Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. ИВАЙЛОВГРАД, 08.08.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян П.
при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 89/2012 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Ищцовото дружество "Б." ООД - София, чрез пълномощника си адв. Г. ***, твърди, че по негово заявление по чл. 410 ГПК било образувано ч. гр. д. № 58/2012 г. по описа на ИРС, срещу ответника, по което била издадена заповед за изпълнение за сумата 20612,00 лева и за сумата 2632,24 лева за направените по делото разноски. По делото било постъпило възражение от ответника срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищцовото дружество твърди, че с ответното се намирали в търговски взаимоотношения, по силата на които през месец април 2008 г. ответното дружество възлагало на ищцовото изпълнението на работа изразяваща се в изравяне и изместване на земна маса в находище за добив на камъни на ответника и извозването й до депо. За извършените работи били съставени товарителници. На 26.04.2008 г. между страните бил подписан протокол за потвърждение на задълженията на ответника, но последния не ги изпълнил.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че в полза на ищцовото дружество съществува вземане от ответното в размер на 20612,00 лева, представляващо неизплатено възнаграждение за предоставени услуги, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявление по ч. гр. д. № 58/2012 г. по описа на ИРС. Претендира разноски в настоящото производство.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Г., уточнява и поддържа иска.
Иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК.
Ответното дружество “А.” ЕООД, чрез пълномощника си адв. И. ***, оспорва иска по основание и размер. Оспорва представителната власт на Х.Л. за поемане на задължения от името на дружеството, включително чрез признаване на задължения и подписване на товарителници.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. И., поддържа отговора.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Видно от приложеното Ч. гр. д. № 58/2012 г. по описа на ИРС, същото е образувано по Заявление на ищцовото дружество за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответното дружество, по което заявление е издадена Заповед № 82 от 10.04.2012 г., с която е разпоредено ответника да заплати на ищцовото дружество сума в общ размер на 20612,00 лева и законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заялението в съда, която е 09.04.2012 г., до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски – 412,24 лева за държавна такса и 2220,00 лева за адвокатско възнаграждение.
На 27.04.2012 г. Заповедта за изпълнение била съобщена на ответника, като на 10.05.2012 г., в съда постъпило възражение от него срещу заповедта, изпратено на 08.05.2012 г. чрез куриерска фирма, в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
На 11.05.2012 г. на ищцовото дружество било съобщено за извършеното възражение и на 07.06.2012 г., в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, то предявило иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, като депозирало исковата молба в “Български пощи”, видно от пощенския печат.
От показанията на свидетелите Л. и Каратерзиев, се
установява, че през 2008 г. свидетелят Л. работил в “А.” ЕООД, като началник
отдел “Производствен”, видно и от трудов договор № 35/03.01.2008 г. и
длъжностна характеристика, като договорът му бил прекратен в края на 2008 г.,
видно от Предизвестие № 125/20.11.2008 г.. Л., по устно възлагане от управителя на дружеството Лефтеров, който
живеел в с. Тополово, обл. Пловдив, фактически управлявал дейността на
дружеството – работата на кариерите и на цеха за обработка на гнайсови плочи.
През 2008 година ответното дружество разкривало
кариера за добив на скалнооблицовъчни материали – гнайс в района на с. Плевун и тъй като не разполагало със
собствена техника управителите на двете дружества Лефтеров - на “А.” ЕООД
/видно от решение № 6516/02.08.2007 г. на ОС – Пловдив по ф. д. №
842/2006 г./ и Г. – на “Б.” ООД
устно се договорили “Б.” ООД със своя техника машина “Коматсу” и булдозер
“Либхер” да разкрие кариерата за да се стигне до камъка. В изпълнение на
договореното,“Б.” ООД в продължение на около 15 дни изпращало своя техника на
кариерата на “А.” ЕООД, като булдозера бил управляван от свидетеля Каратерзиев,
който работил в “Б.” ООД. Работниците на “Б.” ООД с неговата техника изравяли
пръстта от находището и я товарили на два камиона на “Б.” ООД, които я изнасяли
настрани. Свидетелят Л., по възлагане от управителя Лефтеров, контролирал
работата на машините, като следял за точно отчитане на отработените часове и
разписвал товарителници - по една на ден за всяка машина, с които удостоверявал
извършеното през деня. Товарителниците се изготвяли в три екземпляра - един за
“А.” ЕООД, който бил предаван на Л., а той от своя страна го предавал на
главния счетоводител на дружеството. Втория екземпляр се предавал на “Б.” ООД,
а третият оставал в кочана на машиниста. По някое време след като започнала
работата по разкриване на кариерата, от София дошли представители на
дружеството собственик на дружествените дялове на “А.” ЕООД и тогава Л. разбрал, че дружеството
е собственост на друго дружество. На “Б.”
ООД не се платило и поради това то преустановило изпълнението на работата
възложена от “А.” ЕООД. Управителите на
“Б.” ООД и “А.” ЕООД – Г. и Лефтеров се рабрали да уточнят какво е
извършено и цената, която следва да се плати. Тогава бил съставен Протокол
за задълженията на “А.” ЕООД към
“Бугнайс” ООД към 24.06.2008 г., като Лефтеров възложил на Л. да го подпише за
“А.” ЕООД. Всичко което Л. вършил било съгласувано по телефона с управителя
Лефтеров и разрешавано от него.
Видно от 23 броя товарителници: сер. V-33 № 006989/05.04.2008 г.; сер. V-33 № 006991/14.04.2008 г.; сер. V-33 № 006992/15.04.2008 г.; сер. V-33 № 006993/16.04.2008 г.; сер. V-33 № 006994/17.04.2008 г.; сер. V-33 № 006995/18.04.2008 г.; сер. V-33 № 006996/21.04.2008 г.; сер. V-33 № 006997/22.04.2008 г.; сер. V-33 № 006998/23.04.2008 г.; сер. V-33 № 006999/24.04.2008 г.; сер. V-33 № 007000/25.04.2008 г.; сер. V-33 № 007055/13.03.2008 г.; сер. V-33 № 007063/15.04.2008 г.; сер. V-33 № 007064/16.04.2008 г.; сер. V-33 № 007065/17.04.2008 г.; сер. V-33 № 007066/18.04.2008 г.; сер. V-33 № 007067/21.04.2008 г.; сер. V-33 № 007068/22.04.2008 г.; сер. V-33 № 007069/23.04.2008 г.; сер. V-33 № 007070/24.04.2008 г.; сер. V-33 № 007072/09.05.2008 г.; сер. V-33 № 007045/22.06.2008 г.; сер. V-33 № 007071/25.04.2008 г., те са съставени за свидетелстване на извършени услуги от “Б.” ООД на “А.” ЕООД през месец април 2008 г., както и по един ден през месеците март, май и юни на 2008 г., в който смисъл имат характер на разписки за извършена изработка. Всички товарителници са във втори екземпляр изписан “под индиго”, като в повечето от тях е дописана цена на услугата на час.
В товарителницте са отразени следните отработени часове: сер. V-33 № 006989/05.04.2008 г. - 2 часа и 30 минути; сер. V-33 № 006991/14.04.2008 г., сер. V-33 № 006992/15.04.2008 г., сер. V-33 № 006993/16.04.2008 г. и сер. V-33 № 006994/17.04.2008 г. - по 6 часа и 30 минути; сер. V-33 № 006995/18.04.2008 г. - 4 часа; сер. V-33 № 006996/21.04.2008 г., сер. V-33 № 006997/22.04.2008 г., сер. V-33 № 006998/23.04.2008 г., сер. V-33 № 006999/24.04.2008 г. и сер. V-33 № 007000/25.04.2008 г. – по 6 часа и 30 минути; сер. V-33 № 007055/13.03.2008 г. - 7 часа и 30 минути; сер. V-33 № 007063/15.04.2008 г., сер. V-33 № 007064/16.04.2008 г. - 6 часа и 30 минути и сер. V-33 № 007065/17.04.2008 г. – по 6 часа и 30 минути; сер. V-33 № 007066/18.04.2008 г. - 4 часа; сер. V-33 № 007067/21.04.2008 г., сер. V-33 № 007068/22.04.2008 г., сер. V-33 № 007069/23.04.2008 г., сер. V-33 № 007070/24.04.2008 г. и сер. V-33 № 007072/09.05.2008 г. – по 6 часа и 30 минути; сер. V-33 № 007045/22.06.2008 г. - 6 часа; сер. V-33 № 007071/25.04.2008 г. - 6 часа и 30 минути.
Двадесет и две от товарителниците били подписани от свидетеля Л., а една - сер. V-33 № 006989/05.04.2008 г. била подписана от неизвестно лице, като свидетелят Л. посочва, че не е възлагал на трето лице да контролира дейността работата на машините на “Б.” ООД и съответно да подписва товарителниците.
Видно от
Протокол за задълженията на “А.” ЕООД
към “Бугнайс” ООД към 24.06.2008 г., същият е съставен от свидетеля Х.Л.
действащ за “А.” ЕООД и управителя на “Б.” ООД. В т. II
и т. III са описани и посочени задължения по 24 броя
товарителници, включително обсъдените по – горе
23 броя, на обща стойност 20612 лева без ДДС. От тях 6250 лева по 12
броя товарителници издадени за услуга с фадрома “Либхер” и 14362 лева по 12
броя товарителници издадени за услуга с булдозер “Коматсу”.
Освен подписан от Л. протоколът е подпечатан и с
печата на “А. – 27” ЕООД.
Посочената в т. II.1. товарителница сер. V-33 № 006976/20.09.2008 г. не бе представена по делото. От показанията на свидетеля Л. се установява, че Протоколът за задълженията бил подписан вероятно през месец юни 2008 г., а именно на 24.06.2008 г., към която дата са установени задълженията, като той изключва възможността да е подписан през месец септември 2008 г., което се потвърждава и от обстоятелството, че Лефтеров е бил управител на дружеството до 13.08.2008 г. /Търговски регистър/. От това, както и от обстоятелството, че посочения номер на товарителницата - 006976 предхожда номерата на товарителниците от месец април 2008 г., се установява, че вероятно датата на товарителницата в протокола е объркана или че такава товарителница въобще липсва, доколкото и не бе представена по делото.
В товарителниците по т. II от протокола за услугите с фадрома “Либхер” - сер. V-33 № 006989/05.04.2008 г.; сер. V -33 № 006991/14.04.2008 г.; сер. V-33 № 006992/15.04.2008 г.; сер. V-33 № 006993/16.04.2008 г.; сер. V-33 № 006994/17.04.2008 г.; сер. V-33 № 006995/18.04.2008 г.; сер. V-33 № 006996/21.04.2008 г.; сер. V-33 № 006997/22.04.2008 г.; сер. V-33 № 006998/23.04.2008 г.; сер. V-33 № 006999/24.04.2008 г. са с добавени текстове липсващи в оригинала относно стойността на работата на час с машината, а именно посочени са цена от 100 лева на час.
В товарителниците по т. III от протокола за услугите с булдозер “Коматсу” сер. V-33 № 007055/13.03.2008 г.; сер. V-33 № 007063/15.04.2008 г.; сер. V-33 № 007064/16.04.2008 г.; сер. V-33 № 007065/17.04.2008 г.; сер. V-33 № 007066/18.04.2008 г.; сер. V-33 № 007067/21.04.2008 г.; сер. V-33 № 007068/22.04.2008 г.; сер. V-33 № 007069/23.04.2008 г.; сер. V-33 № 007070/24.04.2008 г.; сер. V-33 № 007072/09.05.2008 г.; сер. V-33 № 007045/22.06.2008 г., са с добавени текстове липсващи в оригинала относно стойността на работата на час с машината, а именно посочени са цена от 190 лева на час в товарителници сер. V-33 № 007063/15.04.2008 г.; сер. V-33 № 007064/16.04.2008 г.; сер. V-33 № 007065/17.04.2008 г.; сер. V-33 № 007066/18.04.2008 г.; сер. V-33 № 007067/21.04.2008 г.; сер. V-33 № 007068/22.04.2008 г.; сер. V-33 № 007069/23.04.2008 г.; сер. V-33 № 007070/24.04.2008 г.; сер. V-33 № 007072/09.05.2008 г.; 170 лева на час в товарителница сер. V-33 № 007055/13.03.2008 г. и 210 лева на час в товарителница сер. V-33 № 007045/22.06.2008 г..
Вещото лице Т., доколкото не бе осигурен достъп до
счетоводната документация на ответното дружество, дава заключение, което по
същество е анализ на даните от товарителниците и протокола, за което не са
необходими специални значния, а в друга част съдържа предположения, поради
което не следва да се обсъжда.
Съгласно чл. 258 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.
Чл. 259 ЗЗД урежда, че ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства.
Съгласно чл. 266 и във вр. с чл. 258 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.
Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ако длъжникът
не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забавата, което съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение е в размер на законната лихва от деня на
забавата.
Видно от установените, въз основа на събраните доказателства, факти, между ищцовото и ответното дружества били налице трайни търговски отношения по неформален, устен договор за изработка, по силата на който “Б.” ООД, със собствена техника, извършило по поръчка на “А.” ЕООД работи по изравяне и изместване на земна маса в находище за добив на камъни на ответника в района с. Плевун. Основната част от работите била извършена през месец април 2008 г., като отделни операции били извършени и през месеците март, май и юни. Приемането на извършената работа, се удостоверило с разписки за отработени часове върху товарителници, подписани съгласно уговореното от отговорника на обекта на ответното дружество Х.Л., който в случая може да се приеме, че е действал и като търговски помощник по смисъла на чл. 30, ал. 2 ТЗ, доколкото е работил в обекта, в който се е доставяла услугата, а и не е било налице друго лице освен него, който да я приеме, с оглед установеното обстоятелство, че управителят Лефтеров е пребивавал постоянно в с. Тополово, Пловдивско. Л. получавал и първия екзепляр на товарителниците, и го предавал в счетоводството на дружеството и доколкото търговецът не се противопоставил веднага то действията му се считат потвърдени съобразно нормата на чл. 301 ТЗ.
Ето защо и доколкото се установи наличието на търговски отношения между страните по договор за изработка и изпълнението му от страна на ищцовото дружество в частта удостоверена с разписки върху товарителници сер. V-33 № 006991/14.04.2008 г.; сер. V-33 № 006992/15.04.2008 г.; сер. V-33 № 006993/16.04.2008 г.; сер. V-33 № 006994/17.04.2008 г.; сер. V-33 № 006995/18.04.2008 г.; сер. V-33 № 006996/21.04.2008 г.; сер. V-33 № 006997/22.04.2008 г.; сер. V-33 № 006998/23.04.2008 г.; сер. V-33 № 006999/24.04.2008 г.; сер. V-33 № 007000/25.04.2008 г.; сер. V-33 № 007055/13.03.2008 г.; сер. V-33 № 007063/15.04.2008 г.; сер. V-33 № 007064/16.04.2008 г.; сер. V-33 № 007065/17.04.2008 г.; сер. V-33 № 007066/18.04.2008 г.; сер. V-33 № 007067/21.04.2008 г.; сер. V-33 № 007068/22.04.2008 г.; сер. V-33 № 007069/23.04.2008 г.; сер. V-33 № 007070/24.04.2008 г.; сер. V-33 № 007072/09.05.2008 г.; сер. V-33 № 007045/22.06.2008 г.; сер. V-33 № 007071/25.04.2008 г., се явява доказан по основание.
Съгласно чл. 162 ГПК когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.
В конкретният случай съдът намира, че размера на иска относно всяка от изработките, за които са издадени горните товарителници може да се установи от Протокол за задълженията на “А. – 27” ЕООД към “Бугнайс” ООД към 24.06.2008 г. съотнесено към удостоверените в товарителниците изработки на база отработен час. Действително протоколът не е подписан от лице овластено по закон или пълномощие да представлява “А.” ЕООД, но от показанията на свидетеля Л. се установява, че законния представител на дружеството не само, че е бил известен за протокола, но именно той е разпоредил подписването му от Л., а също така и подпечатването му с печата на дружеството, съхраняван от счетоводителя.
Препис от протокола е бил връчен на “А.” ЕООД и то не е възразило в срока по чл. 301 ТЗ. Това обстоятелство се установява, както от показанията на свидетеля Л., така и на основание чл. 161 ГПК, доколкото “А.” ЕООД създаде пречки за събиране на допуснати доказателства, а именно за изготвяне на експертиза, като не осигури достъп на вещото лице до пълните си счетоводните документи относими към периода на спора, респективно не ги представи и на съда.
От протокола и товарителниците се установява, че за час работа с фадрома “Либхер” страните са договорили възнаграждение в размер на 100 лева, а за час работа булдозер “Коматсу” – възнаграждение в размер на 190 лева, а за извършеното с булдозера и отразено в товарителница сер. V-33 № 007055/13.03.2008 г. – 170 лева на час, и по товарителница сер. V-33 № 007045/22.06.2008 г. – 210 лева на час.
Ето защо съдът намира иска за доказан и по размер относно изработеното удостоверено с товарителници сер. V-33 № 006991/14.04.2008 г.; сер. V-33 № 006992/15.04.2008 г.; сер. V-33 № 006993/16.04.2008 г.; сер. V-33 № 006994/17.04.2008 г.; сер. V-33 № 006995/18.04.2008 г.; сер. V-33 № 006996/21.04.2008 г.; сер. V-33 № 006997/22.04.2008 г.; сер. V-33 № 006998/23.04.2008 г.; сер. V-33 № 006999/24.04.2008 г.; сер. V-33 № 007000/25.04.2008 г.; сер. V-33 № 007055/13.03.2008 г.; сер. V-33 № 007063/15.04.2008 г.; сер. V-33 № 007064/16.03.2008 г.; сер. V-33 № 007065/17.03.2008 г.; сер. V-33 № 007066/18.04.2008 г.; сер. V-33 № 007067/21.04.2008 г.; сер. V-33 № 007068/22.04.2008 г.; сер. V-33 № 007069/23.04.2008 г.; сер. V-33 № 007070/24.04.2008 г.; сер. V-33 № 007072/09.05.2008 г.; сер. V-33 № 007045/22.06.2008 г.; сер. V-33 № 007071/25.04.2008 г., в общ размер на 20062,00 лева, до която сума искът следва да се уважи.
Искът в частта относно претенциите по товарителница сер. V-33 № 006976/20.09.2008 г. за сумата 300 лева и товарителница сер. V-33 № 006989/05.04.2008 г. за сумата 250 лева, съдът намира за недоказани по основание, поради което в тази част искът следва да се отхвърли.
По делото не се установи съществуването на товарителница сер. V-33 № 006976/20.09.2008 г, доколкото е невъзможно към месец юни 2008 г. такава да е съставена, съответно да е извършена услуга през месец септември 2008 г..
По делото се установи, че товарителница сер. V-33 № 006989/05.04.2008 г. е подписана от неизвестно лице, а не от свидетеля Л. /разликата в подписите е очевидна и не са нужни специални знания/, който посочва, че е бил единствения, който е могъл, по устно разпореждане на Лефтеров, да разписва товарителниците и единствен е следял извършваната работа.
При така установените факти в тежест на ответното
дружество бе да докаже, че е заплатило дължимата сума, включително, че не е
изпаднало в забава. Същото не стори това.
След като ответното дружество не е заплатило
дължимите суми, същото дължи обезщетение за забава на ищцовото дружество върху
сумата 20062,00 лева
/доказания размер на претенцията/ в размер на законна лихва от деня на
постъпване на Заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение в
съда, по което е образувано Ч. гр. д. № 58/2012 г. по описа на ИРС, а
именно от 09.04.2012 г..
Поради горното, съдът намира исковете по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, за частично основателни, като следва да се признае за установено, че в полза на “Б.” ООД съществува вземане от “А.” ЕООД в размер на 20062,00 лева, представляващо неизплатено възнаграждение за предоставени услуги, изразяващи се в изравяне и изместване на земна маса, за които са съставени товарителници: сер. V-33 № 006991/14.04.2008 г. на стойност 650 лева; сер. V-33 № 006992/15.04.2008 г. на стойност 650 лева; сер. V-33 № 006993/16.04.2008 г. на стойност 650 лева; сер. V-33 № 006994/17.04.2008 г. на стойност 650 лева; сер. V-33 № 006995/18.04.2008 г. на стойност 400 лева; сер. V-33 № 006996/21.04.2008 г. на стойност 100 лева; сер. V-33 № 006997/22.04.2008 г. на стойност 650 лева; сер. V-33 № 006998/23.04.2008 г. на стойност 650 лева; сер. V-33 № 006999/24.04.2008 г. на стойност 650 лева; сер. V-33 № 007000/25.04.2008 г. на стойност 650 лева; сер. V-33 № 007055/13.03.2008 г. на стойност 1275 лева; сер. V-33 № 007063/15.04.2008 г. на стойност 1235 лева; сер. V-33 № 007064/16.04.2008 г. на стойност 1235 лева; сер. V-33 № 007065/17.04.2008 г. на стойност 1235 лева; сер. V-33 № 007066/18.04.2008 г. на стойност 760 лева; сер. V-33 № 007067/21.04.2008 г. на стойност 1197 лева; сер. V-33 № 007068/22.04.2008 г. на стойност 1235 лева; сер. V-33 № 007069/23.04.2008 г. на стойност 1235 лева; сер. V-33 № 007070/24.04.2008 г. на стойност 1235 лева; сер. V-33 № 007072/09.05.2008 г. на стойност 1235 лева; сер. V-33 № 007045/22.06.2008 г. на стойност 1260 лева; сер. V-33 № 007071/25.04.2008 г. на стойност 1235 лева, ведно със законната лихва върху сумата 20062,00 лева, считано от 09.04.2012 г. – датата на депозиране на заявление по ч. гр. д. № 58/2012 г. по описа на ИРС, до нейното погасяване, като искът следва да се отхърли в частта за разликата над уважения размер от 20062,00 лева до претендираните 20612,00 лева, по съставените товарителници сер. V-33 № 006976/20.09.2008 г. на стойност 300 лева и сер. V-33 № 006989/05.04.2008 г. на стойност 250 лева, като неоснователен.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Ищцовото дружество е сторило разноски за държавни такси в размер на 789,95 лева, възнаграждение за вещо лице в размер на 150,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 3360,00 лева.
Ето защо, предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да се осъди да заплати на ищцовото дружество сторените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, както следва: за държавни такси в размер на 768,87 лева, възнаграждение за вещо лице в размер на 146,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 3270,34 лева.
Искането за заплащане на пътни разноски за явяване на адвокат в съдебни заседания на 03.10.2012 г. и на 23.01.2013 г. в размери съотвено на 186,95 лева и 160,99 лева не следва да се уважи, тъй като не са доказани по размер, предвид липсата на данни за ползвано моторно превозно средство и неговите характеристики.
Предвид изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ответното дружество е сторило разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева.
Ето защо, предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество следва да се осъди да заплати на ответното дружество сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно в размер на 21,35 лева.
Поради горните мотиви, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “Б.” ООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. Ивайловград, ул. “И.” № 10, съществува вземане от “А.” ЕООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. Ивайловград, ул. Б. № 10, в размер на 20062,00 /двадесет хиляди и шестдесет и два/ лева, представляващо неизплатено възнаграждение за предоставени услуги, изразяващи се в изравяне и изместване на земна маса, за които са съставени товарителници: сер. V-33 № 006991/14.04.2008 г. на стойност 650 лева; сер. V-33 № 006992/15.04.2008 г. на стойност 650 лева; сер. V-33 № 006993/16.04.2008 г. на стойност 650 лева; сер. V-33 № 006994/17.04.2008 г. на стойност 650 лева; сер. V-33 № 006995/18.04.2008 г. на стойност 400 лева; сер. V-33 № 006996/21.04.2008 г. на стойност 100 лева; сер. V-33 № 006997/22.04.2008 г. на стойност 650 лева; сер. V-33 № 006998/23.04.2008 г. на стойност 650 лева; сер. V-33 № 006999/24.04.2008 г. на стойност 650 лева; сер. V-33 № 007000/25.04.2008 г. на стойност 650 лева; сер. V-33 № 007055/13.03.2008 г. на стойност 1275 лева; сер. V-33 № 007063/15.04.2008 г. на стойност 1235 лева; сер. V-33 № 007064/16.04.2008 г. на стойност 1235 лева; сер. V-33 № 007065/17.04.2008 г. на стойност 1235 лева; сер. V-33 № 007066/18.04.2008 г. на стойност 760 лева; сер. V-33 № 007067/21.04.2008 г. на стойност 1197 лева; сер. V-33 № 007068/22.04.2008 г. на стойност 1235 лева; сер. V-33 № 007069/23.04.2008 г. на стойност 1235 лева; сер. V-33 № 007070/24.04.2008 г. на стойност 1235 лева; сер. V-33 № 007072/09.05.2008 г. на стойност 1235 лева; сер. V-33 № 007045/22.06.2008 г. на стойност 1260 лева; сер. V-33 № 007071/25.04.2008 г. на стойност 1235 лева, ведно със законната лихва върху сумата 20062,00 лева, считано от 09.04.2012 г. – датата на депозиране на заявление по ч. гр. д. № 58/2012 г. по описа на ИРС, до нейното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над уважения размер от 20062,00 лева до претендираните 20612,00 лева, по съставените товарителници сер. V-33 № 006976/20.09.2008 г. на стойност 300 лева и сер. V-33 № 006989/05.04.2008 г. на стойност 250 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА “А.” ЕООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. Ивайловград, ул. Б. № 10 ДА ЗАПЛАТИ на “Б.” ООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. Ивайловград, ул. “И.” № 10, сторените разноски по делото съразмерно на уважената част от иска, както следва: за държавни такси в размер на 768,87 /седемстотин шестдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки/ лева, възнаграждение за вещо лице в размер на 146,00 /сто четиридесет и шест/ лева и адвокатско възнаграждение в размер на 3270,34 /три хиляди двеста и седемдесет лева и тридесет и четири стотинки/ лева, като отхвърля иска на “Б.” ООД срещу “А. – 27” ЕООД за присъждане на пътни разноски за явяване на адвокат в съдебни заседания на 03.10.2012 г. и на 23.01.2013 г. в размери съотвено на 186,95 лева и 160,99 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА “Б.” ООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. Ивайловград, ул. “И.” № 10 ДА ЗАПЛАТИ на “А.” ЕООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. Ивайловград, ул. Б. № 10, сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 21,35 /двадесет и един лева и тридесет и пет стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: