Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 24.02.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

при секретаря Мара Йорданова, като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 25/2013 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищците Х.Я., Е.А.Х., А.А.Ш., З.А.С., М.А.К. и Ц.А.Т., чрез пълномощника им адв. К. ***, твърдят, че с ответника М. А. Т. са наследници на А. Д. Т. починал на 09.09.2005 г.. Ищцата Х.Я. била негова съпруга, а останалите ищци и ответникът Т. били техни деца. Ответницата Ф.М.Т. била съпруга на М. А. Т..

А. Д. Т. заедно съпругата си - ищцата Х.Я. с българско име А. С. Т., през 1967-1968 г. били построили в с. Пъстроок, общ. Ивайловград, в собствения си поземлен имот 24 в кв. 8, за който е отреден УПИ II-24 по плана на селото, двуетажна жилищна сграда описана в исковата молба. За имота нямали документи, като бил придобит по давностно владение продължило повече от 10 години. През 1994 г. цялото семейство заминало за Турция, но всяка година идвали в България. Ищцата Х.Я. и наследодателя А. Д. Т. се завърнали в България и живели тук, докато А. Т. бил жив. Същия починал през 2005 г., като само последната година от живота си не е живял в дома си в с. Пъстроок, а в с. Багрилци.

През 2011 година ищците и ответниците, като собственици на имота по наследство и давностно владение, се събрали и решили да съберат пари и да ремонтират къщата. Когато ищците дошли тази година установили, че бравата на къщата е сменена и не могли да влязат в нея. Разбрали, че ответниците се снабдили с Нотариален акт за собственост на имота № 24, т. I, рег. № 38, д. № 18 от 30.01.2013 г. на Съдия по вписвания при РС – Ивайловград. Ищците твърдят, че ответниците не са владели повече от десет години като свой процесния имот. Ответниците, както и ищците живеят в Турция и посещават България веднъж в годината. До 2013 г., когато сменили бравата, ответниците не били демонстрирали намерение да своят имота. Не са имали никакви претенции по отношение на него.

Молят съда да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство и давностно владение на 13/14 идеални части от Поземлен имот 24 в кв. 8, с площ 770 кв. м., за който е отреден УПИ II-24 по плана на с. Пъстроок, общ. Ивайловград, обл. Хасково, при граници: улица, ПИ 25, път, ПИ 23, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 117 кв. м., състояща се от: първи етаж – една стая, санитарен възел, складово помещение и коридор; втори етаж – четири стаи и коридор, от които идеални части 8/14 са на Х.Я. и по 1/14 идеални части са на Е.А.Х., А.А.Ш., З.А.С., М.А.К. и Ц.А.Т.. Молят да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на посочените идеални части от имота. Молят да се отмени Нотариален акт № 24, т. I, рег. № 38, д. № 18 от 30.01.2013 г. на Съдия по вписвания при РС – Ивайловград.

Субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС.

С Определение № 165/09.10.2013 г., съдът е прекратил производството по установителния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

С молби постъпили в съда на 24.01.2014 г., ищците Х.Я. и А.А.Ш. извършват отказ от предявените искове, като с определение на съда от същата дата производството по отношение на тях е прекратено.

Ищците Е.А.Х., З.А.С., М.А.К. и Ц.А.Т. поддържат исковете си като молят съда да осъди ответниците да предадат владението на 4/14 идеални части - по 1/14 идеални части на Е.А.Х., на З.А.С., на М.А.К. и на Ц.А.Т., от Поземлен имот 24 в кв. 8, с площ 770 кв. м., за който е отреден УПИ II-24 по плана на с. Пъстроок, общ. Ивайловград, обл. Хасково, при граници: улица, ПИ 25, път, ПИ 23, и построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 117 кв. м., състояща се от: първи етаж – една стая, санитарен възел, складово помещение и коридор; втори етаж – четири стаи и коридор.

Субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС.

В съдебно заседание лично и/или чрез пълномощниците си адв. К. и адв. Инджова, и в писмена защита от последната, поддържат иска. Претендират разноски.

Ответниците М. А. Т. и Ф.М.Т., чрез пълномощника си адв. К., в срок извършват отговор на исковата молба. Оспорват иска по допустимост и основание. Претендират разноски.

Искът за собственост бил недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на ищците. Те твърдели, че са наследници на А. Т.,***, а представеното удостоверение за наследници било на А. Т., бивш жител на с. Багрилци. В удостоверението за наследници на А. Т. липсвал наследник с имена Х.Я.. Ответницата Т. също не била негов наследник. Петитумът на иска бил недопустим, тъй като се искало предаване владението на идеални части от имот, а не на реални части. Не била посочена цената на иска.

Искът бил неоснователен по следните съображения: А. и А. Т. били живели в имота до 1991 г. заедно със семейството на сина си А. Т.. Останалите им деца, след като се омъжили или оженили, били напуснали домът им и не са се връщали в него, като са се изселили в Турция. А. и А. Т. заедно със сина си М.Т. и семейството му се били изселили заедно в Турция през 1991 г., като там живели заедно. А. и А. Т. дарили процесния имот на сина си М.Т. и съпругата му Ф.Т., поради това, че последните се грижили за тях. Ето защо от 2000 г. в имота се установили да живеят ответниците. Майката А. Т. не се била връщала в имота повече от 15 години. Бащата А. Т. се връщал в България периодично, но отсядал при сестра си в с. Багрилци, където се регистрирал като жител, като след изселването си никога не бил живял в процесния имот. А. Т. бил починал в Турция и ответникът М.Т. бил организирал погребението му. След демокрацията ищецът А.Ш. ***, но не бил живял в процесния имот, а в друг. Другите ищци също не са живели в имота, нито са се грижили за него. След напускането на имота същият бил разграбен и в много лошо състояние. От 2000 г. за него грижи като собственици започнали да полагат ответниците. От началото на пролетта до есента те заедно или поотделно, сами или с децата си са живели в имота и са го поддържали. Със свои средства и сили са направили основен ремонт на къщата, като са я направили обитаема. Сменили са покрива, поставили са дограма, тъй като старата била ограбена, измазали са стаите, обзавели са ги. Само ответниците са имали ключ от къщата, като са живели в къщата явно и несмущавано от никого. Никой до сега не бил оспорвал собствеността им. Имота бил деклариран от М.Т. и само той плащал данъците за него. Само той плащал и консумативите за имота, включително бил прекарал ток и вода в имота. Имотът бил придобит от ответниците по давност в съпружеска имуществена общност, поради което те са се снабдили с Нотариален акт № 24, т. I, рег. № 38, д. № 18 от 30.01.2013 г. на Съдия по вписвания при РС – Ивайловград.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Видно от издаденото от Кмет на с. Багрилци, обл. Кърджали Удостоверение за наследници, а също от Извлечение от Акт за смърт № ********издаден на 15.07.2008 г. от турските власти и Препис-извлечение от акт за смърт издаден от Община Крумовград, А. Д. Т. е починал в гр. Йълдъръм, Турция на 09.09.2005 г..

От Препис-извлечение от акт за смърт издаден от Община Крумовград се установява, че последният постоянен адрес на А. Д. Т. е в с. Багрилци, където се и родил.

След смъртта си А. Д. Т. оставил наследници - съпругата си - отказалата се от иска си А. С. Т. и децата си - ищците Е.А.Х., З.А.С., М.А.К. и Ц.А., отказалия се от иска си А.А.Ш. и ответника М. А. Т..

Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото /показанията на свидетелите/ се установява, че А. Д. Т. и съпругата му А. С. Т. по някое време, около и преди 1970-те години, се заселили в с. Пъстроок, общ. Ивайловград, като установили владение върху дворно място, сега процесният Поземлен имот 24 в кв. 8, с площ 770 кв. м., за който е отреден УПИ II-24 по плана на с. Пъстроок, общ. Ивайловград и построили в него процесната двуетажна жилищна сграда.

Видно от Удостоверение № 37/28.02.2013 г. и приложеното по Нот. дело № 18/2013 г. на Съдия по вписванията при ИРС Удостоверение № 239/14.12.2012 г. на община Ивайловград, процесните имоти били записани по подробния устройствен план от 1984 г. и разписна книга на с. Пъстроок на името на наследници на А. Д. Т..

През 1970-те – 1980-те години големият син на А. Т.А.А.Ш. си построил собствена къща в с. Пъстроок, в която заживял със семейството си. Дъщерите на А. Т. се омъжили и заживели със съпрузите си – три от тях в с. Розино, а една в с. Железино.

В дома на А. и А. Т. и с тях останал да живее малкият им син – ответникът М.Т. със съпругата си – ответницата Ф.Т. и децата им.

В края на 1980-те началото на 1990-те години А. и А. Т. и всичките им деца със семействата си се изселили в Турция.

А. и А. Т. се изселили на 20.04.1991 г., видно от удостоверение от турските регистри, като в Турция приели имената, съответно Али Осман Я. и Хайрийе Я.. Двамата се изселили заедно с ответниците и децата им, и продължили да живеят заедно и в Турция.

След около 1 година – през 1992 г. ответниците М. и Ф. Т. се върнали за няколко дни в България за да си вземат багаж останал в къщата, като помолили свидетеля С. да я наглежда. Минали 3-4 години, в които А. и А. Т., и ответниците не се завръщали в България. През 1995-1996 г. процесната къща била била разбита и ограбена, като били откраднати дори прозорците и вратите, за което съобщили на свидетеля С., който се обадил в Турция на А. Т.. Последният със съпругата си дошли в България и виждайки домът си разбит и ограбен Т. се зарекъл да не стъпва повече с. Пъстроок. Тъй като къщата не била годна за живеене отишъл в родното си с. Багрилци, където имал роднини. Извикал сина си М. да изнесе каквито вещи са останали в къщата в Пъстроок за да не бъдат откраднати и да запуши отворите и пробойните в къщата, от които влизала вода.

Свидетелят С., който по това време работил за фирма изкупуваща имоти, предложил на А. Т. да се снабди с нотариален акт и да продаде къщата, но последният, отвърнал на С., че няма пари и време и не му се занимавало с това, и го препратил към сина си ответника М.Т., който да реши дали да се продава къщата и ако да – да извърши нужното за снабдяване с нотариален акт и то очевидно на името на собственика А. Т..

След няколко дни в България дошъл Миролав Т., който с каруцата на свидетеля С. изнесъл покъщнината от къщата в с. Пъстроок, като част от нея оставил при С., друга – при други близки на А. Т..

С. предал на М.Т. думите на баща му и му обяснил, че може да се продаде къщата за около 7000 лева. М.Т. му отвърнал, че няма къща за продаване, като съжалил, че баща му ще си спази думата и няма повече да стъпи в Пъстроок. Казал на С., че сега нямал време и правил къща в Турция. Бил на зор и като се успокоели нещата щял да дойде да оправи покрива и къщата, повредени от грабителите и времето.

През следващите години и до една две години преди смърта си през 2005 г., А. Т. идвал за кратко в България, като отсядал при роднините си в родното си с. Багрилци, където регистрирал и постоянен адрес. По време на гостуванията си за по няколко дни гостувал на приятелите си в с. Железино – свидетелите С. и А..

Децата на А. Т. също гостували в България, като отсядали при приятели, доколкото къщата в с. Пъстроок била негодна за живеене. Дъщерите му идвали по – рядко, като свидетелят С. сочи, че ги видял за първи път 7-8 години след заминаването му, тоест около 1997-1998 г.. Най-често в България бил най-големият син А.А.Ш., поради някаква трудова или търговска дейност, с която се занимавал.

На 09.09.2005 г. А. Т. починал.

Някъде около времето, когато баща му починал и след това, М.Т. решил да ремонтира къщата, да постави дограма – врати и прозорци на мястото на ограбените и да поправи покрива.

Ремонта се вършил от няколко души, сред които и свидетеля А., който бил дърводелец и направил врати и прозорци, а също и покрива. Сина му свидетелят О. също помагал като направил ВиК инсталация и баня. Ремонта продължил на прекъсвания няколко години /свидетеля А./ и вероятно до към 2010-2011 г. /свидетелката Пачеманова, която от 2010 г. работила в магазин за строителни материали, от който пазарувал М.Т./.

Около 2010-2011 г. сестрите на М.Т. – ищците Х., С., К. и Т. решили да си ремонтират и обзаведат по една стая в бащината къща, в които да преспиват, когато посещават България.

На това се противопоставили ответниците и най-вече ответницата Ф.Т., която фактически оспорила правата на собственост на ищците.

Най-голямата сестра – ищцата Е.Х. и съпруга й направили ремонт на една стая и баня, като купили материали от свидетелката Пачеманова. Веднага след ремонта през 2012 г. децата на А. Т. и техни близки се събрали на курбан в с. Пъстроок, като Е.Х. показала на свидетелката Емилова ремонта, който е направила, както и че част от поставените плочки били откъртени, според нея от ответницата Ф.Т..

В този период - от около 2010 г. насам, след като ищците изявили пред ответниците намерението си да ползват къщата, възникнали конфликти с ответницата Т., което се противопоставила на тези намерения. От този момент четирите ищци се притеснявали да отиват в къщата, когато там е ответницата Т., но не и когато там е брат им М.Т..

През 2013 г. ответниците решили да се снабдят с нотариален акт за собственост. Ответникът Т. помолил свидетелите С., А. и О. да свидетелстват пред нотариуса, че владее къщата повече от 10 години без противопоставяне от страна на собствениците – до 2005 г. А. и А. Т., а след смъртта на А. Т. - А. Т., братът и сестрите на М.Т..

Както свидетелят С., така и свидетелят О. изрично попитали М.Т. дали има съгласието на сестрите си да се снабди с нотариален акт, тоест да придобие къщата. Т. им отговорил, че се е разбрал със сестрите си и те са дали съгласието си.

На 30.01.2013 г. съдията по вписвания при РС – Ивайловград разпитал свидетелите, видно от Протокол по Нот. д. № 18/2013 г., които дали показания, че имота се владее от М.Т., открито и необезпокоявано, някъде от 1995-1998 г., когато и го бил ремонтирал, като брат му и сестрите му нямали претенции за имота.

Въз основа на извършената обстоятелствена проверка и показанията на свидетелите, съдията по вписвания при РС – Ивайловград на 31.01.2013 г. съставил Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност /констативен/ № 24, том I, регистър 38, дело № 18/2013 г., вписан в Служба вписвания под № 38/30.01.2013 г..

След няколко седмици свидетелят С. срещнал сестрите на М.Т. и от тях разбрал, че е излъган, че те са съгласни брат им да придобие имота. Свидетелят О. разбрал за това от познат в с. Пъстроок, който му казал, че ще има проблеми със сестрите, заради извършената на брат им услуга.

Всички свидетели са категорични, че до смъртта на А. Т. именно той е бил възприеман като собственик на процесните имоти. В този смисъл е и възпритото от свидетеля С., че М.Т. му казал, че ключа от къщата държал баща му А. Т. до смъртта си.

От показанията на свидетелите С., А. и О. може да се установи, че до момента, в който М.Т. не ги помолил да му станат свидетели за нотариалния акт, те не били чули от него твърдение, че имота е негов и не знаели, че той го владее за себе си срещу сестрите си, че го счита за собствен. Особено показателен за това, че свидетелите С. и О. са възприемали ищците като собственици на имота е обстоятелството, че и двамата са поискали уверението на ответника т., че сестрите му са съгласни да придобие имота.

От друга страна от обстоятелството, че ответникът Т. е уверил двамата свидетели, че се е разбрал със сестрите си, че има тяхното съгласие, което се установи, че не е вярно, показва, че той не е осъществявал открито своене на вещта срещу ищците.

При така установените факти, съдът намира иска за доказан по основание и размер.

Съгласно чл. 108 от Закона за собствеността, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Съгласно чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

От доказателствата по делото се установи, че наследодателят на ищците и ответника – А. Т., заедно със съпругата си са установили владение върху процесния поземлен имот започнало от края на 1960-те – началото на 1970-те години, като по това време са построили и жилищната сграда, която също са владяли като своя. Така установеното владение е продължило до смъртта на А. Т. през 2005 г., като още през 1980-те години е изтекъл 10-годишният срок на непрекъснато владение, след който се придобива собствеността върху имотите, при съответно волеизявление на владелеца.

Съгласно чл. 82 ЗС, владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си.

В конкретният случай се установи, че след смъртта на А. Т., владението върху имота е продължено от наследниците му, включително и ищците, като са присъединили към своето владение владението на наследодателя си. Това се установява от показанията на свидетелите, които са възприемали ищците като собственици на имота, придобит по наследство от баща им.

Владението на ищците не е прекъснато по смисъла на чл. 81 ЗС от ответниците, доколкото тази норма касае прекъсване на владението през време на 10 годишният придобивен срок, който в случая е изтекъл още през 1980-те години, приживе на наследодателя Т..

С предявяване на иска по чл. 108 ЗС ищците са изразили волята си да придобият вещта по давностно владение, срокът на който е изтекъл още при техния баща и наследодател.

Не се установи ответниците да държат вещта на правно основание. Доколкото същите са недобросъвестни владелци, могат да придобият вещта по давностно владение, продължило повече от 10 години.

Твърденията на ответниците, че владеят имота от 2000 г., когато им бил дарен от наследодателя Т. и съпругата му и когато го ремонтирали, не се доказаха.

Напротив установи се, че до смъртта на А. Т., именно той е възприеман като собственик на имота, от което следва, че ответниците не са демонстрирали своенето му, а явността на владението е негов основен елемент показващ, че вещта се свои. Липсата на явност, откритост, означава липса на намерение за завладяване на имота.

Както бе посочено по–горе, обстоятелството, че ответникът Т. е уверил свидетелите С. и О., че се е разбрал със сестрите си, че има тяхното съгласие, което се установи, че не е вярно, показва, че той и към 2013 г. не е осъществявал открито своене на вещта срещу ищците. Това от своя страна кореспондира с показанията на свидетелката Емилова, че не ответника Т., а ответницата Т. противопоставя владението си на ищците, като не ги допуска до имота. Спрямо сънаследниците Т. е бил обикновен държател на вещта. Същият доскоро допускал сестрите си, давал им ключа, макар да се страхувал от съпругата си. Противопоставянето на ответницата Т. се установи, че е от около 4-5 години, тоест започнало е по време и след ремонта на къщата, който пък е започнал след смъртта на А. Т. през 2005 г.. От тук следва, че към момента на завеждане на иска не е бил изтекъл 10-годишния срок за придобиване на имота от страна на ответниците по давностно владение. Дори в най – благоприятния за тях случай давността би изтекла не – по рано от 2015 г..

Следва да се отбележи и че е без значение, само по себе си, кой държи ключа от къщата. Напълно нормално е за една наследствена на много лица къща да има само един ключ, който да се държи от един от наследниците. Това не означава непременно, че къщата е негова, при условие, че не се противопоставя явно на другите наследници.

Следва да се отбележи и че съдържащите се в молбите на Х.Я. и А.А.Ш. за отказ от предявените искове, твърдения в подкрепа на възраженията на ответниците, съдът намира, като израз на желание да се услужи на ответниците, поради постигнати спогодби. Тези твърдения не кореспондират с ясно изразеното, особено от А.А.Ш. в нотариално завереното му пълномощно, волеизявление за защита на накърнени права.

Поради горното, съдът намира иска по чл. 108 ЗС за доказан и поради това за основателен, като следва да се осъдят ответниците да предадат на ищците, владението на 4/14 идеални части - по 1/14 идеални части на Е.А.Х., на З.А.С., на М.А.К. и на Ц.А.Т., от Поземлен имот 24 в кв. 8, с площ 770 кв. м., за който е отреден УПИ II-24 по плана на с. Пъстроок, общ. Ивайловград, обл. Хасково, и построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 117 кв. м., състояща се от: първи етаж – една стая, санитарен възел, складово помещение и коридор; втори етаж – четири стаи и коридор, при граници на имота: улица, ПИ 25, път, ПИ 23.

Поради установеното право на собственост на ищците върху 4/14 иделни части от процесните имоти и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност /констативен/ № 24, том I, регистър 38, дело № 18/2013 г., на Съдия по вписванията при РС – Ивайловград, вписан в Служба вписвания под № 38/30.01.2013 г., следва частично да се отмени в частта относно собствените на ищците 4/14 идеални части от Поземлен имот 24 в кв. 8, с площ 770 кв. м., за който е отреден УПИ II-24 по плана на с. Пъстроок, общ. Ивайловград, обл. Хасково, и построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 117 кв. м., състояща се от: първи етаж – една стая, санитарен възел, складово помещение и коридор; втори етаж – четири стаи и коридор, при граници на имота: улица, ПИ 25, път, ПИ 23.

Ищците са сторили разноски по делото - 70.60 лева за държавни такси, 4.00 лева за банкови такси за извършване на преводи за държавни такси по сметка на съда, 40.00 лева за общински такси за снабдяване с документи, необходими по делото и 1000.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ето защо и предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да се осъдят да заплатят на ищците сторените и доказани по делото разноски - 70.60 лева за държавни такси, 4.00 лева за банкови такси за извършване на преводи за държавни такси по сметка на съда, 40.00 лева за общински такси за снабдяване с документи, необходими по делото и 1000.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Поради горните мотиви, Съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА М. А. Т. с ЕГН: ********** и Ф.М.Т. с ЕГН: ********** да предадат на Е.А.Х. с ЕГН: **********, З.А.С. с ЕГН: **********, М.А.К. с ЕГН: ********** и Ц.А.Т. с ЕГН: **********, владението на 4/14 идеални части - по 1/14 идеални части на Е.А.Х., на З.А.С., на М.А.К. и на Ц.А.Т., от Поземлен имот 24 в кв. 8, с площ 770 кв. м., за който е отреден УПИ II-24 по плана на с. Пъстроок, общ. Ивайловград, обл. Хасково, и построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 117 кв. м., състояща се от: първи етаж – една стая, санитарен възел, складово помещение и коридор; втори етаж – четири стаи и коридор, при граници на имота: улица, ПИ 25, път, ПИ 23.

ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност /констативен/ № 24, том I, регистър 38, дело № 18/2013 г., на Съдия по вписванията при РС – Ивайловград, вписан в Служба вписвания под № 38/30.01.2013 г., в частта относно собствените на ищците 4/14 идеални части от Поземлен имот 24 в кв. 8, с площ 770 кв. м., за който е отреден УПИ II-24 по плана на с. Пъстроок, общ. Ивайловград, обл. Хасково, и построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 117 кв. м., състояща се от: първи етаж – една стая, санитарен възел, складово помещение и коридор; втори етаж – четири стаи и коридор, при граници на имота: улица, ПИ 25, път, ПИ 23.

ОСЪЖДА М. А. Т. с ЕГН: ********** и Ф.М.Т. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Е.А.Х. с ЕГН: **********, З.А.С. с ЕГН: **********, М.А.К. с ЕГН: ********** и Ц.А.Т. с ЕГН: ********** сторените разноски по делото - сумата 70.60 /седемдесет лева и шестдесет стотинки/ лева - за държавни такси, 4.00 /четири/ лева за банкови такси, 40.00 /четиридесет/ лева за общински такси за снабдяване с документи, необходими по делото и 1000.00 /хиляда/ лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

След влизане в сила на решението, същото ДА СЕ ВПИШЕ в Служба вписвания при РС – Ивайловград, по искане на ищците.

Решението подлежи на обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: