Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 20.12.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 41/2013 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищцата З.В.Д. твърди, че е работила като адвокат. Срещу нея било образувано Досъдебно производство № 761/2009 г. по описа на РУМВР – Димитровград, представляващо прокурорска преписка вх. № 579/2010 г. на Районна прокуратура – Хасково за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, за това, че на 15.04.2007 г. в качеството си на адвокат била съставила и употребила договор за правна помощ между нея и Петко Тенев, по силата на който било образувано изпълнително дело № 20088740400362 против бившата съпруга на Тенев. Досъдебното производство било разделено, като от него било образувано и досъдебно производство № 236/2010 г. на РУП – Димитровград, което било прекратено.

В хода на производството по ДП № 761/2009 г. по описа на РУМВР – Димитровград било установено, че има реално упълномощаване от страна на Тенев. В хода на досъдебното производство ищцата била привлечена като обвиняема. С Постановление от 24.04.2010 г. Районна прокуратура – Хасково, влязло в сила на 16.05.2010 г., Досъдебно производство № 761/2009 г. по описа на РУМВР – Димитровград е прекратено, поради недоказаност на обвинението.

През същия период срещу ищцата се водили и други наказателни производства, които също били прекратени, а част от тях завършили с оправдателни присъди, като Досъдебно производство № 761/2009 г. по описа на РУМВР – Димитровград било доказателство за целенасочените действия от страна на обвинението за дискредитирането й.

Натискът върху ищцата се засилвал от честото й призоваване за следствени действия, като повечето от призовките били връчвани след 20.00 часа на домашния и адрес от униформени служители на полицията, което засилвало напрежението. Периодът бил тежък за ищцата в личен и професионален план.

Поради наличието на досъдебно производство /преди да бъде разделено на две/ за същия случай й било наложено дисциплинарно наказание лишаване от право да упражнява адвокатската професия за срок от 1 година по Дисциплинарно дело № 20/2009 г. на Адвокатска колегия – Хасково и глоба в размер на 2 минимални заплати, което наказание влязло в сила на 11.11.2009 г.. Това допринесло за отлив на клиенти, липса на средства за издръжка. Попаднала в изолация от близките си и за да не ги дискредитира също се дистанцирала от тях. Всичко това довело до психично натоварване, емоционален срив и се отразило на семейството й. Родителите й не издържали на напрежението и починали преждевременно през 2011 г..

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да й заплати сумата 10000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на воденото срещу нея Досъдебно производство № 761/2009 г. по описа на РУМВР – Димитровград, представляващо прокурорска преписка вх. № 579/2010 г. на Районна прокуратура – Хасково за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумата и 250 лева имуществени вреди, представляващи платено възнаграждение по договор за правна помощ от досъдебното производство със законната лихва върху тази сума от 16.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В съдебно заседание лично и чрез процесуалният си представител адв. Р. ***, поддържа иска.

Иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ответната страна Прокуратурата на Република България, в писмен отговор, оспорва иска по допустимост и основателност.

Искът бил неоснователен, тъй като Постановлението, с което РП - Хасково прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 761/2009 г. на РУМВР - Димитровград не било придобило стабилност защото нямало данни дали е влязло в сила и кога. Ищцата имала качеството на обвиняемо лице в кратък период от време от 15.02.2010 г. до 24.04.2010 г.. Била с най-леката мярка за неотклонение – “Подписка”, което не било ограничило съществено ритъма й на живот. Възразява, че по досъдебното производство били извършвани многобройни процесуални действия с участие на ищцата и че същата била изолирана от близките си, че имало отлив на клиенти, че воденото производство е станало достояние на близките и приятелите на ищцата. Прокуратурата не била разгласявала информация за делото, поради което не следвало да носи отговорност за чужди действия и за засегнатата репутация. Размерът на иска бил несонователно завишен. Оспорва изцяло иска за имуществените вреди.

В съдебно заседание, чрез Районния прокурор на РП – Ивайловград, поддържа отговора, като навежда и допълнителни основания за неоснователност на иска – наказателното производство било прекратено поради недоказаност, ето защо не била налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за вреди.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Видно от приетите по делото материали по Досъдебно производство - дознание № 761/2009 г . на РУМВР /сега РУП/ - Димитровград, същото е образувано на 15.10.2009 г. с постановление на РП - Димитровград, срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, по жалба на гражданина Петко Тенев.

С Постановление от 08.02.2010 г. на РП – Димитровград е указано на разследващ полицай при РУП – Димитровград да привлече ищцата като обвиняемо лице.

В изпълнение на постановлението, на 15.02.2010 г. разследващ полицай при РУП – Димитровград с Постановление привлякъл ищцата като обвиняема по ДП № 761/2009 г . на РУМВР – Димитровград за престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 - за това, че в периода 24.08.2007 г. – 01.08.2008 г. в гр. Димитровград – в гр. Хасково, при условията на продължавано престъпление, сама съставила и употребила неистински частни документи:

- на 24.08.2007 г. в гр. Димитровград сама съставила неистински частен документ – договор за правна защита и съдействие между Петко Тенев и З.Д. и пълномощно от името на Петко Тенев с № 0064158, които употребила на 29.08.2007 г. пред РС – Димитровград;

- през 2008 г., в гр. Димитровград сама съставила неистински частен документ – договор за правна защита и съдействие между Петко Тенев и З.Д. и пълномощно от името на Петко Тенев с № 0076054, които употребила на 01.08.2008 г. в гр. Хасково пред ЧСИ Самуил Пеев.

С постановлението за привличане на ищцата като обвиняема, спрямо нея била взета и мярка за неотклонение “Подписка”. След предявяване на постановлението ищцата била разпитана в качеството на обвиняема.

На 04.03.2010 г. ищцата отново била разпитана в качеството на обвиняема. На същата дата била извършена и очна ставка между ищцата, в качеството й на обвиняема, и Петко Тенев - свидетел по досъдебното производство.

На 09.04.2010 г. от ищцата, в качеството й на обвиняема бил иззет сравнителен материал - образци от подписа й, необходим за извършване на експертиза, каквато й била извършена.

На 16.04.2010 г. в гр. Хасково разследващ полицай при РУП – Хасково с Постановление привлякъл отново ищцата като обвиняема по ДП № 761/2009 г . на РУМВР – Димитровград за престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като конкретизирал обвинението, а именно: за това, че в периода 24.08.2007 г. – 01.08.2008 г. в гр. Димитровград и в гр. Хасково, при условията на продължавано престъпление, съставила чрез другиго и употребила неистински частни документи:

- на 24.08.2007 г. в гр. Димитровград съставила чрез другиго – неизвестно лице, неистински частен документ – Пълномощно към договор за правна защита и съдействие между Петко Тенев и З.Д. с № 0064158, които употребила на 29.08.2007 г. пред РС – Димитровград;

- през 2008 г., в гр. Димитровград съставила чрез другиго – неизвестно лице, неистински частен документ – Пълномощно към договор за правна защита и съдействие между Петко Тенев и З.Д. и пълномощно от името на Петко Тенев с № 0076054, които употребила на 01.08.2008 г. в гр. Хасково пред ЧСИ Самуил Пеев.

По делото били извършени справки за съдимост и характеристична справки на ищцата, в качеството й на обвиняема.

От ищцата, в качеството й на обвиняема, била изискана и Декларация за семейно и материално положение, и имотно състояние.

На три пъти – на 15.02.2010 г., на 04.03.2010 г. в гр. Димитровград и на 16.04.2010 г. в гр. Хасково материалите по досъдебното производство били предявявани на ищцата в качеството й на обвиняема.

На три пъти - на 15.02.2010 г., на 08.03.2010 г. и на 16.04.2010 г. досъдебното производтво било приключвано от разследващия полицай с постановление с мнение за предаване на ищцата на съд за престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като делото два пъти било връщано от прокуратурата на раследващия полицай за допълнителни следствени действия.

С Постановление от 16.03.2010 г. досъдебното производство било изпратено от РП – Димитровград на РП – Хасково по компетентност, като с постановление от 26.03.2010 г. РП – Хасково възложила разследването на РУМВР – Хасково.

С Постановление от 26.04.2010 г. на РП – Хасково, ДП № 761/2009 г. на РУМВР – Димитровград, представляващо преписка № 579/2010 г. по описа на РП – Хасково било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК – поради недоказаност на обвинението. Постановлението било съобщено на ищцата, като обвиняема и на жалбоподателя Тенев, като пострадал, съответно на 16.07.2010 г. и на 21.07.2010 г. и доколкото не било обжалвано влязло в сила на 29.07.2010 г.. Видно от постановлението, съдържащо се в досъдебното производтво, върху него било извършено заверяващо отбелязване от Прокуратурата за влизането му в сила на 29.07.2010 г., а ДП № 761/2009 г. е архивирано, видно от надпис върху корицата му.

Видно от Препис – извлечение от акт за смърт № 0281/01.07.2011 г., бащата на ищцата починал на 01.07.2011 г. от мозъчен инфаркт на 74 годишна възраст.

Видно от Удостоверение за наследници № 001766/13.10.2011 г. издадено от Обшщина Димитровград, майката на ищцата починала на 28.09.2011 г. на 71 годишна възраст.

Видно от три броя призовки от МВР, ищцата била призовавана да се яви като обвиняема по ДП № 761/2009 г. на 04.03.2010 г. и на 09.04.2010 г. в РУМВР - Димитровград, на които дати били извършени посочените по-горе процесуални действия, а също така – на 15.04.2010 г. в РУМВР - Хасково, на която дата няма данни да са извършвани процесуални действия с нейно участие.

От приложените материали по дисциплинарно дело № 020/2009 г. на Дисциплинарния съд при АК – Хасково се установява, че с Решение № 1/28.05.2009 г. , потвърдено с Решение от 11.11.2009 г. на Висшия адвокатски съвет, ищцата е наказана на “Лишаване от право да упражнява адвокатска професия” за срок от една година и “Глоба” в размер на две минимални работни заплати за нарушения на Закона за адвокатурата. Фактическите основания за налагане на наказанията са свързани с установени нарушения на ищцата в качеството й на адвокат на задълженията й във връзка с договор за правна защита и съдействие с клиента Петко Танев, но неотносими към предмета на разследване по ДП № 761/2009 г. на РУМВР – Димитровград. По конкретно - неизпълнение от страна на ищцата на задължения във връзка с поет ангажимент за образуване и водене на дело срещу Министерство на отбраната за обезщетяване на претърпени от Петко Танев неимуществени вреди.

От справки от електронната информационни система на прокуратурата се установява, че през 2010 г. срещу ищцата са се водели няколко наказателни производства.

Видно от 2 броя решения на ВКС и 1 брой - на ХОС, между страните по делото е имало и други съдебни спорове по повод незаконни обвинения срещу ищцата.

От съдържащите се в ДП № 761/2009 г. на РУМВР – Димитровград Договор за правна защита и съдействие се установява, че същият е сключен между ищцата адв. Р., като защитник, като в него е посочено, че правната защита и съдействие е “безплатно”.

От показанията на свидетелката Маджарова, се установи, че в процесния период по повод жалби на Петко Тенев, срещу ищцата се водили две досъдебни производства - едното свързано с посоченото дело срещу Министерство на отбраната, а от другото свързано с пълномощно за издаване на изпълнителен лист, тоест свидетелката визира именно ДП № 761/2009 г. на РУМВР – Димитровград. Свидетелката посочва, че не знае подробности за делото за изпълнителния лист. Свидетелката сочи, че в същия период срещу ищцата се водили и други дела. В резултат на делата ищцата била притеснена. Трудно преживявала случващото се, плакала пред свидетелката. Влошили се отношенията й с брат й и сестра й, които са съдии. От притеснения родителите на ищцата се разболели и след година и половина - през 2011 г. починали. Клиенти вече не я търсили, тъй като из града се разнесли слухове, че ищцата е измамила клиенти.

Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, в хипотезата относима към спора, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

Съгласно този текст препоставките за възникване на отговорността на Държавата са: 1 - да е образувано наказателно производство; 2 - по това наказателно производство да е налице обвинение в извършване на престъпление спрямо определно лице; 3 - образуваното наказателно производство да бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление; 4 - обвинението да е незаконно, доколкото образуваното наказателно производство е прекратено на посоченото основание; 5 - от незаконното обвинение да се причинени вреди на обвиненото лице. Отговорността на Държавата може да възникне само при кумулативното наличие на всички тези предпоставки.

В конкретния случай от доказателствата по делото се установи, че по образувано, първоначално срещу неизвестен извършител наказателно производство, ищцата е била привлечена като обвиняемо лице на 15.02.2010 г. с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение на разследващ полицай при РУП – Димитровград, действащ в изпълнение на постановление на РП – Димитровград от 08.02.2010 г., като срещу ищцата била взета и мярка за неотклонение “Подписка”. От този момент наказателно производство се водило срещу ищцата до прекратяването му с Постановление от 26.04.2010 г. на РП – Хасково на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК – поради недоказаност на обвинението. Постановлението влязло в сила на 29.07.2010 г., доколкото не било обжалвано от ищцата в качеството на обвиняем и жалбоподателя Тенев в качеството на пострадал.

Прекратяването на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК – поради недоказаност на обвинението, е равносилно и осъществява хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - деянието не е извършено от лицето /т. 7 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС/. И това е така защото в наказателното производтсво е водещ принципа заложен в чл. 16 НПК и международните договори, за невиновност до доказване на противното. Тоест след като прокуратурата не е доказала, че деянието е извършено от ищцата и поради това е прекратила производството срещу нея, то ищцата и не е извършила деянието.

Ако прокуратурата, въпреки прекратителното си постановление, респективно прекратяването на наказателното производство, продължава да третира ищцата като извършител на конкретното престъпление, то това е основание за търсене на отговорност на държавата за вреди в последващ прекратяването на делото период, включително пред ЕСПЧ, поради грубо нарушаване на основополагащи правовата държава принципи.

След като наказателното производство срещу ищцата е прекратено поради недоказаност на обвинението, респективно защото не е извършено деянието, то обвинението срещу нея е било незаконно. Нормата на чл. 219, ал. 1 НП задължава привличането на гражданин в качеството на обвиняем да се извършва само когато се съберат достатъчно доказателства за виновността му в извършване на престъпление. В конкретния случай тази норма е нарушена от прокуратурата, която е разпоредила привличането на ищцата като обвиняема за престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, без достатъчно доказателства, че е извършила престъплението, само за да прекрати производството два месеца по – късно.

Тоест, от горното следва, че се установиха първите четири предпоставки за реализиране отговорността на държавата за вреди.

Съдът намира, че се установи и петата предпоставка - от незаконното обвинение да се причинени вреди на обвиненото лице.

От показанията на свидетелката Маджарова, се установи, че в процесния период в резултат на наказателните производства водени срещу ищцата, които станали достояние на обществеността, тя изпитвала притеснение. Влошили се отношенията й с брат й и сестра й, които са съдии. Бил налице отлив на клиенти.

За съдът няма съмнение, че извършването на наказателно преследване, само по себе си причинява увреждане на субекта на наказателната репресия в резултат на отрицателен стрес от уплаха, психично напрежение /за които говори и ангажирането на защитник в досъдебното произодство в лицето на адв. Р./, понижено самочувствие, чувство за неудовлетвореност и несправедливо преследване, уронване на доброто име като адвокат и злепоставяне пред клиентите, влошаване на отношенията с роднините.

Следва да се отбележи и че допълнително положението на ищцата е било влошено с взетата на формални основания, без фактически такива, мярка за неотклонение “Подписка”, което е присъща практика на органите на досъдебното производство.

Не се доказа по делото смъртта на родителите на ищцата да е свързана с наказателното преследване срещу нея.

Установи се по делото, че наказването на ищцата по дисциплинарно дело № 020/2009 г. на Дисциплинарния съд при АК – Хасково е неотносимо към спора.

С оглед на горното съдът намира искът за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за доказан по основание.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Съдът, с оглед на конкретно причинените вреди и времето, през което е продължило наказателното преследване - 5 месеца и половина от привличането на ищцата като обвиняема на 15.02.2010 г. до влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното произвдство – 29.07.2010 г, и като взе предвид практиката на ВКС по дела между същите страни /Решение № 187/13.06.2012 г. по гр. д. № 1215/2011 г., III г. о.; Решение № 341/05.10.2012 г. по гр. д. № 1310/2011 г., IV г. о., Определение № 752/22.06.2012 г. по гр. д. № 632/2012 г./, и обстоятелството, че през същия период срещу ищцата са водени и други наказателни производства, някои от които също прекратени, намира, че справедливо би било едно обезщетение в размер на 2000 лева, като бъде осъдена Прокуратурата да ги заплати на ищцата. Иска за разликата над размера от 2000.00 лева до претендираните 10000.00 лева, като недоказан, следва да се отхвърли като неоснователен.

При непозволеното увреждане обезщетението е парично и съгласно чл. 84, ал. 3, длъжникът изпада в забава от деня на увредата, като от този момент дължи, съгласно чл. 86 ЗЗД, обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, при незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва възниква от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство.

В конкретният случай претенцията за законна лихва върху дължимото обезщетение е с начален момент от 16.05.2010 г., но от събраните доказателства се установи, че Постановление от 26.04.2010 г. на РП – Хасково за прекратяване на наказателното ДП № 761/2009 г. на РУМВР – Димитровград, представляващо преписка № 579/2010 г. по описа на РП – Хасково, е влязло в сила на 29.07.2010 г..

Ето защо, предвид уважаването на главният иск, следва да се уважи акцесорния иск за присъждане на законата лихва върху сумата 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди от 29.07.2010 г., до окончателното изплащане на сумата, като за периода от 16.05.2010 г. до 28.07.2010 г., включително, искът за присъждане на законна лихва, следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на исковете за осъждане на ответната страна да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 250 лева, представляващи платено възнаграждение по договор за правна помощ от досъдебното производство със законната лихва върху тази сума от 16.05.2010 г., до окончателното изплащане на сумата, съдът намира същите за недоказани, доколкото не бе установено извършването по ДП № 761/2009 г. на РУМВР – Димитровград на разноски за възнаграждение на адвокат по договор за правна помощ. Както бе установено по-горе, страните по договора – ищцата и адв. Р. са уговорили правната защита и съдействие да е “безплатно”. Ето защо исковете за осъждане на ответната страна да заплати на ищцата обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 250 лева, представляващи платено възнаграждение по договор за правна помощ от досъдебното производство със законната лихва върху тази сума от 16.05.2010 г., до окончателното изплащане на сумата, като недоказани, следва да се отхвърлят, като неоснователни.

Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Ищцата е извършила разноски по делото за държавни такси – 10.00 лева и за възнаграждение за адвокат 100.00 лева.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата 10.00 лева - разноски по делото за заплатени държавни такси, както и сумата 19,51 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.

Предвид гореизложените мотиви, Съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на З.В.Д. ***, сумата 2000.00 /две хиляди/ лева за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение по Досъдебно производство № 761/2009 г. по описа на РУМВР – Димитровград, представляващо прокурорска преписка вх. № 579/2010 г. на Районна прокуратура – Хасково, за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, както й законната лихва върху тази сума от 29.07.2010 г. – датата на влизане в сила на постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, исковете за разликата над уважения размер на неимуществените вреди от 2000.00 лева до претендираните 10000.00 лева и за присъждане на законата лихва върху присъденото обезщетение за периода от 16.05.2010 г. до 28.07.2010 г., включително.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на З.В.Д. ***, срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 250 лева имуществени вреди, представляващи платено възнаграждение по договор за правна помощ от досъдебното производство със законната лихва върху тази сума от 16.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на З.В.Д. ***, сумата 10.00 /десет/ лева - разноски по делото за заплатени държавни такси, както и сумата 19,51 /деветнадесет лева и петдесет и една стотинки/ лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчване на решението на страната.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: