброволно работа.
Водената от ответника свидетелка Михова на
длъжност „мениджър – клиенти - банкиране на дребно” – клон Хасково обясни пред
съда, че наблюденията й върху работата на ищцата сочат, че тя се справя добре. Дистанционият
достъп до работата на всички служители, им давала възможност да правят оценка
на служителите. Всички касиери били оценени по един и същи начин, т.к. качеството и бързината на работа на
всички били на добро ниво. Нямали забележки към работата на ищцата. Заяви, че
членовете на комисията са приели, че всички оценявани при тези условия, при
този вид работа, се справят добре, т.к. това били техните компетенции. Тази
оценка от 3 точки означавало добро справяне с възложените им задължения.
Показанията на двете
свидетелки като непротиворечиви и допълващи се, съдът кредитира с доверие.
П Р А В Н
И И З В О Д И
Предявените
искове са с правно основание
чл.344 ал.1, т.т.1, 2 и 3 от КТ, като
първият е главен, а останалите акцесорни. Ищцата претендира признаване на
уволнението й на основание чл.328 ал.1 т.2 предл.2 КТ – „съкращаване на щата”
за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на заеманата до уволнението
работа, както и обезщетение за оставането й без работа.
Не се спори по въпроса, че ищцата е работила при ответника, считано от 01.04.2013г. на
длъжност "касиер ОРМ”.
Безспорно
по делото е и, че със Заповед №414/14.06.2013г. ТПО между ищцата и ответното дружество е прекратено, считано от
15.06.2013г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата.
Спорни по делото са въпросите
законосъобразна ли е Заповедта за прекратяване на ТПО между страните и подлежи
ли на отмяна, следва ли ищцата да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност "Касиер ОРМ”, дължи ли обезщетение ответника на ищцата, на какво основание и в какъв
размер?
За да
отговори на тези въпроси, съдът съобрази събраните по делото доказателства –
писмените, показанията на свидетелите, както и приложеното ЛТД на ищцата.
Доказателствената
тежест в процеса се носи от ответника досежно законосъобразността на уволнението, а ищцата следва да установи на
общо основание твърденията си, от които очаква да черпи благоприятни последици.
Правото на уволнението при условията на чл.328
ал.1 т.2, предл.2 КТ има сложен фактически състав, поради което предполага изпълнение на редица законови изисквания.
І. За да е законосъобразна Заповедта за уволнение
на посоченото правно основание - чл. 328, ал.1, т. 2 КТ - съкращаване на щата, трябва: решението за съкращаването на щата да е
извършено по съответния ред и от оправомощения за това орган; то
да е реално, като съответната трудова функция действително е премахната; моментът на прекратяване на трудовото
правоотношение да следва или съвпада с момента на фактическото премахване на
съответната трудова функция.
Тези
изисквания ответникът, в качеството си на работодател е спазил, като на основание чл.21, ал.1, т.16 от Правилника за дейността
на Управителния съвет на „С.” ЕАД, последният
е взел решение за промяна на щата на ОРМ Капитан Андреево чрез съкращаване на 6
щатни бройки „касиер ОРМ", от които една незаета и пет заети, отразено в
т.11 на Протокол № 20 от 23.05.2013г. в качеството си компетентния орган и по съответния ред.
От
приложените към делото щатни разписания се установява, че съкращаването на щата
е реално, доколкото от
съществуващите в щатно разписание на длъжностите и поименно щатно разписание на ОРМ ГКПП „Капитан
Андреево" на С. ЕАД, към 22.05.2013г. за длъжността „касиер ОРМ" са
предвидени 22 щатни бройки, от които 1 незаета и за длъжността „старши касиер
ОРМ"- 4 щатни бройки, всички заети, а от тези към датата на прекратяване
на ТПО с ищцата - 15.06.2013г., за
длъжността „касиер ОРМ" са предвидени 16 щатни бройки, всички заети и за
длъжността „старши касиер ОРМ" - 4 щатни бройки, всички заети. От Заповед №414/14.06.13г. е видно, че ТПО
между страните е прекратено, считано от 15.06.13г., моментът, в който влиза в
сила и новото ЩР.
ІІ. Съгласно общоприетата, потвърдена с Т Р №
3 от 16.01.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГК на ВКС съдебна практика, при
съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брои
еднородни длъжности, прекратяването на трудовите договори с работниците и
служителите, заемащи съкращаваната длъжност, задължително се предпоставя от
подбор, който става част от правото на уволнение. Подборът е нормативно
регламентиран с повелителни правни разпоредби, които изискват преценка на критериите за квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа /качество на работата/.
Работодателят
следва да провежда подбор, съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяване на
правото си по чл. 329 КТ /арг. от чл. 21 от Закона за защита срещу
дискриминацията/, които трябва да бъдат относими към нормативно
регламентираните критерии. Точното прилагане на закова, обхваща проверката на приетите от работодателя
и оспорени от работника или служителя оценки
по същите критерии, т.е. тяхната обоснованост, доколкото оценките по чл.329, ал.1 КТ, имат обективни
признаци. При упражняване правото на
подбор преценката на показателите по чл. 329, ал.1 КТ трябва да се изразява в
установяване съответствието на приетите от работодателя показатели по
законовоустановените критерии с
действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана
за участниците в подбора информация.
Следователно
подборът е извършен законосъобразно, когато: 1. в него са включени
всички, подлежащи на подбор
участници, като спрямо тях е приложен един и същ начин на оценяване; 2. са
приложени адекватно посочените в закона критерии,
чрез техни обективни признаци; 3. извършеното оценяване максимално обективно отразява съответствието на оценката по отделните
показатели на проявените професионални
качества и квалификация на участващите в
подбора.
Всяко нарушаване на тези законови изисквания
води до незаконосъобразното упражняване на правото на подбор, до неговото опорочаване, чиято последицата е уважаване на
иска по чл.344, ал. 1, т. 1 КТ.
Конкретният анализ
на извършения от ответника подбор води
до следните изводи:
В
съответствие с общоприетата съдебна практика ответникът не е включил в подлежащите на подбор служители, намиращите
се под закрилата, която не може да бъде преодоляна. Такива са лицата, ползващи
отпуск по чл.163 от КТ, съгласно разпоредбата на чл.333 ал.5, / бременна работничка
или служителка както и такива в напреднал етап на лечение ин-витро, не
може да бъде уволнена поради съкращаване на щата/ и ал.6 КТ, / „Работник или служител , който ползва отпуск по чл.163, може да бъде уволнен само
на основание чл.328 ал.1 т.1 КТ”,/ Р №9/1.2.12г. по Гр.Д. №1033/11г. Г.К. ІV
Г.О./.
Съгласно приложените по-горе доказателства: Болничен
лист за временна нетрудоспособност №0687659/25.03.2013г. на Веселина Вълчанова
Василева на длъжност „Старши касиер”, за
срока от 25.03.13г. до 30.05.13г. и Заповед №352/16.05.13г. на основание чл.163
от КТ и чл.50 и чл.51 от КСО, Веселина
Вълчанова Василева ползва отпуск за
бременност и раждане, считано от 31.05.13г. до 01.03.14г., поради което последната попада под непреодолимата защита на
чл.333 ал.6 КТ. Такъв е случаят и с Ивелина Валентинова Василева - Христова, касиер ОРМ.
Със Заповед № 249/04.04.2013г. на същата е разрешен отпуск по чл.163 от КТ за периода 02.04.2013 г. - 01.01.2014 г.
Под
непреодолимата закрила на чл.333 ал.5 от КТ попада и Цветомира
Господинова Александрова. Това се потвърждава от приложените по делото Болничен лист №3389418/27.05.2013г. за
временна нетрудоспособност с диагноза „лъжливо раждане” за срок от 24.05.13г. до 25.06.2013г.; Болничен
лист №3635110/02.07.2013г. за временна нетрудоспособност – причина бременност,
за срок от 2.7.13г. до 15.8.13г.;
Болничен лист №3389440/02.08.2013г. за временна нетрудоспособност –
причина раждане, за срок от 28.7.13г. до 7.9.13г.; Болничен лист
№3398582/09.09.2013г. за временна нетрудоспособност – причина майчинство, за
срок от 08.09.13г. до 13.11.13г.
Оспорването
на ищцовата страна за невключване на Десислава
Василева Ставрева и ЦВЕТАНА
КОСТАДИНОВА Г. в подбора и
обстоятелството, че те не са назначени
на основание чл.68 ал.1 т.3 КТ се опровергава от приложените по делото ДС
№1/12.12.2012г. и ДС №2/1.4.13г. към ТД
№4693/17.102012г., сключено с Десислава
Василева Ставрева до завръщане на
титуляра Веселина Василева и от 1.4.13г. до завръщане на титуляра Веселина
Василева, както и ДС №1/1.4.2013г. към ТД
№4690/31.10.12г., сключено между
ответника и ЦВЕТАНА КОСТАДИНОВА
Г. за заместване до завръщане на титуляра Ивелина Василева – Христова, с шест месечен
изпитателен срок. Съгласно съдебната
практика те не следва да се включат в подбора, доколкото не са титуляри на
длъжността и ТПО с тях следва да бъде
прекратено на друго основание.
Приложените
по делото доказателства, отнесени към така изяснените задължителни законови изисквания, сочат на редица съществени несъответствия, допуснати от ответника при
извършване на подбора.
1. Заложените в Заповед № ЧР – 372/27.05.13г. критерии за
установяване степента на квалификация на
служителите противоречат на разписаните
в утвърдената и подписана от служителите длъжностна характеристика, / ДХ/. Съгласно посочените в нея изисквания:
а. Подходящо образование за
заеманата длъжност „Старши касиер ОРМ” и „Касиер ОРМ” е висше или средно
икономическо;
б. компютърни умения. Не се изисква опит за работа в банка, както и
владеене на чужди езици.
За разлика от така
формулираните изисквания , в Заповед № ЧР – 372/27.05.13г. е записано, че степента на образование, /като един от критериите за установяване степента
на квалификацията/, се определя от „ наличие на степен на образование, съответстваща на изискванията, според ДХ
за заеманата длъжност”, като е посочено
висше или средно.
В заповедта е добавен и
втори критерий за установяване степента
на квалификацията – „Вид образование – наличие на съответстващ вид образование,
съответстващо на изискваната според ДХ
за заеманата длъжност: икономическо”, за
което се присъждат 5 точки.
Тези два критерия,
заложени в Заповед № ЧР – 372/27.05.13г., позоваващи се на изискванията на ДХ,
неправилно отразяват заложеното в нея и водят до неточно, неправилно и
несправедливо оценяване на служителите. Никъде в ДХ не е посочено, че
съответстващ вид образование е икономическото. Този вид средно специално
образование се изисква за заемане на длъжността „ Старши касиер” и „Касиер”,
наред с висшето, като за последното няма изискване да е „икономичиско”.
Видно е, че са приложени
критерии за квалификация, които не съответстват на изискванията на ДХ, на която
изрично се позовава Заповед № ЧР –
372/27.05.13г..
2. Некоректно
са оценени и участвалите в подбора по отношение
на „наличието на допълнителна квалификация, свързана с основните функции
на длъжността според ДХ за съответната длъжност”. Такива са „компютърните умения”, видно от посоченото
по-горе изискане за изпълнение на длъжността, заложени в ДХ.
3.
Не е спазено основно изискване за законосъобразност на подбора. Три служителки, подлежащи на комплексна
оценка, не са били оценени чрез реално участие в изпитния
тест. Това са Виктория
Костадинова, ползваща отпуск на
основание чл.164 ал.1 от КТ за гледане на дете
до 2 години, считано от 30.09.2012г. до 3.10.2013г.; Ангелина Димитрова, ползваща платен годишен отпуст на основание чл.155 КТ,
считано от 30.05.2013г. до 4.6.13г. и
Валя Мърдева, ползваща отпуск за временна нетрудоспособност – чл.162 ал.
1 КТ, считано от 16.05.13г. до 07.07.13г., като причина за който е записано
„заболяване”.
4.
Поставяне на служебна оценка на служителите,
които не са се явили на теста поради ползване на законово установен отпуск,
равна на среднопретеглен брой точки между най-ниския и най-високия брой точки,
получени от явилите се на теста служители, съдът намира за незаконосъобразно,
несправедливо и опорочаващо подбора. Такова оценяване не дава обективна персонална
оценка за качеството на изпълнение на възложената работа от всеки служител, а смисълът на заложения в закона подбор е именно да се
направи най-точна оценка на деловите качества на всеки от подлежащите на
подбор служители и се задържат на работа най-добре справящи се, което е
в интерес на предприятието и обществото.
По този начин е накърнен основния принцип
на подбора - в него да участват всички
служители и да бъдат оценени по един и
същи начин.
Същевременно съдът установи, че
среднопретеглената оценка, получена на теста, между най-високата – 35 точки на
Кичка Михайлова и 12 точки на Александър Алексиев е 23.5т., а не 25 точки,
каквато е определена от комисията по подбора.
5.
При преценка резултатите от теста съдът
констатира, че е допуснато нееднакво оценяване на участвалите в него.
Не е поставена оценка на отговора на
въпрос № 3 в теста, попълнен от ищцата.
Същият пропуск е допуснат и в теста, попълнен от Кичка Михайлова, като срещу
отговора на въпрос №17 не е посочена оценка.
При сумиране на поставените точки на двете се установи,
че на ищцата не са прибавени 2 точки, а
на Кичка Михайлова, са зачетени 3 точки, като се е формирала крайна оценка от 35 точки,
съгласно отбелязването в теста. Тази
констатация опровергава заявеното от пълномощника
на ответника, че при неотбелязване на определен брой точки,
следва да се приеме, че те са „ 0”.
6.
Допуснати са грешки и при оценяване по критериите „Образование „ и
„Квалификация”:
А.
Неправилно на Кичка Михайлова са
зачетени 10 точки за квалификация
по икономическа специалност, като е записано „Стопанско управление”,
докато в представената по делото диплама
за висше образование е посочено „Социален педагог”. Така сумиран ,общият бал на Кичка Михайлова би
следвало да бъде 75 точки.
Б.
На Виктовия Костадинова, със същия образователен ценз и специалност като тези
на ищцата, са присъдени общ брой 20 точки. Нейният бал следва да се намали с 6.5
точки, / 5т. + 1.5т./, като общият е 48.5т.
В. За специалност на Мария Стоянова е
посочено „Стопанско управление” и са й прибавени 10т., докато съгласно
представената диплома, нейната специалност е „Управление на териториалните
системи”, което не следва да се приема за „икономическо” образование. По този
начин нейният краен бал следва да бъде 59 точки, /64-5 = 59/.
Г.
Видно от диплома за средно образование, Радка Караиванова е завършила
професионално техническо училище
по професията „Работник адм. обслужване„, което не би следвало да се
зачита за „икономическо” образование. Неправилно
е сборуван крайният бал на Радка Караиванова – той следва да бъде 59, а не 60 точки.
Приспадайки 5 точки, той става 54точки.
Д. По делото ответникът
не е представил диплома за завършена степен
на образование на участващата в подбора служителка Мария Тодорова
Иванова. Представено е само удостоверение за професионално обучение
№163/30.06.1998г., издадено от Гимназия „Д-р Петър Берон „ – Свиленград,
свидетелстващо, че за периода 15.09.94г. до 42.05.98г. тя е завършила курс за
професионално обучение по банково дело. Това би следвало да се приеме като наличие на допълнителна квалификация, за което се
полагат 5 точки, а не за вид образование, за което се изисква икономическо
такова. / 61- 5 = 56/
Е. Поради некоректното формиране на среднопретегления бал от оценката на
тестовете, следва крайните оценки на
неявилите се да го попълнят Валя Мърдева, Ангелина Димитрова и Виктория
Костадинова да се намалят с 1.5 точки.
7. Съдът констатира
допусната уравниловка при оценяване на
служителите за изпълнение на длъжността
по компетенции, доколкото тези на длъжността „Старши касиер” са оценени
с максималния бал от 25 точки, а тези на
длъжността „ Касиер” с 15 точки, при покриващи се мотиви и съображения,
изложени от комисията по оценяването с леки вариации при редактирането на
формулировките. Некоректно са оценени с максималната оценка 5, заемащите длъжността „старши касиер” Видно
от посочените от комисията мотиви по първия критерий: „Качество и бързина при
обслужване на клиенти”, е записаното, че
качеството и бързината при обслужване на всички клиенти е на добро ниво, което „добро ниво” предполага оценка 3, а не 5, която е свидетелство за
„изключително” изпълнение на възложената работа.
Същевременнно
пределно общо формулираните критерии, без конкретни показатели, по които да се
оцени работата на всеки служител, води до липса на обективна преценка при
подбора.
Неоснователно е възражението на ищцата
за незаконосъобразност на Заповед №414/14.06.2013г., т.к. тя не е придружена с
мотиви. Съобразявайки се с трайнатата и непротиворечива практика на ВКС, съдът
счита, че това не прави незаконосъобразно прекратяването на ТПО на основание чл.328,
ал.1, т.2 от КТ, доколкото е достатъчно да се посочи коя от двете хипотези е приложена,
което изискване ответникът е изпълнил.
След този анализ съдът намира,
че ответникът не е извършил подбора при спазване на установените в закона изисквания и като незаконосъобразен, той прави и
уволнението на ищцата неоснователно,
като едно от изискванията за правомерно
прекратяване на ТПО по реда на чл.328 ал.1 т.2 предл.2 КТ, поради което Заповед
№414/14.06.13г. следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Изхождайки
от обективното, кумулативно съединяване на исковете по чл.344, ал.1 КТ, след
като е основателен първия от тях, такъв е и искът по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ -
за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „касиер в ОРМ” в „С.” ЕАД – клон Хасково, ОРМ - ГКПП
Капитан Андреево, с оглед на
акцесорния му характер.
При
тези данни, съгласно чл. 225, ал.1 КТ, ищцата
има право на обезщетение за шестмесечен срок в размер на БТВ, защото е останала
без работа поради незаконното уволнение. Правото на обезщетение включва
незаконно уволнение и пропусната полза поради това уволнение. На това основание
тя претендира сумата от 2880лв, представляваща обезщетение за оставането й без
работа поради незаконно уволнение, считано от 15.06.13г. до 15.12.13г.
От
датата на незаконното уволнение – 15.06.2013г. до 26.11.2013г. - видно от представените
по делото доказателства - заверено копие от ТК и служебна бележка от БТ – гр.
Свиленград, ищцата действително не е реализирала доходи по ТПО.
Съгласно чл.228, ал.1 КТ, брутното трудово
възнаграждение за определяне обезщетенията по този раздел е това, получено от ищцата за месеца, предхождащ месеца на
уволнението. За месец май то е 512.89лв..
Ответната страна прави възражение за
прихващане при евентуално уважаване на
предяваните искове, като от присъденното обезщетение се приспадне
изплатеното вече на ищцата обезщетение по чл. 220 ал.1 и чл.222 ал.1 КТ в общ размер
от 1025.78лв.
Съдът
приема, че искът за обезщетение поради незаконно уволнение, с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, в качеството си на
акцесорен, също е основателен в размер на 2747.60лв. / 4 месеца по 512.89лв.
плюс 256.46лв. за месец юни и 439.62лв. за месец ноември – до 26.11.13г.
включително/ за периода от 15.06.13г. до
26.11.13г.
Допустимо
и основателно е обаче и възражението за прихващане, направено от работодателя с
негови насрещни вземания, които произтичат от същото правоотношение. Тяхната
дължимост е във връзка с уволнението на работника и се предпоставя от
законосъобразното му упражняване. След признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна трудовоправната връзка се
възстановява, респ. отпада основанието за получаване на сумите и те подлежат на
връщане, поради което то следва
да се уважи до пълния размер на претендирана от ответника сума от 1025.78лв.
Следователно искът с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. с
чл.225 ал.1 КТ е основателен за сумата от 1721.82лв. /2747.60лв. – 1025.78лв/,
като се осъди ответникът да я заплати на ищцата ведно със законната лихва от 13.08.2013г., до погасяване
на задължението, а за разликата до пълния предявен размер от 2880 лв., следва
да се отхвърли като неоснователен и погасен по давност.
С
оглед този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС – Ивайловград държавна такса за трите обективно съединени иска в
размер на по 50лв. за първите два неоценяеми иска и 69лв. за иска по чл.344 ал.1
т.3 КТ вр. с чл.225 ал.1 КТ.
Ищцата
претендира осъждане на ответника да й
заплати направените от нея деловодни разноски - адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв.. Направените крайни правни изводи на съда сочат, че техният размер, изчислен на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК съобразно уважената част от
исковете е 434лв.
Претенцията на ответната страна за присъждане на деловодни разноски - адвокатско възнаграждение и командировачни
разходи, съдът намира за частично основателна – съобразно отхвърлената част от
иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за сумата от 31 лв. – дължимо юристконсултско възнаграждение
на основание чл.78 ал.8 вр. с ал.3 ГПК вр. с чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1 от
9.07.2004г. за МРАВ. Искането за командировачни разноски – дневни и пътни
за процесуален представител и шофьор, съдът намира за неоснователно поради
непредставяне на доказателства по делото за тези разходи. / ТР №6/6.11.2013г.
по ТД № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, т.1 и т.2/
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, за незаконно
уволнението на Й.Н.П., ЕГН ********** и ОТМЕНЯВА Заповед № 414/14.06.2013г.,
подписана от главен изпълнителен директор
и изпълнителен директор на „С."
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Красно село, ул."*******
III", № 1, ЕИК ******* , с която, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ,
поради съкращаване на щата, е прекратено трудовото правоотношение между ищцата
и ответното дружество.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ Й.Н.П., ЕГН **********
на заеманата от нея длъжност преди уволнението "касиер ОРМ” в „С." ЕАД, клон – Хасково , ОРМ - ГКПП
Капитан Андреево.
ОСЪЖДА на
основание чл. 344, ал.1, т. 3, във вр. с
чл. 225, ал.1 КТ, „С." ЕАД да заплати на Й.Н.П., ЕГН ********** сумата от 1721.82лв., представляваща
обезщетение за оставането й без работа поради незаконно уволнение за периода от
15.06.2013г. до 26.11.2013г., като приспада заплатеното й на основание чл.220 ал.1 КТ и чл.222 ал.1 КТ обезщетение, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на иска – 13.08.2013г.
до окончателното погасяване на задължението, като за разликата до пълния претендиран
размер от 2880 лв. - отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК, „С." ЕАД да заплати на Й.Н.П., ЕГН ********** сумата от 434 лв., разноски по делото съобразно уважената част
от кумулативно съединените искове.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, Й.Н.П., ЕГН ********** да заплати на „С." ЕАД сумата от 31 лв., разноски по делото
съобразно отхвърлената част от
кумулативно съединените искове.
ОСЪЖДА
„С." ЕАД да заплати по сметка на РС – Ивайловград държавна такса върху уважените искове в общ
размер от 169лв.
Решението
може да се обжалва пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му на страните .
Районен съдия: