Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ИВАЙЛОВГРАД, 17.06.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

при секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 20/2013 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищцовото дружество “Г.” ЕООД - Хасково твърди, че с ответната община сключили Договор Д-25 от 30.09.2009 г., по силата на който дружеството извършило възложения проект “Външно водоснабдяване на с. Хухла от тръбни кладенци, канализационна мрежа на с. Хухла и довеждащ колектор до ПСОВ и пречиствателна станция за битови отпадъчни води /ПСОВ/” до 17.11.2009 г., срещу задължението на общината да му заплати сумата 34800 лева с ДДС. След извършване услугата общината заплатила на дружеството по – голямата част от дължимата сума, като останала неиздължена със сумата 9100 лева. Съгласно договора ответната страна следвало да заплати цялата дължима сума в 10 дневен срок, считано от изпълнението - 17.11.2009 г., тоест от 28.11.2009 г. общината била в забава и от тази дата се начислявала лихва, която до датата на завеждане на исковата молба била в размер на 3090,03 лева. Освен това съгласно т. 9.1 от договора възложителят дължал и неустойка в размер на 0,2% на ден върху неиздължената сума, но не повече от 5% от общото възнаграждение. Твърди, че дължимата неустойка била в размер на 1740 лева. С писмо изх. № 2/06.02.2012 г. ицовото дружество поканило ответната община да заплати дължимата сума, но тя не сторила това.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати на ищцовото дружество общо сумата 13930,03 лева, от които 9100 лева неизплатена сума по Договор Д-25 от 30.09.2009 г., 3090,03 лева лихва за забава върху сумата 9100 лева, считано от 28.11.2009 г. до 11.03.2013 г. включително и 1740 лева неустойка за неизпълнение, ведно със законната лихва върху сумата от 9100 лева считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В съдебно заседание, не се предствлява. С писмена молба пълномощникът на дружеството адв. Христозов от АК – Хасково, поддържа иска.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1, чл. 92, ал. 1, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ответната страна О. И., чрез кмета, в срок извършва отговор на исковата молба. Счита иска за недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на ищцовото дружество, тъй като оспорва правоприемството му от “Г.” ООД – Хасково.

Признава обстоятелството, че е бил сключен Договор Д-25 от 30.09.2009 г. между О. И. и “Г” ООД – Хасково.

Оспорва иска по основание и по размер. Твърди, че Общината не дължи претендираните суми. Твърди, че в общината не е постъпвало писмо изх. № 2/06.02.2012 г..

В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Капасъзова от АК - Хасково, поддържа отговора.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Не е спорно между страните, а и от доказателствата се установява, че на 30.09.2009 г. между О. И., представлявана от тогавашния кмет С. Т. и “Г” ООД – Хасково с ЕИК: *******, представлявано от управителя Г.Г., бил сключен Договор № Д-25/2009 г., по силата на който Общината възложила, а дружеството приело да изработи работен проект на обект: “Външно водоснабдяване на с. Хухла от тръбни кладенци, канализационна мрежа на с. Хухла и довеждащ колектор до ПСОВ и пречиствателна станция за битови отпадъчни води /ПСОВ/” /т. 1 от Договора/. Срещу изпълнението на така възложената изработка Общината се задължила да заплати възнаграждение в размер на 34000 лева с ДДС /т. 2 от Договора/, от които авансово сумата 10440 лева в двуседмичен срок от подписване на договора /т. 2.3 от Договора/. Останалата част от уговореното възнаграждение, съгласно т. 2.1 от Договора, следвало да се извърши в 10-дневен срок след одобряването на проекта от главния архитект. Страните уговорили плащането на работата да се извърши по банков път с платежно нареждане по сметка на изпълнителя срещу фактура, издадена от него /т 2.2 от Договора/. В т. 9.1 страните уговорили, че при забава на заплащане на дължимото възнаграждение, възложителят дължи неустойка в размер на 0,2% на ден върху неиздължената сума, но не повече от 5% от общото възнаграждение.

Видно от фактури № 0000000081/06.11.2009 г. и № 0000000082/10.11.2009 г. общината заплатила на дружеството аванс в размер на 10000 лева. Тоест с 440 лева по-малко от уговореното и със закъснение от три и повече седмици.

С Протокол от 17.11.2009 г. подписан между общината, чрез заместник кмета Хаджиев и дружеството, чрез управителя Г., било удостоверено предаването на изработените проекти от дружеството-изпълнител на общината-възложител.

С фактури № 0000000098/12.04.2010 г., № 0000000109/05.11.2010 г., № 0000000116/29.03.2011 г., № 0000000117/08.06.2011 г., № 0000000124/09.08.2011 г., общината заплатила на дружеството още 15700 лева.

С Писмо изх. № 002/06.02.2012 г., получено от общината на 07.02.2012 г., видно от Известие за доставяне на “Български пощи”, дружеството поканило кмета на общината да го уведоми за възможността на общината за окончателно заплащане на извършената работа.

Съгласно чл. 258 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.

Съгласно чл. 266 и във вр. с чл. 258 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.

Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение обезщетението за забава е в размер на законната лихва от деня на забавата.

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.

Видно от установените, въз основа на събраните доказателства, факти, между ищцовото дружество и общината били налице отношения по договор за изработка, по силата на който “Г.” ЕООД - Хасково, извършило по поръчка на О. И. проект на обект: “Външно водоснабдяване на с. Хухла от тръбни кладенци, канализационна мрежа на с. Хухла и довеждащ колектор до ПСОВ и пречиствателна станция за битови отпадъчни води /ПСОВ/”, а Общината се задължила да заплати сумата 34800 лева с ДДС.

Проектът бил предаден на Общината. По делото не са събрани доказателства дали е бил одобрен от главния архитект, но от обстоятелството, че Общината е извършвала плащания на по-голямата част от дължимата сума, от които 15700 лева след предаването на проекта, може да се направи обоснован извод, че той е бил одобрен от главния архитект, с което вземането на дружеството е станало изискуемо.

От текста на т 2.2 от Договора, се установи, че страните уговорили плащането на работата да се извърши по банков път с платежно нареждане по сметка на изпълнителя срещу фактура, издадена от него. Тоест страните уговорили издаването на фактурата от изпълнителя да се извърши след извършване на плащането по банков път, което принципно е допустимо. Издаването на фактури е въведено от ЗДДС като законово задължение на данъчно задължените лица - доставчици на стоки и услуги, чието неизпълнение би могло да обоснове административнонаказателната им отговорност, но не и неизпълнение на задължението за плащане на извършената доставка, освен при наличие на уговорка в противен смисъл. В конкретния случай страните не са поставили издаването на фактурата като условие за изискуемост на вземането, а като последица от плащането. Освен това установен по делото факт е, че дружеството коректно е издавало фактури за преведените му суми.

Несъстоятелно е възражението на ответника, че ищецът не е правоприемник на “Г.” ООД – Хасково.

Видно от Удостоверение от Агенция по вписванията, а и е общоизвестен факт, доколкото търговският регистър е публичен и обявен в интернет, че “Г.” ООД – Хасково и “Г.” ООД – Хасково са едно и също дружество, видно от Единния идентификационен код на дружеството – ЕИК: *******, посочен и в договора между страните, и във фактурите. Поради преминаване на дружествените дялове в едно лице, дружеството е станало еднолично ООД, което е било вписано в търговския регистър на 07.06.2012 г., като дружеството не е сменило и правната си форма, именно поради това и възражението за липса на правоприемството е несъстоятелно.

При така установените факти в тежест на ответната община бе да докаже, че е заплатила остатъка от дължимата сума, предмет на спора, а именно 9100 лева, включително, че не е изпаднала в забава. Същата не стори това, поради което иска по чл. 266, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява доказан по основание и размер и следва да се уважи, като се осъди ответната община да заплати на ищцовото дружество сумата 9100 лева неизплатена сума по Договор Д-25 от 30.09.2009 г..

След като ответната община не е заплатила дължимите суми, същата дължи обезщетение за забава на ищцовото дружество.

В т. 9.1 Договора страните уговорили, че при забава на заплащане на дължимото възнаграждение, възложителят дължи обезщетение под формата на неустойка в рамер на 0,2% на ден върху неиздължената сума, но не повече от 5% от общото възнаграждение.

В конкретният случай неустойката се претендира върху неиздължената сума от 9100 лева в размер на 1740 лева, което е равно на 5% от общото възнаграждение от 34800 лева.

Както бе посочено по – горе ищецът не доказа кога точно е настъпила изискуемостта на вземането му, тъй като тя е свързана не с датата на предаване на проекта, а съгласно т. 2.1 от Договора - с датата на одобряването му от главния архитект на общината.

Както също бе посочено от факта на изпълнение от страна на общината, може да се направи извод, че вземането е станало изискуемо, но доколкото не се събраха доказателства за точна дата, следва да се приеме, че вземането е изискуемо и неустойка се дължи от първото извършено плащане от общината, след предаване на проекта, сочещо на одобрението му от архитекта, а именно от 12.04.2010 г..

0.2% неустойка на ден върху неиздължената сума от 9100 лева е равно на 18,20 лева. До максималния уговорен размер от 1740 лева тази неустойка се е натрупала за 95 – 96 дни, тоест до 16-17.07.2010 г..

Ето защо искът по чл. 92, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД се явява доказан по основание и размер и следва да се уважи, като се осъди ответната община да заплати на ищцовото дружество сумата 1740 лева неустойка за неизпълнение.

След като страните са уговорили последиците от неизпълнението, а именно уговорили са вида на обезщетението за неизпълнение – неустойка в определен размер, то неоснователен е иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава в размер на 3090,03 лева върху сумата 9100 лева от 28.11.2009 г. до 11.03.2013 г. и той следва да се отхвърли, доколкото обезщетение във вид на лихва се дължи само ако между страните не е уговорено друго. Едновременно “санкциониране” на неизправната страна с лихва и неустойка е недопустимо, доколкото и двата инструмента имат едно и също предназначение и прилагането им би означавало кредитора да се обогати неоснователно за сметка на длъжника.

Акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху сумата 9100 лева от датата на предявяване на исковата молба – 13.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, се явява основателен предвид основателността на главния иск, поради което следва да се уважи, като се осъди ответната община да заплати на ищцовото дружество законната лихва върху сумата от 9100,00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 13.03.2013 г., до окончателното й изплащане.

Ищцовото дружество е сторило разноски по делото в размер на 557,20 лева за държавни такси и 1200 лева за адвокатско възнаграждение.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната община следва да се осъди да заплати на ищцовото дружество сторените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, а именно: държавни такси в размер на 433,60 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 933,80 лева.

Ответната община е сторила разноски по делото в размер на 300,00 лева за за адвокатско възнаграждение.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество следва да се осъди да заплати на ответната община сторените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 66,55 лева.

Поради горните мотиви, Съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА О. И. с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ивайловград, обл. Хасково, ул. “*******” № 49 ДА ЗАПЛАТИ на “Г.” ЕООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. “*****8” № 6, сумата 9100,00 /девет хиляди и сто/ лева неизплатена сума по Договор Д-25 от 30.09.2009 г. и сумата 1740,00 /хиляда седемстотин и четиридесет/ лева неустойка за неизпълнение, ведно със законната лихва върху сумата от 9100,00 лева считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 13.03.2013 г., до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на “Г.” ЕООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. “*****” № 6 срещу О. И. с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ивайловград, обл. Хасково, ул. “*******” № 49 за заплащане на сумата 3090,03 лева лихва за забава върху сумата 9100 лева, считано от 28.11.2009 г. до 11.03.2013 г. включително, като неоснователен.

ОСЪЖДА О. И. с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ивайловград, обл. Хасково, ул. “*******” № 49 ДА ЗАПЛАТИ на “Г.” ЕООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. “*****” № 6, сторените разноски по делото - за държавни такси в размер на 433,60 /четиристотин тридесет и три лева и шестдесет стотинки/ лева, и за адвокатско възнаграждение в размер на 933,80 /деветстотин тридесет и три лева и осемдесет стотинки/ лева.

ОСЪЖДА “Г.” ЕООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. “*****” № 6 ДА ЗАПЛАТИ на О. И. с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ивайловград, обл. Хасково, ул. “*******” № 49, сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 66,55 /шестдесет и шест лева и петдесет и пет стотинки/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: